Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година 2020 Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На шести октомври
Година две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:
РАДОСТИНА И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2815 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Т.Т.” ООД- ***, представлявано и управлявано от А.П.В.и Л.К.Т.- заедно и по
отделно,депозирана чрез адв.З., против
НП № 03 –011308/ 26.06.2019 г. на Д.Д.- и.д.
Директор на Дирекция “Инспекция по Труда”- Варна, с което на горепосоченото
дружество, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414
ал.3 от КТ е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/ лева
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, оспорва
се описаната и приета за установена фактическа обстановка, твърди се, че с
лицето Л.М. има сключен граждански договор,
с цел подготовка и провеждане на курс по немски език за определен период
от време и че е било договорено заплащане на определена сума след приемане на
извършената от лицето работа с приемо-предавателен протокол.Сочи се, че на
дружеството са били дадени предписания за отстраняване на констатирани при
проверката нарушения, но е бил съставен АУАН и не е била дадена възможност за
отстраняване на нарушенията.Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че
отношенията между страните не са били трудовоправни и правилно дружеството е
сключило граждански договор, а не трудов такъв, тъй като не са били договорени
елементите на едно ТПО и в заключение се иска НП доа бъде отменено, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон.
В
съдебно заседание въз.дружество се представлява от адв.З., надлежно упълномощен
и приет от съда, който моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, въз
основа на доводите, изложени в жалбата и отново аргументира наличие на
гражданско, а не на трудово правоотношение.
В съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от Ю.к Ошавкова, която оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, аргументирайки доказаност и съставомерност на
приетото за установено нарушение, наличие на елементи на трудово, а не на
гражданско правоотношение, тъй като се касае за нееднократност на насрещната
престация и се иска присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 16.05.2019г.,във връзка с
постъпил сигнал, служители на Д“ИТ“-Варна , сред които и св.И., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от „Т.Т.” ООД- *** в офис , находящ се в гр.*” № 6..На установените в офиса лица била предоставена за
попълване декларация, касаеща правоотношенията им с проверяваното
дружество.Едно от лицата, установени в офиса, била св.Л.М.,която в момента
обучавала кандидати за работа в чужбина и преподавала немски език, на която
също била предоставена за попълване декларация. В декларацията същата посочила,
че работи за санкционираното дружество от 06.05.2019г., в учебна зала на ул.“*№6, с работно време от
12,30ч. до 16.20ч., , че няма сключен трудов и че има сключен граждански договор,
че получава месечно възнаграждение от 1100лв. и че последното възнаграждение е
получила на 25.04.2019г. и то е в размер на 1100 лв.Св.М. отразила в
декларацията, че е поела ангажимент към санкционираното дружество срещу
възнаграждение от 1100лв. за срок от 06.05.2019г. до 26.07.2019г. за услуга-
преподаване на немски език , както и че почивните й дни са събота и неделя. В
хода на извършената документална проверка св.И. установила, че между св.М. и
дружеството жалбоподател не е бил сключен трудов договор към датата на
проверката.
Тъй като св.И. приела, че в конкретния случай между „Т.Т.”
ООД- *** и св.М., към датата на проверката е следвало да бъде сключен трудов
договор, което не било сторено, на 19.06.2019г. съставила АУАН срещу
санкционираното дружество, в който описала приетото за установено нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.АУАН бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството, който след запознаване със съдържанието му го
подписал без възражения.
В законоустановения срок не
били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 26.06.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното
производство се приобщи копие на сключен на 04.03.2019г. граждански договор
между св.М. и „Т.Т.” ООД- ***, съгласно който св.М. в качеството на
изпълнител приемала да подготви и проведе курс по немски език от общо 300часа
за период от 04.03.2019г. до 24.05.2019г., а възложителят- санкционираното
дружество, се задължавало да заплати сумата от 1217,62лв. за 100часа.
Установи се от
показанията на св.М., че същата е получавала възнаграждение ежемесечно, когато
е обучавала кандидати за работа и с изключение на случаите, когато е имала
проблем със здравето си е обучавала тези кандидати всеки ден от седмицата без
почивните дни, както и че работи на този принцип за дружеството от около три
години.Курсовете се организирали от дружеството и се провеждали в помещения,
предоставени от дружеството.
Съдът напълно кредитира показанията на св.И.,
дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и показанията на св.М.,
тъй като са искрени, непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото
фактическа обстановка.
Съдът кредитира и писмени доказателства,
приложени в АНП и приобщените в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се
установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и
доказателствени средства, а именно – материалите по АНП, показанията на св.И. и
св.М., декларация,заповед и от останалите приети по делото писмени
доказателства, кредитирани от съда.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
По приложението на
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и съгласно приложената
по преписката заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок.
АУАН и НП съдържат формално всички
реквизити, изискуеми съгласно чл.42 и 57 ЗАНН, нарушението е описано достатъчно
пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата/ а именно датата на
проверката, когато е било установено престирането на работна сила/ и място на извършване, обстоятелства,
при които е извършено нарушението, доказателства, които го потвърждават, поради
което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.В тази връзка следва
да се отбележи, че нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу цифровата
квалификация на нарушението.Ясно е за какво нарушение е обвинено дружество и то
е било в състояние адекватно да организира защитата си.Нарушение е както да е
допуснато лице без сключен трудов договор, така и да е не е спазена неговата форма, както и да
не са били връчени съответните документи.
Срещу АУАН не са били депозирани
писмени възражения,не са били налице
спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което съдът не констатира и
нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон.
Безспорно е налице практика работодателите да се стремят да
избегнат сключването на трудов договор, чрез сключването на граждански договор,
като се използва свободата на страните да определят съдържанието на договорите,
с които се обвързват, стига да не е налице противоречие с повелителните норми
на закона и добрите нрави.Въз основа на събраните доказателства, обаче, съдът
намира за установено, че св.М. е престирала труд в проверения обект, в полза на
„Т.Т.” ООД- *** ”, собственоръчно е попълнил декларация, в която е посочил, че работи за
процесното дружество от 06.05.2019г., с работно време от 12,30 до 16,30 часа, с
договорено месечно възнаграждение в размер на 1100лв./ което не кореспондира с
клаузите на представения в с.з. граждански договор/, че е получила последното
си възнаграждение на 25.04.2019г., че почивните й дни са събота и неделя, като
горното кореспондира и с показанията й, дадени в с.з., че получава ежемесечно
възнаграждение и че преподава пет дни от седмицата.Установи се безспорно, че
именно работодателят организира курсовете за обучение и че той предоставя и
помещенията, в които кандидатите за работа се обучават. В конкретния случай
съдът намира, че са налице белезите на
трудовото правоотношение- работно място, работно време и договорено
възнаграждение за престиран труд.. Предвид събраните по делото и кредитирани
доказателства, съдът счита, че се касае за трудови правоотношения, а и от
приложеният по делото граждански договор е видно, че същият не регламентира
еднократно изпълнение и еднократно възнаграждение, а визира преминаване на курс
за продължителен период от време, т.е. визира многократност и повторяемост на
престациите, без да са уточнени някакви конкретни крайни резултати от
обучението на кандидатите за работа.Представеният граждански договор от
жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е доказателство, че
съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство,
установяващо отразените в същия обстоятелства, като съдът намира, че приетият в
с.з. граждански договор не отговаря на реалните отношения между страните, които
по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ, тъй като са свързани с предоставянето на
работна сила, а не се дължи „изработка на нещо”, по см. на чл.258 от ЗЗД или
пък за изпълнение на конкретна поръчка.
Доказателствата по
делото водят до извод, че в конкретния случай са били договорени елементи на
трудово правоотношение, многократност и повторяемост на дължимите операции,
работно време, периодичност на възнаграждението, почивки и т.н., а не
инцидентност и постигане на определен резултат или пък изпълнение на конкретна
индивидуална поръчка.
Съгласно съдебната практика, обявяването на
ТПО е правна възможност на контролния орган, съществуваща независимо от
института на ангажиране на административно наказателната отговорност, поради
което фактът, че това не е сторено, не води по никакъв начин до извода за липса
на административно нарушение.Нормата на чл.405 а ал.1 от КТ е диспозитивна и е
въпрос на суверенната преценка на административния орган, който не е задължен
при констатиране на нарушение на трудовото законодателство да издава
постановление за обявяване на ТПО.
По
делото в нито един момент не е оспорено обстоятелството, че
работодател се явява „Т.Т.” ООД- ***, поради което,
предвид всичко гореизложено, съдът намира, че правилно АНО е приел, че
работодателят е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ, тъй като при наличие на правоотношение, свързано с
предоставяне на работна сила, е допуснал до работа св.М., без да е сключен
трудов договор в писмена форма.
В
конкретният случай, приемайки, че нарушението е извършено от работодателя,
който е ЮЛ, правилно е ангажира имуществената отговорност на
дружеството/предвид изрично предвидената хипотеза в изменението на чл.414 от КТ, да бъде налагана имуществена санкция, законодателят ясно е разграничил ЮЛ и
ФЛ в качеството им на работодател/ на
основание чл.414ал.3 от КТ, като наложеното административно наказание
„Имуществена санкция” от 2000лв. е в рамките, предвидени от санкционната норма.По отношение размера на наложеното
административно наказание, обаче, съдът констатира, че в НП липсват каквито и
да било мотиви, като не са посочени и никакви отегчаващи отговорността
обстоятелства.При преценка адекватността на наложените административни
наказания , следва да се отчете, че до настоящия момент жалбоподателят не е бил
санкциониран за идентично нарушение/ доказателства в тази насока липсват/,
очевидно ,макар и без сключен трудово договор св.М. е получавала
възнаграждение,няма представени доказателства и други работници да са полагали
труд без подписан трудов договор и лица да са претърпели някакви имуществени
вреди.Предвид горното, съдът счита, че наказание „Имуществена санкция” в минимално предвидения от правната норма
размер от 1500лв., би било съответно както на извършеното нарушение, така и на
личността на нарушителя, за когото очевидно тази проява на противоправно поведение е
инцидентна и предвид икономическата обстановка в страната ни, наказание в по.висок
размер по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило
в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява фактическа и
правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/
лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 60
/шестдесет/ лева.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва
да бъде изменено единствено по отношение на размера на имуществената санкция, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03
–011308/ 26.06.2019 г. на Д.Д.- и.д. Директор на Дирекция “Инспекция по Труда”-
Варна, с което на „Т.Т.” ООД- ***, представлявано и управлявано Л.К.Т., за нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/ лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500/ хиляда и
петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Т.Т.” ООД- ***, БУЛСТАТ
********* представлявано и управлявано
от А.П.В.и Л.К.Т.- заедно и по отделно да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 60 /шестдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Варна в 14-дневен срок от уведомлението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: