Определение по дело №68/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №141

гр.Пловдив, 22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 68/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от «Лайт Кредит Консулт» ЕООД гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.П. П. от АК Пловдив  срещу определение № 12147/30.10.2019г. по гр.д. № 13649/2019г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба на «Лайт Кредит Консулт» ЕООД против А.К.Б. прекратено е производството по гр.д. № 13649/2019 г. и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2139/11.03.2019г. по ч.гр.д. №3938/2019г. на ПРС, І гр.с.

          Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че няма разминаване между основанието и размера на претенцията на исковата молба и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

          Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

          Видно от приложеното заповедно производство ч.гр.д. №3938/2019г. на ПРС, І гр.с. заявителят «Лайт Кредит Консулт» ЕООД гр.Пловдив е искал издаване на заповед по чл.410 от ГПК на две суми – 209,78 лева - главница, дължима по чл.5.2 от сключен между страните тристранен Договор за гаранция от 10.10.2018г., сключен между заявителя, длъжника Б. и заемодателя по друг договор за заем «Лайт Кредит» ООД и сумата от 27,10 лева пак по този тристранен договор като неплатена част от възнаграждение на заявителя като гарант по договора. Именно на база това правно основание и искане е издадена от РС Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2139/11.03.2019г. по ч.гр.д. №3938/2019г. на ПРС, І гр.с.

Основателно е твърдението на ищеца, че той разграничение в исковата молба на сумата от 209,78 лв. на главници и лихви по договора за заем, нито е правил, нито може да направи дори и при даваните указания от РС Пловдив по чл.129 ал.2 от ГПК в тази насока. Това е така, защото ищеца е платил не на база договора за заем, по който той не е страна, а на база тристранен договор от 10.10.2018г. Това плащане е резултат на получено писмено уведомление по чл.5 от горния договор от дружеството заемодател, в което е посочено обща сума за плащане от 209,78 лв., без каквото и да е уточнение какви и колко главници са били останали неплатени, дали е налице предсрочна или срочна изискуемост и какви и колко лихви по договора не са платени и евентуално са включени в горната сума. За ищеца «Лайт Кредит Консулт» ЕООД цялата тази сума е главница по неговия тристранен договор. Ето защо неправилно РС Пловдив приема, че това е било заявено по чл.410 от ГПК в заповедното производство като само главница по договора за заем.

Искът по чл.422 от ГПК е бил предявен за абсолютно същите две суми на абсолютно същото правно основание, както и в Заповедта по чл.410 от ГПК. Тоест не съществува никакво противоречие по основание и размер на претенцията между исковата молба по чл.422 от ГПК и Заповедта по чл.410 от ГПК. Съдът в заповедното производство не е изисквал от заявителя да уточнява какво включва главницата по сключения между страните тристранен Договор за гаранция от 10.10.2018г., дали само неплатени главници по договора за заем или и неплатена договорна лихва. В самия иск по чл.422 от ГПК ответникът може да се брани по същество с възражения, че не дължи горната сума.

          При тези факти изводите на РС Пловдив са неправилни и незаконосъобразни. Определението следва да се отмени, а делото да се върне на ПРС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран така съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 12147/30.10.2019г. по гр.д. № 13649/2019г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с.,  и ВРЪЩА делото на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.