Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
27.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на седми
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 176 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД; чл. 26, ал.1, пр. 3-то ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД.
Ищецът „Б.Х.“ АД твърди
в исковата си молба, че ответниците Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. са наследници по
закон на починалия Б.Г.Н.Съгласно решение № 147/14.10.2014 г. по гр.д. №
39313/2014 г. на СРС, 86 с-в наследството на Б.Н. било прието по опис от
шестимата му наследника, включително гореизброените ответници. Поддържа, че в
приетото по опис наследство били включени 341 003 налични поименни акции,
клас „А“, всяка с номинална стойност от 10 лева, представляващи 88,08% от
капитала на дружеството-ищец „Б.Х.“ АД, като всеки от наследниците, включително
ответниците – физически лица, придобило 1/6 идеални части от тези акции.
Ищецът
твърди, че спазвайки разпоредбата на чл. 177 ТЗ ,
вписал в Алонж № 1 към Книгата на акционерите законните наследници на Б.Н. като
съпритежатели на наследените акции от капитала на „Б.Х.“ АД, като всеки от тях
бил вписан като собственик на 1/6 ид.ч. от 341 003 налични поименни акции, клас
„А“ с право на глас.
На
10.01.2018 г. ищецът получил Нотариална покана от М. А. – управител на
дружеството-ответник „М.А.“ ЕООД, с която бил уведомен, че с Договор за
продажба на наследство от 04.01.2018 г., изменен с Анекс от 08.01.2018 г.,
наследниците на Б.Н. и ответници по настоящия иск, чрез законния си
представител А.П.Д., продали на ответника „М.А.“ ЕООД своето наследство,
описано в Решение № 147/14.10.2014 г. по гр.д. №39313 г. на СРС, 86 с-в. В
нотариалната покана ищецът бил поканен да впише в своята акционерна книга
„М.А.“ ЕООД като акционер, притежаващ 170 499 броя акции, клас „А“ от
капитала на дружеството, както и като съсобственик заедно с останалите
наследници на Б.Н. (Ю., Б. и Г.Н.и) на 5
броя акции,
клас „А“ от капитала на „Б.Х.“ АД. Нотариалната покана съдържала още искане до
ищеца в определен срок да предаде на „М.А.“ ЕООД предвидените в закона
документи, от които да се установява акционерното участие, придобито от „М.А.“
ЕООД и които да бъдат съобразени със сключените от ищеца договори за
обезпечения към съществуващи договори за кредит.
Ищецът
поддържа, че продавачите по договора за продажба на наследство – Б., П. и Б. Н.и
придобили по наследство не отделни акции от капитала на „Б.Х.“ АД, а идеални
части от права върху тези акции. Сочи, че между ответниците и останалите
наследници по закон не била извършена доброволна делба на полученото от тях
наследство, включително на акциите от капитала на дружеството-ищец. Поради това
ищецът счита, че „М.А.“ ЕООД не би могло да придобие права, които неговите
праводатели не са притежавали към момента на сключване на договора за продажба
на наследство.
Правният
интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с евентуалното
настъпване на невъзможност да се установи действителната акционерна структура
на дружеството. Част от наследниците на Б.Н., а именно Ю., Б. и Г.Н.и били
вписани в Книгата на акционерите на дружеството като собственици всеки на 1/6
идеални части от общо наследените 341 003 броя поименни акции с клас „А“
от капитала на „Б.Х.“ АД. В получената от ищеца Нотариална покана се твърдяло,
че съгласно договора за продажба на наследство ответниците - наследници на Б.Н.,
прехвърлили не идеални части от наследените акции, а отделни 170 499 броя
акции. От друга страна Ю., Б. и Г.Н.и (останалите трима наследници на Б.Н.)
притежавали ½ ид.ч. от правото върху всички наследени 341 003 броя
поименни акции, включително и ½ ид.ч. от правото върху 170 499 броя
акции, придобити от „М.А.“ ЕООД.
За
дружеството бил налице правен интерес и поради факта, че акциите, предмет на
оспорвания договор за продажба на наследство, били заложени приживе от
наследодателя Б.Н. като обезпечение на договор за кредит с Европейската банка
за възстановяване и развитие (ЕБВР), като временните удостоверения за
заложените с джиро за залог акции били предадени в държане на заложния
кредитор. В договора за кредит изрично било предвидено, че промяната на
акционерната структура на „Б.Х.“ АД, която би довела до намаляване на
акционерното участие на наследодателя Б.Н. без съгласието на ЕБВР, представлява
неизпълнение на договора за кредит и би могло да доведе и до неговото
предсрочно прекратяване. Ищецът твърди, че получил на 17.07.2014 г. писмо от
ЕБВР, имащо характер на допълнително споразумение към договора за кредит,
предвид подписването му от страните и поръчителите по договора, съгласно което
ЕБВР потвърдило, че настъпилата промяна в акционерната структура на „Б.Х.“ АД в
резултат на смъртта на Б.Н. няма да се третира като неизпълнение на договора
като занапред ЕБВР ще приема наследниците на Б.Н. общо като част от
акционерната структура на Дружеството и ще санкционира всяка нейна промяна с последиците на
неизпълнение на договора.
Ищецът
твърди, че договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Твърди, че така сключеният договор накърнявал
принципа за закрила на детето и по-конкретно - осигуряване на най-добрия
интерес на детето, въведен в чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. Това
следвало, на първо място, от предвидените от страните по него отлагателни
условия за плащане на цената, които изцяло зависят от волята на трети лица. От
Приложение № 2 от процесния договор ставало ясно, че продажната цена ще бъде
заплатена при настъпването на няколко условия: 1) Дружеството да издаде
конкретен брой временни удостоверения/акции, съответстващ на наследствения дял
на продавачите по договора към момента на покупко-продажбата; 2) купувачът да
бъде вписан от Дружеството като акционер, самостоятелен притежател на конкретен
брой акции, съответстващ на наследствения дял на продавачите по договора към
момента на покупко-продажбата; 3) лице, посочено от купувача да бъде избрано в
управителните органи на Дружеството. Настъпването на тези условия за плащане
обаче не зависело от волята на страните по договора, а от Дружеството (по
отношение на издаването на временни удостоверения), неговите акционери (по
отношение на избирането налице на купувача за член на управителните органи на
Дружеството), а също така и от останалите наследници на Б.Н. - Ю., Б. и Г.Н.и
(по отношение на извършването на доброволна делба на наследените акции от
капитала на Дружеството). Тоест в Договора за продажба на наследство от
04.01.2018 г. със съгласието на страните по него била заложена обективна и
много вероятна възможност предвидените условия за плащане никога да не настъпят
и срещу прехвърленото право на собственост върху полученото от Б., П. и Б. Н.и
наследство, малолетните деца да не получат насрещна престация
(продажна цена), както и да не могат да изискат по принудителен ред тази цена
да им бъде заплатена или да бъдат удовлетворени от дадената към договора
банкова гаранция.
Действително за
малолетните Б., П. и Б. Н.и била предвидена в договора възможност за неговото
прекратяване (чл. 5 от него) в случай, че тези условия за плащане не настъпят,
но това право можело да бъде упражнено едва след изтичането на една година от
подписването му. За този период обаче дружеството-купувач - „М.А.” ЕООД щяло да
бъде в пълното си право да упражнява правата по получената част от
наследството, да се разпорежда с него, включително и да извършва други правни
или фактически действия, които реално да намалят стойността на прехвърленото
посредством договора наследство.
С изложеното ищецът обосновава липсата на
предвиден механизъм, който да гарантира интересите на малолетните деца, че
срещу разпореждането с цялото им имущество ще получат насрещна престация.
Поради това договорът увреждал значително техните интереси, създавайки
възможност напълно да бъдат лишени от имуществото, което притежават.
Накърняването на
добрите нрави произтичало и от следните обстоятелства – законният представител
на малолетните деца – тяхната майка А.Д. била получила разрешение по ч.гр.д.
№ 51266/2016 г. на СРС, 149 с-в да изтегли парична сума от банковите сметки на
нейните деца (получена по наследство) в общ размер от 102 000 лв. Съгласно чл.
213 от ЗЗД, ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое
вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача
полученото. Следователно с подписването на Договора за продажба на наследство
от 04.01.2018 г. за малолетните деца възниквало задължението по цитираната
разпоредба да заплатят в полза на „М.А.” ЕООД сумата от 102 000 лв.
Договорът за продажба
на наследство от 04.01.2018 г. бил нищожен поради накърняване на добрите нрави,
доколкото продажната цена на наследството в размер на 3 099 000 лева
била значително по-ниска от нейната пазарна цена, включително от пазарната цена
в размер на 4 000 000 евро по сключения на 10.11.2016 г. между същите
страни Предварителен договор за продажба на наследство, представен в предходно
производство по реда на чл. 130, ал. 3 СК пред Тополовградския районен съд по
ч.гр.д. № 257/2016 г., което е било прекратено.
Продажната цена по
процесния договор била значително по-ниска и от предложената такава от ищеца в
производството по в.т.д. № 5664/2016 по описа на САС, 9 с-в. Дружеството-ищец
предложило на Б., П. и Б. Н.и цена за закупуването на полученото от тях
наследство в размер на 4 000 000 евро (с левова равностойност 7 823 320
съгласно фиксинга на БНБ) или цена близо 2,5 пъти по-висока от цената по
Договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. Нещо повече, в
предложението заплащането на тази цена не е било обвързано с настъпването на
отлагателни условия. Въпреки това, предложението на Дружеството за цена от 7
823 320 лева било отхвърлено от г-жа Д. срещу сключването на атакувания договор
за продажба на наследство на значително по-ниската цена от 3 099 000 лева.
Цената била изключително занижена и поради неправилната експертна оценка,
изготвена в производството по чл. 130, ал. 3 СК пред Костинбродския районен
съд. Ищецът поддържа, че правният интерес на малолетните деца е да получат
максимално висока цена срещу активите, включени в наследствената маса.
Ищецът релевира доводи
за нищожност на процесния договор поради заобикаляне на закона. С договора за
продажба на наследство страните действително целели прехвърлянето на определен
брой акции от капитала на „Б.Х.“ АД – сделка, забранена от закона поради
липсата на извършена доброволна делба на тези акции между наследниците и поради
наличието на залог върху същите акции чрез джиро за залог и предаване държането
на временните удостоверения за акциите в полза на заложния кредитор.
Ищецът поддържа и
доводи за привидност на договора за продажба на наследство, тъй като с оглед на
уговорените отлагателни условия за плащане на цената, страните прикривали
договор за дарение от ненавършили пълнолетие деца.
Ищецът твърди още, че
договорът за продажба на наследство прикрива всъщност договор за продажба на
акции. Позовава се на обстоятелствата, че от една страна чл. 212 ЗЗД предвижда,
че наследството се продава като
съвкупност, а от друга страна, че страните са уговорили в Анекс № 1/08.01.2018
г., че договорът влиза в сила от 08.01.2018 г. по отношение на акциите, описани
в Определение № 677/21.12.2016 г. на Костинбродски районен съд, а по отношение
на останалата част от наследството договорът ще влезе в сила от момента на
получаване на разрешение по чл. 130, ал. 3 СК за останалата част от наследството.
Това разделяне предмета на договора показвала волята на страните да прехвърлят
не цялото наследство като съвкупност, а се целяло прехвърлянето на права
единствено върху конкретно определени
права върху акции от капитала на търговски дружества. Доколкото чл. 212 ЗЗД
изисквал получените наследства да се прехвърлят в цялост, то наименованият от
страните Договор за продажба на наследство представлявал всъщност договор за
прехвърляне на акции. Същият пък бил
нищожен поради липса на изискуемата се от с чл. 185, ал. 2 ТЗ форма – джиро.
Освен това бил непротивопоставим на дружеството-ищец, тъй като не били спазени
условията за прехвърляне на акции, съдържащи се в устава на „Б.Х.“ АД - в чл.
8а, ал. 3 от Устава пък било предвидено задължение за клас „А“ акционери при
разпореждане с притежаваните от тях акции на трето лице, предварително да
осигурят възможност за клас „Б“ акционери да продадат техните акции от клас „Б“
на това трето лице.
С оглед на изложеното,
ищецът моли съда да прогласи нищожността на Договора за продажба на наследство
от 04.01.2018 г. Претендира разноски.
В доклада по делото
съдът е приел, че ищецът е предявил и иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД –
противоречие със закона и по-точно с чл. 212 ЗЗД. Такъв иск обаче всъщност не е
предявяван, доколкото ищецът не е излагал съответни фактически твърдения, от
които да извежда нищожност на договора за продажба на наследство поради
противоречие с чл. 212 ЗЗД, макар на места в изложението си да се е позовававал
на несъответствие с изискването на чл. 212 ЗЗД за прехвърляне на наследството
като съвкупност и съдържанието на договора за продажба на наследство, но това е
било все в обосноваване на друго основание за нищожност. Напротив, в т. 3.1.3
от изложението си ищецът изрично е твърдял, че само уговорката относно влизане
в сила на договора на части по отношение на неговия предмет е нищожна поради
противоречие с чл. 212 ЗЗД и че тази нищожност не влече нищожност на целия
договор. Ето защо настоящият състав няма да разглежда иск по чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, тъй като решение по непредявен иск би се явило недопустимо
решение.
Ответникът
„М.А.” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Сочи, че с Решение № 279/26.04.2018 г. по
гр.д. № 320/2018 г. на РС – Костинброд е дадено разрешение по реда на чл. 130,
ал. 3 СК за разпореждане с наследствените дялове на другите ответници в цялост,
с оглед на което договорът за продажба на наследство е породил прехвърлителното
си действие по отношение на цялото имущество, включено в наследствените дялове
на продавачите, считано от 26.04.2018 г. В тази връзка неоснователни били
доводите на ищеца, че полученото наследство се прехвърля на два пъти.
Ответникът оспорва
твърденията на ищеца за накърняване на добрите нрави със сключването на
процесния договор, тъй като принципът за свобода на договаряне давал право на
страните да определят специфични условия на договора и насрещната страна по
същия. Процесният договор бил сключен в съответствие с този принцип, а
механизъм, който да гарантира, че продавачите получават нещо насреща бил
предвид в чл. 5 от договора, който не изключвал и приложението на
законоустановените правила относно неоснователното обогатяване. Ответникът
счита, че наследниците на Б.Н. – ответници в настоящото производство, са лишени
от възможността да упражняват в пълен обем членствените си права в „Б.Х.“ АД
поради оспорванията на дружеството, множеството висящи съдебни процеси и
недопускане до Общите събрания на дружеството-ищец, което в най-голяма степен
накърнява техния интерес.
Ответникът оспорва
аргументите на ищеца досежно размера на продажната цена, като счита, че същата
е уговорена между страните при свобода на договарянето и при съблюдаване
особеностите на включеното в наследството имущество. Твърди, че при
постановяване на решението си РС – Костинброд е съобразил продажната цена с
актуалната експертна оценка на имуществото, включено в наследствените дялове на
продавачите. Поддържа, че не е налице накърняване на добрите нрави, защото
понятието не се свързва с несъответствие с пазарната стойност, а с явно
несъответствие на еквивалентността на насрещните престации, каквото в случая не
е налице.
Ответникът оспорва
твърденията на ищеца, че страните по договора са преследвали някакъв друг
резултат, различен от посочения в предмета на договора. Целта на страните била
да се прехвърли цялото наследствено имущество, съответстващо на дяловете на
продавачите, която се осъществила след разрешението на районния съд по реда на
чл. 130 СК. Оспорва твърденията на ищеца, че страните са целели постигане на
някакъв друг резултат извън посочения предмет на договора.
Поддържа, че продажбата
на наследени акции не е забранена от закона, доколкото в закона липсва изрично
указание, че същите се придобиват в съсобственост, според съдебната практика
акциите се наследявали по подобие на вземанията, поради което и не било
необходимо извършването на делба.
Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че процесният договор прикрива договор за дарение от
ненавършилите пълнолетие дела. Счита, че предвиденото отлагателно условие за
плащане на цената не означава, че към момента на сключването му се прехвърлят
права на малолетните деца безвъзмездно.
Ответникът въвежда и
доводи против твърденията на ищеца, че е
налице заобикаляне на закона. Намира, че за да е налице такова заобикаляне,
необходимо е да са сключени поне две сделки и то всяка от тях сама по себе си
действителна, а в случая била сключена само една сделка – договор за продажба
на наследство.
Оспорва да е налице само
договор за продажба на акции, тъй като след получаване на разрешение с Решение
№ 279/26.04.2018 г. по гр.д. № 320/2018 г. на РС – Костинброд договорът породил
действие по отношение не само на акциите в търговски дружества, но и по
отношение на останалото имущество.
Оспорва твърденията на
ищеца за неспазване на предвидената за прехвърляне на акции форма в чл. 185,
ал. 2 ТЗ, тъй като страните сключили договор за продажба на наследство в
предвидената в чл. 212 ЗЗД форма. Не споделя и доводите на ищеца, че ответниците-наследници
са придобили идеални части от всяка една акция от капитала на „Б.Х.“ АД, а
счита, че наследените акции се разпределят между наследниците съразмерно с
наследствените дялове. Поддържа още, че наличието на договор за залог върху
акциите, предмет на процесния договор, не представлява пречка собствеността
върху акциите да бъде прехвърлена на трето лице, като купувачът ще бъде
обвързан от действието на залога върху акциите.
Поради изложеното, моли
съда да отхвърли като неоснователен предявения иск за прогласяване нищожността
на Договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. Претендира разноски.
Отговор
на исковата молба е постъпил и от ответниците Б.Н., П.Н. и Б.Н.,
чрез законния им представител А.Д. и чрез пълномощника си – адв. Д.С..
Ответниците молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и излагат
доводи в тази насока, идентични с описаните по-горе от ответника „М.А.” ЕООД.
Ищецът
„Б.Х.“ АД е депозирал допълнителна искова молба, с
която оспорва възраженията, изложени в отговора на исковата молба на ответника
„М.А.” ЕООД и поддържа вече изложеното в първоначалната искова молба. Излага
твърдения, че всички действия на страните по процесния договор разкривали
тяхната воля част от наследствените имущество, включваща наследените акции да
бъде прехвърлена още с подписването на анекса от 08.01.2018 г. при условията на
вече издаденото разрешение по чл. 130 СК, а не с получаването на ново такова
разрешение от 26.04.2018 г.
Ищецът твърди, че
ответникът „М.А.” ЕООД вече се е разпоредил с част от акциите в полза на трето
лице, което доказвало, че процесният договор е сключен единствено в интерес на
купувача и без гаранции, които да защитават интереса на малолетните деца.
Сочи, че са налице
влезли в сила съдебни актове, съгласно които е установено, че ответниците
притежават идеални части от акции заедно с останалите наследници на Б.Н.,
поради което наследниците можели да се разпоредят единствено с идеални части от
акции от капитала на ищеца, но не и с отделни акции, както са описани в
Договора за продажба на наследство. Излага подробни аргументи против
твърдението на ответниците за наличието на възможност за автоматично разделяне
на наследените акции между съсобствениците.
Оспорва възражението на
ответника, че договорът не накърнява добрите нрави, тъй като нищожността се
обосновава само в случаите на явно несъответствие на еквивалентността на
престациите. Счита, че накърняването на добрите нрави произтича от факта, че
уговорената цена не осигурява най-добрия интерес за децата, с което нарушава
принципа, въведен с чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.
„М.А.”
ЕООД е депозирал в срок допълнителен отговор на исковата молба, с който
поддържа вече изложеното.
Ответникът излага
подробни аргументи защо разрешената от районния съд сделка е в интерес на
ответниците – малолетни наследници на Б.Н.. Поддържа, че същите не са имали
възможност да се ползват от имуществото и членствените си права в „Б.Х.“ АД и
дъщерните му дружества поради влошени отношения с останалите наследници на Б.Н.,
които участват в управителните органи на тези дружества и възпрепятстват
ответниците да упражняват правата си, както и да получават полагащите им се дивиденти.
Именно тази ситуация принудила майката на ответниците да поиска разрешение за
извършване на процесната сделка. Изложеното потвърждавало, че разрешената
сделка е в интерес на малолетните деца и е в тяхна полза.
С допълнителния отговор
ответникът представя платежни нареждания, с които да установи, че продажната
цена е платена по сметки на малолетните продавачи. Самото плащане опровергавало
твърденията на ищеца за накърняване на добрите нрави, свързани с гаранциите за
плащане на уговорената цена.
Допълнителен
отговор на исковата молба е постъпил и от ответниците Б.Н., П.Н. и Б.Н., с
който се поддържа вече изложеното и се допълва първоначалния отговор с доводи,
идентични с гореизложените от „М.А.” ЕООД.
С
молба от 15.01.2019 г. ищецът е изложил доводи
относно формалния характер на плащането на продажната цена по Договора за
продажба на наследство, извършено в течение на делото – на 20.08.2018 г. Посочил
е, че почти едновременно с постъпването на дължимите суми по сметките на трите
продавачи тяхната майка в размер на 3 099 000 лева, А.Д. е направила
преводи от същите сметки в полза на дружеството „А.И.Г.“ ЕАД в размер на
3 064 500 лева. Сочи, че Предварителният договор със „З.К.– П.“ АД,
във връзка с който са направени преводи от сметките на малолетните ответници, е
сключен още на 14.08.2018 г., което означавало, че между „М.А.“ ЕООД и А.Д. е
имало уговорка, тъй като иначе тя не е имало как да знае, че на 20.08.2018 г.
ще постъпят плащания от „М.А“ ЕООД по сметките на нейните деца и ще има с какво
да бъде заплатено задължението по Преварителния договор. Освен това, „З.К.– П.“
АД не бил изпълнил и до сега задължението си по предварителния договор – да
апортира всички свои 21 недвижими имоти в капитала на новоучредено дружество,
който да бъде изкупен от малолетните деца.
Относно формалния
характер на плащането, направено от „М.А.“ ЕООД са изложени и доводи, че между
„М.А.“ ЕООД, „А.И.Г.“ ЕАД и „З.К.– П.“ АД е налице състояние на свързаност,
предвид очевидни връзки с едноличният собственик на капитала на „М.А.“ ЕООД – М.
А., както и обстоятелството ,че две от посочените дружества са регистрирани на
един и същи адрес в гр. П..
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представено
е удостоверение за наследници на Б.Г. Н., издадено от Община Ловеч на
19.05.2014 г., починал на 14.05.2014 г., видно от което негови законни
наследници са Ю.П.Н., Г.Б. Н., Б. Б.Н. и малолетните Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н.
По
делото е представен договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. с
нотариална заверка на подписите, сключен между Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н.,
действащи чрез законния си представител А.П.Д., в качеството си на продавачи и
„М.А.“ ООД в качеството му на купувач. С него страните са се съгласили, че
продавачите са наследници на Б.Г. Н., починал на 14.05.2014 г. и всеки от продавачите
притежава наследство, останало от наследодателя, което наследство е било прието
по опис съгласно Решение № 147/14.10.2014 г. на СРС, 86 състав. Страните са
уговорили, че продавачите продават на купувача своето наследство, оставено от Б.Г.
Н., подробно описано в посоченото решение при условията на договора. Договорили
са, че общата продажна цена на наследството на всички продавачи е
3 000 000 лева, а на всеки продавач – 1 000 000 лева
Продавачите са се задължили да подадат искане до съответния районен съд за
разрешение по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК относно онази част от наследството, която не е
включена в разрешението за продажба, дадено с Определение от 21.12.2016 г. на
Костинбродския районен съд по гр.д. № 832/2016 г. Страните са се споразумели,
че условията за плащане по Приложение № 2 към договора не са изпълнени в срок
до една година от подписване на договора, продавачът има право по свой избор
или да прекрати договора без уведомление или да поиска всяка от страните да
върне на отсрещната страна всичко, което е получила по този договор в
съответната предвидена от закона форма. Прието е, че договорът влиза в сила при
наличие на окончателно определение по чл. 130, ал. 3 СК от компетентния РС, с
което се разрешава на законния представител на продавачите да се разпореди със
съответната част от наследството на продавачите, която не е включена в
разрешението за разпореждане, дадено с Определение от 21.12.2016 г. на
Костинбродския районен съд по гр.д. № 832/2016 г.
Представено
е Приложение № 2 към договора, според което продажната цена на наследството е
3 000 000 лева или 1 000 000 лева за всеки купувач, която е
платима в 2-годишен срок от подписване на договора при изпълнение на следните
условия: конкретен брой временни удостоверения/ акции, съответстващи на
наследствения дял на продавачите към момента на покупко-продажбата, а не в
идеална съсобственост с други лица, да са джиросани на купувача; купувачът да е
вписан като акционер, съответно – съдружник с определен брой акции или дялове в
дружествата, от които придобива акции или дялове, които са част от
наследството; лице, посочено от купувача е избрано в управителните органи на
посочените дружества и това е отразено в търговския регистър.
Представен
е и Анекс № 1/08.01.2018 г. към договора за продажба на наследство от
04.01.2018 г., с който е изменен размера на продажната цена на
3 099 000 лева или по 1 033 000 лева за всеки продавач.
Уговорено е, че договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. влиза в
сила от деня на подписване на анекса относно частта от наследството, за която е
дадено разрешение с определение № 677/21.12.2016 г. рог р.д. № 832/2016 г. на
Костинбродския районен съд, а по отношение на останалата част от наследството
договорът за продажба на наследство ще влезе в сила след постановяване на
определение по чл. 130, ал. 3 СК от компетентния районен съд.
Видно
от решение № 147/14.10.2014 г. по гр.д. № 39313/2014 г. на СРС, с него е
допуснато, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН приемане по опис на наследството,
останало от Б.Г. Н., починал на 14.05.2014 г. от наследниците му Ю.П.Н., Г.Б. Н.,
Б. Б.Н. и малолетните Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., чрез тяхната майка А.П.Д., като
подробно е описано имуществото, състоящо се от акции и дялове в 18 дружества,
права върху недвижими имоти, вземания по банкови сметки, вземане от
застрахователна компания, облигационно вземане по договор за лизинг, движими
вещи и задължения – подробно описани, както и вземания, произтичащи от договори
за управление, подробно описани.
Видно
от Алонж № 1 към книгата на акционерите на „Б.Х.“ АД, наследниците на Б.Г. са
вписани като акционери, съвместно притежаващи 341 003 поименни налични
акции от клас А с право на глас.
Представена
е нотариална покана от „М.А.“ АД до „Б.Х.“ АД, с което „М.А.“ АД уведомява
другото дружество, че е придобило наследството на трима от наследниците на Б.Г.
Н., в чиято съвкупност са и 170 499 поименни налични акции с право на глас
клас „А“, а 5 броя акции от клас А притежава съвместно с наследниците Ю.П.Н., Б.
Б.Н. и Г.Б. Н.. Отправена е покана за явяване на посочено в поканата място и
част, където да бъде представена книгата на акционерите на „Б.Х.“ АД, в която
„М.А. да е вписано като акционер с посочените акции.
Представен
е и отговор на нотариалната покана чрез адвокатско дружество „Т. и Дойкова“, в
който е заявено, че представения договор за продажба на наследство от
04.01.2018 г. е нищожен, както и че към момента продажба на акции от капитала
на „Б.Х.“ АД, включени в наследството на Б.Н. е невъзможна, тъй като те не са
поделени с доброволна делба между сънаследниците. Поради посоченото е отказано
вписване в книгата на акционерите на „М.А.“ ЕООД.
Представено
е решение на САС, 9 състав по т.д. № 5664/2016 г., с което е отхвърлен иска на Б.Б.Н.,
П.Б.Н. и Б.Б.Н., действащи чрез законния си представител А.П.Д. против „Б.Х.“
АД за установяване, че всяка една от ищците има качеството на акционер като индивидуален
притежател на по 56 833 броя обикновени поименни налични акции от по 10
лева от капитала на „Б.Х.“ АД и за осъждане на „Б.Х.“ АД да впише в книгата на
акционерите и в алонж към всяко временно удостоверение, издадено за
притежаваните от починалия акционер-наследодател Б.Г. Н. акции, всяка от ищците
като акционер, индивидуален притежател по наследство на по 56 833 броя обикновени поименни
налични акции клас А, за които са издадени временни удостоверения, с номинална
стойност на всяка една акция от по 10 лева от капитала на „Б.Х.“ АД.
Представено
е определение № 84/22.02.2018 г. по т.д. № 2272/2017 г. на ВКС, І т.о., с което
решението на САС, 9 състав по т.д. № 5664/2016 г. не е допуснато до касация.
Представена
е молба от „Б.Х.“ АД по в.т.д. № 5664/2016 г. на САС, с която се прави
предложение за спогодба с насрещната страна, като се предлага наследството на Б.,
Пресияна и Б. Б.и Н.и да бъде изкупено при цена от 4 000 000 евро.
По
делото е представено писмо на Европейската банка за възстановяване и развитие
от 17.07.2014 г. до „Б.Х.“ АД, с което е изразено съгласие във връзка с договор
за заем от 14.07.2006 г. за промяна в акционерната структура на дружеството, но
само по отношение замяна на Б.Г. Н. с неговите шест наследници по закон.
Цитиран е Раздел 7.01 от договора за заем, според който всяка промяна в
акционерната структура на заемополучателя, която би довела до прякото или
непрякото акционерно участие на Спомоществувателя в заемополучателя, ще
представлява случай на неизпълнение на договорите. Посочено е, че според т.
1.01 от договора за заем Спомоществувател е Б. Г. Н..
Представена
е Декларация съгласно раздел 3.03 от Договор за залог на акции между
Европейската банка за възстановяване и развитие, „Б.Х.“ АД и Б.Г. Н., с която
Европейската банка за възстановяване и развитие е декларирала, че на 11.082006
г. е получила описани в декларацията временни удостоверения за акции от
капитала на „Б.Х.“ АД, които са надлежно джиросани за залог в полза на банката.
Представена
е подобна декларация, с която банката е декларирала, че на 30.10.2013 г. е
получила временно удостоверение № 25 за 172 271 броя акции от капитала на
„Б.Х.“ АД.
По
делото е представен и договор за залог върху акции от 11.08.2006 г. между
Европейската банка за възстановяване и развитие, „Б.Х.“ АД – заемополучател и Б.Г.
Н. - залогодател, от който става ясно, че банката е отпуснала на дружеството
15 000 000 евро, а като обезпечение на заема залогодателят е учредил
първи по ред залог върху всички акции, издадени понастоящем или в бъдеще от
заемополучателя и притежавани от залогодателя. Според раздел 3.03 от договора
за залог удостоверенията относно заложените акции ще останат във владението и
на отговорно пазене в банката за целия срок на договора.
По
делото е представен Устав на „Б.Х.“ АД. Според чл. 8а от същия Клас А
акционерите и клас Б акционерите могат да прехвърлят акциите си само при
спазване на разпоредбите по този текст
Според алинея трета на същия текст, когато клас А акционер реши да продаде
които и да било от акциите си на трето лице, клас А акционерът може да извърши
това, само след като осигури на клас Б акционера да продаде на това трето лице
всички негови клас Б акции или съответен брой от неговите клас Б акции,
пропорционален на броя клас А акции, предмет на продажба по избор на клас Б
акционера. Уговорени са и други правила, при които клас А акционерът може да
продава своите акции.
Представено
е определение от 21.12.2016 г. на Районен съд - Костинброд по гр.д. № 832/2016
г., с което е дадено разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК на малолетните Б.Б.Н.,
П.Б.Н. и Б.Б.Н., чрез тяхната майка А.П.Д., да продадат включените в
наследството на Б.Г. Н. акции на цена не по-ниска от реалната пазарна стойност,
възлизаща на общо 2 149 358 лева или по 716 453 лева за всяко
дете или на друга пазарна цена, ако разпореждането се извършва след изтичането
на 2016 г.
Представен
е Предварителен договор за продажба на наследство от 10.11.2016 г. между Б.Б.Н.,
П.Б.Н. и Б.Б.Н., чрез тяхната майка А.П.Д. и „М.А.“ ООД, според който
продавачите продават наследството, получено от Б.Г. Н. за 4 000 000 евро.
Със
споразумение от 15.11.2016 г. страните са прекратили предварителния договор за
покупко-продажба на наследство от 10.11.2016 г. по взаимно съгласие.
С
решение от 26.04.2018 г. на Костинбродски районен съд по гр.д. № 320/2018 г. е
дадено разрешение на А.П.Д. да се разпореди чрез продажба на целите наследствени
дялове от наследството на Б.Г. Н., притежавани от Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. за
обща сума от 3 099000 лева или по 1 033 000 лева за всяко дете.
Представен
е Анекс № 2/11.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите към Договор за
продажба на наследство от 04.01.2018 г., с който се изменя заключителната
разпоредба на договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. по следния
начин: „Настоящият договор, в частта си относно наследеното имущество, за което
е дадено разрешение за разпореждане с Определение № 677/21.12.2016 г. по гр.д.
№ 832/2016 г. на Районен съд - Костинброд, влиза в сила от деня на подписването
му. Настоящият договор влиза в сила по отношение на цялото имущество, включено
в наследствените дялове на продавачите, след наличие на окончателно определение
по чл. 130, ал. 3 от СК от компетентния районен съд, с което се разрешава на
законния представител на продавачите да се разпореди с наследствените дялове на
Продавачите.“
Представено
е решение № 618/17.08.2018 г. по гр.д. № 738/2018 г. на РС – Костинброд, с
което е дадено разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК на А.Д. да се разпореди
с паричните средства по банковите сметки на малолетните й деца, постъпили по
силата на Договор за продажба на наследствени дялове за изпълнение на парично
задължение по сключен Предварителен договор за покупка на 100% от капитала на
търговско дружество от 14.08.2018 г. между „З.К.П.“ АД – продавач и Б., П. и Б.
Н.и като купувачи, в размер на 1 021 500 лева от сметката на всяко
дете.
Представена
е Справка по лице, изготвена от Служба по вписванията – Бургас по партидата на
„З.К.П.“ АД, видно от която след 14.08.2018 г. до 10.01.2019 г. не е вписвано
извършването на апорт в капитала на други дружества.
Представено
е извлечение от търговския регистър по партидата на „А.И.Г.“ АД, „М.А.“ ЕООД, „З.К.П.“
АД и „К.М.“ АД.
Представен
е Списък на присъствалите акционери на „К.М.“ АД на 10.06.2017 г., видно от
който акционери са В.А.и П.С..
Видно
от Предварителен договор за покупко-продажба на 100% от капитала на търговско
дружество от 14.08.2018 г., същият е сключен между „З.К.П.“ АД – продавач и Б.,
П. и Б. Н.и като купувачи, като страните са се задължили да сключат окончателен
договор за покупко-продажба на акции или временни удостоверения, представляващи
100% от капитала на новоучредено дружество, за което са изпълнени определени
условия, включително капиталът му да се формира чрез апорт на всички недвижими
имоти, притежавани от продавача и описани в предварителния договор. цената на
придобиване н акциите е 3 064 500 лева. Окончателен договор е уговорено да бъде сключен не по-късно от
20.12.2018 г. При несключване на окончателен договор в посочения срок,
купувачите имат право да развалят договора, както и да получат неустойка в
размер на 20% от продажната цена.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По допустимостта на исковете.
Предявени
са в условие на евентуално съединяване искове за прогласяване нищожността на
договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., изменен с Анекс №
1/08.01.2018 г. и Анекс № 2/11.05.2018 г., които по своя характер са отрицателни
установителни искове. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен
интерес, който интерес би бил налице, ако при уважаването на установителния иск
би настъпила определена правна последица
в патримониума на ищеца или би могла да бъде реализирана някаква правна
възможност. Както съдът е приел в свое определение по допустимостта,
постановено на 06.02.2018 г., правен интерес у ищеца е налице, тъй като той е твърди,
а и твърденията му се доказват с
представените и неоспорени от ответниците писмени доказателства (Договор за
залог на акции от 11.08.2006 г., писмо от 17.07.2014 г. от ЕБВР, 2 броя
декларация на ЕБВР), че акциите, включени в продаваното наследство, са заложени
от наследодателя Б.Н. в полза на „Европейската банка за възстановяване и
развитие“ като обезпечение на договор за кредит, сключен от „Б.Х.“ АД. В
договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят „Б.Х.“ АД няма да
променя акционерната си структура без съгласие на банката, в противен случай
промяната ще бъде разглеждана като неизпълнение на договора за кредит, съотв. –
би могла да доведе до неговото прекратяване, съответно – до изискуемост на
целия размер на кредита (видно от съдържанието на писмото от 17.07.2004 г.,
неоспорено от ответниците). Следователно, въпросът за действителността на
Договора за продажба на наследство, сключен между ответниците пряко засяга
правната сфера на ищеца.
По основателността на исковете.
Върховният
касационен съд нееднократно е посочвал с решения за уеднаквяване на съдебната
практика, че начинът на съединяване на предявените за съвместно разглеждане
искове за недействителност на сделки зависи от естеството на материалните
правоотношения, независимо от това, как са посочени в исковата молба. Когато се
иска една сделка да бъде призната за недействителна на няколко основания в едно
производство, съдът е длъжен а разгледа основанията за нищожност според тежестта
на сочения от ищеца порок, като първо се произнесе по основанията във връзка с
несъвместимостта с установения правен ред в страната поради противоречие със
закона или заобикалянето му или накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, след което да прецени дали са налице пороците, свързани с отделни елементи
на сделката, уредени в чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, до най-лекия – липсата на
форма. (така Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 196/2011 г. на
1т.о., Решение №198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, 4-то г.о., Решение № 199/12.07.2016 г.
по гр.д. № 583/2016 г. на ВКС, 4-то г.о., Решение № 226/08.12.2016 г. по гр.д.
№ 1349/2016 г. на ВКС, 3-то г.о) Поради обстоятелството, че всички предявени
искове са за прогласяване на нищожност на договора за продажба на наследство,
т.е., търсената правна последица е все нищожност и тя не може да бъде
прогласена кумулативно на повече от едно основания, исковете следва да бъдат
разгледани при условия на евентуалност в
посочената поредност. При съобразяване на посочените постановки предявените от
ищеца искове следва да бъдат разгледани в следната поредност при условия на
евентуалност: за прогласяване нищожност на договора за продажба на наследство
от 04.01.2018 г. поради заобикаляне на закона; за прогласяване нищожността му
поради противоречие с добрите нрави, за прогласяване нищожността му поради
привидност и за прогласяване нищожност на прикрита с договора за продажба за
наследство сделка за прехвърляне на акции поради липса на форма.
По иска за
прогласяване нищожността на Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г.
поради заобикаляне на закона – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД.
Сделката
е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига
с позволени средства – когато от външна страна правната форма е спазена, но
целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона
резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена –
недопустима е нейната по-далечна цел. Когато сделките са повече от една,
нищожна е обикновено не всяка сделка, а цялата поредица от сделки в тяхната
съвкупност, тъй като чрез тях се постига един забранен от закона резултат. (така
Решение № 107/23.03.2012 г. по гр.д. № 689/2011 г. на ІV г.о, Решение №
54/18.03.2013 г. по гр.д. № 627/2012 г. на ІV г.о, Решение № 22/01.02.2016 г.
по гр.д. № 4447/2015 г. на ІV г.о и др.)
В
конкретния случай ищецът е твърдял, че договорът за продажба на наследство
заобикаля закона, тъй като целта е била продажба на акции, а акциите, включени
в наследството на Б.Н. не са могли да бъдат продавани, тъй като не са били поделени между сънаследниците, общо шест
на брой, в който случай има забрана на закона за продажбата им. Единствената
забрана на закона във връзка с твърдението е тази по чл. 76 ЗН, според която актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов
дял при делбата. В този
случай обаче е налице относителна недействителност на разпореждането и на тази
недействителност биха могли да се позовават само останалите сънаследници, а не
и трети лица. Това се отнася включително за случай на заобикаляне на закона,
водещо до посочения забранен правен резултат. Ето защо съдът намира, че само на
това основание искът на ищеца, който е трето лице по отношение на
сънаследниците, е неоснователен.
Неоснователен
е искът и защото в случай на продажба на наследство не се постига забранен от
закона резултат – с договора
за продажба на наследство се прехвърля собствеността върху една съвкупност, в
която има различни права и задължения. Макар за разпореждането с отделни права
извън съвкупността да има ограничения, продажбата им като част от съвкупността
има друг правен режим и тези ограничения
не важат. Щом законът поставя изискване при сключване на един вид договор, но
не поставя това изискване при друг вид договор, с който се постига същия правен
резултат, то не е налице заобикаляне на закона.
В случая на
валиден договор за продажба на наследство не се установява някаква друга цел,
освен прехвърлянето на собствеността върху правата и задълженията, изграждащи
конкретната съвкупност. Ето защо не е налице заобикаляне на закона, като е
възможно да е налице друг вид нищожност, съобразно твърденията на ищеца.
Не
е налице постигане на забранен резултат и във връзка с обстоятелството, че
включените в съвкупността акции са заложени чрез заложно джиро. Залогът на
акции създава една привилегия за заложния кредитор да се удовлетвори
предпочтително от заложените акции. За него възниква заложно право, което той
може да упражни и срещу всяко недобросъвестно трето лице, щом договорът за
залог има достоверна дата (чл. 156, ал. 2 ЗЗД). Заложното право следва
заложената вещ, включително акции. Няма пречка, включително законова забрана
заложният длъжник да прехвърли заложената вещ, но приобретателят ще отговаря
пред заложния кредитор до размера на нейната стойност, в който случай ще се
суброгира в правата на кредитора (чл. 155, ал. 1 ЗЗД).
По
иска за прогласяване нищожността на Договор за продажба на наследство от
04.01.2018 г. поради противоречие с добрите нрави – иск с правно основание чл.
26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено-етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват
като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това
понятие смисъл следва да се тълкува така, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес
на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските
правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското
право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните
субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за
противоречие с добрите нрави,
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена
в чл. 9 ЗЗД.
Ищецът
твърди в случая, че чрез сключването на процесния договор за продажба на наследство
са нарушени добрите нрави, тъй като същият нарушава принципа за защита
най-добрия интерес на детето – клаузите му водят до практическа безвъзмездност
на договора, както и липсват гаранции, че при несбъдване на поставените условия
за плащане на цената по договора интересите на децата, каквито са физическите
лица – ответници, ще бъде защитен.
По силата на чл. 14 от Конституцията на РБ децата са под закрилата на държавата и
обществото. Едни от основните принципи, на които се основава закрилата, са тези
за осигуряване на най-добрия интерес на детето, на грижа в съответствие с
потребностите му, както и на контрол по ефективността на предприетите мерки (чл. 3 Закона за закрила на детето). Принципи, мерки и дейности за осъществяването на тази специална
функция на държавата, гарантираща основните права на децата във всички сфери на
обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословното и психическото им състояние, чрез осигуряване на подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност, са предвидени в ЗЗД и Семейния кодекс /СК/. Държавната политика в посочената насока се провежда
чрез оправомощените за това държавни органи - Държавната агенция за закрила на
детето, Дирекции "Социално подпомагане", министърът на труда и
социалната политика, министърът на вътрешните работи, министърът на
образованието и науката, министърът на правосъдието, министърът на външните
работи, министърът на културата, министърът на образованието и кметовете на
общините. В защита на публичния интерес в тази връзка законът възлага и на съда
да следи служебно за прилагането на посочените принципи, което се изразява най-вече
в задължението му служебно да събира доказателства в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните за съдебното производство, по което се засягат права или
интереси на дете.
Законът за закрила на детето предвижда механизми и органи,
които да ги прилагат в закрила на детето при участието му в обществения живот.
Когато става дума за участието на детето в личния живот и свързаните с това дейности,
включително засягащи неговата имуществена сфера, законът е създал други от
посочения механизъм за защита най-добрия интерес на детето. Когато се отнася до разпореждане с
имущество на детето, в СК е предвидено изискване разпореждането с някои значими
имущества да става само с предварително разрешение на районния съд – чл. 130,
ал. 3 СК. Този предварителен съдебен контрол е гаранция за постигане най-добрия
интерес на детето. В конкретния случай за разпореждането с наследственото
имущество на малолетните ответници е дадено разрешение на два пъти от Районен
съд – Костинброд, поради което следва да се приеме, че продажбата на
наследството им не противоречи на добрите нрави.
Не противоречи на добрите нрави само по себе си уговарянето
на отлагателно условие за заплащане на цената. Освен това, в договора е
предвидена клауза, че ако отлагателните условия не се сбъднат до една година от
подписване на договора, то същият може да бъде прекратен и даденото може да
бъде поискано обратно, което е гаранция, че ако в един разумен срок условията
за плащане не настъпят, продавачите ще могат да възстановят правата си върху
наследството.
Неоснователно е твърдението на ищеца и относно това, че като
продавачите не са приели неговото предложение за цена на наследството от
4 000 000 евро, а са се задоволили с повече от двукратно по-ниска
цена, това също накърнява принципа за защита най-добрия интерес на детето. В
случая този интерес се защитава от една страна от законния им представител - тяхната
майка, а от друга страна – от районният съд, който е дал разрешение за продажба
на тази цена по реда на чл. 130, ал. 3 СК. Трябва да се има предвид и
обстоятелството, че не винаги само цената е от значение за интереса на страната.
Такова значение може да имат и съпътстващи взаимоотношения с другата страна. Ето
защо съдът не намира за доказано твърдението, че договорът за продажба на
наследство е сключен в нарушение на принципа за защита най-добрия интерес на
детето.
Недоказано остана и твърдението на ищеца за накърняване на
добрите нрави поради нееквивалентност на престацията. За да е налице такова
накърняване, необходимо е да има доказателства, че цената на наследството е
значително по-ниска от действителната му стойност. Доказателства относно тази
действителна стойност в производството не са събрани, поради което искът и на
това основание остава недоказан, поради което и неоснователен.
Не противоречи на добрите нрави и обстоятелството, че за
малолетните наследници възниква задължение да заплатят на купувача на
наследството им 102 000 лева, които А.Д. е изтеглила преди продажбата на
наследството и която сума е част от него. Това задължение възниква по силата на
закона – чл. 213, ал. 2 ЗЗД и същото произтича от особеностите на предмета на
продажбата, а именно съвкупността от всички права и задължения, включени в
наследството такова, каквото е то към момента на откриването му. Разпореждането
с вземане от съвкупността преди продажбата й нарушава съвкупността, поради
което полученото следва да бъде възстановено от продавача. Срещу това той
получава определена цена, която в случая няма данни да е нееквивалентна на
стойността на продадената съвкупност.
По
иска за прогласяване нищожността на Договор за продажба на наследство от 04.01.2018
г. поради привидност – иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД.
Привидни
са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е
постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между
тях, както и сделките, сключени при относителна симулация - с които се прикрива
друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката.
Привидната сделка е винаги нищожна, а прикритата само когато е сключена в
нарушение на закона или с цел заобикалянето му, или пък страда от някакъв друг
порок.
По
настоящото дело ищецът е направил две твърдения за наличие на относителна
симулация при сключване на процесния договор за продажба на наследство, а
именно за привидност на процесния договор за продажба на наследство като
прикриващ договор за продажба на акции, и за привидност като прикриващ договор
за дарение.
Съдът
намира, че съобразно събраните по делото доказателства основателно е
твърдението, че представяният договор за продажба на наследство от 04.01.2018
г., изменен с два анекса от 08.01.2018 г. и 11.05.2018 г., съобразно някои от
клаузите в него, прикрива договор за продажба на акции и въобще договор за
продажба на отделни имуществени права. Съгласно чл. 212 ЗЗД наследството може
да бъде продадено като съвкупност, в който случай законът изисква писмена форма
с нотариална заверка на подписите, без значение каква е формата за прехвърляне
на отделните, включени в съвкупността права (като недвижими имоти и акции). В
случая между ответниците по делото е сключен писмен договор с нотариална
заверка на подписите, като предметът му е наследството на П., Б. и Б. Н.и,
оставено от баща им Б.Н., починал през 2014 г. С Анекс № 1/08.01.2018 г. обаче,
четири дни след подписване на основния договор, страните са се договорили, че
договорът влиза в сила незабавно от датата на анекса по отношение частта от
наследството, описана в определение № 677/21.12.2016 г. рог р.д. № 832/2016 г.
на Районен съд - Костинброд, а по отношение на останалата част той ще влезе в
сила след получаване на разрешение от
съответния районен съд за разпореждане с нея. Чрез тази уговорка страните са
постигнали всъщност продажба на наследството на части, като с него първоначално
са продадени включените в наследството права върху акции. Съдът намира, че доколкото
и с втория Анекс от 11.05.2018 г. страните са запазили уговорката, че по
отношение на акциите договорът влиза в сила по-рано от останалата част от
наследството, макар да е видоизменен първоначалният запис, като е записано
допълнително, че договорът влиза в сила по отношение на цялото имущество,
включено в наследствените дялове на продавачите, след наличие на окончателно
определение по чл. 130, ал. 3 от СК от компетентния районен съд, с което се
разрешава на законния представител на продавачите да се разпореди с
наследствените дялове на Продавачите., както и предвид обстоятелството, че е
запазен различният момент на влизане в сила на договора по отношение на
акциите, въпреки че този Анекс е подписан след като ответниците са узнали за
предявения иск (по повод депозираната частна жалба срещу определението на съда
от 06.02.2018 г. за частично връщане на исковата молба), то може да се направи
обосновано заключение, че целта на страните е била не да продадат наследството
като цяло, а да постигнат ефекта на продажби на отделните права в наследството
и най-напред на акциите, доколкото първоначално продавачите са имали разрешение
за продажба само на акциите и не е било ясно дали ще получат разрешение за
продажба на цялото наследство.
Аргумент
в тази насока е и обстоятелството, че предвидените в договора отлагателни
условия за заплащане цената на наследството от купувача са свързани само и
единствено с възможности за упражняване правата по акциите от страна на
купувача, а не със съвкупността като цяло.
Посоченото
установява, че договорът за продажба на наследство, изменен с два анекса е
нищожен като привидна сделка, прикриваща продажбени правоотношения за акции и
други отделни части от наследството. Искът на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД е поради изложеното основателен и следва да бъде уважен.
Поради
евентуалното съединяване на исковете останалите искове (относно привидност на
договора като прикриващ дарение и относно липса на форма на прикритата сделка
за продажба на акции) да не бъдат разглеждани поради несбъдване на
вътрепроцесуалното условие за тяхното разглеждане, а именно, предходните по ред
искове да са отхвърлени.
По разноските: При този изход от спора, ищецът има
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в размер
на 54 024 лева за адвокатско възнаграждение, 123 960 лева –
държавна такса и 6 198 лева – такса за вписване на исковата молба.
Процесуалният
представител на малолетните ответници –
адв. С., е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца. Така направеното възражение е неоснователно, предвид следното: Цената
на иска в случая се определя от цената по договора за прехвърляне на наследство
(така
и Определение № 216/18.07.2016 г. по гр.д. №2674/2016 г. на ВКС, І г.о. и Определение № 463/08.12.2016 г. по
ч.гр.д. № 5009/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.)., а тя е 3 099 000 лева.
Минималното адвокатско възнаграждение според т. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е около 93 500 лева и то без ДДС. В
случая заплатеното адвокатско възнаграждение е под минимума, поради което само
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Ответниците
следва да заплатят на ищеца общо 184 182 лева.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – нищожност
поради заобикаляне на закона и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето –
нищожност поради накърняване на добрите нрави, предявени от „Б.Х.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** против „М.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител А.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***2, за прогласяване нищожността на Договор за
продажба на наследство от 04.01.2018 г. и анексите към него, сключен между
ответниците по делото.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен като привиден
–
прикриващ договор за продажба на акции Договор
за продажба на наследство от 04.01.2018 г. и анексите към него, сключен между „М.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** – купувач и Б.Б.Н.,
ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител А.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***2 – продавачи,
по иск на „Б.Х.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, предявен против страните по посочения договор.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД на на
„Б.Х.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** за
прогласяване на Договор за продажба на
наследство от 04.01.2018 г. и анексите към него, сключен между „М.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** – купувач и Б.Б.Н.,
ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител А.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***2 – продавачи,
поради неговата привидност като прикриващ договор за дарение, както и иска с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на форма на
прикрития с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. договор за продажба на акции.
ОСЪЖДА „М.А.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н.,
ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***2,
да заплатят на „Б.Х.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 184 182
лева (сто
осемдесет и четири хиляди сто осемдесет и два лева) – разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: