Решение по дело №771/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с § 4к от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ.

Образувано е по подадена касационна жалба подадена от И. Д. М., чрез адв. Р. С. против Решение № 516 /10.03.2025г. постановено по гр.дело № 5828 /2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на И. Д. М. против Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г. на Областен управител на област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи и регистъра към него за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани за местността „Ново селище“, [населено място], община Созопол, в който не е отразен поземлен имот с площ от 141 кв. м., за който е отреден имот с [идентификатор], предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих, с номер по предходен план – 55. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не може в границите на територията по с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, планът да включва имоти, придобити на самостоятелно правно основание какъвто е жалбоподателят, тъй като е възможно имотите да се придобити по сделка или давност преди за зоната да е даден статут на такава по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че имота е отразен в действащата кадастрална карта и АО е следвало да се съобрази с това при изготвянето на ПНИ и че следва да се нанесат имоти на настоящите собственици, които се легитимират с документ и административният орган е бил длъжен да отрази имота в плана. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата – уважена.

Ответникът по жалбата областен управител на област Бургас, чрез юрисконсулт Д. Я. оспорва касационната жалба, като неоснователна, като релевира доводи, че решението на Районен съд Бургас, като правилно постановено в съответствие с приложимите правни норми следва да бъде оставено в сила. Изразява становище, че всяка претенция за собственост към новообразуван имот вписан в регистъра на новообразуваните имоти за който има вече вписан собственик сочи за наличие на материалноправен спор за собственост който не може да се реши от областния управител. В съдебно заседание поддържа становището и моли решението на Рс беургас да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – Община Созопол, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Заинтересованите страни - Я. Т. П., Т. Т. П., М. Г. Г., П. Г. Г. и Х. М. Х., чрез процесуалния си представител, заемат становище за неоснователност на жалбата. Акцентира се върху факта, че притежаваният от жалбоподателя нотариален акт не е бил своевременно представен в рамките на процедурата по ПЗСПЗЗ и е представен година след като са били разгледани възраженията и исканията във вр. с чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗ. Сочи се, че ако жалбоподателят претендира право на собственост, следва да го защити в исково производство, а не чрез оспорване на плана. Моли съдът да потвърди оспореното решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред РС Бургас И. Д. К. е обжалвал Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г. на Областен управител на област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани за местността „Ново селище“, [населено място], община Созопол, в който не е отразен поземлен имот с площ от 141 кв. м., за който е отреден имот с [идентификатор], предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих, с номер по предходен план – 55 и не е включен в регистъра към плана жалбоподателят като собственик.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка по делото:

По делото е представен н.акт за собственост на недвижими имот по давностно владение № 135, том I, дело № 133от 30.05.2024г. с който И. Д. К. е признат за собственик на поземлен имот с [идентификатор] по к.карта и к.регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД -18-12/24.04.2007г. на изп.директор на АК, с площ на имота 141 кв.м. трайно предназначение на територията – земеделски начин на трайно ползване, за земеделски труд и отдих , номер по предходен план 55.

Във връзка с представени от О. С. за разглеждане проектни планове по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Ново селище“ землището на [населено място], със Заповед № РД-10 80 от 04.04.2022г. на областния управител, била назначена комисия на основание на чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на която били поставени задачи, сред които да разгледа и приеме, ако отговарят на нормативните изисквания, представените в Областна администрация Бургас с вх. № 08-00-412 от 29.03.2022г. от община Созопол проекти за помощен план, план на новообразуваните имоти, списъци и регистри към тях за територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – местност „Ново селище“, землището на [населено място], община Созопол, област Бургас. На 13.04.2022г. било проведено заседание на комисията видно от представения Протокол на комисията по чл. 28б, а2 от ППЗСПЗЗ / л.40 от гр.д. № 5828/2024г. по описа на РС Бургас/. По т. 33 в протокола били разгледани обяснителна записка, помощен план, карта на контактната зона, списък на имотите, предоставени за ползване, списък на имотите, съществували преди образуване на ДЗС и ТКЗС, план на новообразуваните имоти, регистър на новообразуваните имоти, таблица за изчисляване на необходимото обезщетение на собствениците. След разглеждането на проектите комисията ги приела със забележки, като на О. С. била предоставена възможност същите да се коригират в едномесечен срок, считано от връчване на протокола. Впоследствие, със заповед № РД-10-40 от 07.02.2023г. (на л. 53 от гр.д. № 5828/2024г. по описа на Районен съд Бургас) отново била сформирана комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на която било възложено да разгледа възражения във връзка с проектите, касаещи местност „Ново селище“. На заседание от 22.02.2023г. видно от представения Протокол на комисията по чл. 28б, а2 от ППЗСПЗЗ комисията разгледала постъпилите възражение и се произнесла по тях, като били дадени и съответните указания.

Коригирани планове, касаещи местност „Ново селище“, били изпратени от О. С. с писмо вх. № 08-00-412/3/ от 29.02.2024г., като със Заповед № РД-10-90 от 15.04.2024г. била сформирана комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за разглеждането им. На заседание от 17.04.2024г. видно от представения протокол /л.63 по гр.д.№5828/2024г./ комисията приела варианта на проект за план на новообразуваните имоти и регистър към него за местност „Ново Селище“. Въз основа на протоколите от заседанията на комисиите по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, от областния управител на област Бургас била издадена Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г., с която бил одобрен планът на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас, който е изложен в сградата на община Созопол.

Копие от плана и помощния план били приложени към, като в тях фигурира имот с № 302. В приложения регистър на имотите, предоставени за ползване (на л. 69 по гр.д. № 5828/2024г. бил включен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от 141 кв. м., местност „Ново Селище – „Ачмите“, с вписан собственик, или носител на други вещни права – П. А. със стар идентификатор по КП 55 (записан като ползвател на ползвателски [имот номер] – сега 63015.504.40, по стар, недействащ, неодобрен кадастрален план на зона по пар 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – видно от удостоверение издадено от дирекция УТИПЕ при община Созопол . Посочено е в удостоверението /л.160/, че за имота няма преписки от закупуване и проведени процедури по § 62 ПРЗППЗСПЗЗ и не е отразен в плана на новообразуваните имоти и е предвиден за възстановяване на бивши собственици съгласно § 4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗ.

В списъка на имоти съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за местността „Ачмите“ фигурира имот с № 3079 с площ 6.648дка, земеделска територия собственост на А. Я. П. въз основа на Решение №2947/30.12.1999г. .Видно от представеното от заинтересованите лица Решение № 2947/30.12.1999г. на ПК [населено място], на наследниците на А. Я. П. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 6.822дка, находяща се в терен по параграф 4 на [населено място] в м. Ачмите. Посочено е в решението на ПК, че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение за наследници изх. №424816.10.2024г.изд. от кметство на [населено място] Я. П. е починал и наследници са конституираните като заинтересовани страни - Я. Т. П., Т. Т. П., М. Г. Г., П. Г. Г. и Х. М. Х.,

Издадената Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г. на областния управител била обнародвана и разгласена по надлежния ред и обжалвана в определения срок.

По делото е допусната СТЕ, от заключението на която се установява, че ПИ с [идентификатор] не е отразен в плана на новообразуваните имоти за местността „Ново селище“, [населено място] и в регистъра на новообразуваните имоти неразделна част от ПНИ на м. „Ново селище Атия, землището на [населено място] не фигурира името на жалбоподателя И. Д. К. както и че ПИ с [идентификатор] попада в улица и новообразуван поземлен [имот номер] записан на А. Я. П.. ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] граничи с улица по западната си имотна граница. Инфраструктурата е осъществявана по стопански начин за сметка на ползвателите. Имотите, предвидени за възстановяване на бивши собственици, са съществували преди образуването на ДЗС и ТЗКС и не са съобразени с действащия кадастрален план и съществуваща инфраструктура – пътища и преносни мрежи. В изготвената от вещото лице комбинирана скица е видно, че по ПНО, ПИ с [идентификатор] по к.карта, попада в [улица] .

Възприемайки така изложената фактическа обстановка с решението си РС Бургас е отхвърлил жалбата на К., като съставът на Районен съд Бургас е приел, че жалбоподателят не е доказал да попада в кръга от лица, с правата на които следва да бъде съобразен планът и че е спазена процедурата по смисъла на пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в хода на изработване на плана не е представен титул за собственост от страна на жалбоподателя, а представеният по делото нотариален акт е с последваща датата на издаване на обжалваната заповед. Изложени са мотиви, че при наличието на спор за материално право няма пречка за бъдещи изменение на ПНИ, но наличието на спор за материално право не е основание за отмяна на обжалваната заповед.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. При така установените факти, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Касационната жалба е допустима подадена против решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна пи спазване на преклузивния срок. Съдът намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, а подадената жалба за неоснователна.

Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустими и относими към спора доказателства. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед предоставените му от закона правомощия, в предвидената писмена форма, като е спазена процедурата по издаване на заповедта и по съобщаването й на заинтересованите страни. Заповедта е мотивирана като са посочени правните и фактическите основания за издаването. Спазени са и изискванията за надлежно провеждане на процедура – вкл. приемане на плановете от комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като от комисията са разгледани и съответните искания и възражения от заинтересованите лица по смисъла на чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Изготвен е помощен план по чл. 4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържащ нужните реквизити. Безспорно е, че жалбоподателят не е подал възражение по изготвения помощен план, по проекта за ПНИ и регистър към него, като следва да се отбележи, че към момента на разглеждане на постъпилите възражения и дори към момента на издаване за Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г. на Областен управител на област Бургас, жалбоподателят не е разполагал с документ за собственост, като той се е снабдил с н.акт за собственост на недвижими имот по давностно владение на 30.05.2024г. т.е. след издаване на заповедта.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас и касационната инстанция намира, че фактическа обстановка е правилно установена и се възприема изцяло от настоящата инстанция, като съответстваща на всички събрани от Районен съд Бургас доказателства.

Настоящия състав споделя изложените в решението на РС Бургас мотиви и счита , че е налице спор за материално право между жалбоподателят и заинтересованите лица който следва да се реши в отделно производство, като наличието на този спор не е основание за отмяна на заповедта.

Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността върху новообразувани имоти се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти, която се съобщава по реда на ГПК . В заповедта се описва номера на имота по ПНИ, местонахождението, границите, съседите както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Производството по издаване на заповед на кмета на общината на основание параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване право на собственост върху новообразувани имоти, следващ изработването и влизането в сила на ПНИ по чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, който има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ .

Административния орган при изработване и одобряване на ПНИ има законово задължение да установи разположението и границите на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, собствеността по отношение на които е възстановена на старите собственици с влезли в сила решения на ПК, на ОСЗ, респ. съда когато тези имоти попадат в терен по §4 то ПЗР на ЗСПЗЗ, в който има земи предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4. В §4к ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е регламентирано изискването помощния план въз основа на който се изработва ПНИ да съдържа данни както за имотите предоставено за ползване, така и за имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Административния орган при изработването и одобряването на ПНИ има законово задължение да установи разположението и границите на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, собствеността по отношение на които е възстановена на старите собственици с влезли в сила решение на общинската служба по земеделие,, респ. на поземлената комисия или на съда, когато тези имоти попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в които има земи предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4.В §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за установяване на границите на старите имоти, законодателят е предвидил възможността да се използват всички информационни източници – аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите н тези източници данни се събират с анкети при условия и ред определени с ППЗСПЗЗ.

В трайната съдебна практика, формирана от Върховния административен съд (Решение № 12967 от 02.12.2015г. по адм.дело № 2498/2013г. по описа на IV отделение и множество други), е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Установено е по делото, че на заинтересованите лица по настоящото дело наследници на А. Я. П. с Решение № 2947/30.12.1999г. на ПК [населено място] е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 6.822дка, находяща се в терен по параграф 4 на [населено място] в м. Ачмите. В ПНИ за част от имота който им е възстановен с решение на ПК е отреден [ПИ] от ПНИ. В случая, заинтересованите лица по настоящото дело попадат във втората категория – вписани са в ПНИ на основание Решение № 2947 от 30.12.1999г., с което на общия им наследодател е признато правото на възстановяване на собственост върху нива от 6,822 дка, находяща се в терен по параграф 4 на [населено място] в местност „Ачмите“.

Жалбоподателят претендира, че е придобил право на собственост върху поземлен имот с [идентификатор] по к.карта и к.регистри на [населено място], с площ на имота 141 кв.м. на основание придобивна давност, като имотът не е бил част от ТКЗС и ДЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е установено е, че поземлен имот с [идентификатор] попада в [ПИ] и в улица от ПНИ.

В производството по §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ в което се осъществява контрол върху заповедта на Областния управител за одобряване не изготвения ПНИ, съдът следва да извърши проверка дали е спазена процедурата по изготвяне плана на новообразуваните имоти, правилното им отразяване съобразно титула за собственост и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая това е сторено, тъй като в регистъра са записани лицата, които отговарят на изискванията за това. Това е изпълнено включително и след провеждане на процедура по реда на чл. 28б, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като комисията е разгледала на заседание от 22.02.2023г. множество възражения от заинтересовани лица във връзка с плана, сред които липсва такова, подадено от жалбоподателя.В случая били са съобразени представените документи, легитимиращи заинтересованите лица, като обосновано е отреден за тях съответния имот -административният орган се е съобразил с наличното решение № 2947/30.12.1999г., издадено от Поземлена комисия Созопол. Липсвали са документи, легитимиращи като правоимащ жалбоподателя К.. Такива документи са липсвали и след обявлението на плана по реда чл.28б ал.4 от ППЗСПЗЗ, както и до издаването на заповедта на областния управител. От тази гледна точка съдът приема, че заповедта е издадена при липса на визираното от жалбоподателя основание за оспорване.

Трайна е формираната от върховната инстанция съдебна практика, че при настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т.н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт – в този смисъл са както цитираното по-горе Решение № 12967 от 02.12.2015г. по адм.дело № 2498/2013г. по описа на IV отделение, така и множество други съдебни актове на ВАС: Решение № 12967 от 02.12.2015г. по адм.дело № 2498/2013г. по описа на IV отделение, Решение № 15428 от 23.11.2011г. по адм.дело № 13316/2010г. по описа на IV отделение. Дори жалбоподателят (както е в настоящия случай) да противопоставя нотариален акт за придобиване на имота (респ. част от имота, вписан в ПНИ) чрез давностно владение, това очертава единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение № 9699 от 25.09.2008г. по адм.дело № 5067/2008г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 3480 от 16.03.2009г. по адм.дело № 7644/2008г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 8689 от 30.06.2009г. по адм.дело № 1644/2009г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд.

Безспорно е че за определения в ПНИ имот под № 302 е налице Решение № 2947 от 30.12.1999г. на ПК [населено място], като определеният имот с № 302 е част от признатия с право на възстановяване имот, описан в посоченото решение. Следователно ПНИ е определен при спазване на правилата на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правата, на които жалбоподателят основава претенцията си, не е имало основание да намерят отражение в плана, тъй като касаят наличието на спор за материално право между него (въз основа на титула за собственост, с който се е снабдил след издаване на заповедта за одобряване на ПНИ) и евентуалните собственици на [имот номер], които ще бъдат определени в бъдещ момент – с издаване на заповед по чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община Созопол. За жалбоподателят съществува исков ред за защита на претендираните права, като при позитивно за него решение влезлия в сила план на новообразуваните имоти може да бъде изменян . При одобряването на ПНИ не са допуснати нарушения и в регистъра са записани лица на които е признато право на възстановяване на собствеността. Съдът, по повод постъпилата срещу заповедта жалба, няма правомощие да извърши проверка дали спрямо жалбоподателя са налице предпоставките за придобиване на право на собственост на посоченото от него основание и спрямо посочения от него имот и да разрешава спор за материално право, какъвто възниква при наличие на колизия между легитимиращите документи на различните категории лица, претендиращи право на собственост на собствени основания върху един и същ имот от площите, включени в ПНИ. Такъв спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданското производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт.

Според настоящия състав не се установяват сочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт. Наличието на този спор за собственост не може да се отрази на законосъобразността на оспорената заповед и същата следва да се приеме за законосъобразен административен акт, който правилно е потвърден от състава на Районен съд Бургас. Последващото признаване на собственически права върху имот, чиято площ е включена във вече надлежно изготвения ПНИ, не опорочава проведената процедура по изготвяне на плана и не е основание за отмяна на заповедта на областния управител за одобряване на този план.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора следва да се присъдят разноски в полза на останалите страни. На Областен управител на област Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и съдът счита, че следва да определи възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност в размер на 150 лв. От О. С. са направени разноски в размер на 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, а от заинтересованите страни - Я. Т. П., Т. Т. П., М. Г. Г., П. Г. Г. и Х. М. Х., са направени разноски в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение видно от договор за правна помощ, които следва да им се присъдят.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 516 от 10.03.2025г. постановено по гр.д. № 5828/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА И. Д. К., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес] , да заплати на Областен управител на област Бургас сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. Д. К., [ЕГН], да заплати на О. С. сумата от 360 лв., представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. Д. К., [ЕГН] да заплати на Я. Т. П., [ЕГН], Т. Т. П., [ЕГН], М. Г. Г., [ЕГН], П. Г. Г., [ЕГН] и Х. М. Х., [ЕГН], сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.