Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2123 25.06.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6521 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Околовръстен път” № 260, е предявил против И.Б.Ш., с ЕГН **********,***, иск за
признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 701,31 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 12.07.2013 г.,
възнаградителна лихва в размер на 59,44 лв. за периода от 12.04.2017г. до
12.11.2018 г.вкл., мораторна лихва в размер на 73,76 лв. за периода от
12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. вкл. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от
12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. вкл., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 19875/2018г. на РС Пловдив.
В исковата молба се твърди, че на
12.07.2013 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит ***,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
1130 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор *** от
17.05.2010г., срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия
кредит, заедно с дължимите лихви. Към договора за кредит бил подписан и
погасителен план. По силата на чл. 6(1) от Договора, кредитополучателят погасил
кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница (с
изключение на вноските през първата една година от срока за вноска за
лихва). Съгласно чл. 7(а) от същия
договор за потребителски кредит погасителните вноски, съгласно погасителния
план се изплащат от кредитополучателя в брой до 12-то число на месеца.
Дължимите месечни вноски по погасителен план били общо 64 бр., като крайният
срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е бил до
12.11.2018г. Считано от 12.04.2017 г. било трайно преустановено погасяването на
кредита съобразно условията, уговорени в чл. 6 и чл. 7 от договора. На
12.11.2018г. кредитът станал изцяло изискуем поради настъпил краен срок (падеж)
за цялото кредитно задължение съгласно чл. 5 от процесния договор за банков
кредит. Неизплатени останали следните суми: главница в размер на 701,31 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 59,44 лв. за периода от 12.04.2017г. до
12.11.2018 г. вкл. на основание чл. 3, ал. 1 от процесния договор за банков
кредит, както и мораторна лихва в размер на 73,76 лв. за периода от 12.04.2017
г. до 04.12.2018 г. вкл. на основание чл. 8 от процесния договор за банков
кредит и такси в общ размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017г. до
04.12.2018 г. вкл.. Възнаградителната лихва в размер на 59,44лв. била начислена
за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018г., дължала се на основание чл. 3 от
Договора и се равнявала на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк
България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,55%. Към момента на сключване
на договора Референтния лихвен процент ПРАЙМ е бил в размер на 5,95%. Съгласно
ал. 2 от чл. З за всяка следваща година до крайния срок на вноска за лихва, а
кредитопучателят дължал на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора
на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени
кредита в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 8,050 %. Съгласно чл. З (4) от Договора годишният процент
на разходите по разрешения кредит бил 19,19 %. С оглед на обстоятелството, че
кредитът станал изцяло изискуем поради настъпил краен срок (падеж) за цялото
кредитно задължение на 12.11.2018г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********
подало заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за
процесните суми. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от
страна на длъжника. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск.
Посочва,че разпоредбите на чл. 3, ал. 6 и чл. 6 и ал. 2 от договора
заобикаляли закона и по-конкретно чл. 10, ал. 4 от ЗПК. При промяна на
референтния лихвен процент ПРАЙМ на ищеца за необезпечени кредити в лева по
реда на чл. 3, ал. 6 водило до необходимост от съответната промяна в размера на
погасителните вноски по погасителен план. В този случай банката изготвяла
едностранно нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения
размер на лихвите. Разпоредбата била неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП вр.
чл. 24 от ЗПК, тъй като водила до значително неравновесие между правата на
кредитодателя и кредитополучателя и било в противоречие с т.10 и 12 на
същия.Твърди, че основният критерий за приложимостта на изключението по чл.
144, ал. 3, т.1 от ЗЗП било изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависели от доставчика на финансови услуги, а да са породени от
въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор. Цитира съдебна
практика. В настоящия случай не намирало
приложение изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, а чл. 3, ал. 6 и чл. 6, ал. 2 от договора
били неравноправни клаузи по чл. 143, т.10 и т. 12 от ЗЗП., поради което били
нищожни на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Освен това посочва, че съгласно чл. 2, ал.
1 от договора ищцата била принудена да сключи още един договор с ищеца за
откриване на разплащателна сметка, по която да се отпусне разрешения кредит, а
ищцата дължала такси и комисионни за обслужването на сметката. Изложените
обстоятелства били в противоречие с регламентираното в чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
поради което цитираната договорна разпоредба била неравноправна на осн. чл.
143, т. 19 ЗЗП. Посочва, че съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължал само
чистата стойност на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 19875/2018 г.
на ПРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 14,12,2018 г. и
изпълнителен лист против ответника за следните суми: 701,31 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 12.07.2013 г., възнаградителна лихва в
размер на 59,44 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г.вкл., мораторна
лихва в размер на 73,76 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. и
такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 13.12.2018 г. до
изплащане на вземането. Срещу заповедта е постъпило възражение от
длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е
предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Видно от приложения по делото договор
за потребителски кредит от 12.07.2013 г. и погасителен план към него между
страните е подписан договор за потребителски кредит ***, по силата на който
банката – ищец е предоставила на кредитополучателя – ответник кредит в размер
на 1130 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор *** от
17.05.2010г., срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия
кредит, заедно с дължимите лихви. Към договора за кредит е бил подписан и
погасителен план. Крайния срок за погасяване
на кредита е 12,11,2018 г. – чл. 5 от договора. По силата на чл. 6(1) от
Договора, кредитополучателят погасявал кредита на равни /анюитетни/ месечни
вноски, включващи лихва и главница (с изключение на вноските през първата една
година от срока за вноска за лихва).
Съгласно чл. 7(а) от същия договор за потребителски кредит погасителните
вноски, съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателя в брой до
12-то число на месеца. Годишния процент на разходите по отпуснатия кредит е
19.19%, като общо дължимата сума от кредитополучателя е 1758,35 лв. – чл. 3,
ал. 4 от договора. В чл. 3, ал. 1 от
договора страните са постигнали съгласие, че за първата година от кредита ще се
дължи променлива годишна лихва, която се равнявала на сбора от Референтния лихвен
процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредита в лева за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
1,55%. Към момента на сключване на договора Референтния лихвен процент ПРАЙМ е
бил в размер на 5,95%. Съгласно ал. 2 от чл. 3 за всяка следваща година до
крайния срок на вноска за лихва, кредитопучателят дължал на Банката променлива
годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк
България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 8,050 %. Към договора за кредит
е приложен и методология за определяне на Референтния лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски кредити.
По делото е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като
компетентно дадено и не оспорено от страните, по която в.л. след извършена
проверка в банката по кредитното досие на длъжника е установило, че на
12.07.2013 г. ищовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата от
1130 лв. Неизплатените задължения на кредитополучателя – ответник възлизат на 701,31 лв. – главница,
възнаградителна лихва в размер на 27,92 лв. за периода от 12.04.2017г. до
12.11.2018 г., мораторна лихва в размер на 63,68 лв. за периода от 12.04.2017
г. до 04.12.2018 г. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г.
до 04.12.2018 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
В производството по установяване
съществуването на вземането си, банката следва при условията на главно и пълно
доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя, размера на
вземането си и настъпване на падежа на кредита. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Безспорно от представените писмени доказателства
- Договор за кредит 12.07.2013 г. се установява, че между
страните съществуват валидни договорни правоотношения. Те са породили уговорените
правни последици и следователно налице са основания за възникване задължението на ответника, като в негова
тежест е да установи, че го е изпълнил. Същият
не представя никакви доказателства в този смисъл по делото. Ето защо,
съдът намира за безспорно установено по
делото обстоятелството, което се потвърждава и от съдебно-счетоводната
експертиза, че към датата на извлечнието от счетоводните книги на банката –
13.12.2018 г., неизплатеното задължение е, както следва: главница – 701,31 лв. – главница, възнаградителна
лихва в размер на 27,92 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 63,68 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018
г. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018
г. Крайният срок за погасяване на
кредита е настъпил на 12,11,2018 г.
Инвокирано от ответницата възражение за
наличието на неравноправните клаузи в чл. 3,
ал. 6 във вр. с чл. 3, ал. 2 от договора за потребителски кредит съдът го намира за неоснователно
поради следните причини. В чл. 3, ал. 6 от договора е предвидено, че
референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк АД за необезпечени кредите се
определя от Комитета по управление на активите и пасивите на банката съгласно
методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски кредити, публикувани на интернет сайта на банката и
представляващи приложение към настоящия договор. ори промяна на референтния лихвен
процент ПРАЙМ на ищеца за необезпечени кредити в лева по реда на чл. 3, ал. 6
водило до необходимост от съответната промяна в размера на погасителните вноски
по погасителен план. Съгласно ал. 2 от чл. 3 за всяка следваща година до
крайния срок на вноска за лихва, кредитопучателят дължал на Банката променлива
годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк
България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 8,050 %.
Кредитополучателят в отношенията между него и
банката се ползва от защитата на потребителите
предвидена в Закона за защита на потребителите / ЗЗП / - приведен към
действието на Директива 93/ 13. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя.
Съдът
приема, че ответницата не е била поставена в положение на по-слаба
страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите ,
които й се предоставят да преговаря. Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена
защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. В настоящия случай този
принцип не е нарушен, тъй като в договора между страните е фиксиран размера на
лихвения процент, който се използва за определяне на договорната лихва върху
усвоената сума. Процесният договор не предвижда възможност банката да определя
самостоятелно лихвени проценти. Към договора е приложен и методология за
определяне на референтния лихвен процент.
Договорът за потребителски кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да
получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 6, ал. 3 и чл.
9 от договора/.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, а именно 12.11.2018 г., до когато е следвало да бъдат
погасени.
Относно размера на
задълженията и погасените суми, по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че невъзстановеният размер по прецесния
договор е: 701,31 лв. –
главница, възнаградителна лихва в размер на 27,92 лв. за периода от
12.04.2017г. до 12.11.2018 г., мораторна лихва в размер на 63,68 лв. за периода
от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от
12.04.2017 г. до 04.12.2018 г.
От представения договор, както и от приетата по делото
ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително
е 701,31 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не
оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния
си размер от 701,31 лв.
Относно акцесорните
искови претенции:
Претендира се възнаградителна лихва в размер на 59,44 лв.
за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г., мораторна лихва в размер на 73,76
лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. и такси в размер на 53,50 лв.
за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираните суми. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит. Поради което претенцията за установяване
дължимостта на възнагардителна, мораторна лихви и такси е основателна. Страните са уговорили конкретен
размер на възнагадителната лихва, който не противоречи на ЗЗП и ЗПК, както и, че
при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят
дължи на кредитодателя законната лихва за забава, чиито размер се определя от МС- чл. 8 от
договора.
Относно размера на възнаградителната и мораторната лихви,
същият е изчислен от в.л. по неоспорената по делото ССчЕ. Поради което
акцесорният иск е основателен за сумата от 27,92 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г. и за сумата от 63,68 лв. - мораторна
лихва в размер за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г., а до пълния претендиран размер от 59,44 лв. и
73,76 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Изцяло основателна е претенцията за такси в размер на
53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 25 лв., адвокатско възнаграждение – 360 лв. и 100 лв. внесен депозит за вещо лице. Общият размер на разноските на ищеца за
исковото производство възлизат на 485
лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 462,28 лева. За
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 385
лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 366,96 лева. На ответника също му се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска- арг. чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответника
претендира 300 лв. адвокатско възнаграждение и 60 лв. депозит за вещо лице.
Досежно направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страната, съдът
го намира за неоснователно. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може
да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/
2012 г. съдът е свободен да
намали възнаграждението до предвидения минимум. В конкретния случай с
оглед на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно. Поради това на ответника следва да му се
присъди сумата от 16,86 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 11051/ 14.12.2018 г., издадена по
частно гр. дело № 19875/ 2018 г. на ПРС, И.Б.Ш., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Околовръстен път” № 260, сумата от 701,31 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 12.07.2013 г., възнаградителна лихва в
размер на 27,92 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г.вкл., мораторна
лихва в размер на 63,68 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. вкл. и
такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ исковете за възнаградителна лихва и за обезщетение за
забава за разликата до пълните предявени размери от 59,44 лв. и 73,76
лв. като неоснователни, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 19875/2018г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА И.Б.Ш., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Околовръстен път” № 260, сумата от 462,28 лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство
и сумата от 366,96 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Околовръстен
път” № 260, да заплати на И.Б.Ш., с ЕГН **********,*** сумата от 16,86 лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ