№ 754
гр. Варна, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.а
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500397 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №5465/24.01.2023г. от
„Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 срещу разпореждане
№46456/19.12.2022г., постановено по ч.гр. дело №20223110113808/2022г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.
№71235/18.10.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Д. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ************* за сумата 139.09 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 729.33лв. и договорната лихва от 139.09лв. при
лихвен процент от 50,73 % за периода 15.01.2022 г. – 06.10.2022г.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че върху просрочената главница се дължи
законна лихва за забава, като допълнително банката за срока на забавата е
начислила възнаграждение в размер на договорната лихва върху просрочената
главница, което като представено като лихвен процент е 50.73% /40.73%
договорна лихва + 10% законна лихва. Излага се, че на банката се дължи
договорната лихва за просрочение, като възнаграждение за ползваните
парични средства.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
1
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частна жалба вх. вх. №5465/24.01.2023г. е подадена в срока по чл.418,
ал.4 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК
от „Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. С. Г. за сумата от 729.33,
представляваща главница, сумата от 129.26лв., представляваща договорна
лихва за периода 15.01.2022г. до 15.09.2022г. и сумата 139.09 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 729.33лв. и
договорната лихва от 129.26лв. при лихвен процент от 50,73 % за периода
15.01.2022 г. – 06.10.2022г., които вземания произтичат от сключен договор за
потребителски кредит № ********г.
Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно
оригинал на извлечение от счетоводни книги от 06.10.2022г. към договор за
потребителски кредит № ********г.
Заповед за изпълнение е издадена за сумата от 729.33лв. главница,
сумата от 129.26лв. договорна лихва, като с разпореждане
№46456/19.12.2022г. заявлението е отхвърлено за сумата от 139.09лв.,
обезщетение за забава за посочените по горе периоди.
След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че
същото е редовно от формална страна в частта за сумата 139.09лв.
Представеното извлечение от счетоводна книга удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане за тази сума срещу длъжника. Същото съдържа
минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /9 бр.,
включващи главница, ведно с лихви/, посочен е и общият размер на
непогасената част, в това число главници, договорни лихви, неустойки и
такси.
Въпреки изложеното съдът намира, че са налице отрицателните
предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за обезщетение за забава в претендирания размер.
В случая е сключен договор за потребителски кредит, който попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит. Наведени са
твърдения, че кредитополучателят е изпаднал в забава считано от 15.01.2022г.
за вноските по погасителен план, които включват главница и лихви.
2
Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В ал.2 на цитираната норма изрично е записано,
че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е
императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й
съдът следи служебно.
В чл.15.1 от договора е предвидено при забава на длъжника за плащане
се прилага лихвен процент съгласно чл.9 от същия, а именно законна лихва
/основен лихвен процент +10 пункта/ и договорна лихва от 40.73%, като
общият им размер се равнява на 50.73%. Този лихвен процент е приложен
върху всяка една просрочена вноска, включваща главници и лихви при
формиране на сумата от 139.09лв.
Посочената уговорка имаща характер на неустоечна клауза е нищожна,
поради предвиждане на по – голям размер на обезщетение за забава над
законния лимит, тъй като е в пълно противоречие с нормата на чл.33 от
Закона за потребителския кредит.
По нищожна клауза не се дължи.
За неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя, че
договорната лихва за просрочение се дължи като възнаграждение за
ползваните парични средства. Договорна лихва /възнаграждението или
печалбата на кредитора за предоставените средства/ е начислена и
претендирана от страна на банката за сумата от 129.26лв. Повторното
начисляване на „договорна лихва“ при просрочие представлява санкция за
забавата на длъжника. Такава функция притежава неустойката, но не и
договорната лихва, поради което начислената „договорна лихва за
посрочение“ представлява неустойка.
С оглед изложеното, съдът намира, че заявлението по чл.417 от ГПК в
коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне,
като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.
По изложените правни съображения съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №46456/19.12.2022г., постановено по
ч.гр. дело №20223110113808/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. №71235/18.10.2022г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на
„Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 срещу длъжника Д. С. Г.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************* за сумата 139.09 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 729.33лв. и
договорната лихва от 139.09лв. при лихвен процент от 50,73 % за периода
15.01.2022 г. – 06.10.2022г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4