Присъда по дело №211/2018 на Районен съд - Карнобат

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   М О Т И В И към присъда по НОХД № 211/2018 г.

Производството е образувано по внесен обвинителен акт от Карнобатската районна прокуратура срещу П.А.Д. с ЕГН:********** *** за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че същият следва да бъдат признат за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт престъпление, като на основание чл. 54 НК му се наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер, което да се редуцира на основание чл. 58а от НК и изтърпяването на същото се отложи за срок от три години.

Служебният защитник на подс. Д. пледира за минимално наказание което да бъде отложено със срок за изпитване на основание чл.66, ал.1 от НК.

Подс.Д. моли за условно наказание.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия Д. направи искане за разглеждане на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Искането е уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.

Съдът, като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт.

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Свидетелят Д. живеел в с. Екзарх Антимово,общ. Карнобат. На 25.12.2017г. вечерта паркирал лекия си автомобил «Фолксваген голф» с ****пред дома си. Св.Д. заключил вратите на автомобила, но предната дясна врата била повредена и останала незаключена. Свидетелят се прибрал дома си.

Подсъдимият П.А.Д. познавал пострадалия В.Д.. На 26.12.2017г. подсъдимият П.А.Д. минал  покрай дома на свидетеля Д.. Той знаел, че спреният пред дома му лек автомобил е негова собственост и решил да влезе в  автомобила му и ако намери нещо ценно да го вземе. В изпълнение на взетото решение подс.Д. проверил всяка една от вратите да автомобила и след като установил, че предната дясна врата не е заключена, влязъл в автомобила и го претърсил. Подс.Д. намерил и взел от автомобила на пострадалия един брой газов пистолет марка „Екол Специал 99“ калибър 9 мм., три броя халосни патрони, един брой панел за авто CD плеър, марка „Сони“ и един брой мъжко яке от изкуствена кожа, всички вещи собственост на пострадалия Д. и се прибрал м дома си. Взетият от автомобила панел подс.Д. продал на свид. М.С. от с. Екзарх Антимово за сумата от три лева. По –късно свид. С. разбрал че е закупил панел, който е предмет на престъпление и го върнал на собственика –св.Д.. Газовият пистолет подс.Д. изгубил.

На 26.12.2017г. сутринта около 08:30 часа, отивайки до автомобила си пострадалият Д. забелязъл, че предните две и задната лява врата на превозното средство са леко отворени и след проверка установил, че в автомобила всичко е разхвърляно. Установил липсата на газов пистолет марка „Екол Специал 99“ калибър 9 мм., който бил закупил нов от магазин в гр. Карнобат за сумата от 90 лева  на 02.10.2017г., като в пистолета се намирали и три броя халосни патрони, закупени заедно със пистолета за сумата от 0.30 лева за брой. Липсвали също така един брой панел за авто CD плеър ,марка „Сони“, който пост.Д. закупил като нов през 2016г. от магазин в гр. Карнобат, както и един брой мъжко яке от изкуствена кожа, закупено от магазин през 2017г. Пострадалият Д. подал сигнал до РУП-Сунгурларе и след извършени действия от страна на разследващите било установено, че деянието е извършено от подс.Д..

От заключението на назначената оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите от подс. Д. вещи са: един брой газов пистолет марка „Екол Специал 99“ калибър 9 мм. на стойност 79,00 лева, три броя халосни патрони на стойност 0.90лева, един брой панел за авто CD плеър, марка „Сони“ на стойност 27.00 лева и един брой мъжко яке от изкуствена кожа на стойност 75.00 лева, всички вещи на обща стойност 181.90 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приема въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели /л. 22- л. 24/, експертиза /л. 28-29/, справка за съдимост /л. 26/, приобщени чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен  акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

Направеното самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на престъплението е П.А.Д..

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съставът на чл. 194, ал. 1 НК инкриминира отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго с намерение да се присвои. Предмет на престъплението е чужда движима вещ. Изпълнителното деяние включва следните елементи: вещта да е чужда, т.е. не е собственост на дееца, който я отнема, а отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца.

С деянието си подсъдимият П.А.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3 във вр. ал.1 от НК, тъй като на 26.12.2017г. в с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат ,обл. Бургас от паркиран на *****лек автомобил «Фолксваген голф» с ****отнел чужди движими вещи –един брой газов пистолет марка „Екол Специал 99“ калибър 9 мм. на стойност 79,00 лева, три броя халосни патрони на стойност 0.90лева, един брой панел за авто CD плеър, марка „Сони“ на стойност 27.00 лева и един брой мъжко яке от изкуствена кожа на стойност 75.00 лева, всички вещи на обща стойност 181.90 лева от владението на собственика В.И.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

Съдът счита че осъщественото от подсъдимия Д. деяние следва да се квалифицира като "маловажен случай", по следните съображения:  Дефиницията на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК и тя гласи, че "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба на закона, която определя смисъла на "маловажен случай" на престъпления, важи за всички видове престъпления – така Решение № 25 от 29.IХ.1977 г. по н. д. № 23/77 г., ОСНК на ВС.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чужди движими вещи и установява своя фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.

При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.

По въпроса дали установената равностойност на имуществените вреди, причинени от деянието на подсъдимия, е значителна като измерител трябва да се използва размера на установената минимална работна заплата към момента на извършване на деянието. Стойността на отнетите вещи е под стойността на минималната работна заплата за страната към момента на осъществяване на деянието, а именно 01.01.2017 - 31.12.2017 - 460.00 лева /ПМС № 141/13.07.2017 г./. Следователно вредните последици са незначителни по своя размер. Освен това по делото липсват каквито и да е доказателства владелецът, който е и собственик на вещите да е претърпял вреди, различни и по-големи от невъзможността да използват отнетото. Подсъдимият не е осъждан, съдействал е за разкриване на обективната истина по делото още от самото си привличане в качеството на обвиняем, като е признал и деянието си. Съдът взе предвид, че подс.Д. е възстановил на постр.Д. паричната равностойност на отнетите вещи в пълен размер. Възстановяването на предмета на престъплението не е било сторено към момента на приключването на досъдебното производство, което е обусловило и внасянето на обвинителния акт в съда, т.е. възстановяването на паричната равностойност на отнетите вещи се явява ново обстоятелство, което не е съществувало към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, което води до приложението на нормата на  чл. 218б, ал. 1 НК, съгласно която за деяние по чл. 194, ал.3 във вр. ал.1 ат НК, каквото е настоящото, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната (в случая вещите са на стойност под една минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието), наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, когато предметът на престъплението е възстановен или заместен. В настоящия случай предвид изявлението на пострадалия Д. пред съда на 15.10.2018г., това е станало след образувано съдебно производство по внесения обвинителен акт. Съдът прецени, че липсват и отрицателните предпоставки за приложимост на  чл. 218б, ал. 1 НК, визирани в т. 1- т. 3 на ал. 2, тъй като не се установи подсъдимият да е извършил две или повече деяния в рамките на една година, общата стойност на предмета на които да е над 150.00 лева, предметът на деянието не попада в кръга на изрично посочените в т. 3 и подс.Д. не е осъждан, съответно не му е налагано административно наказание за такова деяние.

С оглед на установените специфични характеристики на деянието и на дееца, визирани в цитираните разпоредби, деянието, макар и формално покриващо признаците на състав на престъпление по НК, не се счита за престъпно (декриминализирано е по силата на закона), а за административно нарушение. С оглед на това, към момента на постановяване на присъда единственото законосъобразно разрешение е привлеченият към наказателна отговорност на бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, тъй като за виновно би могло да бъде признато само лице, за което по безспорен и несъмнен начин е установено, че е извършило деяние, което законодателят квалифицира като престъпление.

По изложените мотиви съдът прие, че с деянието си П.А. Димчитров  не е извършил престъпление, а административно нарушение и на основание чл. 305, ал.6, вр. чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното обвинение по чл.194, ал.1 от НК и да го призна за виновен в извършване на престъплението по чл.194, ал.3 във вр. ал.1 от НК, съобразно изискванията на сега действащия НПК – чл. 306, ал.5, съдът на осн. чл. 218б от НК, го освободи от наказателна отговорност.

 ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното нарушение  чл. 218б, ал.1 НК предвижда налагане на наказание "Глоба" от 100 до 300 лева.

При определяне на административното наказание глоба по отношение на подс.Д., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината му обстоятелства самопризнанията на подсъдимия, стойността на предмета на престъплението, който е възстановен преди края на съдебното следствие, съдействието на разследващите органи при разследването на деянието и разкриването на обективната истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счита високата степен на укоримост на извършеното, а именно Д. е познавал много добре пострадалия, знаел е че спреният пред неговия дом автомобил е собственост на Д.. В тъмната част на денонощието, в населено място където всички се познават и си имат доверие е проверил всяка една врата на автомобила и след като е установил, че предната дясна врата не е заключена е влязъл в автомобила и е взел вещите на пострадалия. Поради горното съдът определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като му наложи административно наказание глоба в размер малко под средния - 180 лева. С така индивидуализираното по вид и размер наказание, наложено на подсъдимия, съдът счете, че ще се въздейства за поправянето му и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на същия,така и по отношение на останалите членове на обществото- чл. 36, ал.1 от НК.

Съдът възложи на П.А.Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР– Бургас разноски по делото в общ размер на 35,19 лв.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

                                               СЪДИЯ: