Решение по дело №262/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2019 г.
Съдия: Виолета Александрова Александрова
Дело: 20183400500262
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

14

Силистра, 01.02.2019 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова

                                                                                         2. Добринка Стоева

 

при секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 262 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 320/09.10.2018 г., постановено по гр.д. № 612/2018 г., Силистренският районен съд е осъдил Община - Силистра да заплати на К.П.П., чрез неговата майка и законен представител М.С.Г., сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпеиска за разликата от 2 000 лв. до 5 000 лв.ни болки и страдания и стрес, причинени от ухапване от безстопанствено куче, ведно със законна лихва от 22.03.2018 г. до изплащането, и 312 лв. разноски по делото.

С допълнително решение  № 2997/15.11.2018 г. по същото дело е отхвърлен иска за разликата от 2 000 до 5 000 лв. и е оставил без уважение искането за промяна в частта за разноските.

Производството е образувано по въззивни жалби на К.П.П. чрез неговата майка и законен представител М.С.  чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваните решения и уважаване на иска в пълен размер, претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата Община гр. Силинстра не е депозирала отговор и становище по същество на спора.

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Обективно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди и доказва, че на 22.03.2018 г. е ухапан от бездомно куче в гр. Силистра покрай евробазара, че за контузната рана му е оказана медицинска помощ, че е преживял болки, страдания и стрес и търси обезщетение за претърпените неимуществени вреди

Следва да се уточни, че по същество се жали само допълнителното решение, с което се отхвърля иска за разликата от 2 000 лв. до 5000 лв., а първоначалното осъдително решение се жали само в частта за разноските, а в останалата част е влязло в сила.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуални действия по изясняване на спора и е постановил правилни и законосъобразни решения. Същите съдържат подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави, че определянето размера на обезщетението освен декларативното позоваване на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, изисква допълнителни мотиви. В процесния случай събраните доказателства доказват увреждането, съответно болките, страданията и стреса при това увреждане. По делото обаче липсват доказателства за последващи във времето болки и страдания. Процесуалният представител на ищеца твърди наличие на настоящи и бъдещи психологически и емоционални травми, но доказателства в тази насока няма. Не е ясно какво се е променило в живота на детето, как се държи в училище, какво е мнението на преподавателите му. Дори майката на непълнолетния ищец не се явява по делото, за да обясни тези важни последици от увреждането. Освен страх от животни от дядото на ищеца след събитието, не е заявено и доказано състоянието му като прояви, консултирани с лекар, психолог и съответно лечение. Ако бъде завишен размера на обезщетението само въз основа на логически и житейски предположения, може да бъде прекрачена границата към неоснователно обогатяване.

Въззивната жалба не налага промяна в мотивите. Не са изложени допълнителни и съществени доводи, които да не са обсъдени по-горе. Разноските в първата инстанция са присъди правилно по съразмерност, а за въззивната инстанция не следва да се присъждат. Предвид цената на иска на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горните съображения, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 320/09.10.2018 г., постановено по гр.д. № 612/2018 г. по описа на Силистренският районен съд в частта за разноските, и допълнително решение  № 2997/15.11.2018 г.436/02.08.2018 г. по същото дело.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.