№ 453
гр. Сливен, 07.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Елена Г. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20242200600523 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателката-подсъдима Р. Б. Н., редовно призована, се явява
лично и с адв.В. В. от АК-Русе, редовно упълномощен.
Въззиваемата частен тъжител Е. Н. К., редовно призована, се явява
лично и със служебния си защитник адв.С. С. от АК-Сливен.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законни пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба адв.
В. М. В. от АК - Русе, в качеството му на защитник на Р. Б. Н., срещу Присъда
№ 86/03.06.2024г. постановена по НЧХД № 613/2022 г. на Районен съд гр.
Сливен.
С атакуваната присъда Р. Б. Н., ЕГН ********** задържана с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в Затвора гр.Сливен е призната за
ВИНОВНА и ОСЪДЕНА за това, че:
На 22.05.2022 г. , около 19 часа нанесла на Е. Н. К. лека телесна повреда,
изразяваща се в „болки и страдания без разстройство на здравето“, поради
1
което и на основание чл. 130 ал. 2 от НК във вр. чл.54,ал.1от НК и НАЛАГА
наказание „ГЛОБА“ в размер на СТО лева, като я ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
Р. Б. Н. е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на частната тъжителка Е. Н. К.
разноски в размер на 512 лева.
В жалбата на защитника адв. В. М. В., по повод на която е образувано
настоящото въззивно производство, прави искане присъдата да бъде отменена
и Р. Б. Н. за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение или
алтернативно да се приеме, че е действала при условията на реторсия и бъде
освободена от наказателна отговорност с прилагането на разпоредбата на
чл.130 ал.3 от НК., като не излага никакви съображения по направените
искания.
Във въззивната жалба не се съдържат искания за събиране на
доказателства по делото.
Съдът намира, че не е необходимо да се допускат и разпитват нови
свидетели и вещи лица.
Съдът докладва, постъпило на 07.10.2024г., допълнително изложение
към въззивната жалба, в което се поддържат същите искания, както във
въззивната жалба. Изложени са подробни съображения във връзка с
наведените искания.
Съдът запита страните във връзка с въпросите по чл.274 и чл.275 от
НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за отводи и по доказателствата.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
АДВ.В.: Поддържаме жалбата и допълнителното изложение към
въззивната жалба. Нямаме доказателствени искания.
ПОДС.Н.: Присъединявам се към становището на защитника ми.
АДВ.С.: Нямаме доказателствени искания.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К.: Нямам искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна. С оглед
2
становищата на страните не се налага събирането на нови доказателства,
поради което следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на
съдебните прения.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :
АДВ.В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите подадената жалба,
отмените оспорвания първоинстанционен съдебен акт в обжалваната част, с
която подзащитната ми е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл.130 ал.2 от НК и я оправдаете по това обвинение, като приемете, че
същото не е недоказано по безспорен и категоричен начин. Поддържаме в
условията на евентуалност направеното искане да приемете, че частната
тъжителка е отговорила веднага на причинената й лека телесна повреда по
чл.130 ал.2 от НК със същия вид лека телесна повреда на подсъдимата, поради
което и на основание ал.3 от посочения текст от закона да освободите и двете
от налагане на наказание. Няма да преповтарям изложените в жалбата и
допълнителното изложение към жалбата съображения. В синтенз на двете
възражения срещу обжалваната присъда ще заявя следното: считам, че в
първоинстанционното производство от приетите доказателства и
заключението на СМЕ не се установява безспорно и несъмнено, че
подсъдимата на инкриминираната дата 22.05.2022г. на мястото, посечено в
тъжбата, е причинила на частната тъжителка леки телесни повреди, както са
индивидуализирани в частната тъжба. На първо място считам, че съдът е
ограничен от фактическите твърдения на частната тъжителка, изложени в
тъжбата, досежно причинените й телесни увреждания, които следва в
решаване на делото по същество съда да квалифицира като вид. В тъжбата си
частната тъжителка е посочила единствено и само следното: „вечерта след
побоя, който беше жесток, бях видимо отекла и имах хематом“. Това са
телесните увреждания, които тъжителката е въвела като предмет на делото с
тъжбата и по тези твърдения считам, че съдът следва да реши спора по
3
настоящото дело. От заключението на СМЕ, както и от описанията на
свид.Таня Мъглева, която е извършила личен преглед на частната тъжителка
на 23.05.22г., се установява, че същата не е имала нито хематоми, нито отоци,
така както твърди в тъжбата си. При това положение следва да бъде направен
единствения възможен извод, че обективно по делото не е установено частната
тъжителка да е получила тези телесни увреждания. Следва да бъде
подчертано, че извън предмета на делото посоченото в заключението на СМЕ,
което е оспорено от защитата в заседанието по приемането му и е поискано
назначаване на допълнителна такава с аргументирани възражения по
отговорите на вещото лице и в устното му изслушване пред първата
инстанция. Искането не е уважено. В тази част на заключението, която касае
възможността да бъдат причинени болки и страдания от нанасянето на удари с
ръце и крака в главата и тялото на частната тъжителка, които да не са оставили
белези от увреждания при причиняването им. Да, безспорно е известно на
настоящия съд и безспорно е в съдебната практика, че е възможно нанасянето
на удари, които да причинят болки и страдания и да не оставят външни
отражения върху тялото на пострадалото лице, но в случая частната
тъжителка не е заявила такива обстоятелства в тъжбата си. Тя не е посочила,
че са й причинени вследствие на тези действия, които в тъжбата са
инкриминирани, като нанасяни с юмруци, скубане и влачене по коридора, без
те да са оставили някакви белези по нейното тяло. Напротив, изрично е
казано, че действията, посочени в тъжбата, са причинили хематомите и
отоците, които обаче не са установени. При това положение, считам че
събраните доказателства и оспорваното заключение на СМЕ налагат
единствения фактически извод, че в настоящия процес частната тъжителка не
е доказала тези увреждания, които да са й причинили тези болки и страдания,
които да са осъществили от една страна медико-биологичния признак, а от
друга страна са елементи от състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
Следва да бъде съобразено и следното обстоятелство: в наказателната теория
и практика подробно и обстойно е изяснено какво представлява болката и
какво представлява страданието. Страданието е продължителна болка.
Твърдения за такива в частната тъжба не са посочени. Твърдения за болка
също не са посочени. Подсъдимата е невинна по обвинението, за което е
предадена на съд, и следва да бъде оправдана. В условията на евентуалност
моля да приемете, че такива болки и страдания, каквито частната тъжителка
4
вследствие на действията, описани в тъжбата, е получила, е причинила самата
тя веднага и непосредствено след получаването им на
подсъдимата. Съвкупният анализ на гласните доказателства безспорно
установява, че между двете страни в наказателния процес е имало физически
контакт. Двете жени са се били хванали за ръцете, за косите, дърпали са се,
бутали са се, и в тази конструкция няма значение интензитета или
преобладаващото действие на едната или на другата. Има значение само дали
тези действия са причинили еквивалентни телесни увреждания по смисъла на
чл.130 ал.2 НК, каквито твърдя, че доказателства по делото установяват да са
получили както едната, така и другата. При това положение, както заяви като
най-достоверно и красноречиво обяснение за случилото се на
инкриминираната дата между двете, една от свидетелките по делото, че такива
боеве в сливенския затвора са ежедневие и никой не им обръща внимание.
Следва да приемете, че е налице причиняване на телесна повреда от едната
към другата и обратно и в условията на чл.130 ал.3 от НК, и да освободите и
двете лица от налагане на наказание и така да решите делото.
АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение и да се отхвърли. Първоинстанционният съдебен акт
не страда от пороци. Не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили правото на защита на подсъдимата в това
производство. В отговор на твърденията на защитника на подсъдимата мога да
изтъкна следното: на първо място в производството пред РС бяха събрани три
групи доказателства. Такива в подкрепа на обвинението, на защитата и
третата група гласни доказателства бяха свидетелските показания на
служители от администрацията на затвора. Тази трета група, която можем да
счетем за незаинтересована по несъмнен и категоричен начин установи, че на
22.05.22г. в19ч. в помещение на затвора подсъдимата е нанесла побой на моята
доверителка, като й причинила телесна повреда, като деянието е
квалифицирано като такова по чл.130 ал.2 от НК. Правилно и
законосъобразно, кредитирайки тези показания, РС е приел, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин и е постановил осъдителна
присъда по отношение на подсъдимата. Моля да не уважите жалбата и да
оставите съдебния акт на РС Сливен в сила, като правилен и законосъобразен,
и не страдащ от пороци. По отношение на твърдението за приложение на
института реторсия, считам че липсват каквито и да било доказателства за
5
нанесени телесни увреждания на подсъдимата от страна на доверителката ми,
така че този институт на реторсия е неприложим в случая.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА К.: Придържам се към казаното от
повереника ми.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата Р. Н..
ПОДС.Н.: Поддържам се към казаното от адвоката ми. Не е справедливо
заради хомосексуалните влечения на тази жена да нося отговорност за
създалата се ситуация. Да, не отричам, че имаше физически контакт между
двете ни, но както всички свидетели, присъствали на сблъсъка, дори които тя
призова, физическият контакт беше двустранно. Тя по време на престоя си в
затвора многократно е била в конфликт с другите жени и не следва да
отговарям за сведения от друг побой с друго лице от декември месец, както
посочи свидетелката в качеството на санитарка. Моля да се погледне
обективно на създалата се ситуация и да бъда оправдана, тъй като в сблъсъка
и аз бях потърпевша.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата Р. Н..
ПОДС.Н.: Моля да бъда оправдана.
Съдът счете делото за изяснено и ОБЯВИ на страните, че ще произнесе
решението си в предвидения от закона срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6