Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1212 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба от Н.М.П. срещу Решение № 1659/18.04.2019 г. по
гр.д. № 18580/2018 г. на ВРС, с което е допуснато извършването на съдебна делба
между М.Н.П. и Н.М.П. на следния недвижим имот: Самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1505.5.2.18, с административен адрес гр.Варна, район
„Одесос“, ул. „Рила“ №7, вх.Б, ет.3, ап.24, находящ се в сграда№2, разположена
в поземлен имот идентификатор № 10135.1505.5 по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с предназначение на
обекта: жилище, апартамент, нива на обекта: 1 и площ от 100.69 кв.м., ведно с
прилежащите му 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата, изба 14 с площ от
15.85 кв.м. и таван 7 с площ от 7.60 кв.м, при съседни обекти в сградата: на
същия етаж: 10135.1505.5.2.17, под обекта: 10135.1505.5.2.12 и над обекта
10135.1505.5.2.24, според представената схема № 27566/22.10.2012г. на
самостоятелен обект в града, а съобразно предходен акт за собственост
Апартамент №24, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, ул. „Рила“
№7, вх.Б, ет.3, с площ от 100.69 кв.м., състоящ се от дневна с ниша, хол, хол,
две спални, два дрешника, килер, клозет, баня и входно антре, при граници:
апартамент №25 собственост на Л. В. Х. на изток, апартамент №23 собственост на
Г. Г. Г. и Т. С. Г. на запад, ул. „Витоша“ на север и дворно място по посока
ул. „Рила“ на юг, ведно с прилежащото му избено помещение №14 с площ 15.58
кв.м., при граници: на изток изба №15 собственост на А. С. Н., на запад
стълбище, на север коридора и на юг дворно място по посока ул. „Рила“ и Таван
№7, с площ от 7.60 кв.м., при граници: на изток таван №6 собственост на ДСО
„Воден транспорт“ Варна, на запад таван №8 собственост на Г. Г. Г., на север
коридор и на юг дворно място по посока ул. „Рила“, както и 2.7421% ид.ч. от
общите части на сградата, При квоти и съделители: за М.Н.П. – ¾ ид.ч. и
за Н.М.П. – ¼ ид.ч. от имота. В съдебно заседание поддържа жалбата.
Във въззивната жалба се
посочва, че ВРС е следвало да разгледа първо наведеното от въззивника
възражение по чл. 76 от ЗН, предвид неговата преюдициалност по отношение на
делбата, като се аргументира с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на
ВКС. Посочва, че възражението се явява основателно като сключената между М. Н. П.-майка
в полза на М.Н.П.-дъщеря, разпоредителна сделка за дарение, следвало да бъде
обявена за относително недействителна спрямо въззивника. Още се посочва извода
на съда за неоснователност на наведеното от въззивника възражение за изтекла в
негова полза придобивна давност, което го правило едноличен собственик на делбения
имот. Излага подробни съображения свързани с наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС. В съдебно заседание поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не е
депозирала писмен отговор в срока по чл. 267 от ГПК. В съдебно заседание
оспорва жалбата.
По предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищците основават исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Процесният
имот бил придобит от общите за страните наследодатели М. С. П., с ЕГН **********
и съпругата му М. Н. П., с ЕГН **********, чрез ЖСК и същите се снабдили с
нотариален акт за собственост № 127, том IV, дело № 1641/20.04.1976 г. М. С. П.
починал на 24.11.2000 г., с което се прекратила съпружеската имуществена
общност, а негови наследници били преживялата съпруга М. Н. П. и синът му Н.М.П..
По посочения начин ответника Н.М.П. придобил по наследство от баща си М. С. П.
¼ ид.ч. от собствеността върху процесния апартамент. С договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 80, том I, нот. дело № 68/25.10.2012 г.
на С. К., нотариус с рег.№ 446 в РНК, с район на действие района на Варненски
районен съд, М. Н. П. дарила на ищцата и нейна внучка М.Н.П. собствените си
¾ ид.ч. от имота. Със същият акт М. Н. П. си запазила изцяло, пожизнено
и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарявания имот. С декларация
вписана в Агенция по вписванията на 28.11.2018 г. М. Н. П. се отказала от
правото си на ползване на имота. Тъй като страните не можели да постигнат
доброволно уреждане на прекратяването на съсобствеността, то за нея възникнал
правен интерес от предявения иск. Ищцата моли за постановяване на решение, с
което процесния апартамент да бъде допуснат до делба при квоти ¾ за
ищцата и ¼ за ответника.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като
допустим, но неоснователен. Прави възражение по чл. 76 ЗН за относителна
недействителност спрямо него на разпореждането, извършено с нот. акт за дарение
от 25.10.2012 г., тъй като между наследниците на М. С. П., починал на
24.11.2000 г. не била извършена делба на наследството му. Отчитайки направеното
възражение за относителна недействителност на разпореждането , то следвало да
се приеме, че между страните не била налице съсобственост върху процесния имот.
Освен гореизложеното ответникът твърди, че упражнява фактическа власт върху
процесния имот и го владее и свои, явно, необезпокоявано и непрекъснато повече
от 10 години, още от смъртта на баща си до момента на предявяване на иска.
Ответникът ремонтирал и подобрявал имота със свои сили и средства и неговите
действия били такива по осъществяване на несмущавано владение по смисъла на
чл.68 и 69 ЗС, т.е. държал вещта като своя, владеел изключително за себе си и
не се съобразявал с правата на останалите съсобственици. Моли за отхвърляне на
предявения иск, като неоснователен.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните изводи по допустимостта на
производството:
Предявен е иск по чл. 34 ЗС
за допускане до делба на недвижим имот. С отговора на исковата молба ответникът
съделител е направил възражение по чл. 76 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети
не се падат в негов дял при делбата. В задължителната съдебна практика на ВКС
се приема, че правото може да бъде упражнено с иск или чрез възражение, като под
страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на
разпореждане като главна страна в
процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба,
както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН в качеството им
на необходими другари. /В
този смисъл са ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС; Решение
№ 84 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 95/2016 г., II г.о. на ВКС; Решение № 103 от
18.07.2013 г. по гр.д. № 815/2012 г., II г. о. на ВКС и др./
Ответникът
е релевирал възражение по чл. 76 ЗН
с отговора на исковата молба и първоинстанционният съд се е произнесъл по него
с решението си по съществото на спора, но не
е изпълнил служебното си задължение да конституира като необходим другар и
главна страна в процеса прехвърлителката по сделката-майката на ищцата М. Н. П., която има качеството на ответник по възражението.
/Така, Решение № 35 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 5675/2014 г., I г.о. на
ВКС/
Като не е конституирал
необходим другар в делбеното производство, първоинстанционният съд е постановил
недопустимо решение. Това решение
следва да се обезсили и делото да се
върне за постановяване на решение
след конституиране на М. Н. П. като главна страна в делбеното производство.
Делото се връща на районния съд, съгласно т. 6 на ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. /В този смисъл са и Решение № 90 от 27.06.2014 г. по
гр.д. № 3433/2013 г., II г.о. на ВКС и Решение № 50 от 25.02.2016 г. на ВКС по
гр.д. № 4824/2015 г., I г.о./
При новото разглеждане на
делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по същество по
възражението по чл. 76 ЗН с участието на конституирания необходим другар.
Разноски
не следва да се присъждат. /арг. за противното от чл. 81 ГПК/
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 1659 от 18.04.2019 г. по гр.д. №
18580/2018 г. на ВРС, XLI с-в.
ВРЪЩА
делото на Варненски районен съд за ново
разглеждане след конституиране на М. Н. П. като главна страна в делбеното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.