№ 17880
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20231110109506 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Ищецът М. М. Т. с ЕГН **********, с. (АДРЕС), чрез адв. З. е предявил искове
по чл.124 ГПК, вр. чл.134 ЗЗД срещу ответниците Д. Т. П. с ЕГН ********** и С. К. П.
с ЕГН **********, двамата с адрес с. (АДРЕС) за признаване за установено, че Д. П. –
длъжник на ищеца, е собственик на 1/6 описани ид.ч. от поземлен имот – дворно място
с ид. № 44063.6223.11.79, в с. (АДРЕС) с площ 780кв.м., при съседи: 44063.6223.4604,
44063.6223.4061, 44063.6223.4605, 44063.6223.1173, 44063.6223.1176, 44063.6223.1178,
както и 1/6 ид.ч. от изградена в дворното място къща с ид. № 44063.6223.1179.1, със
застроена площ 114 кв.м. /93 кв.м. по нотариален акт/, за които е издаден констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на С. П. – майка на длъжника.
Направено е искане за частична отмяна на констативния нотариален акт по реда на
чл.537, ал.2 ГПК в частта, в която С. П. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от
описаните къща и дворно място, за които ищецът твърди да са собственост на
длъжника му Д. П. по силата на наследствено правоприемство от баща му Д. К..
Ищецът твърди, че ответникът Д. П. бил осъден с влязла в сила присъда по
нохд от 2001г. да му плати сумата 4000лв. за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 5.9.1991г. до окончателното плащане и 100лв. разноски. Бил
издаден изпълнителен лист от 17.1.2003г., въз основа на който било образувано изп.д.
№4054/2003г. при ДСИ. Била наложена възбрана на 1/6 ид.ч. от двуетажна къща с ид.
№44063.6223.11.79.1 в с. (АДРЕС) с площ 93кв.м., находяща се в описаното дворно
място ид. № 44063.6223.11.79. Ищецът твърди, че възбранената 1/6 от къщата е лична
собственост на длъжника по наследство от неговия баща. На 20.12.2018г. в полза на
ответницата С. П. /майка на ответника П./ бил съставен КНА, с който П. била призната
на основание давностно владение за собственик на 5/6 ид.ч. от описаната къща, както и
цялото дворно място. Ответникът П. нямал друго имущество, от което ищецът да се
1
удовлетвори. Изпълнителното дело към настоящия момент е под №248/2021г. на ЧСИ
Р. А. Предявените искове следва да се квалифицират по чл.124 ГПК, вр. чл.134 ЗЗД,
тъй като ищецът твърди, че е кредитор на ответника П., единственото имущество на
длъжника е придобито от трето лице, а длъжникът бездейства.
Ответниците оспорват иска. Правят възражение за погасяване на вземанията
на ищеца чрез плащане, както и възражение за погасяване им по давност.
С влязло в сила Определение с № 32703/19.09.2023г. /л. 76/ съдът е
прекратил производството в частта по отношение на ответника Д. Т. П. като със
същото определение е конституирал Д. Т. П. като ищец в настоящото
производство, на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 134 ЗЗД, ищецът М М. Т. носи
доказателствената тежест да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: правният си интерес от предявяване на чужди права по реда на чл. 134
ал. 1 ЗЗД, а именно, че е кредитор на конституирания в хода на производството ищец
Д. Т. П., с вземане по отношение на него, произтичащо от договорно или
извъндоговорно основание; твърдението си, че ищецът П. бездейства и не упражнява
правата си спрямо ответника и с това си поведение заплашва имуществената сфера на
ищеца Т., като застрашава възможността на ищеца Т. да удовлетвори своето вземане.
С изготвения по делото доклад /л. 73, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: обстоятелството, че ищецът Д. П. бил осъден с влязла в сила присъда
по НОХД от 2001г. да заплати на ищеца М М. Т. сумата от 4000лв. за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 5.9.1991г. до окончателното плащане и 100лв.
разноски; обстоятелството, че бил издаден изпълнителен лист от 17.1.2003г., въз
основа на който било образувано изп.д. №4054/2003г. при ДСИ; обстоятелството, че
била наложена възбрана на 1/6 ид.ч. от двуетажна къща с ид. №44063.6223.11.79.1 в с.
(АДРЕС) с площ 93кв.м., находяща се в дворно място с ид. № 44063.6223.11.79, в с.
(АДРЕС) с площ 780кв.м., при съседи: 44063.6223.4604, 44063.6223.4061,
44063.6223.4605, 44063.6223.1173, 44063.6223.1176, 44063.6223.1178; обстоятелството,
че ищецът Д. П. по силата на наследствено правоприемство е придобил право на
собственост върху 1/6 ид.ч. от описаните къща и дворно място; обстоятелството, че на
20.12.2018г. в полза на ответницата С. П. /майка на ищеца П./ бил съставен
констативен нотариален акт, с който П. била призната на основание давностно
владение за собственик на 5/6 ид.ч. от подробно описаната къща и цялото дворно
място; обстоятелството, че изпълнителното дело към момента на изготвяне на доклада
е под № 248/2021г. по описа на ЧСИ Р. А.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че по делото са доказани
всички елементи на фактическия състав на предявения иск.
2
По отношение на представения по делото констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот от 20.12.2018г. с № 105, рег. № 2830, дело №
98/2018г. /л. 9 и сл./, с който ответникът С. К. П. е призната за собственик върху
поземлен имот – дворно място с ид. № 44063.6223.11.79, в с. (АДРЕС) с площ
780кв.м., при съседи: 44063.6223.4604, 44063.6223.4061, 44063.6223.4605,
44063.6223.1173, 44063.6223.1176, 44063.6223.1178 и върху 5/6 ид. части от
построената в него двуетажна жилищна сграда с ид. № 44063.6223.11.79.1, настоящият
съдебен състав следва да изложи следните съображения: съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният
нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а
същият се ползва с т.нар. легитимиращо действие, като при оспорване на признатото
право на собственост с констативния нотариален акт, тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Следователно,
за да отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт е необходимо
ищецът да докаже, че титулярът не е бил собственик или е престанал да бъде
собственик.
Предвид твърдението на ответника, че същият е придобил процесния имот по
давност, следва да се вземат предвид и следните съображения: в задължителното за
настоящия състав Тълкувателно решение № 1 от 6.8.2012 г на ВКС по тълк.дело №
1/2012 г на ОСГК е посочено, че когато съсобствеността произтича от наследяване,
съсобственикът, който упражнява фактическа власт и върху идеалните части на
другите сънаследници следва да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и
недвусмислен начин показват отричане владението на останалите. Завладяването на
частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно чрез действия,
установяващи своене. В тази връзка следва да се посочи, че константната съдебна
практика изисква съсобственикът да е противопоставил на останалите сънаследници
своето намерение за това. /в този смисъл са решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.
№3547/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, ІІ
ГО; решение №796 от 02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, І ГО; Решение №
34/19.06.2013г. по гр. дело № 611/2012г. по описа на ВКС, IГО/.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че по делото са събрани
гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищеца Т. – С.М.К /л.
142/ и свидетеля на ответника Н.Е.А /л. 118, стр. 2 и сл./. От показанията на свидетеля
К се установява следното: свидетелката К живее в близост до процесния имот в село
Л; двамата синове на ответницата /единият от които е ищецът Д. П./ са построили за
своята майка допълнителна пристройка към къщата в село Л; главната къща е на два
етажа като ищецът Д. П. живее на първия етаж, а другият син на ответницата живее на
втория етаж; през по-голямата част от времето ищецът П. живее в гр. Б, но когато си
идва – 3-4 пъти годишно живее в главната къща в с. Л; преди 1-2 години ищецът П. е
направил ремонт на първия етаж от къщата като е сменил прозорците на първия етаж
на къщата и е боядисал; свидетелката К непосредствено е възприела през пролетта на
2024г. разговор между ишеца П. и ответницата, в който ищецът П. е питал майка си
къде са ботушите му, а тя е заявила „Където си ги оставил, там си ги търси. Там никой
не влиза“.
3
От показанията на свидетеля на ответницата Н.А се установява следното:
свидетелката е била вещо лице по съдебни дела за собственост, водени между
ответницата и нейни роднини; ответницата е във владение на къщата за период по-
дълъг от 20 години; в къщата живее единият син на ответницата – В а другият син –
ищецът Дея П. живее със семейството си в гр. Б повече от 10-15 години; през 2023г. е
извършено преустройство като е изградена допълнителна лятна къща към основната
къща; ищецът Д. П. притежава 1/6 ид. ч. от лятната кухня; свидетелката заявява, че
синът В живее на втория етаж, а свидетелката не знае кой живее на първия етаж;
свидетелката не е посещавала къщата, а е била само в двора на къщата; свидетелката
не знае дали ищецът Д. П. е идвал в село Л, тъй като тя живее във Владая.
При преценка кои от събраните гласни доказателства да кредитира, съдът
намира, че за разлика от показанията на свидетеля на ответницата Н.А, показанията на
свидетеля на ищеца Т. - С К са последователно, житейски оправдани и се подкрепят
от наличните по делото доказателства. В тази връзка следва да се изложат следните
съображения: за разлика от свидетеля А, която живее в друго населено място и никога
не е влизала в процесната къща, то свидетелят К живее в село Л, непосредствено до
процесната къща и същата през пролетта на 2024г. непосредствено е възприела
разговор между ишеца П. и ответницата, в който ищецът П. е питал майка си къде са
ботушите му, а тя е заявила „Където си ги оставил, там си ги търси. Там никой не
влиза“. Същевременно свидетелят К непосредствено е възприела как ищецът Д. П.
преди 1-2 години е направил ремонт на първия етаж от къщата като е сменил
прозорците на първия етаж на къщата и е боядисал. Свидетелката К заявява
категорично, че ищецът Д. петорв действително през по-голямата част от годината
живее в Б, но 3-4 пъти годишно се прибира и обитава първия етаж, а когато го няма
първият етаж е заключен и никой не влиза вътре. Същевременно свидетелят А въобще
не знае кой живее на първия етаж.
Във връзка с гореизложените съображения съдът възприема изцяло
показанията на свидетеля К и счита, че първият етаж от процесната къща се владее
само и единствено от ищеца Д. П., поради което при съобразяване на константата
практика на ВКС намира, че ищецът Т. е доказал, че към датата на издаване на
нотариалния акт ищецът П. е бил собственик на по 1/6 ид. част от процесните имоти,
поради което следва да отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален
акт в тези му части.
По отношение на възражението на ответника, че вземането е погасено по
давност и релевираните възражения в тази насока, следва да се изложат следните
съображения: съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД давността се спира,
докато трае съдебният процес относно вземането. Давността се прекъсва, когато
предявеният иск относно вземането бъде уважен /чл.116, б.б ЗЗД/. Нормите за
прекъсване и спиране са императивни и изключителни и не могат да се тълкуват
разширително и да се прилагат по аналогия. Предмет на исковете по чл. 134 и чл.135
ЗЗД е съществуването на потестативното право на кредитора, а не правото на вземане,
по което не се формира сила на пресъдено нещо, поради което наличието на
производство по предявен иск по чл. 134 ЗЗД и чл.135 ЗЗД нито прекъсва, нито спира
теченето на давността за вземането. /в този смисъл е Решение № 251/23.04.2024 год.
по гр. дело №4169/2022 год. по описа на ВКС, III ГО/.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че към момента на
депозиране на исковата молба, видно от приложеното към настоящото дело 248/2021г.
по описа на ЧСИ Р. А се установява, че е налице висящо изпълнително дело,
4
образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 17.1.2003г. по НОХД №
5245/2001г. По отношение на възражението на ответника, че сумите по
изпълнителното дело са изцяло заплатени, следва да се посочи, че ответникът не е
ангажирал доказателства в тази насока. Напротив – видно от приложеното
изпълнително дело се установява, че същото не е прекратено, не е налице и влязъл в
сила съдебен акт, от който да се установява, че ищецът Д. П. не дължи сумите по
издадения изпълнителен лист от 17.1.2003г. по НОХД № 5245/2001г.
Горното обосновава извода, че към момента на депозиране на исковата молба
ищецът М М. Т. има валидно вземане по отношение на ищеца Д. П., за което е издаден
валиден изпълнителен лист и е налице висящо изпълнително производство.
В случая констативният нотариален акт е издаден на 20.12.2018г., а исковата
молба е депозирана на 22.02.2023г., тоест преди да изтече общият петгодишен
давностен срок.
С оглед всички гореизложени съображения искът се явява основателен и
доказан.
Като последица от основателността на исковата претенция, с оглед ТР №
3/29.11.2012год. на ОСГК на ВКС, следва да бъде отменен констативният нотариален
акт в частта по отношение на 1/6 ид. ч., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца Т.. Съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК /л. 139/ следва да му се присъди сумата от общо
1400.00 лева /сумата от 200.00 лева – държавна такса и сумата от 1200.00 лева –
адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
134 ЗЗД, вр. чл. 124 ГПК от М. М. Т., с ЕГН **********, с. (АДРЕС), в качеството му
на процесуален субституент на Д. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: с. (АДРЕС) срещу
С. К. П., с ЕГН **********, с адрес: с. (АДРЕС), че Д. Т. П., с ЕГН **********, с
адрес: с. (АДРЕС) е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, представляващ дворно
място с № 44063.6223.11.79, находящо се в с. (АДРЕС) с площ 780кв.м., при съседи:
44063.6223.4604, 44063.6223.4061, 44063.6223.4605, 44063.6223.1173, 44063.6223.1176,
44063.6223.1178, както и на 1/6 ид.ч. от изградена в дворното място къща с ид. №
44063.6223.1179.1, със застроена площ 114 кв.м. /93 кв.м. по нотариален акт/.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост
върху недвижим имот с № 105, том I, рег.№ 2830, дело № 98/2018г. от 20.12.2018г. на
5
нотариус А.И, рег. № 424 В ЧАСТТА, в която С. К. П., с ЕГН ********** е призната
за собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, представляващ дворно място с №
44063.6223.11.79, находящо се в с. (АДРЕС) с площ 780кв.м., при съседи:
44063.6223.4604, 44063.6223.4061, 44063.6223.4605, 44063.6223.1173, 44063.6223.1176,
44063.6223.1178, както и на 1/6 ид.ч. от изградена в дворното място къща с ид. №
44063.6223.1179.1, със застроена площ 114 кв.м. /93 кв.м. по нотариален акт/.
ОСЪЖДА С. К. П., с ЕГН **********, с адрес: с. (АДРЕС) да заплати на М.
М. Т., с ЕГН **********, с. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1400.00
лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6