№ 34652
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110142292 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Р. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.СГ бл.7А,
ет.7, ап.70, насочен срещу СГС с адрес гр.София, бул.“ВИ“ № 2 за присъждане на
обезщетение за претърпени вреди от нарушения на правото на ЕС, както следва: 2631.39 лв.
имуществени вреди във връзка с в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС, 1415.88 лв.
имуществени вреди по в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС, неимуществени вреди от
общо 5952.73 лв. по двете дела.
С искане за приемане като писмени доказателства се представят писмо от „УНК“ АД
до ЧСИ УД по изп.дело № 20158580400858, покана за доброволно изпълнение по изп.дело
№ 20158580400858 по описа на ЧСИ УД, рег.№ 858 от КЧСИ, изпълнителен лист от
13.01.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 375/2011 г. по описа на СРС, 87 състав, молба от ищеца до
ЧСИ УД по изп.дело № 20158580400858, искане от ищеца до ЧСИ УД по изп.дело №
20158580400858, окончателно решение от 10.08.2022 г. по в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на
СГС, окончателно решение от 30.10.2013 г. по в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС,
решение № 20252843/16.11.2020 г. по гр.д.№ 22808/2017 г. по описа на СРС, 43 състав,
молба от „ТС“ ЕАД по гр.д.№ 22808/2017 г. по описа на СРС, 43 състав, молба от
управителя на етажната собственост н асграда с адрес гр.София, ж.к.СГ бл.7А до „ТС“ ЕАД
от 22.11.2000 г., разрешение за ползване № 212/15.07.1999 г., Общи условия на договорите
за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и потребители, които
ползват топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, приети от
ДКЕР с решение от 14.07.2000 г.
Иска се да бъдат изискани в цялост в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС, и в.гр.д.
№ 8713/2020 г. по описа на СГС.
В срока за отговора, ответникът Софийски граски съд е депозирал такъв, в който се
съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
Прави се искане за изискване на заверени преписи от решение от 10.08.2022 г. по
1
в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС и решение от 30.10.2013 г. по в.гр.д.№ 12061/2012 г.
по описа на СГС.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, доколкото ищецът е посочил в молбата си от 16.09.2022 г. общ
размер на обезщетението за неимуществени вреди по двете процесни дела, следва да му се
дадат указания да конкретизира каква част от сумата 5952.73 лв. претендира за претърпени
неимуществени вреди във връзка с в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС и каква част във
връзка с в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: следва
да бъдат приети представените с исковата молба документи, като относимостта им към
предмета на спора ще бъде обсъдена с крайния съдебен акт.
За изясняване на делото от фактическа страна, следва да се изискат и заверени
преписи от решенията по двете процесни дела. Искането на ответника за изискване в цялост
на двете дела следва да се остави без уважение, тъй като от една страна е ирелевантно какво
становище е застъпено в решенията на СРС, доколкото този съд не е страна по делото, а от
друга страна, доколкото се претендират вреди от нарушения на правото на ЕС при решаване
на делата, то няма да допринесе за изясняване на спора запознаване с цялото производство и
предприетите процесулани действия, по които няма оплаквания в исковата молба.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Р.
И. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.СГ бл.7А, ет.7, ап.70, насочен срещу СГС с
адрес гр.София, бул.“ВИ“ № 2 за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от
нарушения на правото на ЕС, както следва: 2631.39 лв. имуществени вреди във връзка с
в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС, 1415.88 лв. имуществени вреди по в.гр.д.№
8713/2020 г. по описа на СГС, неимуществени вреди от общо 5952.73 лв. по двете дела.
В исковата молба се твърди, че при разглеждането и решаването на посочените две
дела са допуснати нарушения на правото на ЕС в областта на защита на потребителите,
което е имплементирано в Закона за защита на потребителите, респ. Закона за защита на
потребителите и пра правилата за търговия. В тази насока се сочат Директива 93/13/ЕИО
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС
относно правата на потребителите и в частност изменението на чл.62 от ЗЗП, Директива
97/7/ЕО. Ищецът се позовава и на решения на съда в ЛК по дела С-266/18, С-243/08, С-
397/11, С-168/05, С-40/08, С-618/10, С-472/11, С-488/11.
2
С оглед на това аргументира становище, че в мотивите на съдебните актове по
процесните дела пред СГС са изведени задължения за ищеца, които не съществуват и
противоречат на правото на ЕС. В тази насока излага доводи, че СГС е приел, че чл.150,
ал.2, изр.2 от Закона за енергетиката поражда задължения за собствениците в сграда етажна
собственост, дори и ако отсъства извършен от тях избор с решение на общото събрание, да
бъдат присъединени към топлопреносната мрежа, както и отсъства протокол или друг
документ за такова присъединяване и пускане в редовна експлоатация на съоръженията
/абонатната станция/ и инсталациите. Освен това, според ищеца, дори и в действащия Закон
за енергетиката се дава възможност на потребителите да изберат по какъв начин да
получават топлинна енергия – да не бъдат свързани към топлопреносната мрежа, да сключат
писмен договор с доставчик, да учредят асоциация, която да сключи писмен договор с
топлопреносното предприятие, или с решение на общото събрание да поискат от
топлопреносното предприятие включване в топлопреносната мрежа.
В този смисъл се обоснова становище за противоречие на изводите на СГС с
Директива 93/13/ЕИО и решения на съда на ЕС, доколкото този съд дописва и засилва
смисъла на чл.150, ал.2, предл.2 от ЗЕ, превръщайки го в задължение по закон. Ищецът
обръща внимание, че нормите на правото на ЕС имат директно действие в страните-членки
и то е с предимство пред съществуващите норми в страната-членка, които им противоречат.
В срока за отговор, ответникът Софийски градски съд е депозирал такъв, с който
изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът поддържа становище, че ищецът с първоначалната искова молба е предявил
претенция едниствено във връзка с в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС, а в последствие,
след оставяне без движение на същата е добивил още една претенция /във връзка с в.гр.д.№
12061/2012 г. по описа на СГС/, която представлява самостоятелен иск, предявяването на
който на този етап на производството е недопустимо.
По съществото на спора се твърди, че ищецът не обосновава факти, които да са част
от фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди то
нарушения на правото на ЕС, именно: 1/ нарушение на правна норма, предоставяща права на
частно-правни субекти и в частност – нарушение на норма, предоставяща права конкретно
на ищеца, 2/ достатъчно съществено и явно нарушение на тази норма и 3/ пряка причинна
връзка между нарушението и вредата.
При изложените от ищецът твърдения, ответникът изразява становище за
недопустимост, което обосновава с решение на СЕС по делото Kobler, в което е прието, че
отговорността на националния съд може да бъде ангажирана само в изключителни,
извънредни случаи, като в производството по ангажиране отговорността на националната
съдебна юрисдикция за нарушения на общностното право не се извършва преразглеждане и
пререшаване на спора, който е решен с влязло в сила съдебно решение. Ответникът цитира и
§ 28 от решение по делото Gracia Ruiz v Spain, в което се приема, че в производство като
процесното не се извършва преценка за наличие на фактически и правни грешки от
съдилищата.
3
С оглед на това се сочи, че Софийски градски съд не е легитимиран да отговаря по
иск, основаващ се на твърдения за приета правна уредба, която не съответства според
изложението на ищеца, на норми на правото на ЕС. С такава процесуална легитивация,
според ответника, разполааг единствено Народното събрание.
В същото време ответникът поддържа становище, че по процесните дела не е
допуснато от СГС очевидно, флагрантно нарушение на общностното право в областта на
потребителската защита. Ответникът твърди, че по съответствието на цитираните от ищеца
норми от Закона за енергетиката е налице произнасяне на съда на ЕС, по направено
преюдициално запитване. В подкрепа на това посочва решение по съединени дела С-708/17,
С-725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376. Ответникът твърди, че в тях се приема,
че доставката на отопление в сграда -етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за
сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право
особени правила за етажната собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да
изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост и
решенията, приемани от общото събрание на собствениците на сградата.
Отделно от това се обръща внимание, че СЕС е приел, че чл.27 от Директива 2011/83
вр. Чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда –
етажна собственост, присъединена къв система за централно отопление, да са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението и не го
използват в своя апартамент.
С оглед на това ответникът изразява становище, че приложимите към спора, по който
страна е бил ищецът, правни норми от посочените директиви, са транспонирани коректно от
националния законодател и приложимият български закон не им противоречи.
На самостоятелно основание исковете се оспорват поради липсата на реално
претърпени от ищеца вреди, както и поради погасяване по давност на исковете във връзка с
в.гр.д.№ 12061/2012 г.
направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от нарушения на правото на ЕС по дела, по които той е страна;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 2в, ал.1
ЗОДОВ; възражението на ответника е с правно основание чл.110 от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
наличието достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС по дело, по което той е
страна, вида и размера на претърпените от него вреди, както и причинно-следствена връзка
между нарушаването на правото на ЕСи и настъпилите вреди;
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи доказателства
за вида и размера на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, чието
4
обезщетяване претендира в настоящето производство.
УКАЗВА на ищеца, че в 2седмичен срок от получаване на препис от настоящето
определение следва да конкретизира каква част от сумата 5952.73 лв. претендира за
претърпени неимуществени вреди във връзка с в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС и
каква част във връзка с в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще
приеме исковата молба по тези искове за нередовна и ще прекрати образуваното по
производство по тях.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: писмо от „УНК“ АД до ЧСИ УД по
изп.дело № 20158580400858, покана за доброволно изпълнение по изп.дело №
20158580400858 по описа на ЧСИ УД, рег.№ 858 от КЧСИ, изпълнителен лист от 13.01.2015
г., издаден по ч.гр.д.№ 375/2011 г. по описа на СРС, 87 състав, молба от ищеца до ЧСИ УД
по изп.дело № 20158580400858, искане от ищеца до ЧСИ УД по изп.дело №
20158580400858, окончателно решение от 10.08.2022 г. по в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на
СГС, окончателно решение от 30.10.2013 г. по в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС,
решение № 20252843/16.11.2020 г. по гр.д.№ 22808/2017 г. по описа на СРС, 43 състав,
молба от „ТС“ ЕАД по гр.д.№ 22808/2017 г. по описа на СРС, 43 състав, молба от
управителя на етажната собственост н асграда с адрес гр.София, ж.к.СГ бл.7А до „ТС“ ЕАД
от 22.11.2000 г., разрешение за ползване № 212/15.07.1999 г., Общи условия на договорите
за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и потребители, които
ползват топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, приети от
ДКЕР с решение от 14.07.2000 г.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Софийски градски съд заверени преписи от от 10.08.2022 г. по
в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС и решение от 30.10.2013 г. по в.гр.д.№ 12061/2012 г.
по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за изискване в цялост на в.гр.д.№
12061/2012 г. по описа на СГС, и в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г.
от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните и Софийска районна прокуратура.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5