Р
Е Ш Е Н И Е № 158
гр. Разград, 19 ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева
като разгледа докладваното от съдията дело № 176 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал.
1 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 144, ал. 1
от ДОПК и във вр. с чл. 4, ал. 1- 5 и
чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „Агростремеж“
ООД, с. Богданци, обл.Разград против Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗД) №6-1/06.04.2021г., с който са определени задължения
за данък недвижими имоти (ДНИ) за 2014г. и 2015г. в размер на 468, 54 лв. и
лихва в размер на 290, 07 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на
2 533, 73 лв. и лихва в размер на 1 568, 49 лв. и АУЗД №7-1/06.04.2021г.,
с които са определени задължения ДНИ за периода 2016г.- 2020г. в размер на
1 156, 69 лв. и лихва от 305, 70 лв. и ТБО в размер на 6 255, 22 лв.
и лихва от 1 653, 20 лв. Тези АУЗД са издадени от орган по приходите към
Дирекция ”АПОФД” в Община Самуил и мълчаливо потвърдени от решаващия
орган.
В жалбата и по същество се твърди, че
актовете са незаконосъобразни, като издадени при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи,
че част от определените задължения са погасени по давност, а в другата част са
недължими, тъй като процесните имоти, собственост на дружеството, са земеделски
по своя характер и са освободени от ДНИ, а също така се намират извън
населеното място и там не се предоставят услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорените АУЗД,
ведно със следващите от това законни последици. Претендира се и присъждане на
деловодните разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален
представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я
отхвърли. Претендира за присъждане на разноските по производството.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и становището
на страните и провери изцяло законосъобразността на атакувания административен акт, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок
от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя е основателна по следните
фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството
доказателства установяват, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 138, т. V,
рег. №697 от 2012г. на 23.07.2012г. „Агростремеж“ ООД, с.Богданци, обл.Разград
закупило описаните там недвижими имоти, находящи се в землището на с. Богданци,
общ. Самуил, в местността „Джамийски ниви“. Те включват земя и постройки, част
от стопанския двор на бившето ТКЗС и се намират извън урбанизираните граници на
населеното място. Същите са декларирани по реда на чл. 14 от ЗМДТ на 14.09.2012
г.
Според действащите Кадастрална карта и
кадастрални регистри (КККР), одобрени със Заповед № РД-18-172/25.03.2019г. поземлен
имот с идентификатор 04666.7.176 с площ от 11 918 кв. м, разположен в местност
„Джамийски ниви“, е с трайно предназначение на територията: Земеделска; начин
на трайно ползване: За животновъдна ферма; категория на земята: трета. В имота
са построени Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.176.1 със застроена
площ 538 кв. м, Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.176.2 със
застроена площ 450 кв. м, Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.176.3
със застроена площ 491 кв. м и Селскостопанска сграда с идентификатор
04666.7.176.4 със застроена площ 475 кв. м. Поземлен имот с идентификатор
04666.7.177 по КККР с площ 2 436 кв. м, разположен
в местност „Джамийски ниви", е с трайно предназначение на територията:
Земеделска; начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект.
В имота са построени Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.177.1 със
застроена площ 372 кв. м и Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.177.2
със застроена площ 37 кв. м. Поземлен имот с идентификатор 04666.7.178 по КККР,
с площ 16 548 кв. м, разположен в местност „Джамийски ниви“, е с трайно
предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект. В имота са построени Селскостопанска сграда с
идентификатор 04666.7.178.1 със застроена площ 329 кв. м; Селскостопанска
сграда с идентификатор 04666.7.178.2 със застроена площ 298 кв. м;
Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.3 със застроена площ 325 кв.
м; Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.4 със застроена площ 324 кв.
м; Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.5 със застроена площ 68
кв. м; Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.6 със застроена площ
195 кв. м; Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.7 със застроена
площ 328 кв. м; Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.8 със
застроена площ 307 кв. м; Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.9
със застроена площ 330 кв. м; Селскостопанска сграда с идентификатор
04666.7.178.10 със застроена площ 328 кв. м; Селскостопанска сграда с
идентификатор 04666.7.178.11 със застроена площ 14 кв. м; Селскостопанска
сграда с идентификатор 04666.7.178.12 със застроена площ 229 кв. м;
Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.13 със застроена площ 90 кв.
м; Селскостопанска сграда с идентификатор 04666.7.178.14 със застроена площ 181
кв. м.
Имотите са включени и в картата на
възстановената собственост (КВС) на земеделските земи в землището на с.
Богданци, общ. Самуил. Имот с №007176 по КВС е идентичен с поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 04666.7.176 по КККР. Той е образуван от имот № 007151 с площ 2, 593
дка; имот № 007152 с площ 2, 590 дка; имот № 007153 с площ 2, 383 дка и имот №
007154 с площ 4, 351 дка. Имот с № 007177 по КВС е идентичен с ПИ с
идентификатор 04666.7.177 по КККР. Той е образуван от имот № 007148 с площ 0, 710
дка и имот № 007149 с площ 1, 082 дка. Имот с № 007178 по КВС е идентичен с ПИ
с 04666.7.178 по КККР. Той е образуван от имот № 007130 с площ 0, 357 дка; имот
№ 007131 с площ 0, 698 дка; № 007132 с площ 0, 654 дка; имот № 007133 с площ 0,
787 дка; имот № 007134 с площ 0, 934 дка; имот № 007139 с площ 0, 173 дка; №
007157 с площ 4, 727 дка; имот № 007138 с площ 0, 914 дка; имот № 007137 с площ
0, 679 дка; имот № 007136 с площ 0, 686 дка; № 007135 с площ 1, 176 дка; имот №
007140 с площ 0, 960 дка; имот № 007141 с площ 0, 615 дка; имот № 007142 с площ
0, 413 дка; № 007146 с площ 0, 734 дка; имот № 007145 с площ 0, 558 дка; №
007144 с площ 0, 691 дка; имот № 007143 с площ 0, 791 дка.
С молба от 05.03.2021г. жалбоподателят е
поискал на основание чл. 107 , ал. 3 от ДОПК да се издадат съответните актове
за установяване задълженията на дружеството по ЗМДТ. Във връзка с това са
постановени е АУЗД №6-1/06.04.2021г., с
който са определени задължения за 2014 г. и 2015 г. за ДНИ в размер на 468, 54
лв., ведно с лихва в размер на 290, 07 лв. и ТБО в размер на 2 533, 73 лв.,
ведно с лихва в размер на 1 568, 49 лв. и АУЗД №7-1/06.04.2021г., с който са
определени задължения за периода 2016 г.- 2020 г. за ДНИ в размер на 1 156, 69
лв. и лихва от 305, 70 лв. и ТБО в размер на 6 255, 22 лв. и лихва от 1 653, 20
лв. Те са своевременно обжалвани по административен ред пред Директора на
Дирекция „АПОФД“ при Община Самуил, който не се е произнесъл в срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК, поради което се считат за потвърдени от него (чл. 156, ал.
4 от ДОПК).
Тези актове са предмет на съдебен
контрол в настоящето производство.
Оспорените АУЗД са издадени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено
процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В чл. 109,
ал. 1 ДОПК е предвидено, че не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането
на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация.
За определяне на задължения по ЗМДТ не
се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а
еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелства, имащи
значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата,
първоначално подадената декларация "замества" декларациите за
следващите календарни години. В разглеждания случай декларациите по чл. 14 ЗМДТ
са подадени през 2012 г. и заместват декларациите за следващите календарни
години. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл за периода от 2014 г. - 2015 г.
както следва: за 2014 г. – на 31.12.2019
г. и за 2015 г. – на 31.12.2020г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се
препятства възможността на органите по приходите да образуват административно
производство и да издават актове, с които се установяват задължения за ДНИ и
ТБО. Оспореният АУЗД №6-1/06.04.2021г., с който са установени задължения за ДНИ
и ТБО за 2014г. и 2015г. е издаден на 06.04.2021г., т. е след като е изтекъл предвиденият преклузивен
срок. Това е недопустимо и съставлява съществено нарушение на императивната процесуална
норма на чл. 109, ал. 1 ДОПК, което е самостоятелно отменително основание по
чл. 146, т. 3 АПК, като съдът не дължи произнасяне по съществото на спора. В
този смисъл са и Решение № 1909 от 19.02.2016г. по адм. д. № 14499/2015г. на
ВАС, VII отделение; Решение № 3009 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 5336/2016г. на
ВАС, VII отделение и Решение № 3752 от 23.03.2021 г. по адм. д. № 13347/2020 г.
на ВАС, I отделение.
С АУЗД №7-1/06.04.2021г. са определени
задължения ДНИ и ТБО за периода 2016г.- 2020г.. Той е издаден в предвидения от
закона срок, при спазване на процесуалните правила и норми, но в противоречие с
материалния закон. Спорът между страните е дали процесните имоти са земеделски
по своя характер и дали по отношение на тях са предоставяни услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци.
С разпоредбата на чл. 10 от ЗМДТ се
определя кои имоти подлежат на облагане с ДНИ. В чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е
посочено общото правило, че с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следователно законодателят
е очертал две групи поземлени имоти, които подлежат на облагане с ДНИ в общия
случай: 1. Поземлени имоти, находящи се в строителните граници на населените
места или селищните образувания, за които не е въвел допълни критерии и 2.
Поземлени имоти, находящи се извън строителните граници на населените места или
селищните образувания, но които следва да отговарят кумулативно и на следните
изисквания– според подробен устройствен план (ПУП) да имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е променено предназначението на земята, когато това
се изисква по реда на специален закон.
В казуса е установено, че процесните
имоти се намират извън строителните граници на населеното място, поради което
следва да се прецени дали са налице условията, предвидени за втората хипотеза
на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Имотите не попадат в обхвата на действащ ПУП. Това
може да бъде както влязъл в сила ПУП, приет по реда и условията на ЗУТ, така
също и ПУП, одобрен по реда на ЗТСУ (отм.) със запазено действие съгласно § 6
от ПР на ЗУТ, респ. ПУП, одобрен по предходни устройствени закони със запазено
действие. Следователно не е изпълнено първото изискване на закона тези имоти да
имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ според одобрен и действащ ПУП.
С разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗКИР е
посочено, че всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в
границите на която се намира. Имотите се
намират в местността „Джамийски ливади“ в землището на с. Богданци, общ.
Самуил, която територия е с трайно предназначение – земеделска, като липсват
доказателства, които да установяват, че е променено предназначението на земята по
предвидения от закона ред. Това сочи, че не е изпълнено и второто изискване на
закона.
Събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза установяват,
че тези имоти са земеделски по своя характер, поради което подлежат на облагане
по реда на чл. 10 , ал. 3 от ЗМДТ.
Според цитираната разпоредба не се облагат с данък земеделските земи и
горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и
прилежащия й терен, определен по реда на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а ако такъв
не е определен се счита, че застроената площ и прилежащият терен са равни на 10
на сто от площта на имота (§ 1, т. 12 от ДР ЗМДТ). Приходните органи неправилно
са определили дължимия ДНИ по реда и при условията на общата разпоредба на чл.
10, ал. 1 от ЗМДТ, а не по реда и при условията на относимата в случая
разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. С оглед на това АУЗД №7-1/06.04.2021г., в
частта, с която са определени задължения за периода 2016 г.- 2020 г. за ДНИ в
размер на 1 156, 69 лв. и лихва от 305, 70 лв. следва да се отмени, като на
основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката се върне на органа по приходите, който следва да установи
задължението при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона.
По отношение на установеното задължение
за ТБО следва да се отбележи, че таксата не е данък и за да е дължима не е
достатъчно да се установи, че едно лице е собственик, ползвател, концесионер на
недвижим имот, а следва да е установено, че тази услуга, във всички нейни
компоненти, действително се предоставя
на задължения субект. При оспорване в тежест на приходните органи е
задължението да докаже по категоричен и безспорен начин тези факти. В казуса не
са ангажирани такива доказателства.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се
заплаща за услугите, предоставяни от съответната община, по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
ТБО се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на
чл. 63 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги, както и
честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се
обявяват публично до 31 октомври на предходната година (чл. 63 от ЗМДТ). По
делото са приложени относимите към спорния период Заповеди №865/13.10.2015г.,
№728/05.10.2016г., №694/06.10.2017г., №744/12.10.2018г. и №796/20.08.2019г., с
които кметът на Община Самуил е определил
границите на районите и вида на услугите. Те са с идентично съдържание и
с тях е определено, че границите на районите, в които се предоставят в пълен
обем услугите, са регулационните граници на всички населени места в общината,
както извън регулационните граници на населените места да се извършва
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на всички
търговски и производствени обекти, разположени по общинската и национална пътна
мрежа в границите на Община Самуил. Процесните имоти са разположени извън
регулационните граници на с. Богданци, общ. Самуил и липсват доказателства,
които да установяват, че по своя характер това са търговски или производствени
обекти, които са разположени по общинската или националната пътна мрежа. Наред
с това и разпитаният по делото свидетел Н. М. (работник в „Агростремеж“ ООД)
заявява, че никога не е имало поставен съд за смет около имотите на дружеството
и не е виждал камиони за събиране на сметта да минават от там.
С оглед на това не може да се приеме, че
процесните имоти попадат в границите на
районите, определени с цитираните заповеди, където се предоставят услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и реално тези услуги са предоставяни на тяхната
територия. Този извод не се опровергава и от представените договори, фактури, графици,
пътни листи и пр.. Посочените писмени доказателства установяват, че Общинското предприятие (ОП) „Самуил 2011“ е
осъществявало дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на с.
Богданци, общ. Самуил, но не и конкретно на територията, където са разположени
недвижимите имоти на жалбоподателя.
Случаите, в които не се събира ТБО по
отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ. Тя е имала различни редакции
през спорния период, но винаги е предвиждала, че такса за сметосъбиране и
сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината и/или
ако имотите попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината.
С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят не дължи такса за сметосъбиране
и сметоизвозване, поради което задължението за заплащане на тази такса е
установено в противоречие с материалния закон.
По отношение на таксата обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци в редакцията на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ до 2019г.
е предвидено, че тя не се дължи само когато няма изградени депа или съоръжения.
Законодателят е създал законовата фикция, че наличието на депа на територията на общината е равнозначно
на предоставяне на услугата обезвреждане
на битови отпадъци, без значение къде се намират имотите и дали се дължи такса
за сметосъбиране и сметоизвозване. Следователно
до 2019г. тази такса е била дължима във всички случаи, когато е имало изградено
депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В редакциите
на чл. 71,
т. 1 от ЗМДТ, действали след 01.01.2019г., е предвидено, че такса за дейността
по третиране на битовите отпадъци (част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ) не се събира за имоти, които попадат в райони, в които тази услуга не се
предоставя от общината. Имотите на жалбоподателя попадат извън границите,
определени със Заповеди №744/12.10.2018г. и №796/20.08.2019г. на Кмета на
Община Самуил, в които тези услуги се предоставят, поради което той не
дължи такса за дейностите по третиране
на битови отпадъци за 2019г. и 2020г.
Във всички редакции на ЗМДТ, действали
през спорния период 2016г. – 2020г., не е предвидена хипотеза, при която не се
събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината. Според чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и
другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Тези
дейности са свързани с поддържането на определен стандарт на чистота и хигиена
на териториите, обществено достъпни. Законодателят е приел, че общото ползване на
тези територии предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и
третиране на генерираните битови отпадъци, като без значение е къде са
разположени имотите и какво е тяхното предназначение. С оглед на това
жалбоподателят е задължен да заплаща такса за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, която услуга се е предоставяла от Община
Самуил през целия период.
Въз основа на така изложените
съображения съдът приема, че АУЗД
№7-1/06.04.2021г., в частта, с която са определени задължения за периода 2016
г.- 2020 г. за ТБО в размер на 6 255, 22 лв. и лихва от 1 653, 20 лв. следва да
се отмени, като на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката се върне на органа по приходите, който следва да установи
задължението при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него деловодни разноски, които са своевременно предявени и
доказани в размер на 100 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице и 3 000 лв. заплатено възнаграждение за
адвокат.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника възрази, че заплатеното възнаграждение за адвокат е
прекомерно по своя размер. Това възражение е основателно. Съгласно разпоредбата
на чл. 162, ал. 2 от ДОПК при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В казуса с оспорените АУЗД са
определени задължения в общ размер от 14 231, 64 лв. и минималното
възнаграждение следва да се определи съобразно правилото на чл. 8, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тази норма предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или в случая минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 956, 95 лв. С оглед на това съдът намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по своя размер и следва да се
намали, като се присъди в размер от 1 200 лв.
Мотивиран така Разградският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№6-1/06.04.2021г., с който са определени задължения на „Агростремеж“ООД,
с.Богданци, общ.Самуил за ДНИ в размер
на 468, 54 лв. и лихва в размер на 290, 07 лв. и за ТБО в размер на 2 533, 73
лв. и лихва в размер на 1 568, 49 лв. за 2014г. и 2015г.
В тази част решението не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №7-1/06.04.2021г.,
с който са определени задължения на „Агростремеж“ООД, с.Богданци,
общ.Самуил за ДНИ в размер на 1 156, 69
лв. и лихва от 305, 70 лв. и ТБО в размер на 6 255, 22 лв. и лихва от 1 653, 20
лв. за периода 2016г. – 2020г.
ВРЪЩА преписката на органа по
приходите, който следва да се произнесе при спазване на дадените от съда
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община – Самуил
да заплати на „Агростремеж“ ООД, с.Богданци, общ.Самуил сумата от 1 500
лв. – дължими деловодни разноски.
Решението в тази част подлежи на подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ
: /п/