№ 5552
гр. Варна, 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100502427 по описа за 2024 година
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по:
1/ въззивна жалба с вх.№ 75372/20.09.2024 г. от Д. Д. М., ЕГН
**********, чрез адв. А. М. против Решение № 3048 от 11.08.2024 г.
постановено по гражданско дело № 2820 по описа за 2023 г. на Районен съд –
гр. Варна в ЧАСТТА която е отхвърлен иска за осъждане на М. Т. А., ЕГН:
**********, да заплати на ищеца Д. Д. С., ЕГН ********** обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие
на ПТП, настъпило на 15.05.2018г., за разликата от 5000 лв. до 8 000 лв. на
основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 вр.84 от ЗЗД.
2/ Въззивна жалба с вх. № 72230/10.09.2024 г. М. Т. А., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, *********** чрез адв. И. А., против Решение № 3048 от
11.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 2820 по описа за 2023 г. на
Районен съд – гр. Варна в ЧАСТТА в която е осъдена М. Т. А., ЕГН:
**********, да заплати на ищеца Д. Д. С., ЕГН ********** обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие
на ПТП, настъпило на 15.05.2018г., в размер на сумата от 5000лева, ведно със
законната лихва, от същата дата - 15.05.2018год. до окончателното й
изплащане ; сумата в размер на 2078.82лева за имуществени вреди,
вследствие ПТП, настъпило на 15.05.2018г., , ведно с мораторната лихва от
дата на ПТП 15.05.2018г. до датата на предявяване на исковата молба-
08.03.2023г., в размер на 1021.23 лева, заедно със законната лихва върху
сумата от 1021.23лева,считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 вр.84 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
1
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ като ,трето-лице
помагач на страната на ответника .
Във въззивната жалба на Д. Д. М. се излага следното: Съдът правилно
е установил фактическата обстановка. В постановеното решение не е
обсъдено какви са причините за намаляване размера на обезщетението до
5000 лв., което противоречи на съдебната практика на други съдилища при
подобни случай. Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, което би довело до намаляване размера на обезщетението. Съдът
неправилно е определил толкова нисък размер на обезщетението. Такова
намаляване би било законосъобразно, единствено, ако е било доказано
съпричиняване от страна на ищеца.
От назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза се е
установило, че причинената от ПТП психотравма до някаква степен не е
преодоляна, а факта че са изминали 5 г. от инцидента и ищецът още има
прижвявания, означава че това е дало трайно отражение върху психиката му,
тоест вредите имат траен характер.
Съдът не е оценил правилно доказателствата с оглед принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение не
кореспондира с действителните морални вреди, претърпени от ищеца.
Размерът на иска, за сумата, за която е предявен, а именно 8 000лв.
напълно кореспондира с всички събрани доказателства по делото и с размера
на претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания). Този
размер на предявения иск от една страна е съобразен както с принципа за
справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, така и с трайно установената съдебна
практика.
Моли да се отмени постановеното решение в обжалваната му част, и
вместо него да постанови решение, с което да се уважи изцяло и в пълен
размер предявеният от иск за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП, настъпило на
15.05.2018г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срок по чл. чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от М. Т. А. чрез адв. И. А., в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Във въззивната жалба на М. Т. А. се излага следното: От свидетелските
показания се е установило, че ищецът е преживял стрес, какъвто все човек би
изпитал в подобни случай, но психическото му състояние се е възстановило
бързо, с оглед на това, че същият не е изпитвал страх да се вози в автомобил и
е продължил фиктивно да изпълнява задълженията си по трудовия договор.
Оспорва, че претърпените неимуществени вреди са в пряко причино-
следствена връзка с възникналото ПТП. От съдебно-психологичната
експертиза категорично се установява, че претендираният размер на
неимуществени вреди е силно завишен. ПостраД.т в кратко време след
2
инцидента продължава да се качва в автомобила, а по късно да го управлява.
Не е убедителен доводът, че случилото се пречи на неговата работа, която е
свързана с шофиране. Ищецът към момента на инцидента е бил на 68 г.
пенсионер.
Моли да се отмени обжалваното решение, в частта в която исковете на
ищцата срещу М. Т. А. са частично уважени и да се постанови друго, с което
да се отхвърли искът, в условията на евентуалност да се редуцира размера на
неимуществените вреди по справедливост.
Прави доказателствено искане да се задължи ищецът да предостави
доказателства, че работата му е била свързана с шофиране.
В срок по чл. чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Д. Д. М. чрез адв. А. М., в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Третото лице помагач - Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, не е депозирало становища по жалбите.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лица, чрез надлежно оправомощени процесуални
представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
По направеното доказателствено искане настоящия състав намира
следното: Съдът няма правомощие да задължава сраните по делото да
предоставят доказателства. Съдът може да се изиска от страната
представянето на документ който държи, ако не го предостави, може да се
приложат последиците на чл. 161, във връзка с чл.190, ал.2 от ГПК и чл. 192,
ал. 3 от ГПК. Прилагането на тези последици е възможно, когато страната не
оспорва съществуването на документа, държи го, но отказват да го
представят. /решение №190 от 25.01.2021г. по гр. д. №4079/2019г. на ВКС, ГК,
IV г. о., решение №90 от 21.01.2020г. по т. д. №1919/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и
др./.
В случая не се иска предоставяне на документ, нито се твърди, че такъв
съществува й той се намира в ищца, поради което и доказателственото искане
на М. Т. А. да се задължи ищецът да предостави доказателства, че в периода
след ПТП работата му е била свързана с шофиране, следва да бъде оставено
без уважение.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбите в открито
съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
75372/20.09.2024 г. от Д. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. А. М. против
Решение № 3048 от 11.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 2820 по
описа за 2023 г.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 72230/10.09.2024 г. М. Т.
А., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, *********** чрез адв. И. А., против
Решение № 3048 от 11.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 2820 по
описа за 2023 г. на Районен съд – гр. Варна
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствено искане М. Т. А. да се
задължи ищецът да предостави доказателства, че в периода след ПТП е
работата му е била свързана с шофиране
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2427/2024 г. на ОС-Варна за
28.01.2025г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните - Д. Д. М.,
М. Т. А. и НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4