№ 765
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260501 от 24.03.2021 г. по т.д. № 606/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VI - 14 състав „Булчикън“ АД - гр.София е осъдено да заплати на
„ДСЛ Дистрибюсион“ CAC - Л. Ф. д. Б., С. Ж. оз А., Република Франция на основание чл.
55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 81 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки сумите, както следва : 1) 2 568.50 евро,
представляваща авансово платена на отпаднало основание главница по неформален договор
за търговска продажба с международен елемент от 31.03.2015 г. - остатък от платеното по
проформа фактура № 227/ 31.03.2015 г. след прихващане с вземането на ответника по
фактура № **********/ 3.06.2015 г., ведно със законната лихва от 25.03.2020 г. до
окончателното й погасяване ; 2) 43 050 евро, представляваща авансово платена на отпаднало
основание главница по неформален договор за търговска продажба с международен елемент
от 15.04.2015 г., по проформа фактура № 230/ 15.04.2015 г., ведно със законната лихва от
25.03.2020 г. до окончателното й погасяване ; като неоснователни са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите : 1) 782.67 евро, представляваща законната
лихва за забава върху главницата по проформа фактура № 227/ 31.03.2015 г. за периода от
25.03.2017 г. до 25.03.2020 г. ;
2) 12 795.41 евро, представляващи законната лихва за забава върху главницата по проформа
фактура № 230/15.04.2015 г. за периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2020 г.
1
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от „Булчикън“
АД - гр. София, в която се изтъква, че е необосновано и неправилно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В нарушение на чл. 49, вр. с чл. 25 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки („Конвенцията“), съдът приел, че в полза на ищеца е
възникнало потестативното право да развали процесния договор, тъй като ответното
дружество не било нарушило нито едно свое договорно задължение. Страните поддържали
постоянен контакт и ищецът бил поканен да получи произведената стока, налична в склада,
а предвид обстоятелството, че стоката подлежала на бързо разваляне, не можело да бъде
пазена в склада продължително време до получаването й от купувача. Въпреки че от
писмената кореспонденция се установявало, че продавача няколкократно поискал от
купувача информация за превозното средство, на което ще бъде натоварена стоката-
действие, равнозначно на покана за получаване на стоката, съдът необосновано приел, че
липсва предложение за изпълнение, поради което купувачът не е изпаднал в забава да
получи стоката.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение,
с което да отхвърли изцяло исковите претенции.
Ответникът по въззивната жалба „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC - Л. Ф. д. Б., С. Ж. оз А.,
Република Франция в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Твърдяната от въззивника забава на кредитора не била налице, тъй като клаузата „Ех
Works“ била изрично дерогирана от страните - единствените реално престирани продукти
били доставени с транспорт, организиран от продавача и заплатен от купувача. Дори
въпросната клауза да не била изменена, за да имало забава на кредитора било необходимо да
има и изрично предложено от длъжника изпълнение, а от разменената кореспонденция се
виждало, че ответникът нито веднъж не изразил готовност или дори намерение да пристъпи
към изпълнение на основното си договорно задължение. Отговора на нотариалната покана
на купувача бил представен повече от една година след сключването на договорите, когато
ищецът отдавна бил изгубил интерес от изпълнението на договорите. Освен това правилно
съдът съобразил, че изявлението за разваляне на договорите е било направено с исковата
молба, достигнало е до ответника и е произвело правно действие.
Молбата е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
- 3 -
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
2
страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден
и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC твърдял, че в началото на 2015 г.
установил търговски отношения с „Булчикън“ АД във връзка с доставката на замразени
продукти от пилешко месо. След проведената кореспонденция между страните продавачът
издал две фактури, по които купувачът платил авансово сумата 61 650 евро. Поръчката била
изпълнена само за част от договореното количество - 4 165 кг пилешко бонфиле, доставено
на купувача за негова сметка с транспорт, организиран от продавача. В нотариална покана,
връчена на 26.08.2016 г., ищецът обявил, че отдавна бил изгубил интерес от доставките и
поискал авансово платената сума да му бъде възстановена в седмодневен срок. В отговор на
поканата ответникът заявил, че е изпълнил задълженията си по договора и поискал да му
бъде даден разумен срок за да произведе платените количества продукти, като в
седмодневен срок му бъде възстановена сумата 3 120 евро, платена от него за транспорта, с
който била доставена част от стоката.
При така описаната фактическа обстановка молбата към съда била да осъди ответника да му
заплати на основание чл. 55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД платените на отпаднало основание суми : 2
568.50 евро - остатък от сумата 18 600 евро, платена по проформа фактура № 227/ 31.03.2015
г., след извършено прихващане с дължимите на ответника суми 12 911.50 евро - стойността
на доставените 4 165 кг замразени пилешки продукти и 3 120 евро - стойността на превоза
на стоката ; 43 050 евро - авансово платена по проформа фактура № 230/ 15.04.2015 г., ведно
със законната лихва за забава върху всяка една от главниците от подаването на исковата
молба до окончателното плащане ; 782.67 евро - законната лихва за забава върху главницата
по проформа фактура № 227/31.03.2015 г., за периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2020 г. ; 12
795.41 евро - законната лихва за забава върху главницата по проформа фактура №
230/15.04.2015 г, за периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2020 г.
В писмения отговор ответникът „Булчикън“ АД оспорил иска като неоснователен.
Изтъкнал, че договорите за продажба не са били развалени, тъй като той бил изпълнил
коректно своите задължения, а ищецът нямал
право да ги развали, тъй като не бил изпълнил едно от основните си задължения - да получи
произведената стока, намираща се на негово разположение в склада на продавача. По тази
причина и изявлението за разваляне на договорите в нотариалната покана от 22.08.2016 г. не
били породили целените правни последици.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В допълнителната искова молба и отговора към нея страните изложили допълнителни
съображения в подкрепа на поддържаните тези в процеса.
3
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
В резултат на преговори, водени посредством писма, изпращани по електронна поща в
периода от 13.03.2015 г. до 4.06.2015 г., страните в спора постигнали договореност за
доставка на замразени продукти от пилешко месо. Продавачът „Булчикън“ АД издал две
проформа фактури: № 227/ 31.03.2015 г. за доставка EXW Севлиево, България на 6 000 кг
замразено пилешко бон филе, IQF замразяване, пликове по 1 кг, картонена опаковка 5 кг на
стойност 18 600 евро - с уговорка предплащане и № 230/ 15.04.2015 г. за доставка EXW
Севлиево, България на 12 000 кг замразено пилешко бон филе, IQF замразяване, пликове по
1 кг, картонена опаковка 5 кг и 1 800 кг замразено пилешко филе единично, без бон филе 80/
120, IQF замразяване, картонени опаковки 5 кг, на обща стойност 43 050 евро - с уговорка
предплащане.
Продавачът издал и фактура № **********/ 3.06.2015 г. за доставка EXW на 4 165 кг нетно
тегло замразено пилешко бон филе, IQF замразяване, пликове по 1 кг, картонена опаковка 5
кг на стойност 12 911.50 евро - с уговорка 100 % плащане.
Продавачът издал сертификат за вътрешна търговия № 625/ 3.06.2015 г. за доставката на
4 165 кг замразени „месо и ядливи карантии от домашни птици“ с получател „ДСЛ
Дистрибюсион“ CAC, с пътно превозно средство ******** / *******.
В нотариална покана с рег. № 13 720, т.3, акт 10 на нотариуса Ц. Г., връчена на 26.08.2016 г.,
купувачът обявил, че отдавна бил изгубил интерес от доставките и поискал авансово
платената сума 61 650 евро, заедно със законната лихва за забава 8 564 евро, да му бъде
възстановена в седмодневен срок от датата на получаване на поканата.
В отговора на нотариалната покана продавачът заявил, че е изпълнил своевременно всички
свои задължения - замразените птичи продукти били налични в склада му в гр. Севлиево, но
купувачът се отказал от заявените количества и отказал да ги получи. Затова поискал от
купувача да му даде
- 5 -
разумен срок, в който да произведе количествата замразени птичи продукти по двете
проформа фактури, като след изтичането на срока да вземе продуктите от склада в гр.
Севлиево. Поканил купувача в срок от 7 календарни дни от получаването на отговора на
поканата да му заплати 3 120 евро - направените от него разходи за превоза на стоката по
фактура № **********/ 3.06.2015 г.
С отговора ответникът представил издадената от „Б. транс“ ЕООД фактура № 4089/
4.06.2015 г. за извършен транспорт България - Франция с автомобил ******** / ******* на
стойност 6 102.19 лева и Международна товарителница, издадена на 3.06.2015 г. в гр.
Севлиево от превозвача „Б. транс“ ЕООД, подпечатана с овален печат BG 0702006 ЕО.
4
В съдебното заседание на 26.01.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Г. М., от което се установява, че в счетоводството на „Булчикън“
АД преведените от ищеца суми в общ размер 61 650 евро, са били осчетоводени по дебита
на сметка 504 - „Разплащателна сметка в евро“ със сумата 61 650 евро/ 120 576.92 лева и по
кредита на сметка 411 - „Клиенти“ - „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC, със сумата 61 650 евро/
120 576.92 лева.
Фактура № **********/ 3.06.2015 г. била осчетоводена по дебита на сметка 411 - „Клиенти“
- „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC, със сумата 12 911.50 евро/ 25 252.70 лева и по кредита на
сметка 701 - „Приходи от продажба на стоки“ със сумата 12 911.50 евро/ 25 252.70 лева.
Включена била в дневника за продажби и в справката - декларация за ДДС за м. юни 2015 г.
Фактура № 4089/ 4.06.2015 г. била осчетоводена по дебита на сметки: 602 - „Разходи за
външни услуги“ със сумата 5 085.16 лева и 4531 - „Начислен данък за покупки“ със сумата
1 017.03 лева и по кредита на сметка 401 - „Доставчици“ - „Б. транс“ ЕООД със сумата
6 102.19 лева. Включена била в дневника за покупки и в справката - декларация за ДДС за м.
юни 2015 г. Сумата 6 102.19 лева била платена на 29.06.2015 г. от сметката на дружеството
в „ОББ“ АД.
Размерът на законната лихва за забава върху сумата 2 568.50 евро за периода от 26.03.2017 г.
до 25.03.2020 г. бил 781.97 евро/ 1 529.40 лева, а върху сумата 43 050 за същия период -
13 106.33 евро/ 25 633.75 лева.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в
обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд,
поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на
оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.
Исковата претенция е заявена на основание чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за връщане на
сума, платена на отпаднало основание. Не се оспорва валидното сключване на договор за
търговска продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави,
поради което са приложими разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки (обн., ДВ, бр. 36 от 5.05.1992
г., в сила за България от 1.08.1991 г.).
Спорът между страните, който е пренесен и пред настоящата инстанция, е има ли основание
ищецът да претендира връщане на платеното по договора в хипотезата на чл. 81, ал.2, пр. 1
от Конвенцията, предвид възраженията на ответника, че той е изправна страна по договора,
а недоставянето на останалата част от стоката е било причинено от бездействието на
5
купувача, който не изпълнил задължението си да вдигне стоката - чл. 80 от Конвенцията.
От събраните доказателства се установява, че страните са уговорили авансово плащане на
стоката и извършване на доставката EXW - „франко завода“, по смисъла на разработените от
Международната търговска камара със седалище в гр. Париж кодифицирани международни
обичаи ИНКОТЕРМС. С оглед предмета на договора - родово определена стока, която е
трябвало да бъде произведена, и при сключването на договора страните са знаели, че стоката
подлежи да бъде произведена на определено място, по смисъла на чл. 31, b) от Конвенцията,
задължението на продавача ще следва да се счита за изпълнено с факта на предоставянето на
стоката на разположение на купувача в това място, което в случая е неговия склад в гр.
Севлиево.
Съображенията на настоящия състав в подкрепа на извода, че това задължение не е било
изпълнено, са следните.
Предплатената стока по двете фактури е била 18 000 кг замразено пилешко бон филе и 1 800
кг замразено пилешко филе единично, без бон филе 80/120, опакована по описания във
фактурите начин. От електронната кореспонденция между страните се вижда, че
окончателната договореност относно количеството и вида на доставката е била
постигната на 14.04.2015 г. - един ден преди издаването на втората фактура, когато
купувачът се съгласил да увеличи количеството на стоката след уверението на продавача, че
„ако допълним поръчката до пълен камион“ може много по-лесно да намери транспорт и
„цената ще е по - ниска“ (т.ІІ, л. 84). При положение, че в клаузата EXW задължението да
плати разходите за транспорта на стоката е на купувача и по този въпрос страните не спорят,
несъмнено това съгласие на купувача е било
- 7 -
продиктувано основно от нуждата стоката да бъде доставена във възможно най - кратък срок
- „…имам нужда от стоките много спешно!“ (в същото писмо), като за постигането на тази
цел той явно не е възразил срещу предложението на контрахента си да намери превозвач,
който да я транспортира за негова сметка до местоназначението й във Франция.
Постигнатата уговорка между страните очевидно е била доставката да бъде извършена
веднага след плащането на цената по втората фактура, защото след тази дата - 20.04.2015
г. купувачът настоятелно се интересувал, защо стоката не е доставена : „…бихте ли
проверили къде се намира вашия камион? Поехте ангажимент стоките да ми бъдат
доставени навреме!“ (писмото от 22.04.2015 г. в т.ІІ, л. 98) ; „…всеки път няма камион! Не е
коректно! Всеки ден ми обещавате днес, днес, днес! Сега трябва да платя за транспорта,
защото вече закъснявам…“ (писмото от 23.04.2015 г. в т.ІІ, л. 102) ; „Този камион трябва да
бъде натоварен най - късно утре! Моите клиенти не могат да чакат стоките си повече!“
(писмото от 27.04.2015 г. в т.ІІ, л. 108) ; „Все още чакаме стоките, които платихме преди 1
6
месец! Нямам новини и се опитах да се свържа с Вас, но безуспешно!“ (писмото от 6.05.2015
г. в т.ІІ, л. 112). На тези въпроси и подканвания продавачът нито веднъж не възразил в
отговорите си, че срока за изпълнение не е настъпил, а това е безспорна индиция в подкрепа
на извода, че договорената стока е трябвало да бъде доставена веднага след извършването на
авансовото плащане на нейната цена.
От последващите електронни писма става ясно, че истинската причина за
неизвършването на доставката на цялото количество уговорена стока не е била
невъзможността да бъде осигурен транспорт. В отговор на писмото от 26.05.2015 г. (в т.ІІ, л.
114), в което продавачът за пореден път се оправдал за недоставянето на стоката с
неорганизирането на натоварването й от страна на транспортната компания и помолил
купувача да намери камион, на който да се натоварят 20 тона стока, купувачът заявил, че е
имал възможност да го стори и преди, но „…всеки път, когато ви предлагахме… вие
отказвахте…“ и уверил, че това не е проблем, но всички разноски ще са за сметка на
продавача.
Едва след като в писмо от 4.06.2015 г. (в т.ІІ, л.122) купувачът бил уведомен, че част от
стоката е била натоварена предишния ден и предстои натоварването на останалата част, в
отговора си той заявил, че се е изморил да слуша „вашите лъжи“ и че „единствения проблем
е : нашите продукти не са готови!... Миналата седмица ви предложихме транспорт за цял
камион…сега разбирам защо се отказали. Току що ми изпратихте опаковъчен списък със
само 4560 кг вътрешни бон филета. Три месеца за
производството на това, дано стоките да са наред!“ С това писмо кореспонденцията между
страните приключила.
Истинността на надлежно заверените от ищеца преписи от възпроизведените на
хартиен носител електронни документи не е била оспорена от ответника, поради което те се
ползват с признатата им в чл. 180, вр. с чл.184 от ГПК доказателствена сила. Изявленията на
представителите на страните в електронните писма са с много висока доказателствена
стойност, тъй като изясняват в нейната цялост динамиката на действителните отношения
между контрахентите от етапа на преддоговорните отношения, през този на постигането на
валидно съглашение и до изпълнението на поетите по него задължения.
Преценката на тези изявления в съвкупността на останалите доказателства -
коментираните по - горе фактури, превозни документи, нареждания за плащане,
констатациите в заключението на счетоводната експертиза, води до категоричния извод, че
към 4.06.2015 г. - 45 дни след авансовото плащане на пълната цена на стоката, продавачът е
бил произвел и е бил в състояние да предостави на купувача само 4 560 кг от общо
договореното количество замразени продукти - 19 800 кг.
При този извод няма как да се приеме, че неизпълнената част от задължението, която в
процентно изражение е 77 % от цената на договора, е незначителна с оглед на интереса на
7
купувача, за да се отрече правото на последния да развали договора относно недоставената
част на стоката в хипотезата на чл. 51, ал.1, във връзка с чл. 49, ал.1, а) от Конвенцията,
поради виновното неизпълнение на продавача на задължението му по чл. 31, b) от
Конвенцията - да предостави стоката на разположение на купувача в своя склад в гр.
Севлиево.
Важно е да се отбележи, че по делото няма данни продавачът да е предприел действия за да
отстрани за своя сметка след деня за доставката пропуска да изпълни своите задължения, за
да противопостави на купувача основателно възражение по чл. 48, ал. 1 от Конвенцията. В
този смисъл и изявлението в отговора на нотариалната покана - да му бъде предоставен
допълнителен срок за изпълнение, не може да бъде възприемано като искане по чл. 48, ал.2
от Конвенцията по две причини : първо, защото изискването в цитираната разпоредба е
продавачът да е посочил срок, в който може да изпълни своите задължения, а в отговора той
е поискал такъв срок да бъде определен от купувача и второ, което е и по - съществено -
защото е направено с „неразумна забава“, повече от една година след деня за доставката,
когато купувачът е бил изгубил окончателно интерес от сделката.
В контекста на изложеното е несъстоятелно възражението на въззивника, че неизпълнението
на задължението на продавача е поради бездействието на купувача - чл. 80 от Конвенцията,
която разпоредба
- 9 -
съответства на нормата от националния закон, която урежда забавата на кредитора - чл. 95
от ЗЗД.
В конкретния случай възражението щеше да бъде основателно, ако с изрично и
недвусмислено изявление продавачът беше уведомил купувача, че е предоставил на негово
разположение в склада си останалата част от пакетираната и готова за транспортиране стока
и купувачът не беше я вдигнал в разумен срок. По делото няма данни това да се е случило, а
от изложените по - горе факти и констатации се установява по категоричен начин, че
останалата част от уговорената стока изобщо не е била произведена.
В обобщение на казаното до тук трябва да се посочи, че ищецът е имал основание да
упражни признатото му от закона право да развали договора за неизпълнената част от него.
При липсата на изрично изявление за разваляне в нотариалната покана и в съответствие с
постоянната съдебна практика следва да се приеме, че договора е бил развален с връчването
на препис от исковата молба на ответника. (Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/
2010 г. на ВКС, ІІ т.о.). Това обуславя извода, че претенцията, заявена на основание чл. 81,
ал.2, пр. 1 от Конвенцията за връщане на платеното по договора, е основателна и доказана.
Изложените съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
8
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането
на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 998.53 лева, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, представен в
съдебното заседание.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260501 от 24.03.2021 г. по т.д. № 606/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VI - 14 състав в частта, с която „Булчикън“ АД - гр.София
е осъдено да заплати на „ДСЛ
Дистрибюсион“ CAC - Л. Ф. д. Б., С. Ж. оз А., Република Франция на основание чл. 55, ал.
1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 81 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки сумите, както следва : 1) 2 568.50 евро, представляваща авансово платена
на отпаднало основание главница по неформален договор за търговска продажба с
международен елемент от 31.03.2015 г. - остатък от платеното по проформа фактура № 227/
31.03.2015 г. след прихващане с вземането на ответника по фактура № **********/
3.06.2015 г., ведно със законната лихва от 25.03.2020 г. до окончателното й погасяване ; 2)
43 050 евро, представляваща авансово платена на отпаднало основание главница по
неформален договор за търговска продажба с международен елемент от 15.04.2015 г., по
проформа фактура № 230/ 15.04.2015 г., ведно със законната лихва от 25.03.2020 г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Булчикън“ АД - гр. София, ул. „Три уши“, № 8, ет. 5, с ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC - Л. Ф. д. Б., С.
Ж. оз А., Република Франция, със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Тинтява“, №
13Б, ет. 6, адвокат Б. С. сумата 5 998.53 (пет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и
петдесет и три стотинки) лева, представляваща разноски, направени във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10