РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1715
Гр. Пловдив, 09 август 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.ЕВА
при участието
на секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1715 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.226 от АПК във
връзка с Глава ХІХ от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на “ЛУПО КОМЕРС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. Я., община Родопи, област Пловдив, ул. “Р.” №31, ЕИК
*********, представлявано от адвокат Г. П.-пълномощник, обжалва Ревизионен акт
(РА) с №Р-16001617009365-091-001 от 31.07.2018г., издаден от П.Д.С.- началник
на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за
приходите (НАП), възложил ревизията, и К. Г. Д.- главен инспектор по приходите
в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №602 от
15.10.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който
на дружеството жалбоподател допълнително е установен корпоративен данък по
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2014г. в размер от 1
637,25 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от
554,27 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в
размер от 971,02 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от
229,85 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в
размер от 1795,15 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от
242,86 лв.
Производството по делото е повторно във
връзка с Решение №8599/07.06.2019 г. по адм. д. № 2813/2019 г. на ВАС, осмо О.,
с което е изцяло отменено Решение № 390 от 20.02.2019 г. по адм. д. № 3483/2018
г. на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА поради
неправилно прилагане на материалния закон, неспазване на процесуалните правила
и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят оспорва фактическите
и правни изводи в ревизионния акт и ревизионния доклад.
В съдебно заседание при второто разглеждане
на делото жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалвания
РА. Претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юриск. К. е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена по мотиви. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции
Окръжна
прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изразява становище по основателността на жалбата.
Ревизията е
започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с
№Р-16001617009365-020-001 от 29.12.2017г., издадена от П.Д.С.- началник на
сектор в ТД- Пловдив на НАП. Съобразно цитираната заповед ревизираният период
обхваща установяване на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода
19.09.2014г. – 31.12.2016г. Със Заповеди за изменение на заповед за възлагане
на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001617009365-020-002 от 05.04.2018г. и ЗИЗВР с
№Р-16001617009365-020-003 от 08.05.2018г. на П.Д.С.- началник на сектор в ТД-
Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 09.06.2018г.,
като ревизиращия екип, ревизираните периоди и задължения не са променени.
В
законоустановения срок съгласно чл. 114, ал. 1, изр. първо, във връзка с чл.
117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад (РД) с
№Р-16001617009365-092-001 от 22.06.2018г., против констатациите на който е
подадено възражение с Вх.№70-00-8250 от 17.07.2018г., към което са приложени
доказателства (л. 34 и сл.).
Въз основа
на констатациите в ревизионния доклад от органи по приходите при ТД на
НАП-Пловдив е издаден и обжалвания ревизионен акт № Р-16001617009365-091-001 от
31.07.2018 г., потвърден с решение №602/15.10.2018 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, с който на „Лупо комерс“ ЕООД е установен корпоративен данък
по Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/ за 2014 г.; за 2015 г. и
за 2016 г. в общ размер на 4 403.42 лв. главница и лихви в размер на 1 138.12
лв.
Всички
цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите,
видно от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1/03.01.2017г.,
и приложения към нея, издадена от териториалния директор на ТД на НАП – гр.
Пловдив.
Ревизионният
акт е обжалван изцяло пред директор дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, който с
решението си го е потвърдил изцяло.
Ревизията е
предхождана от проверка установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), за
резултатите от която е съставен Протокол №П-16001617019465-073-001 от
21.11.2017г. (л. 133-137). С Протокол №0687599 от 09.02.2018г. (л. 131-132)
събраните в рамките на ПУФО доказателства (л. 138-443) са присъединени към
настоящата ревизионна преписка.
В рамките на
ревизията е установено, че дружеството жалбоподател е с основна дейност през
ревизирания период търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3,5т., с код по
Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) 45.11. Според обяснения на
едноличния собственик на капитала на “Лупо комерс” ЕООД И.Г.Х.( търговията е с “автомобили втора
употреба”, като се прилага специален ред на “облагане на маржа на цената” по
Глава седемнадесета от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Дружеството не е регистрирано за целите на ЗДДС и няма регистриран електронен
касов апарат с фискална памет (ЕКАФП).
В хода на
ревизията, в отговор на изпратени искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001617009365-040-001 от 12.01.2018г.
и ИПДПОЗЛ с №Р-16001617009365-040-002 от 09.05.2018г. (л. 668-669) са
представени документи и писмени обяснения с Вх.№Рев.309 от 30.01.2018г., и с
вх. № 70-00-2389 от 10.03.2017 г. (л. 257).
Според представените
писмени обясненията на Горчев, дружеството се занимава с продажба на коли втора
употреба, използва се облагане на маржа; дейността се извършва в с. Я. (община
Родопи, област Пловдив), ул. “**.” №**; дейността се извършва от едноличния
собственик на капитала; дружеството се финансира от собствени приходи и от
средства на собственика; счетоводното обслужване се осъществява от “Профи
акаунт” ООД, ЕИК *********, използва се счетоводен софтуер “Делта Про” на
Микроинвест.
В
представените ПО от 10.03.2017 г. от И.Х.„, представляващ РЛ, е посочено,
че автомобилите се купуват и продават
веднага и почти няма място за съхранение. Описано е, че всички автомобили са
закупени с цел продажба. Представени са документи по опис (л.257).
С Протокол с
№Р-16001617009365-П73-001 от 14.06.2018г. (л. 621-622) по преписката са
присъединени множество документи от информационните масиви на НАП (л. 623-664),
между които годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.92 от ЗКПО; счетоводни
баланси; отчети за приходите и разходите (ОПР) за ревизираните години; отчети
за паричните потоци по прекия метод; отчети за собствения капитал на
дружеството; справка за декларирани моторни превозни средства (МПС); справка от
система VАТ 14 за всички регистрирани по ЗДДС доставчици, изпълнили доставки
към жалбоподателя; справки за изплатени суми от дружеството на физически лица
(декларации по чл.73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
(ЗДДФЛ).
Изпратени са
искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
(ИПДСПОТЛ) до ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЗД “Бул Инс” АД, ЗД “Евроинс” АД ЗК “Лев Инс” АД, в отговор на
което са постъпили застрахователни договори застрахователни полици по опис и
сметки по застраховки, сключени и издадени на “Лупо комерс” ЕООД (л. 513-551).
Извършена е
насрещна проверка на “Стар Моторс” ЕООД, ЕИК *********, за резултатите от която
е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с
№П-29002918059661-141-001 от 20.04.2018г. (листи 500-501). В отговор на ИПДПОЗЛ
с №П-29002918059661-040-001 от 10.04.2018г. (л. 506-507), като приложение към
писмо с Вх.№26-С-4745 от 13.04.2018г. (л. 503) от страна на “Стар Моторс” ЕООД
е представено заверено копие на фактура с №1797 от 21.05.2015г. с предмет
техническо обслужване филтър маслен, масло двигателно XJ, отстъпки резервни части (л. 504) и
приходен касов ордер (ПКО) от 21.02.2015г. към посочената фактура (лист 505).
Извършена е
насрещна проверка на “Интеграл Ауто” ЕООД, ЕИК *********, за резултатите, от
която е съставен ПИНП с №П-16002618058158-141-001 от 16.04.2018 . В отговор на
ИПДПОЗЛ с №П-16002618058158-040-001 от 27.03.2018г., като приложение към писмо
с Вх.№Рев.1146 от 03.04.2018г. от страна на “Интегра Л Ауто” ЕООД са
представени документи, между които фактури от 08.03.2016 г. и 10.03.2016 г., издадени от провереното
дружество на РЛ с предмет „монтаж на
имобилайзер“ (листи 487-495).
Извършена е
насрещна проверка на “Мустанг 2001” ООД, ЕИК *********, за резултатите от която
е съставен ПИНП с №П-16002618058159-141-001 от 16.04.2018 (листи 465-466). В
отговор на ИПДПОЗЛ с №П-16002618058159-040-001 от 27.03.2018г. (листи 479-780),
като приложение към писмо с Вх.№Рев.1173 от 04.04.2018г. (лист 467) от страна
на “Мустанг 2001” ООД са представени документи, между които инвойс фактура от
10.09.2015 г., издадена на РЛ с предмет „задно стъкло Ауди Q7”, рег. № РВ 7794КН (л.468-478).
Извършена е
насрещна проверка на “Автовел” ЕООД, ЕИК *********, за резултатите от която е
съставен ПИНП с №П-16002618058160-141-001 от 15.06.2018 (л. 444-445). Изготвено
ИПДПОЗЛ с №П-16001318058160-040-001 от 27.03.2018г., връчено по реда чл.32 от ДОПК .
Извършена е
насрещна проверка на “ГЛОБУС 79” ЕООД, за резултатите от която е съставен ПИНП
с №П-02000217150550-141-001 от 11.09.2017 Г. (л. 196).
Извършена е
насрещна проверка и на Ю.И., за резултатите от която е съставен ПИНП от
28.09.2017 г. (л. 203).
Представени
са ПО, в които е посочено, че през 2015 г. е закупен автомобил ** през 2015 г. от
„Лупо комерс“ ЕООД, като сделката е изповядана пред нотариус в гр. Пловдив, но
лицето не пази документи. Сумата е била изплатена на части.Заявено е също, че
колата е регистрирана в КАТ на 05.05.2016г.
и тогава е сменен регистрационния номер.
В хода на
ревизията са извършени насрещни проверки
на Д.С., Д.В., с ЕТ „Ди-Ел-Ив-Д.В.“, Л.П., за резултатите от които са съставени
ПИНП (л. 152. л. 165, л.173). Изготвените ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 ДОПК, за което са изготвени съобщения, приложени по преписката, съответно в
указания срок не са представени документи.
Насрещна
проверка е била извършена и на Д.М., резултатите от която са обективирани в
ПИНП от 19.04.2017 г. (л. 211).
В
представените от лицето ПО е посочено, че е Д.М. е закупила на 15.02.2016 г.
лек автомобил Мерцедес от А.П. за сумата от 9800 лв., след което са направили
тристранно споразумение с „Лупо комерс“ ЕООД за прехвърляне на автомобила пред
нотариус.Посочено е, че на 10.04.2017 г. е регистриран в КАТ София. Представени са доказателства по опис (л.212).
Искане за
извършване на действия от други контролни органи са изпратени до началника на отдел „ПП“-СДВР-София. (л.150).
Насрещна
проверка е била извършена и А.П., резултатите от която са обективирани в ПИНП
от 19.04.2017 г. (л. 211).Представени са копия от фактурата, споразумителен
протокол и доказателства за плащане.
В
представените писмени обяснения от П. е декларирано, че е закупен автомобил
Мерцедес от „Лупо комерс“ ЕООД на 07.11.2014 г. Твърди, че след „взимането“ от
продавача, автомобилът е проявил дефект, който не е признат от продавача,
поради което П. е направил ремонт и е подменил части. Не е регистрирал
автомобила в КАТ. Сочи, че на 15.02.2015 г. е договорено с Д.М. да му заплати 9800
лв. за автомобила и ремонта по него и са сключили тристранен споразумителен
протокол. Преводите към РЛ са били по банков път в периода 08.12.2014
г.-16.08.2015 г. (л. 221).
В отговор на
ИПДПОТЛ са представени писмени обяснения от А.П., в които е посочено, че е закупил автомобил
Пежо 607 от „Лупо Комерс“ за 7200 лв.
Сумата е била платена на части от 2014 г. до 2016 г. по банков път. Посочено е,
че след като е платил колата е решил да я прехвърли колата на П.Б. и са минали
нотариус. Сочи, че не пази документи.(л.244).
След
извършен анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства е прието за
установено, че автомобилите, предмет на покупка от “Лупо комерс” ЕООД, се
продават в деня или следващия ден на придобиване на физически лица, за което се
издава фактура. Констатирано е, че към края на всеки отчетен период не са
налични стоки (автомобили, предназначени за продажба), като салдото по сметка
“304-Стоки” е нулево (лист 318, 332, 346, 896, 934, 963). За 2014г. са
продадени 18 броя автомобили, за 2015г. са продадени 9 броя автомобили, а за
2016г. са продадени 18 броя автомобили. Част от автомобилите са плащани на вноски по банков път. Описано е, че жалбоподателят
осчетоводява разходи за външни услуги-застрахователни премии по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите (ГО) и застрахователни
премии по договори за застраховане на пътни превозни средства (ППС) срещу
претърпени материални вреди (КАСКО) за своя сметка, но не осчетоводява приходи
от обезщетения по тях.
Формирано е
заключение, че според представените копия на застрахователни полици от
застрахователни дружества, полиците са подписани от други лица, а не от
еднолично отговорния собственик на капитала на “Лупо комерс” ЕО-ОД, като
плащанията по полиците са извършвани в брой.
Според
приходните органи извършените насрещни проверки на дружества, издали данъчни
фактури към жалбоподателя, които не са осчетоводени от негова страна, показват
монтирането на имобилайзери на множество ППС, които имобилайзери представляват
стока за жалбоподателя и за купувачите на тези ППС. Без монтиран имобилайзер застрахователните
компании не се съгласяват да сключат договор за пълно КАСКО на автомобила. Посочено
е, че издадените фактури към “Лупо комерс” ЕООД за монтирани имобилайзери са
подписани от трети лица- купувачите на автомобилите, според издадените от
жалбоподателя фактури за целта.
Прието е за
установено, въз основа на представените застрахователни полици, че лицата
купувачи сами са плащали застраховките на автомобилите, които купуват в деня на
покупката или на следващия ден. Според органите по приходите по този начин е
избегнато прехвърляне на автомобилите в МВР, Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) и
плащането на данък върху превозните средства от купувачите.
Установено
е, че за отчетната 2014г. е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92
от ЗКПО с Вх.№1600И0220777 от 02.03.2015г. (л. 623-626), с общ размер на
приходите от 177 561,00 лв.; общ размер на разходите от 168 804,30 лв.; счетоводен
финансов резултат (СФР) положителен (печалба) в размер от 8 756,70 лв.; всичко
увеличения на СФР – 0,00 лв.; всичко намаления на СФР – 0,00 лв.; данъчен
финансов резултат (ДФР) положителен (печалба) в размер от 8 756,70 лв.;
деклариран корпоративен данък- 875,67 лв. (10%), за който в РД е отразено, че е
внесен на 09.04.2015г. Начислена е лихва за забава в размер от 2,19 лв., която
е внесена на 29.12.2016г. Няма направени авансови вноски. По делото са приети
заверено копие на счетоводен баланс към 31.12.2014г. (л. 284-287, 646-647),
заверено копие на отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2014г. (л. 288-289,
648), заверено копие на отчет за паричните потоци по прекия метод за 2014г.
(лист 649), заверено копие на отчет за собствения капитал за 2014г. (л.
649а).
Според
оборотна ведомост за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. (л. 280, 936) и главна
книга за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. (л. 281-282, 937-938), жалбоподателят
осчетоводява всичко разходи от 168 804,30 лв., от които изписани стоки с
отчетна стойност от общо 152 400,00 лв., разходи за външни услуги от общо 16
372,50 лв. и други финансови разходи от 31,80 лв. Жалбоподателят осчетоводява
всичко при-ходи или приходи от продажби на стоки в общ размер от 177 561,00 лв.
Прието е за
установено, че за 2014г. са осчетоводени плащания от сметка “501-каса в левове”
за застраховки ГО и/или КАСКО към “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и “Бул Инс” АД
на обща стойност от 16 372,50 лв.
При извършена
съпоставка между покупната фактура (договора) за придобиване на автомобил от
страна на жалбоподателя, фактурата за продажба на същия автомобил и сметките за
платени застрахователни премии, е прието за установено от органите по приходите,
че плащането на застрахователни премии е присъщо за дейността на жалбоподателя,
тъй като автомобилът се купува от жалбоподателя в деня, предхождащ деня на
продажбата му, или в същия ден, а застраховката се сключва в деня на
покупко-продажбата от името на “Лупо комерс” ЕООД. Извършените проверки на
застрахователните компании показват обаче, че застрахователните полици са
подписани за “застрахован” от различни лица, както и платените “сметки” са
подписани от лицата, подписали и полиците/добавъка. Срещу платени
застрахователни премии за ГО и КАСКО жалбоподателят отразява сумите по сметка
“602-разходи за външни услуги”, в общ размер от 16 372,50 лв. (л. 351-352,
949-950). Осчетоводените разходи участват във формирането на финансовия
резултат за годината на жалбоподателя и са подробно описани в таблици в РД (л.
119), от които общо 1 958,32 лв. по застрахователни полици на “Бул Инс” АД и
общо 14 414,18 лв. по застрахователни полици на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД.
Формирани са
изводи, че с продажбата на автомобил от страна на жалбоподателя, същият не се
пререгистрира в Сектор “Пътна полиция” на МВР, като застрахователните разходи
са отнасяни на името на жалбоподателя, но в действителност са платени от
третите лица (купувачите по продажните фактури или ползватели на съответния
автомобил), като според желанието на клиента (ползвателя) се издава или не се
издава Международна карта за застраховка, за различен период от време, освен
ГО. Според приходната администарция РЛ не префактурира разходите за застраховки
на лицата, на които издава фактури за продажбите на автомобилите. Прието е, че
като осчетоводява документи, които касаят трети лица и не са свързани с
дейността му, “Лупо комерс” ЕООД намалява печалбата си и съответно дължимия
корпоративен данък.
Предвид
посоченото, приходните органи са приели,
че следва да се увеличи декларирания СФР (8 756,70 лв.) със сумата от общо 16
372,50 лв. Определен е ДФР (печалба) в размер от 25 129,20 лв. (8 576,70 лв. +
16 372,50 лв.). Върху определения ДФР, представляващ данъчна основа за облагане
с корпоративен данък, се следва корпоративен данък в размер от 2 512,92 лв.
(10%). Тъй като за 2014г. е внесен корпоративен данък в размер от 875,67 лв.,
то с оспорения РА на жалбоподателя е определен допълнително корпоративен данък
в размер от 1 637,25 лв. (2 512,92 лв. – 875,67 лв.), върху която сума за
периода 01.04.2015г. – 31.07.2018г. са начислени законни лихви в размер от
554,27 лв.
Установено
е, че за отчетната 2015г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0319337 от
05.03.2016г. (л.627-630), с общ размер на приходите от 90 041,96 лв.; общ
размер на разходите от 86 187,13 лв.; СФР положителен (печалба) в размер от 3
854,83 лв.; всичко увеличения на СФР – 0,00 лв.; всичко намаления на СФР – 0,00
лв.; данъчен финансов резултат (ДФР) положителен (печалба) в размер от 3 854,83
лв.; деклариран корпоративен данък- 385,48 лв. (10%); декларирана отстъпка от
3,85 лв. (1%), съгласно чл.92, ал.5 от ЗКПО, отм. Според РД, корпоративният
данък, след приспадане на декларираната отстъпка, е внесен на 11.04.2016г.
Декларираната отстъпка от 3,85 лв. е внесена допълнително на 15.04.2016г.
Начислена е лихва за забава в размер от 1,18 лв., която е внесена на 29.12.2016г.
Няма направени авансови вноски. По делото са приети заверено копие на
счетоводен баланс към 31.12.2015г. (л. 274-277, 652а-654), заверено копие на
ОПР за 2015г. (л. 278-279, 650-652), заверено копие на отчет за паричните
потоци по прекия метод за 2015г. (л. 655), заверено копие на отчет за
собствения капитал за 2015г. (л.654а).
Според
оборотна ведомост за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. (л. 271, 899) и главна
книга за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. (л. 272-273, 900-901), жалбоподателят
осчетоводява приходи от продажби на услуги на стойност 15 416,70 лв.,
представляващ маржът (разликата между покупната и продажната цена на автомобилите),
поради което кредитният оборот по сметка “703-приходи от продажба на услуги” не
формира приход.
Прието е за
установено, че за 2015г. са осчетоводени плащания от сметка “501-каса в левове”
за застраховки ГО и/или КАСКО към “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, “Бул Инс” АД и
“Лев Инс” АД на обща стойност от 9 710,16 лв. При извършена съпоставка между
покупната фактура (договора) за придобиване на автомобил от страна на
жалбоподателя, фактурата за продажба на същия автомобил и сметките за платени
застрахователни премии, е прието за установено, че плащането на застрахователни
премии е присъщо за дейността на жалбоподателя, тъй като автомобилът се купува
от жалбоподателя в деня, предхождащ деня на продажбата му, или в същия ден, а
застраховката се сключва в деня на покупко-продажбата от името на “Лупо комерс”
ЕООД. Извършените проверки на застрахователните компании показват обаче, че
застрахователните полици са подписани за “застрахован” от различни лица, както
и платените “сметки” са подписани от лицата, подписали и полиците/добавъка.
Срещу платени застрахователни премии за ГО и КАСКО жалбоподателят отразява
сумите по сметка “602-разходи за външни услуги”, в общ размер от 9 710,16 лв.
(лист 343, 911). Осчетоводените разходи участват във формирането на финансовия
резултат за годината на жалбоподателя и са подробно посочени в таблици в РД
(лист 121), от които общо 752,31 лв. по застрахователни полици на “Бул Инс” АД,
общо 227,55 лв. по застрахователни полици на “Лев Инс” АД и общо 8 730,30 лв.
по застрахователни полици на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. Възприето е от
органите по приходите, че всички осчетоводени сметки за платени застраховки на
продадени автомобили се явяват несвързани с дейността и не е налице
документална обоснованост за отразяване на разходи за застраховки на
автомобили, които са продадени, а са използвани документи с невярно съдържание
за отразяване на нереално извършени разходи, несвързани с дейността на
дружеството.
На основание
чл.26, т.1 и т. 2, във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО, е увеличен декларирания СФР (3 854,83 лв.) със сумата от
общо 9 710,16 лв. Определен е ДФР (печалба) в размер от 13 564,99 лв. (3 854,83
лв. + 9 710,16 лв.). Върху ревизионно определения ДФР, представляващ данъчна
основа за облагане с корпоративен данък, се следва корпоративен данък в размер
от 1 356,50 лв. (10%). Тъй като за 2015г. е внесен корпоративен данък в размер
от 385,48 лв., то с оспорения РА на жалбоподателя е определен допълнително
корпоративен данък в размер от 971,10 лв. (1 356,50 лв. – 385,48 лв.), върху
която сума за периода 01.04.2016г. – 31.07.2018г. са начислени законни лихви в
размер от 229,85 лв.
Установено
е, че за отчетната 2016г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0417515 от
03.02.2017г. (л. 631-635), с общ размер на приходите от 179 743,85 лв.; общ
размер на разходите от 173 540,57 лв.; СФР положителен (печалба) в размер от 6
203,28 лв.; всичко увеличения на СФР – 70,00 лв. (разходи за начислени глоби,
конфискации, санкции и лихви за просрочие (чл.26, т.6 от ЗКПО)); всичко намаления
на СФР – 0,00 лв.; данъчен финансов резултат (ДФР) положителен (печалба) в
размер от 6 273,28 лв.; деклариран корпоративен данък- 627,33 лв. (10%). Според
РД, корпоративният данък е внесен на 07.03.2017г. Няма направени авансови
вноски. По делото са приети заверено копие на счетоводен баланс към
31.12.2016г. (л. 265-268, 644-645), заверено копие на ОПР за 2016г. (л.
269-270, 641-643), заверено копие на отчет за паричните потоци по прекия метод
за 2016г. (л. 640).
Според
оборотна ведомост за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. (л. 262, 860) и главна
книга за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. (л. 263-264, 861-862), жалбоподателят
осчетоводява приходи от продажби на услуги на стойност 24 915,55 лв.,
представляващ маржът (разликата между покупната и продажната цена на
автомобили-те), поради което кредитният оборот по сметка “703-приходи от
продажба на услуги” не формира приход.
Прието е за
установено, че за 2016г. са осчетоводени плащания от сметка “501-каса в левове”
(л. 319-321, 881-883) за застраховки ГО и/или КАСКО към “ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, “Евроинс” АД и “Лев Инс” АД на обща стойност от 18 021,56
лв. При извършена съпоставка между покупната фактура (договора) за при-добиване
на автомобил от страна на жалбоподателя, фактурата за продажба на същия
автомобил и сметките за платени застрахователни премии, е прието за установено,
че плащането на застрахователни премии е присъщо за дейността на жалбоподателя,
тъй като автомобилът се купува от жалбоподателя в деня, предхождащ деня на
продажбата му, или в същия ден, а застраховката се сключва в деня на
покупко-продажбата от име-то на “Лупо комерс” ЕООД. Посочено е, че извършените
проверки на застрахователните компании показват обаче, че застрахователните
полици са подписани за “застрахован” от различни лица, както и платените
“сметки” са подписани от лицата, подписали и полиците/добавъка. Срещу платени
застрахователни премии за ГО и КАСКО, както и за счетоводни услуги
жалбоподателят отразява сумите по сметка “602-разходи за външни услуги”, в общ
размер от 18 171,56 лв. (л. 327-328, 874-875), от които общо 18 021,56 лв.
застраховки ГО и/или КАСКО и общо 150,00 лв. за счетоводни услуги. Осчетоводените
разходи участват във формирането на финансовия резултат за годината на
жалбоподателя и са подробно посочени в нарочни таблици в РД (листи 12а-123), от
които общо 1 548,96 лв. по застрахователни полици на “Евроинс” АД, общо 950,68
лв. по застрахователни полици на “Лев Инс” АД и общо 15 521,92 лв. по
застрахователни полици на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. Прието е, че, всички
осчетоводени сметки за платени застраховки на продадени автомобили се явяват
несвързани с дейността и не е налице документална обоснованост за отразяване на
разходи за застраховки на автомобили, които са продадени от РЛ, а са използвани
документи с невярно съдържание за отразяване на нереално извършени разходи, несвързани
с дейността на дружеството.
Аналогично
на изложените съображения, мотивирали допълнителното начисляване на
корпоративен данък за 2014г. и 2015г., на основание чл.26, т.т.1 и 2, във
връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО, ревизорите увеличават декларирания СФР (6 203,28
лв.) със сумата от общо 18 021,56 лв. Определен е ДФР (печалба) в размер от 24
224,84 лв. (6 203,28 лв. + 18 021,56 лв.). Върху ревизионно определения ДФР,
представляващ данъчна основа за облагане с корпоративен данък, се следва
корпоративен данък в размер от 2 422,48 лв. (10%). Тъй като за 2016г. е внесен
корпоративен данък в размер от 627,33 лв., то с оспорения РА на жалбоподателя е
определен допълнително корпоративен данък в размер от 1 795,15 лв. (2 422,48
лв. – 627,33 лв.), върху която сума за периода 01.04.2017г. – 31.07.2018г. са
начислени законни лихви в размер от 242,86 лв.
При първото
разглеждане на делото е прието заключението на вещото лице А.Ж.С.по
назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), оспорено от страна на
процесуалния представител на ответника, само три застрахователни полици са
платени от жалбоподателя преди придобиване на собствеността върху автомобил с
издаване на фактура за това.
Въз основа
на приетите по делото доказателства (нотариално заверени договори за
покупко-продажба на МПС), както и по документи, представени на експерта при
извършена на място проверка в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е констатирало,
че няма данни в счетоводството на жалбоподателя за извършено заплащане на
застрахователни полици след датите на продажбите на автомобилите чрез договори
с нотариална заверка.
Експертът е констатирал,
че при направените заплащания на застрахователни премии в счетоводството на
“Лупо комерс” ЕООД се дебитира сметка “401-Доставчици” със съответната партида
на застрахователната компания срещу кредите на сметка “501- Каса в левове”.
Въз основа
на представена му счетоводна справка “Аналитичен регистър за сметка
“791-Извънредни приходи” за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г., експертът е констатирал,
че жалбоподателят получава суми от застрахователни обезщетения (6 на брой),
които осчетоводява по дебита на сметка “503-Разплащателна сметка в лева” срещу
кредита на сметка “791/1-Извънредни приходи”. Съответно, отразени са приходи по
получените суми от застрахователни обезщетения.
Въз основа
на наличните по делото счетоводни справки “Аналитичен регистър за сметка
“602-Разходи за външни услуги“ за ревизирания период, експертът е констатирал,
че за всяка сключена застрахователна полица се съставят счетоводни статии по
дебита на сметка “602-Разходи за външни услуги” със съответната партида на
автомобила срещу кредита на сметка “401-Доставчици” със съответната партида на
застрахователната компания. Вещото лице счита, че така съставените счетоводни
записвания са коректни, с оглед вида на разхода, който отразяват.
Финансовите
резултати на жалбоподателя за 2014г., 2015г. и 2016г. са съобразени с разходите
по заплатените застраховки.
Експертът е
дал заключение, че при завеждането на автомобилите се съставя счетоводна статия
по дебита на сметка “304-Стоки” срещу кредита на сметка “401-Доставчици” с
покупната цена на автомобила. При продажба се съставят статии по дебита на
сметка “411- Клиенти” срещу кредита на сметка “702- Приходи от продажба на стоки”
с продажната стойност по фактура. Автомобилите се отписват по дебита на сметка
“702-Приходи от продажба на стоки” срещу кредита на сметка “304-Стоки” с
отчетната стойност на съответния автомобил и по кредита на сметка “703- Приходи
от продажба на услуги” с маржа на цената (печалбата) от продажбата на
автомобила. Според заключението на експерта така съставени, счетоводните статии
са коректни и не се отклоняват от статиите, които биха били съставени в
обичайната практика при този вид търговска дейност. Съответно, счетоводството
на жалбоподателя е редовно водено.
Разпитан
като свидетел при първото разглеждане на делото е И.К.И., който е дал
показания, че от 2015г. е експерт “Застраховане” в “Профи Прес” ЕООД. Посочил е,
че “Лупо комерс” са били клиенти на “Профи прес” ЕООД. През 2015 г. няма точни
спомени за броя на застрахователните полици, които “Лупо комерс” ЕООД е сключил
с “Профи прес” ЕООД. Завел е също, че в полиците се вписва неговото име и се
подписва за “Лупо Комерс”. Описал е, че за “Профи прес” ги разписва управителят
на фирмата, на негово име се води агента, има си номер. Заявил е, че имам пълномощно от “Лупо Комерс” да ги разписва
с цел по-бързо обслужване, при застраховките, които е сключвал. Твърди, че е възможно
името му да стои и от двете страни на полицата.
Спор по
фактите не се формира между страните.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават
отмяна на ревизионния акт само на това основание.
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса.
В
нормативната уредба на данъка върху добавената стойност съществува специален
ред за облагане на доставките на стоки втора употреба, (а и на произведения на
изкуството, предмети за колекция и антики), когато се извършват от лица дилъри.
Този ред се съдържа в глава 17 на Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), по-конкретно в чл. 143-151 от закона и в чл. 88-94 от Правилника за
неговото прилагане (ППЗДДС).
Всяко
данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува,
придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде, независимо от
това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон, се
приема от закона за дилър на такива стоки (§ 1, т. 23 от ДР на ЗДДС). Под
“стоки втора употреба” законът (§ 1, т. 19 от ДР на ЗДДС) разбира употребявани
и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия
вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което
са създадени. Не са стоки втора употреба благородните метали и скъпоценните
камъни, независимо под каква форма са, както и произведенията на изкуството,
предметите за колекции и антиките.
Важно е да
се подчертае, че специалните разпоредби на глава 17 ЗДДС се прилагат за
извършена от дилър доставка на стоки втора употреба, когато те са му доставени
на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга
държава членка от някое от следните лица: данъчно незадължено лице; друго
данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50 ЗДДС;
друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по българския ЗДДС; друг
дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
В тези
четири случая дилърът е длъжен да прилага специалния ред на облагане на маржа
на цената, но може да избере да прилага общите законови правила. Когато дилърът
прилага специалния ред на закона, той задължително вписва в издаваните от него
фактури и известия текста “чл. 143 от закона” . По изключение дилърите имат
право да прилагат разпоредбите на глава 17 от Закона за данък върху добавената
стойност и по отношение доставката на внесени от тях произведения на
изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети (чл. 143, ал. 3 от
закона).
Основата за
начисляване на ДДС при доставка, извършена от дилър при специалните условия на
глава 17 от закона, е т.нар. “марж на цената” . Същият е равен на разликата между
продажната и покупната цена, по които дилърът извършва продажбите, съответно
покупките на стоки втора употреба, намалена с размера на дължимия данък. Маржът
не може да бъде отрицателна величина.
В случая както е посочено и от ВЛ в повечето
случаи се касае за покупка на автомобили от страна на РЛ, които са нов внос и
не са били регистрирани в КАТ.
Спори се
между страните дали разходите за процесните застраховки са разходи, свързани с
дейността на дружеството, тъй като според приходната администрация вещта /МПС/
се предоставя в момента на продажбата (фактурирането) й и дали следва да се
приеме, че същата се ползва от купувача (придобиващия), ведно със застраховката
„Гражданска отговорност“.
Доставка на
стоки означава доставчикът да се разпореди със стоката, като я предаде във
фактическа власт на получателя. Така в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е
дефинирана доставката на стоки, която се различава от тази в чл. 6, ал. 1 ЗДДС,
според която доставката на стока представлява прехвърляне право на собственост.
Дефинитивно в Директивата в посочената разпоредба е предвидено, че доставка на
стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като
собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава
собствеността на съответната стока, за да може да я предаде на получателя.
Във връзка с
възраженията в жалбата следва да се посочи, че непризнаването за данъчни цели
на посочените разходи за застраховки е мотивирано от органите по приходите не
само с нецелесъобразност на извършените разходи, а основно с липсата на
доказателства за връзката им с дейността на оспорващия. Този извод се явява
законосъобразен и обоснован предвид представените доказателства.
Съгласно чл.
10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Документалната
обоснованост на разходите за данъчни цели е основание за регистриране на
съответната стопанска операция и нейното вярно и точно отразяване.
Документалната обоснованост е показател дали отчетеният разход е пряко свързан
и обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице.
По смисъла
на чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи,
несвързани с дейността. Настоящият съдебен състав приема, че в случая не е
доказано по несъмнен начин от жалбоподателя, че осчетоводените от него разходи
за застраховки са извършени във връзка с дейността на дружеството. От
представените доказателства не се установява, че дружеството е използвало
автомобилите за дейността си, и не се опровергават изводите на органите по
приходите, че с издаване на фактурата към съответните клиенти на дружеството, че
вещта /МПС/ се предоставя в момента на продажбата (фактурирането) й и същата се
ползва от купувача (придобиващия), ведно със застраховката „Гражданска
отговорност, т.е. купувачът, който освен че притежава фактура за продажба,
управлява превозното средство и е длъжен да има застраховка „Гражданска
отговорност“ като „автомобилист“, като разходът за застраховка следва да бъде
за негова сметка.
На следващо място от РЛ не се доказа, че до момента на изповядване на сделките пред нотариус, автомобилите са използвани за дейността на дружеството чрез съответните документи - пътни листа, първични счетоводни документи /фактури, касови бонове/ за извършени разходи, във връзка с използването на автомобилите за дейността на ревизираното дружество.
Във връзка
със заключението на експерта, прието при първото разглеждане на делото, че
съставените счетоводни записвания са коректни, следва да се посочи, че не е
достатъчно, автомобилите да бъдат счетоводно заприходени като актив, а да се
използва като такъв за икономическата дейност на собственика му. След като
активът не се използва за осъществяваната дейност, то при определяне на
данъчния финансов резултат, не следва да се признаят разходи за този актив.
При липсата
на доказателства за процесните периоди за извършени разходи, свързани с
процесните автомобили, съдът възприема констатациите в ревизионния акт, че
автомобилите не са използвани за дейността на дружеството.
Само
обстоятелството, че автомобилите са закупени от името на дружеството, предвид
приложените по делото доказателства, не доказват, че те са използвани за
дейността на дружеството, т. е. че е
черпена икономическа изгода от тези автомобили.
Неоснователни
са възраженията, че тъй като прехвърлянето на собствеността на автомобилите
чрез договори за покупко-продажба е било на по-късен етап, РЛ в качеството си
на собственик на придобитите МПС, е „гарантирало“ чрез застраховка плащането на
автомобилите и обезщетение при погиване на МПС.
Съгласно
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗДвП (приложима редакция),
условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра
на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната, каквато се явява Наредба
№I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.
Действително
предвид посочените нормативни разпоредби, за жалбоподателя е налице задължението
да сключи застраховки ГО за придобитите от него автомобили преди тяхната регистрация, което в случая е сторено.
Разпоредбата
на чл. 144 ЗДвП регламентира
предпоставките, при наличието на които органът вписва в регистрите промяната на
собствеността на моторните превозни средства. Съгласно алинея 1 собствеността на моторни превозни средства се
прехвърля с писмен договор, а съгласно алинея 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил
подписите на страните трябва да бъдат
нотариално заверени. Нормите са императивни и разширителното им тълкуване е
недопустимо. Писмената форма на договора с нотариална заверка на подписите е
единствената допустима от закона форма за прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил. За прехвърляне
на собствеността обаче не е необходима писмена форма с нотариална заверка на
подписа преди регистрацията на автомобилите.
Както се
посочи по-горе, а и не се спори между страните, в случая автомобилите са били
застраховани преди да бъдат регистрирани в КАТ.
Видно и от
представените по делото доказателства част от автомобилите са били регистрирани
в деня на издаване на фактурата за продажбата на автомобила от РЛ, а според
приложените сметки за платени застрахователни премии, застраховката е била
платена предишния ден, на която дата е била издадена и фактурата за покупката
на автомобила от РЛ (л. 700, 701,743, 744 и др.), за част от автомобилите в
един и същи ден са съставени фактури за покупка, фактури за продажба на
автомобила, както и на същата дата (на издаване на фактурата за продажбата на автомобила), същият е
регистриран и за него е платена застраховка от страна на ревизираното -дружество
(л.686, 687, 688, 722, 723, 742. 751 и
др.)
Следва да се
посочи, че въпреки твърденията на РЛ, че същото е застраховало автомобили,
които са „негова“ собственост, то видно от представените писмени обяснения от
лицата, на които са издадени фактури за продажба, тези лица декларират, че
стоката им е предоставена при издаване на фактурата и преди изповядването на
сделките пред нотариус. Дори са налице доказателства за подписани протоколи за
последващо прехвърляне на стоката на трети лица, след като МПС е ползвано от
съответния купувач.
В
представените писмени обяснения от П. е декларирано, че автомобилът е проявил
дефект, който не е признат от продавача, поради което П. е направил ремонт и е
подменил части. На 15.02.2015 г. е договорено с Д.М. да му заплати 9800 лв. за
автомобила и ремонта по него и са сключили тристранен споразумителен протокол.
В ПО от Д.М.
е посочено, че е закупила на 15.02.2016 г. лек автомобил Мерцедес от А.П. за
сумата от 9800 лв., след което са направили тристранно споразумение с „Лупо
комерс“ ЕООД за прехвърляне на автомобила пред нотариус. Посочено е, че на 10.04.2017
г. е регистриран в КАТ София.
Същевременно е била платена застраховка на 06.11.2014 г. от „Лупо
комерс“ ЕООД (567, 595).
След като
процесната продажба съставлява търговска сделка приложими са правилата на ТЗ и
в частност на чл. 327 ТЗ, съгласно който купувачът дължи плащане на цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават правото да я получи.
Фактурите материализират всички съществени елементи на договор за продажба,
които са намерили отражение в счетоводството РЛ. Изложеното разбиране за
значението на фактурите, обуславят възможността при този неформален договор,
всички тези документи да удостоверяват основните параметри на осъществена
търговска сделка.
Поради това
не може да бъде възприета тезата на дружеството, че при липсата на договор с
нотариална заверка на подписите, дружеството като собственик е „гарантирало“
плащането по издадените фактури, което според жалбоподателя води до извода, че отчетените разходи са свързани с дейността на
дружеството.
Наличието на
доказателства за извършени разходи за застраховки не обосновава извод, че
отчетените разходи са свързани с дейността на дружеството, и тъй като не са
били изповядани сделки пред нотариус за прехвърляне на собствеността на
процесните автомобили, ревизираното дружество като собственик на спорните
автомобили, ги използва във връзка с дейността на самото дружество. Само
представените застрахователни договори
застрахователни полици по опис и сметки по застраховки не доказват изпълнението
на нормативното изискване за признаване на разходите за данъчни цели по чл. 26,
т. 1 от ЗКПО.
При
условията на главно пълно доказване ревизираното дружество следва да докаже, и да
представи всички относими документи, от които да се установи, че осчетоводените
разходи във връзка с автомобилите са свързани с именно дейността на
дружеството, а в настоящия случай такива безспорни доказателства не са
ангажирани.
Що се отнася
до застраховката КАСКО или застраховане на ППС срещу претърпени материални
вреди, то сключването на застрахователен договор за целта не е задължително и е
в зависимост от личната преценка на собственика на ППС. Задълженото лице обаче не
е уточнило дали тези застраховки са по решение на дружеството, нито е
ангажирало доказателства в тази посока.
Съдът намира, че по
делото не са ангажирани доказателства за опровергаване и на останалите констатации
в обжалвания ревизионен акт. Поради тази причина РА е правилен и
законосъобразен и и следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, на основание чл. 161, ал. 1,
пр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника Дирекция
"ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита при първоначалното и повторното разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд и на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения пред
касационната инстанция в общ размер на 1697,62 лв. (хиляда шестстотин деветдесет
и седем лева и 62ст.), представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, както и платена ДТ пред ВАС в размер на 43,44 лв. за
подадената касационна жалба пред ВАС.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЛУПО КОМЕРС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. Я., община Родопи, област Пловдив, ул. “Р.” №31, ЕИК
********* против Ревизионен акт с №Р-16001617009365-091-001 от 31.07.2018г.,
издаден от П.Д.С.- началник на сектор в Териториална дирекция, гр. Пловдив, на
Националната агенция за приходите (НАП), възложил ревизията, и К. Г. Д.- главен
инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №602 от 15.10.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на НАП, с
който на “ЛУПО КОМЕРС” ЕООД допълнително е установен корпоративен данък по
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2014г. в размер от 1
637,25 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от
554,27 лв.; допълнително установен
корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер от 971,02 лв. и са начислени
законни лихви върху тази сума в размер от 229,85 лв.; допълнително е установен
корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер от 1 795,15 лв. и са начислени
законни лихви върху тази сума в размер от 242,86 лв.
ОСЪЖДА “ЛУПО КОМЕРС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. Я., община Родопи, област Пловдив, ул. “Р.” №31, ЕИК
********* да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
– гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1697,62 лв. (хиляда шестстотин
деветдесет и седем лева и 62ст.), представляваща направените разноски за двете
инстанции.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщението за постановяването му с препис за страните
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: