Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 190 04.06.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Търговище единадесети състав
На двадесет и първи май две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1478 по описа на РСТ за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК по предявени искове с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, чрез А.. Д-во „Г. и Петкова“, предст. от а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, твърди в исковата молба, че между него и ответника К.М.Ш. с ЕГН ********** ***, били сключени договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0899/314866, по договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0896/132890 и по договор за мобилни услуги от 02.06.2017г. за номер 0896/780821, по които ответницата не изпълнявала задълженията си и останала задължена със сумата от 262,10лв., представляваща стойността на ползваните далекосъобщителни услуги, за която сума ищецът се снабдил със издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 59/22.01.2019г. по ч.гр.д. № 114/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, претендират се законната лихва и разноските по настоящото дело и направените в заповедното производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, постъпила е молба с искане за разглеждане на спора в отсъствие на негов представител, поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено решение против ответника, при наличие на предпоставките за това.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е взел становище по исковете и не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание и не е поискал делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК и призовката до същия, двукратно му е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието му, срещу него може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл. 239,ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства- договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0899/314866, по договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0896/132890 и по договор за мобилни услуги от 02.06.2017г. за номер 0896/780821, фактури към тях, както и ОУ, както и предвид обстоятелството, че върху ищецът не пада доказателственатата тежест да установява отрицателния факт на неплащане на дължимите суми по тези фактури, съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1 от ГПК, съдът приема, че на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, като следва да се признае за установено по отношение на същия, съществуване на вземане на ищеца за сумата от 262,10лв., представляваща стойността на ползваните далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0899/314866, по договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0896/132890 и по договор за мобилни услуги от 02.06.2017г. за номер 0896/780821, ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №№ 59/22.01.2019г. по ч.гр.д. № 114/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от
спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното и в
исковото производство, които са в размер на 205лв.(25лв. д . такса и 180лв. а..
възнаграждение) в заповедното производство и 205лв.(25лв. д . такса и 180лв. а..
възнаграждение) в настоящото производство, или общо 410лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК съществуването на вземане в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, чрез А.. Д-во „Г. и Петкова“, предст. от а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, против К.М.Ш. с ЕГН ********** ***, за сумата от 262,10лв., представляваща стойността на ползваните далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0899/314866, по договор за мобилни услуги от 24.05.2017г. за номер 0896/132890 и по договор за мобилни услуги от 02.06.2017г. за номер 0896/780821, ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №№ 59/22.01.2019г. по ч.гр.д. № 114/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК К.М.Ш. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, чрез А.. Д-во „Г. и Петкова“, предст. от а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, разноските по настоящото дело и в заповедното производство в размер общо на 410лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 от ГПК.
Съдия: