РЕШЕНИЕ
572/16.11.2015г. гр.Шумен
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На шестнадесети ноември 2015 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
Секретар: М.М.
Прокурор: М.Николаева
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2131/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.375
и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на Н.Н.Ф.- обвиняем по досъдебно
производство №979/2015г. по описа на РУ-гр.Шумен с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че
наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК;
извършителят, макар и осъждан за престъпление от общ характер, е реабилитиран и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и
че от деянието не са причинени имуществени щети.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не
се явява. Упълномощава представител, който писмено изразява съгласие с
предложението на прокуратурата. Представител на ШРП поддържа предложението и моли
съда да наложи на обвиняемия административно наказание в размер около минимума,
предвиден в закона.
От приложените по делото писмени доказателства (по досъдебно
производство №979/2015г. по описа на РУ-гр.Шумен), преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното: На 20.05.2014г.
от ОД на МВР-Шумен на обвиняемия било издадено свидетелство за управление на
МПС №*********, валидно до 20.05.2019г. През м.август 2014г. Ф. преминавал през
Република Румъния, където свидетелството му за правоуправление било отнето
поради движение с превишена скорост. Впоследствие същият се завърнал в
Република България и на 25.08.2014г. посетил сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Шумен, като попълнил декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на български документи за самоличност и чл.160 от ЗДП, в която декларирал, че е
изгубил свидетелството си за правоуправление. Впоследствие румънските власти
изпратили до компетентните български такива опис на СУМПС на български
граждани, отнети от румънската полиция и върнати в Посолството на РБългария в
гр.Букурещ, между които и процесното свидетелство за управление на МПС на
обвиняемия, издадено от ОД на МВР-Шумен, като по този начин деянието било
разкрито.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото
доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не
бяха представени доказателства, оборващи същата.
Въз основа така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1, тъй като съзнателно
е потвърдил неистина (че издаденото от ОД на МВР-Шумен СУМПС е изгубено) в
писмена декларация, която по силата на ЗДП (чл.160) се дава пред орган на
властта (ОДМВР-гр.Шумен) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.313, ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до
триста лева
-обвиняемият, макар и осъждан за престъпление от общ
характер, е бил реабилитиран към момента на извършване на деянието и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
- от престъплението не са причинени имуществени вреди
При определяне на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете направените на досъдебното производство
самопризнания и оказано съдействие при разследване, липсата на други
противообществени прояви, както и на настъпили вредни последици, поради което намира,
че наказанието следва да бъде определено в размер на законоустановения минимум,
а именно –1000 лева. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба
и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. За процесното престъпление обаче е предвидено наказание
не само глоба от сто до триста лева, но и лишаване от свобода. Поради това
административното наказание не би могло да бъде определено при условията на
чл.78а, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4 т.1
от НПК, съдът
Р Е Ш И :
Признава обвиняемия Н.Н.Ф., с ЕГН: **********, роден на ***г***,
за виновен в това, че на 25.08.2014г. в гр.Шумен, съзнателно потвърдил неистина
в писмена декларация, която по силата на чл.160 от ЗДП и чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на
властта (ОДМВР-гр.Шумен) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства -
престъпление по чл.313, ал.1, от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност.
Налага на Н.Н.Ф., с ЕГН: **********, административно
наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за престъплението по чл.313,
ал.1 от НК.
Осъжда Н.Н.Ф., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3
от НПК, да заплати в полза на държавата сумата от 36.20 лева /тридесет и шест
лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски за изготвена
експертиза, както и 5/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от
обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :