Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7101 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по подадена от Б.К.А. искова молба, с която, след отстраняване на
нередовносите й, срещу В. Д.Т. (починала в хода на производството и заместена
от К.Ц.Т.) са предявени главни искове за обявяване нищожност на саморъчно
завещание от 01.05.1998 г. на Й.И.К. и предаване на владението върху недвижим
имот – ап. 19 в гр. София, ул. „*******, след установяване на 1/6 ид.ч. от
правото на собственост на ищеца върху имота и евентуален иск за възстановяване
на запазената част върху него.
С определение от 14.08.2018 г. е
присъединено гр. д. № 1929/2018 г. по описа на СГС, образувано по предявени от К.Б.А.
срещу същия ответник искове за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на
Й.И.К. от 01.05.1998 г. и на саморъчно завещание на П.С.К.от 02.06.2011 г., за
признаване правото му на собственост върху 5/6 ид.ч. от гореописания недвижим
имот – ап. 19 в гр. София, ул. „******* и предаване на владението върху имота,
евентуално за възстановяване на запазените части на ищеца.
Ищците твърдят, че на 05.08.2010 г. починала Т.Й.А.,
която оставила за свои наследници по закон Б.К.А. и К.Б.А.. Т.А.била единствен
наследник по закон на родителите си П.С.К., починала през 2012 г. и на Й.И.К.,
починал на 05.01.1999 г. В наследство Т.А.получила апартамент № 19, находящ се
в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „****.
По силата на завещателно разпореждане със саморъчно
завещание от 01.05.1998 г. Й.К. завещал на В. Д.Т. цялото си движимо и
недвижимо имущество. Правата по завещанието били упражнени от К.Ц.Т..
Със саморъчно завещание от 02.06.2011 г. П.С.К.завещала
на В.Т. цялото си имущество, като завещанието било обявено от К.Т..
Ищецът Б.А. оспорва автентичността на завещателното разпореждане
на Й.К., а К.А. – и на завещанието на П.К., като твърдят, че те не са били
написани и подписани от лицата, сочени за техни автори и следователно не
породили правно действие. Предявяват и кумулативно съединен ревандикационен
иск, а в условията на евентуалност – искове за намаляване на завещателните
разпореждания до размера на запазените им части.
След доклада на съда по делото е постъпило становище от
процесуалния представител на К.А., в което се сочат различни квоти в
съсобствеността между ищците.
Ответникът К.Ц.Т. е подал отговор, в който оспорва
исковете като недопустими, евентуално неоснователни. Оспорва активната
легитимация на Б.А. да предявява иск за нищожност на завещателно разпореждане,
тъй като не е наследник на П.К., по право на заместване на наследодателя си Т.А..
Ответникът оспорва правото на собственост на ищците и
заявява, че не владее имота.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са от ищците обективно съединени искове с
правно основание чл. 42, ал. б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, евентуално иск по
чл. 30 от ЗН и иск по чл. 108 от ЗС.
Установява се от удостоверение за
наследници № РСЛ16-УГ01-3339/18.04.2016 г. на СО, район „Слатина“, че Й.И.К. е
починал на 05.01.1999 г. и че е оставил за свои наследници по закон съпругата
си П.С.К.и дъщеря си Т.Й.А..
На 01.05.1998 г. Й.И.К. съставил
завещание, с което е завещал на В. Д.Т. всички свои недвижими имоти и движими
вещи.
Завещанието е едностранна
формална сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото си имущество или с
част от него в полза на друго лице след смъртта си. За да е действителна
сделката, тя следва да отговаря както на общите правила на ЗЗД (чл. 44 вр. чл.
26, ал. 1 и 2 от ЗЗД), така и на особените изисквания на закона. За да не
страда от порока „нищожност“ завещанието следва да бъде направено в полза на лице,
което има право да получава по завещание, завещанието или изразеният в него
мотив не трябва да противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави,
както и условието или тежестта да не са невъзможни (чл. 42 от ЗН). В зависимост
от това дали то е нотариално или собственоръчно, трябва да са спазени
специалните изисквания за форма. В случая се твърди порок във формата на
завещанието – не било написано и подписано от завещателя, каквото е изискването
на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
В съдебно заседание на 11.12.2020
г. е изслушана и приета съдебно-графическа експертиза, според заключението на
която ръкописният текст на завещанието от 01.05.1998 г. не е изпълнен от Й.Иванчов
К., нито подписът е на лицето, което се сочи като автор на завещанието.
Това доказателство налага
безспорния извод, че текстът на завещанието не е написано от завещателя, нито
той се е подписал под него. Кое е лицето, написало текста на завещанието и
положило подпис чрез имитация на подписа на Й.И.К. е без значение от гледна
точка на изводите за нищожност на атакуваната сделка.
Констатираните недостатъци на
едностранната сделка попадат под хипотезата на нищожност на завещанието поради
неспазване на предвидената в закона форма. Нарушено е както изискването
саморъчното завещание от 01.05.1998 г. да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, така и той да е положил подпис. Последица от нищожността е, че
завещанието не е породило целените правни последици – да премине в патримониума
на наследника имущество на наследодателя, негова собственост към момента на
откриване на наследството.
По делото са постъпили нотариални
дела за обявяване на оспорените в настоящото производство саморъчни завещания.
Наследникът на Й.И.К. по завещанието от 01.05.1998 г. В. Д.Т. е подала молба до
съдия по вписванията, придружено от описаните в нея документи, сред които
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 08.02.2016 г. на нотариус рег.
№ 039 на НК. Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен
на народните съвети, според който Й.И.К. и П.С.К.са закупили апартамент с площ
от 65 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, заедно с мазе и 4.16% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Не се спори,
че този имот понастоящем е с административен адрес гр. София, ул. „*******. В.Т.
е декларирала, че в завещанието е включена ½ ид.ч. от този апартамент.
След като се установи, че
завещанието е нищожно, притежаваното от Й.К. имущество към 05.01.1998 г. се
наследява от съпругата му П.С.К.и дъщеря му Т.Й.А. при равни квоти, по ½
ид.ч. (чл. 9, ал. 1 от ЗН), или по ¼ ид.ч. за всеки от горепосочените
наследници.
Т.А.е починала преди майка си П.К.
– на 05.08.2010 г. и е оставила за свои наследници съпруга си Б.К.А. и сина си К.Б.А..
Така, наследствената от баща й Й.К. ¼ ид.ч. се наследява по равно от
ищците в настоящото производство, или по 1/8 ид.ч.
На 16.02.2012 г. е починала
майката на Т.А..
Изложеното относно автентичността
на завещанието на Й.К. се отнася и до завещанието на П.К. от 02.06.2011 г., с
което е завещала всички свои недвижими имоти и движими вещи на В. Д.Т.. Същото
е нищожно не само поради даденото от вещото лице заключение. В съдебното
заседание на 11.12.2020 г. вещото лице В. е стигнал до извода и че двата
неавтентични документа са написани и подписани от едно и също лице, но автор не
е нито Й.К., нито П.К..
Допълнително и в подкрепа на
категоричния извод на съда, че завещанията от 01.05.1998 г. и от 02.06.2011 г.
са нищожни, следва да се отбележи обстоятелството за идентичното графично
оформление на двата документа и еднаквите формулировки на направените в тях
волеизявления.
Следователно, собствените на П.К.
¾ ид.ч. от процесния апартамент се наследяват от законните наследници. Видно
от удостоверение за наследници изх. № 1488/23.03.2012 г. на СО, район
„Слатина“, наследник на П.С.К.е К.Б.А.. Това е така, защото в случая е
приложима нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗН, според която низходящите на
наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по
закон от своите низходящи без ограничение на степените. Така К.А. е станал
собственик общо на 7/8 ид.ч. от имота, а собственик на другата 1/8 ид.ч. е Б.К.А..
В съдебното заседание на
16.10.2020 г. ответникът К.Ц.Т., конституиран в настоящото производство на
мястото на починалата на 30.08.2016 г. В. Д.Т., е отговорил на зададени от
ищците въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК. Признава, че е обявил жилището
за продажба, след като с майка му В.Т. видели състоянието, в което той се
намира. Това изявление доказва, че ответникът има достъп до процесния имот,
притежавайки ключове от него. В настоящото производство той не доказа да
притежава права, изключващи правото на ищците да получат владението върху
имота.
Основателността на предявените
главни искове препятства разглеждане на предявените при условията на
евентуалност претенции за ищците за намаляване на завещателните разпореждания
до размера на запазените им части.
След съдебното заседание на
11.12.2020 г. е постъпила в регистратурата на съда молба вх. № 301474 от
ответника К.Т., с която заявява оттегляне на дадените на адв. Сиракова
пълномощия и прави доказателствени искания за назначаване на експертизи и
отговори на въпроси по чл. 176, ал. 1 от ГПК от ищеца Б.А..
Към момента на провеждане на
съдебното заседание до съда не е достигнало изявлението на ответника за
оттегляне на пълномощията на адв. Сиракова, поради което тя е разполагала с
представителна власт. Исканията в молбата от 11.12.2020 г,. освен преклудирани,
са и неотносими към спора по делото.
С оглед изхода на спора,
ответникът дължи да заплати на ищците сторените от тях разноски за
производството – 1 760 лева на К.Б.А. и 1 410 лева – на Б.К.А..
Ищецът Б.А. е освободен от
заплащане на държавна такса, поради което ответникът К.Т. дължи да заплати по
сметка на СГС сумата от 821.52 лева.
К.А. не е освободен от заплащане
на държавна такса по делото и тъй като същата не е внесена от него, по
ревандикационния иск дължи държавна такса на стойност 638.96 лева, които съдът
дължи да събере по реда на чл. 77 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожно, по
предявен от Б.К.А., ЕГН ********** и К.Б.А., ЕГН ********** срещу К.Ц.Т., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН,
саморъчно завещание от 01.05.1998 г. на Й.И.К. в полза на В. Д.Т., обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 08.02.2016 г. по нот.д. № 7/2016
г. по описа на нотариус рег. № 039 на НК, поради ненаписване и подписване на
завещанието от него.
Прогласява за нищожно, по
предявен от К.Б.А., ЕГН ********** срещу К.Ц.Т., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН, саморъчно
завещание от 02.06.2011 г. на П.С.К.в полза на В. Д.Т., обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 08.02.2016 г. по нот.д. № 6/2016 г. по
описа на нотариус рег. № 039 на НК, поради ненаписване и подписване на
завещанието от нея.
Признава за установено по
отношение на К.Ц.Т., ЕГН **********, че Б.К.А., ЕГН ********** е собственик на
1/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София,
район „Слатина“, ул. „*******(*******, със застроена площ 65 кв.м. и кубатура
247 куб.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи:
изток – апартамент № 20, запад – двор, север – апартамент, юг – апартамент № 21,
отгоре – апартамент, отдолу – апартамент, заедно с мазе с площ 4 кв.м., при
съседи: изток – двор, запад – коридор, север – мазе, юг – двор, заедно с 4.16%
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, от кв.
146, м. „Гео Милев“ по плана на гр. София, а К.Б.А., ЕГН ********** – на 7/8
ид.ч. от гореописания апартамент и осъжда К.Ц.Т., ЕГН ********** да им предаде
владението върху имота.
Осъжда, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, К.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.Б.А., ЕГН **********,
съдебен адрес ***-Б сумата от 1 760 лева разноски за производството.
Осъжда, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, К.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Б.К.А., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 410 лева разноски за производството.
Осъжда, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, К.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 821.52 лева.
Осъжда, на основание чл. 77 от ГПК, К.Б.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***-Б да заплати по сметка на СГС
сумата от 638.96 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: