Решение по дело №547/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 89
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20211890200547
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Сливница, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200547 по описа за 2021 година
ЕТ “***, представлявано от Н. Н. Б., ЕГН ********** , чрез адв. Ал.Г. - САК,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1763/2021 от 28.07.2021 г. на и.д.началник
на отдил „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в ГД „МРР“ към ЦМУ на
Агенция „Митници“, с което на основание чл. 126, ал.1, т.2 ЗАДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв., за извършено от него нарушение по
чл. 126, ал.1 от ЗАДС и е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – 63 литра
дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 38,9% vol при
20С, годен за консумация, съдържащ се в 4 бр. пластмасови съда с вместимост 10л.; 3 бр.
пластмасови съда с вместимост 5л., 1 бр.пластмасов съд с вместимост 3л. и 1 бр.стъклен съд
с вместимост 5л. на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност и
немотивираност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.
Твърди се, че намерената ракия, не е изцяло собственост на жалбодателя, т.к. на адреса
живее и с други пълнолетни лица с цел да се ползва за семейни тържества. Твърди, че не
става ясно и по коя ставка е изчислен двойният размер на акциза с оглед преценка за
маловажност на деянието. Моли да бъдат събрани доказателства в подкрепа на твърденията
му. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява, представлява се.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата с твърдение, че нарушението,
предмет на административнонаказателното обвинение, е доказано по несъмнен начин.
Моли, процесното наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно
сазедание не се явява, депозира писмено становището си.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от
фактическа страна следното :
На 17.02.2021г., е проведена полицейска операция, съвместно с представители на
НАП и ОДБАХ на търговски обекти. Около 11,45ч. била извършена проверка на търговски
обект „***, стопанисван от жалбодателя. Проверката била извършена в присъствието на
Н.Б.. В складовото помещение на търговския обект било констатирано наличието на 9 бр.
съда с различна вместимост, съдържаща общо 63 литра течност с мирис на алкохол. В
снетите в хода на проверката обяснения, Н.Б. заявила, че това е домашна ракия, собствено
производство, предназначена за лична употреба, за които не представил документ за
заплатен акциз, когато такъв е изискуем по ЗАДС. Н.Б. предала с протокол за доброволно
предаване от същата дата намерените при проверката съдове с алкохол. Полицейската
преписка, окомплектована, ведно с доброволно предадените 4 бр. пластмасови съда с
вместимост 10л.; 3 бр. пластмасови съда с вместимост 5л., 1 бр.пластмасов съд с вместимост
3л. и 1 бр.стъклен съд с вместимост 5л., общо 63 литра , пълни с течност с мирис на
алкохол, без поставен на тях български акцизен бандерол, е докладвана РП-Сливница. С
постановление от 15.03.2021г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство по
случая, като е разпоредено материалте да се докладват на Агенция „Митници“, с оглед
преценка за реализиране на административнонаказателната отговоронст.
Отправена е покана до жалбодателя, получена от него да се яви лично или негов
представител за вземане на проби за лабораторен анализ на от иззетите 63 л. течност с мирис
на алкохол, което е било извършено на 13.04.2021г. в присъствието на упълномощен
представител на жалбодателя. От изготвената митническа лабораторна експертиза , на
иззетата проба съгласно определениет физико-химични показатели и експертната оценка
изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно
съдържание по обем 38,9% vol при 20С, годен за консумация.
За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
митническо нарушение №1223 от 08.06.2021г. от св. ПР. Г. К. – главен митнически
инспектор, за това че на 17.02.2021г., жалбодателят, като е държал / в складовото
помещение на търговски обект -„*** / акцизни стоки – 63 литра течност с действително
алкохолно съдържание по обем 38,9% vol при 20С, без данъчен документ по ЗАДС или
фактура, или митническа декларация, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, е осъществил състава на нарушение по чл.126
от ЗАДС. Актът за установяване на митническо нарушение е връчен на жалбоподателя на
08.06.2021 година с отбелязани възражения, че алкохола е предназначен за лична употреба и
че в къщата живеят три семейства. В законоустановеният срок, жалбодателят е депозирал
писмени възражения, в които отново заявява, че ракията е за лична употреба и в къщата
живеят три семейства, че ракията е била в жилищната част, а не в търговския обект или
прилежащите му складови помещения. Заявява, че глоба в размер на 2000лв. е непосилна за
плащане, т.к. е пенсионер с пенсия от 320лв. и оборот от дейността на търговското
2
дружество от около 20 000лв., като печалбата е минимална.
Съглсно служебна бележка от началник сектор „Акцизна дейност”, дължимия акциз,
при условие, че стоките стоките предмет на нарушението отговарят на определението за
етилов алкохол в чл.9 ЗАДС, е в размер на 269,58лв.
Актът за установяване на митническо нарушение №1223 от 08.06.2021г. послужил
като основа на издаване на обжалваното наказателно постановление № 1763/2021 от
28.07.2021 г. на и.д.началник на отдил „Митническо разузнаване и разследване
Югозападна“ в ГД „МРР“ към ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 126,
ал.1, т.2 ЗАДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв.,
за извършено от него нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС и е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението – 63 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително
алкохолно съдържание по обем 38,9% vol при 20С, годен за консумация, съдържащ се в 4 бр.
пластмасови съда с вместимост 10л.; 3 бр. пластмасови съда с вместимост 5л., 1
бр.пластмасов съд с вместимост 3л. и 1 бр.стъклен съд с вместимост 5л. на основание
чл.124, ал.1 от ЗАДС.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е основателна.
При съставянето на акта за установяване на митническо нарушение №1223 от
08.06.2021г. не са допуснати съществени нарушения на императивни рапоредби на ЗАНН,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало по
акт за установяване на административно нарушение №1223 от 08.06.2021г., е съставен от
компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение, което като
митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор - актът е съставен
от ПР. Г. К. – гл.митн.инспектор в ТМУ Столична, при спазване разпоредбите на чл. 37, ал. 1
ЗАНН.
В настоящия случай нарушението е констатирано в присъстивие на свидетели и е
спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН - актът е съставен в присъствие както на
нарушителя, така и на свидетели, присъствувал при констатиране на нарушението.
Актът за установяване на административно нарушение №1223 от 08.06.2021г. , е
съставен за извършено на 17.02.2021г., в складовото помещение на търговски обект -„***,
нарушение по чл.126 от ЗАДС, като в него е посочен нарушителят - ЕТ “***, представлявано
от Н. Н. Б., ЕГН **********. Актосъставителят е направил пълно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено, като е направил пълна идивидуализация на
нарушението. Посочено е , че актът е съставен при условията чл.40, ал.3 и 4 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че акт за установяване на митническо нарушение
№1223 от 08.06.2021г. е съставен изпълнение на императивните правила, визирани в
3
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, обосноваващи неговата законосъобразност.
Процесното наказателното постановление № 1763/2021 от 28.07.2021г. на
и.д.началник на отдил „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в ГД „МРР“
към ЦМУ на Агенция „Митници“ е издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз
основа на акт за установяване на митническо нарушение. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен
начин фактическата обстановка, описана в наказателното постановление, което налага извод
за доказаност на административнонаказателното обвинение.
Съгласно чл.126 от ЗАДС лице което държи, предлага, продава или превозва акцизни
стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ /електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба
– за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните
търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, а при повторно
нарушение – не по-малко от 2000 лева. От посочената разпоредба е видно, че
изпълнителните деяния са: държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без
съответния посочен в разпоредбата документ.
Жалбоподателя е наказан за това, че е държал 63 литра акцизни стоки, без да
притежава без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл.
126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо
за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно
деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз.
От приетата като писмено доказателство служебна бележка , според която при
условие, че стоките предмет на нарушението отговарят на определението за етилов алкохол
чл.9 ЗАДС, то дължимият акциз е в размер на 269,58лв. Актосъставителят и наказващият
орган са се ограничили с данните от извършената митническа лабораторна експертиза, без
да събират други данни за произхода на откритата в държане на жалбоподателя ракия. По-
конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които са от
съществено значение за решаване на спора – 1) дали ракията е произведена в специализиран
малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС и 2) дали
4
ракията е произведена преди 01.01.2007 г. Ако ракията е изварена в специализиран малък
обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, размерът на
акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл. 31, т. 6 от
ЗАДС. А ако ракията е изварена преди 01.01.2007 г., т. е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС,
обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т. е. за
откритата в държане на жалбоподателя ракия не би бил дължим акциз, поради което не би
бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия.
Съобразно приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност
на привлечения към отговорност съдът приема, че административнонаказателното
обвинение против жалбоподателя за нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС не е доказано.
По-конкретно от събраните доказателства не може да се направи извод, че за откритата в
държане на жалбоподателя ракия е държана именно от търговското дружество, въпреки че
през цялото производство, жалбодателят твърди еднопосочно, че ракията се е намирала в
жилищната част и че в къщата живеят три семейства. Именно АНО следва да докаже че
именно нарушителят е извършил нарушението за което е привлечен към отговоронст, а не
обратното – жалбодателят да доказва невиността си.
Освен поради недоказаността административнонаказателното обвинение,
обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на
материалния закон. Съставът на нарушението чл. 126 от ЗАДС охранява обществените
отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването, плащането и
обезпечаването на дължимия акциз, т. е. съставянето на редовни документи,
удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане
или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и съответно да
разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица.
Това е така, защото чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица
начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и
нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма
задължение да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи
начисляването и плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря по чл. 126
от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол
/ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС.
Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по
чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за
това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като
складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е
сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е
съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането на
отговорността на жалбоподателя по чл. 126 от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без
да има документи за плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или
5
лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 126б, от ЗАДС, маловажни случаи по, ал. 1 са
тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лв. В настоящия случай, двойният размер на акциза надхвърля 100 лв.
(269,58 лв.), поради което не може да се приеме, че е налице маловажен случай.
Разпоредбите на чл. 126б, ал. 1 и ал. 2 са специални по отношение на чл. 28 от ЗАНН,
поради което последната не може да бъде приложена.
Настоящият състав намира обаче, че процесното деяние е малозначително по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, доколкото ЗАДС урежда
обществените отношения, свързани с облагането на високооборотни и скъпи стоки (алкохол,
тютюневи изделия, енергийни продукти и автомобили). Предвиденият в закона контрол е
засилен, както и отговорността при неговото нарушаване, тъй като със самия закон е
определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми, в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения, но в конкретния случай е
прието, че жалбодателя държи в пластмасови бутилки, с различна вместимост, съдържащи
общо 63 литра алкохол, с оглед на което може да се обоснове малозначителност на деянието.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за квалифициране на
процесното нарушение като „малозначително“. Липсват данни санкционираното лице да е
извършвало друг път нарушения на ЗАДС, което е индиция, че констатираното нарушение е
инцидентна проява. Самият размер на предвидената за това нарушение санкция - минимум
2000 лв., е несъразмерна с евентуалните вредни последици, които биха могли да настъпят от
извършеното от дееца нарушение. С оглед на всичко това, настоящият състав намира, че е
налице хипотезата на „малозначителност“.
При определяне на наказанието, наказващият орган не действа при обвързана
компетентност, а извършва преценка. В конкретния случай, за нарушението не е извършена
пълна и реална преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на
съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност
на дееца.
При реализиране на административно-наказателната отговорност АНО следва да
съблюдава за спазването на принципа на пропорционалност, който изисква мярката освен да
бъде законово предвидена и подходяща, но и необходима и съразмерна (т. е да няма друга
мярка, съответстваща на обществената опасност на деянието и дееца, с която целта също се
постига и тя да е по-малко утежняваща, при баланс между избраното средство и защитената
цел).
За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че малозначителното деяние не е
престъпно, защото само формално осъществява признаците на състава на престъплението,
но не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Малозначителното деяние трябва да се разграничава от маловажните случаи. При
маловажните случаи е налице обществена опасност, но тя е по-ниска в сравнение с
6
типичната степен на обществена опасност на даден вид престъпление.
По изложените съображения съдът следва да отмени обжалваното наказателно
постановление в частта, в която на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 126, ал.1 ЗАДС.
С обжалваното наказателно постановление са отнети в полза на държавата предметът
на нарушението. Законодателят в чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е предвидил, че в случаите на
нарушения по чл. 108а, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1, чл. 121, ал. 1, 2 и 3, чл.
122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен,
стоките – предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са. По делото е установено по безспорен начин, че иззетата като веществено
доказателство акцизна стока не е налице данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или
митническа декларация, или придружаващ административен документ/електронен
административен документ, или документ на хартиен носител, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, поради което
същата подлежи на отнемане в полза на държавата.
Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено в тази част.
С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1763/2021 от 28.07.2021 г. на
и.д.началник на отдил „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в ГД „МРР“
към ЦМУ на Агенция „Митници“, В ЧАСТТА в която на ЕТ “***, представлявано от Н. Н.
Б., ЕГН **********, с което на основание чл. 126, ал.1, т.2 ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00лв., за извършено от него нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС .
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1763/2021 от 28.07.2021 г. на
и.д.началник на отдил „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в ГД „МРР“
към ЦМУ на Агенция „Митници“, В ЧАСТТА в която е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението – 63 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително
алкохолно съдържание по обем 38,9% vol при 20С, годен за консумация, съдържащ се в 4 бр.
пластмасови съда с вместимост 10л.; 3 бр. пластмасови съда с вместимост 5л., 1
бр.пластмасов съд с вместимост 3л. и 1 бр.стъклен съд с вместимост 5л. на основание
чл.124, ал.1 от ЗАДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- София окръг в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
7
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8