№ 4936
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110114265 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от Т С,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А.,против
Б. К. Д.,ЕГН **********,и Я. К. Д.,ЕГН **********,и двамата ответници с
адрес С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца,както следва : спрямо ответника
Б. Д. – 1401,72 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,278,62 лева лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 15.11.2022 г.,16,86 лева сума за дялово разпределение за
периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,3,67 лева
лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г.
до 15.11.2022 г.; спрямо ответницата Я. Д. – 467,24 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,92,88 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022
г.,5,62 лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането,1,22 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в С,при което ответниците се явяват
задължени да заплащат стойността на топлинна енергия в срока,предвиден
според общите условия. Сочи се,че за процесния период цената на топлинна
1
енергия не е заплатена и възлиза на 1868,96 лева,съответстваща на реално
доставено количество топлинна енергия,за чието заплащане всеки от
ответниците отговаря при съобразяване притежавания дял от правото си на
собственост. Предвид обстоятелството,че цената на доставена топлинна
енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва. С
исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово
разпределение,както и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но с оглед депозирани възражения срещу
заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск. Ищецът моли съда да уважи предявените установителни
искове.
В срока за подаване на писмен отговор са постъпили отговори от
ответниците,с които изразяват становище за частична недопустимост на
исковете,което становище се явява неоснователно при съобразяване
постъпилите доказателства от СРС,35 състав с писмо от 10.10.2023 г.,по
съществото на спора е посочено,че искът е неоснователен спрямо ответницата
Д.,защото молба за откриване на партида е подадена от ответника
Д.,респективно договорното правоотношение е възникнало с него,оспорена е
дължимостта на мораторната лихва. Изразено е становище за недопустимост
на вземането за сума за дялово разпределение,както и е недължима мораторна
лихва върху това вземане. Формулирано е възражение за настъпила
погасителна давност. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Т С претендира от Б. К. Д. и Я.
К. Д. сумите от 1868,96 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,371,50 лева лихва за забава за периода 15.09.2020
г. до 15.11.2022 г.,22,48 лева сума за дялово разпределение за периода
м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,4,89 лева мораторна лихва за периода 01.12.2019 г.
до 13.11.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 66692/2022 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на Т С за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
С договор от 12.02.1991 г. К А Д. и Б. К. Д. се легитимират като
собственици на ап.73 на *****.
Видно от удостоверение за наследници на К А Д.,същият е починал на
07.12.2000 г. и е оставил като наследници по закон съпругата си Я. К. Д. и
децата си А Д и Б. К. Д..
С молба декларация от 26.01.2001 г. Б. К. Д. е поискал откриване на
партида на негово име вместо на досегашния потребител К Д..
Според констативен протокол № РЗ-614/21.03.2008 г. в сградата на
ж.к.“Красно село“ бл.209,вх.Д не е сключен договор с лице,което да
2
реализира дялово разпределение.
Приети са по делото общи фактури от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021
г.,издадени от Т С за начислените суми за топлинна енергия.
Представени са общи условия на Т С за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
С определение от 22.05.2023 г.,постановено по гражд.дело № 7997/2023
г. по описа на СРС,35 състав е прекратено производството по гражд.дело №
7997/2023 г.,а това определение е потвърдено с определение от 19.09.2023
г.,постановено по гражд.дело № 7306/2023 г. по описа на СГС.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че дяловото разпределение в сградата се извършва
от Т С,общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се
приспадат технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,с оглед
заключението за съответствие на топломерите може да бъде счетено,че
същите са годно средство за търговско измерване,главницата за топлинна
енергия,без да има задължения извън процесния период възлиза на 1866,43
лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца няма реализирани плащания на парични
суми,начислени за процесния период. Изравнителните сметки са въведени в
изравнителната система,при което за процесния имот има сума за
възстановяване в размер от 544,59 лева,неиздължената главница за топлинна
енергия възлиза на 1866,44 лева,а неплатената сума за дялово разпределение е
25 лева,лихвата за забава е в размер съответно от 331,73 лева върху главница
за топлинна енергия и 5,52 лева върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. С този
иск се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение – на соченото основание и в претендирания
размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск – т.е. на
06.12.2022 г. За да счете,че исковете са допустими,съдът взе предвид,че
производството по предявен отрицателен установителен иск е прекратено и
определението за прекратяване на производството е влязло в сила,което
означава,че няма процесуална пречка за разглеждане на исковете по
същество. Това означава,че следва да бъде установено дали съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия,да докаже,че е доставено съответно количество топлинна енергия и
цената на същата,докато в тежест на ответната страна е възложено
доказването,че цената е заплатена или са налице обстоятелства,изключващи
дължимост на паричната сума. С оглед обстоятелството,че искът е
3
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,в тежест
на ищеца е възложено доказването наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Софийският районен съд намира,че исковите претенции,предявени
срещу ответницата Я. Д. подлежат на отхвърляне. Диспозитивното начало на
гражданския процес задължава съда да се произнесе в рамките на
формулираното от страната ищец искане. Когато исковете са предявени за
изпълнение на договорни задължения,т.е. претендира се реално изпълнение
по договор,необходима и задължителна предпоставка е доказването,че
договорно правоотношение е възникнало и съществува. Съгласно чл.153,ал.1
от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот. Същевременно с приемането
на Тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по тълк.дело № 2/2017
г.,постановено на 17.05.2018 г. е възприето,че клиент на топлинна енергия
може да бъде и лице,различно от собственика или носителя на вещно право на
ползване,ако е възникнало договорно правоотношение между това лице и
топлопреносното предприятие като в мотивите към тълкувателното решение
е посочено,че договорът се доказва чрез способите,допустими в гражданския
процес,без да е достатъчно да бъде доказано,че съответното лице реализира
ползване върху имота. В конкретния случай с исковата молба дружеството
ищец предявява искове срещу ответниците Д. и Д.,но от представените към
исковата молба доказателства се установява,че партидата е открита на името
на ответника Д.. При това положение съдът приема,че договорното
правоотношение е възникнало с ответника Д.,който с подаване на искане за
откриване на партида е отправил изявление за сключване на договорно
правоотношение и което предложение е прието от ищеца при съобразяване на
факта,че от писмените доказателства по делото се установява,че партидата е
открита на името на сочения ответник. В настоящия случай от представения
по делото договор за продажба на държавен имот се установява,че същият е
придобит от ответника Б. Д.,както и от К Д.,който е наследодател на
ответниците Д. и Д.. За да приеме,че договорното правоотношение
съществува само с ответника Б. Д.,съдът взе предвид,че между ответниците е
възникнала съсобственост,считано от настъпване на наследственото
правоприемство,а същевременно след възникване на наследственото
правоприемство ответникът Д. е поискал да бъде открита на негово име
партида. При това положение съдът намира,че се явява доказано,че
договорното правоотношение съществува между ищцовото дружество и
ответника Б. Д.,който се явява пасивно легитимиран да отговаря за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия. Следователно исковете срещу
ответницата Я. Д. се явяват недоказани по основание,тъй като с тази
ответница договорно правоотношение не съществува и подлежат на
отхвърляне – предвид това,че не се доказва наличието на договорно
правоотношение исковете за главница и за сума за дялово разпределение се
явяват недоказани,а недоказаността на исковете обуславя и неоснователност
на исковете за мораторна лихва при съобразяване акцесорния им характер.
При това положение исковете подлежат на отхвърляне за сумите от 467,24
лева главница за топлинна енергия,92,88 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия,5,62 лева сума за дялово разпределение и 1,22
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
4
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между дружеството
ищец и ответникът Б. Д. договорно правоотношение съществува - ищецът е
дружество,което доставя и продава топлинна енергия,докато ответникът Д. е
клиент на топлинна енергия,тъй като е съсобственикът,който е поискал
откриване на партида,т.е. направил е изявление за възникване на договорно
правоотношение,което следва да се счита прието от ищеца. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между страните се уреждат според
общите условия на дружеството доставчик. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде
доказано,че цената е заплатена в срока по общите условия. В хода на
производството ответникът Д. не твърди,нито доказва цената да е
заплатена,поради което съдът счита,че исковата претенция е доказана по
основание. От събраните в хода на производството доказателства се
установява,че в сградата е реализирано дялово разпределение от дружеството
ищец,а при извършване дялово разпределение на топлинна енергия клиентът
на топлинна енергия за отделен имот заплаща стойността на доставена
топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Съдът приема,че
исковата претенция е доказана по основание за сумата от 1401,72 лева при
съобразяване на факта,че искът е предявен за тази парична сума,както и
предвид заключението по съдебно-техническата експертиза,според което
действителната стойност на доставено количество топлинна енергия,без да
има задължения извън процесния период,възлиза на 1866,43 лева. Съдът
намира,че е доказан по основание и искът за сумата за дялово разпределение
– установява се,че дяловото разпределение е осъществено от дружеството
ищец,а според заключението по съдебно-счетоводната експертиза сумата за
дялово разпределение за процесния период не е заплатена,поради което искът
е основателен за сумата от 16,86 лева. За да счете,че искът за сума за дялово
разпределение е доказан по основание и по размер,съдът взе предвид и
клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия. Изводът на съда за
основателност на исковете за главница за топлинна енергия и за сума за
дялово разпределение налага да бъде разгледано своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност,уредена съгласно Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай искът се явява
предявен на 06.12.2022 г.,което означава,че не са погасени по давност
задължението за м.10.2019 г.,платимо в периода 01.11.-15.12.2019 г.,тъй като
към предявяване на иска не е изминал период,по-дълъг от три години,считано
от изтичане срока за плащане,както и всички по-нови задължения,т.е.
задълженията за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г. Същевременно с оглед
приемането на ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г.,т.е. за задълженията,възникнали преди този период давността е
спряла да тече на 13.03.2020 г. и неизтеклият срок е продължил да
тече,считано от 21.05.2020 г.,поради което при отчитане спирането теченето
на давността за посочения период от време,съдът намира,че не се явяват
погасени по давност и задълженията за м.08.2019 г. и за м.09.2019 г.
Софийският районен съд намира,че възражението за давност е основателно за
5
задълженията,възникнали за периода м.05.2019 г. до м.07.2019 г.,т.е. за
сумата от 107,52 лева,респективно искът следва да бъде уважен за сумата от
1294,20 лева. Съдът намира,че не са налице погасени по давност задължения
за сума за дялово разпределение,тъй като се претендират такива,считано от
м.10.2019 г. Действително общите условия не регламентират срок за плащане
на сумата за дялово разпределение,което означава,че давността започва да
тече,считано от възникване на задължението,но при съобразяване
разпоредбата на ЗМДВИП,която регламентира спиране на давностните
срокове за посочения по-горе период,съдът намира,че липсват погасени по
давност задължения за суми за дялово разпределение.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че съществува парично вземане,което не е изпълнено,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение за забава. Когато изпълнението на задължението има определен
падеж или срок,считано от деня,следващ падежната дата или деня,следващ
последния ден от срока длъжникът изпада в забава,а ако няма определен срок
за изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде
отправена покана. Съдът счита,че исковата претенция,предявена против
ответника Д. за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне изцяло - за сумата от 3,67 лева.
Общите условия на дружеството доставчик не уреждат срок за изпълнение на
задълженията за заплащане сума за дялово разпределение,а същевременно
ищецът не доказва да е отправил покана до ответника,с която да го постави в
забава,поради което искът за сумата от 3,67 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд
счита,че искът за заплащане мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия,предявен срещу ответника Д.,е доказан по основание,защото
задълженията за заплащане главница за топлинна енергия възникват като
срочни – всяко месечно задължение следва да бъде заплатено в срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,поради което при липса на
плащане е дължима мораторна лихва. Съдът счита,че искът за мораторна
лихва подлежи на уважаване за сумата от 252,55 лева,определена по реда на
чл.162 от ГПК,а в частта за разликата над тази парична сума до сумата от
278,62 лева искът подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от Т С,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от А А. против Я. К. Д.,ЕГН
**********,с адрес С,за сумите от 467,24 лева ( четиристотин шестдесет и
седем лева двадесет и четири стотинки ) главница за топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г,92,88 лева ( деветдесет и два лева
осемдесет и осем стотинки ) лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до
15.11.2022 г.,5,62 лева ( пет лева шестдесет и две стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,1,22 лева ( един лев
двадесет и две стотинки ) мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Б. К. Д.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на Т
С,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А.,в
размер от 1294,20 лева ( хиляда двеста деветдесет и четири лева и двадесет
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.08.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска – на 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,сумата от
252,55 лева ( двеста петдесет и два лева петдесет и пет стотинки ) лихва за
забава за периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г.,сумата от 16,86 лева (
шестнадесет лева осемдесет и шест стотинки ) за дялово разпределение за
периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 66692/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете за главница за топлинна енергия в частта за разликата над
1294,20 лева до пълния претендиран размер от 1401,72 лева главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 252,55 лева до пълния
претендиран размер от 278,62 лева лихва за забава и за сумата от 3,67 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7