№ 17432
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110126468 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 152302/10.05.2024г. ищецът *********** е предявил против И.
Г. З. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 156,62 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ******, ведно
със законната лихва за периода от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 45,21
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№ 32351/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, съставляващ апартамент №
55, находящ се в *******, аб. № ****, собственост на ответника И. Г. З.. Ответникът бил
клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като
съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от
*********** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г, ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният
имот се извършва услугата дялово разпределение от самия ищец, който е издал
изравнителни сметки. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и
1
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Г. З..
Въпреки това, в хода на заповедното производство същият е депозирал в срока по чл.414
ГПК мотивирано възражение, съдържащо оспорвания на вземането на ищеца, поради което
упражнената от ответника възможност да обоснове оспорванията си във възражението по
чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК
– в този смисъл са разясненията на т.11а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че претендирата
от ищеца сума касае стойност на топлинна енергия за подгряване на вода, но същата не се
дължи, тъй като процесният имот е необитаем и негоден за живеене. Всички сметки за
отоплените и сградна инсталация били заплащани регулярно. Единствените неплатени суми
за енергия за имота касаели съобщение към фактура от 31.07.2020г., но тази енергия била
неправилно определена. Ответникът поддържа, че определянето на дължимите суми за
подгряване на вода става чрез засичане на уредите за измерване, като към момента на
подаване на възражението, както и през процесния период, водомерите в жилището били с
нулеви показания, поради което неясно оставало как е определена претендирата парична
сума. Водомерите не били подменяни, като ответникът твърди, че в предходни години
ищецът не е начислявал суми за подгряване на вода именно поради нулевите показания на
водомерите. Изложени са твърдения, че сумата по издаденото от ищеца съобщение към
фактура от 31.07.2020г. е била оспорена от ответника. Така мотивиран, ответникът счита, че
не дължи заплащане на претендираните от *********** парични вземания.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 32351/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 165681/12.06.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът И. Г. З. да заплати на заявителя *********** сумата от
156,62 лева, представляваща главница за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ******, аб.№****, ведно със законна лихва за
период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 45,21 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и държавна такса в размер
на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Заповедта е връчена
на длъжника на 13.03.2024г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение – на
12.04.2024г., поради което на 24.04.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта срещу И. Г. З., като е представил такива на дата
10.05.2024г.
По делото е приет нотариален акт № 107, том 7, *******, дело № 1132/2012г., от
който се установява, че на 21.11.2012г. ответникът И. Г. З. и Л.А.К. – З.а са придобили
правото на собственост върху процесния апартамент № 55, находящ се в *******.
Представено е и заявление – декларация, подадено пред *********** от ответника И. З. на
20.09.2013г., с което е поискано да му бъде открита партида за горепосочения имот за
доставяне на топлинна енергия за битови нужди, като другият съсобственик е изразил
съгласие, видно от приетата по делото декларация от 14.09.2014г.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 14.09.2014г. и
договор от 07.04.2015г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ***** е избрало и възложило
на *********** да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Ищецът е
представил Общите условия за продажба на топлинна енергия от *********** на
потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил
за служебно известни.
2
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2020г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019г. – 30.04.2020г. възлиза на сумата от 212,78 лева, като е отразено плащане по
фактурата в размер на 52,96 лева, като с него окончателната сума за плащане от клиента е в
размер на 154,72 лева.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото, както и с главните отчети и изравнителни сметки за процесния период, е посочило,
че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани
технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период дяловото разпределение е било извършвано от ***********, което
дружество е издавало изравнителни сметки. За процесния период в имота е начислявана
служебно топлинна енергия за БГВ (въз основа на брой ползватели – 1бр.), тъй като не е
осигурен достъп за отчет. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Не е била
начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за отопление на общите части.
Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които
съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични
проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е
поставено заключение „съответства“. По отношение на общия водомер вещото лице е
посочило, че ищецът не е представил свидетелство за метрологична проверка, поради което
експертът сочи, че не може да се приеме, че същият е годно СТИ и не може да се потвърди
отчетеното количество топла вода. Стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза
общо на 209,56 лева, като след приспадане на сумата за БГВ, поради липсата на
доказателства за метрологична проверка, стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация, възлиза на 49,34 лева.
Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, по която
вещото лице е посочило, че процесните задължения са заплатени частично от ответника на
28.11.2022г., когато при ищеца е било отчетено плащане в размер на 52,94 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период. Ответникът, при установяване на горните
обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че *********** е
енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на
Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от
заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира
в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
3
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът И.
Г. З. е клиент на топлинна енергия. В тази връзка съдът съобрази представените по делото
нотариален акт № 107, том 7, *******, дело № 1132/2012г., видно от който на 21.11.2012г.
ответникът И. Г. З. и Л.А.К. – З.а са придобили правото на собственост върху процесния
апартамент № 55, находящ се в *******. Обстоятелството, че ответникът е единствен клиент
на топлинна енергия, независимо че имотът е в режим на съсобственост, се установява от
приетото заявление – декларация, подадено пред *********** от ответника И. З. на
20.09.2013г., с което след възникване на съсобствеността е поискано да му бъде открита
партида за горепосочения имот за доставяне на топлинна енергия за битови нужди, като
другият съсобственик е изразил съгласие, видно от приетата по делото декларация от
14.09.2014г. По делото липсват твърдения, а и доказателства, ответникът да се е разпоредила
преди или по време на процесния период с притежаваното от него право на собственост
върху имота в полза на трето за спора лице, поради което съдът приема, че през процесния
период спорещите страни са били обвързани от облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата
съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило както обема на доставената
топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата от 209,56 лева.
Съдът намира, че стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, в
размер на 49,34 лева подлежи на заплащане. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
4
одобрен проект. Не се дължи обаче стойността на топлинната енергия за подгряване на топла
вода (БГВ) в размер на 160,22 лева, доколкото вещото лице по техническата експертиза е
посочило, че ищецът не е представил свидетелство за метрологична проверка на общия
водомер в абонатната станция, поради което не може да се приеме, че същият е годно СТИ и
не може да се потвърди отчетеното количество топла вода.
Така общата стойност на дължимата топлинна енергия за процесния период съдът
приема, че е на стойност от 49,34 лева и същата е такава, отдадена от сградна инсталация.
Установява се обаче от заключението на счетоводната експертиза, а и от съдържанието на
приетото по делото съобщение към фактура № **********/31.07.2020г., че начислените
суми за топлинна енергия, касаещи процесния период, са заплатени от ответника частично
на 28.11.2022г., като *********** е отразила плащане в размер на 52,94 лева. С така
извършеното изцяло са били погасени вземанията на ищеца за приетата от съда за дължима
стойност на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Предвид това, предявеният
по реда на чл.422 ГПК установителен иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Извършеното от
ответника плащане на 28.11.2022г. е след настъпване на изискуемостта на задължението,
поради което ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата по общата фактура за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и дължи обезщетение в размер на
законната лихва до датата на извършеното плащане. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с
калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер
на обезщетението за периода от 15.09.2020г. до 28.11.2022г. възлиза на 11,03 лева, до който
размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. За горницата
над посочената сума до пълния предявен размер от 45,21 лева и за периода от 29.11.2022г. до
25.05.2023г. искът по чл.86, ал.1 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
представил доказателства, че разноски са сторени, поради което такива не му се присъждат.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 75,00
лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 4,09
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 875 лева,
като освен това е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че неговият размер възлиза на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37
5
от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, ответникът следва да бъде осъдена
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца сумата от 53,28 лева съразмерно на
уважената част на предявените срещу него искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
***********, ЕИК ******, срещу ответника И. Г. З., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД, че И. Г. З. дължи на ***********
сумата в размер на 11,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г.
до 28.11.2022г., начислена върху задължението за заплащане на стойност на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ******, аб. № ****, отдадена от
сградна инсталация, в размер на 49,34 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 32351/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца ***********, ЕИК ******,
срещу ответника И. Г. З., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 156,62 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ******, аб. №
****, ведно със законната лихва за периода от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането;
както и сумата над размера от 11,03 лева до пълния предявен размер от 45,21 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.11.2022г. до 25.05.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
32351/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА И. Г. З., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
***********, ЕИК ******, сумата в размер на 4,09 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 32351/2023г. по описа на СРС, 27 състав, както и
сумата в размер на 53,28 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6