РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав, в публичното заседание на петнадесети
ноември двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Г.
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 613 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
21.03.2019г. по гр.д. № 7645/2017г. на СРС, 142 с-в е осъден ответника Столична
община да заплати разделно, както следва:
на М.А.Й., С.Г.Б.,
Н.М.С., М.Х.М., П.В.П., Г.В.П., П.К.В. и Б.К.В., сума
от по 9 847.
66 лв. - обезщетение за ползване на 1/12 ид.
ч. от поземлен имот 593, кв. 299, м. „ж. к. Бъкстон север", гр. София,
район „Красно село“, а именно: реална част от ПИ 593 с площ от 1098 км. м., попадащ
в УПИ XVI за ОДЗ и реална част от ПИ 593 с площ от 142 кв. м„попадащ в УПИ XV
за озеленяване, за периода 07.02.2012г. - 12.12.2016г,
ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждането на исковата молба
- 07.02.2017г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлен иска за остатъка
от 2 277. 34 лв. до пълния предявен размер от 12 125 лв. за всеки един за
периода 12.12.2011г. - 06.02.2012 г., като погасен по
давност;
на А.С.Б., В.Г.П.,
П.Г. К.и Ж.Г.К. - сумата в размер на всеки по 3 282. 55 лв. - обезщетение за ползване на 1/36 ид. ч. от
поземлен имот 593, кв. 299, м. „ж. к. Бъкстон север", гр. София, район
„Красно село“, а именно: реална част от ПИ 593 с площ от 1098 км. м., попадащ в
УПИ XVI за ОДЗ и реална част от ПИ 593 с площ от 142 кв. м, попадащ в УПИ XV за
озеленяване в режим на Тго, за периода 07.02.2012г. -
12.12.2016г., ведно със законната лихва върху
обезщетението от завеждането на исковата молба - 07.02.2017г. до окончателното
му изплащане, като е отхвърлен иска за остатъка от 759. 12 лв. до пълния предявен
размер от 4041. 67 лв. за всеки ищец за периода 12.12.2011г.
- 06.02.2012 г., като погасен по давност;
на К.М.Б., Ю.Й.Б., А.П.П. и А.П.Г. - на всеки по 1 641. 27 лв. - обезщетение за ползване на 1/72 ид.
ч. от гореописания поземлен имот 593, кв. 299, м. „ж. к. Бъкстон север",
гр. София, район „Красно село“, ведно със законната лихва върху обезщетението
от завеждането на исковата молба - 07.02.2017г. до окончателното му изплащане,
като е отхвърлен иска за остатъка от 379. 56 лв.
до пълния предявен размер от 2020. 83 лв. за всеки ищеца за периода
02.12.2011г. – 06.12-2012г., като погасен по давност.
С решението са отхвърлени изцяло предявените
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 11 670 лв. – лихва
за забава върху всяко месечно обезщетение, считано от 12.12.2013г.
до 12.12.2016г. и са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивниците -
ищци обжалват решението като неправилно в отхвърлителната
част на исковете, както следва: за разликата над сумата 9847. 66 лв. до
дължимото обезщетение от 11 817. 21
лв. за собствениците на 1/12 ид. част от имота;
за разликата над 3282. 55 лв. до реално дължимото обезщетение в размер на 3939. 07 лв. за собствениците на 1/36 ид. част от имота; за разликата над уважените 1641. 27 лв.
до реално дължимото обезщетение в размер на 1969. 53 лв. за собствениците на 1/72 ид.
част от имота /общо за разликата над присъдения общ размер на сумата
98 476. 56 лв. до общия размер от 118 172. 03 лв./, както и в частта
за отхвърляне изцяло на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за общия размер от
11 670 лв.
По отношение
на исковете за главниците се поддържа в жалбата, в СРС правилно е изчислил
дължимото обезщетение след приспадане на погасените по давност вземания в
размер на общо сумата 121 999. 59 лв. за собствениците на 5/6 ид. части от имота, но математически неправилно тази сума е
разделена на 12, 36 и на 72, без да отчете обстоятелството, че това са квотите
на собственост в целия имот, а не в 5/6 ид. части от
него. Твърди се, че обезщетението в размер на 118 172. 03 лв. е определено
за 5/6 ид. части от имота, а за целия имот дължимото
обезщетение е в размер на 141 806. 46 лв. и на тази база дължимото обезщетение за
собствениците на 1/12 ид. част от имота възлиза на
сумата 11 817. 21 лв.; за собствениците на 1/36 ид.
части – в размер на 3939. 07 лв. и за собствениците на 1/72 ид.
части – в размер на 1969. 53 лв. По отношение иска за мораторна
лихва се поддържа, че е налице връчена покана на ответника от 11.08.2011г. по
смисъла на мл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което е налице доказана забава.
Въззивниците – ищци молят
съда да отмени решението в обжалваната от тях част и да уважи исковете до
горепосочените размери, с присъждане на разноски.
Въззивникът –
ответник Столична община обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за процесуалната им недопустимост,
поради липса на правен интерес за ищците от субсидиарния
иск по чл. 59 ЗЗД. Поддържа, че същите имат право на защита чрез иска по чл. 57 ЗЗД и специалния ред за защита по ЗС. Твърди, че за периода 16.10.2013г. –
13.12.2016г. между страните е била налице съсобственост, което обуславя
приложение на исковете по ЗС. По същество излага доводи, че имотът се ползва от
Общината за детска градина, поради което не е налице обогатяване на ищците, тъй
като последните не биха могли да реализират граждански плодове или други доходи
при предназначение, различно от това по регулация. Сочи, че владението на
ищците е било предадено надлежно с протокол от 07.07.2006г.
Поддържа, че продажбата на имота от ищците на ответника през 2016г. налага
извод, че правото на собственост и владението на ищците не са били оспорвани от
ответника. По отношение на възражението за давност твърди, че всички вземания са
погасени по давност, започнала да тече от реституцията на имота през 1998г. и
2000г., евентуално от въвода на ищците на 07.07.2006г. Въззивникът Столична
община моли съда да отмени решението в атакуваната от него част и да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемите – ищци оспорват жалбата на ответника в
депозиран писмен отговор. Поддържат, че по делото е прието за безспорно с изрично
определение на съда, че ответникът е ползвал имота през целия процесен период. Излагат доводи, че не е налице възникнала
съсобственост между страните, поради което ответникът дължи обезщетение за
неоснователното ползване на имота на основание чл. 59 ЗЗД. Молят съда да
потвърди решението в атакуваната от ответника част.
Решението в отхвърлителната
част на исковете за разликата над сумата 11 817.
21 лв. за всеки от собствениците на
1/12 ид. част от имота; за разликата над сумата 3 939. 07 лв. за всеки от собствениците
на 1/36 ид. част от имота и за разликата над 1 969. 53
лв. за всеки от собствениците на 1/72 ид.
част от имота и за погасяване на вземанията по давност за периода 12.12.2011г.
– 06.02.2012г., е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка по
чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваните части.
Възражението в жалбата на ответника
СО за недопустимост на решението поради процесуална недопустимост на исковете, е
неоснователно. СРС се е произнесъл по предявените искове с правилна правна квалификация,
при наличие на правен интерес от исковете. В случая в исковата молба ищците са
заявили, че претендитат обезщетение за неоснователно
ползване на процесния реституиран имот, съизмеримо
със средния пазарен наем, поради което е
предявен именно субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД.
Ищците не твърдят наличие на съсобственост с ответника, за да са приложими
хипотезите на чл. 30, ал. 3 ЗС или чл. 31, ал. 2 ЗС, а са обосновали активната
си легитимация в качеството им на реституирани по ЗВСОНИ собственици, при твърдения,
че е реституиран целия имот. Обстоятелството,
че исковете са предявени от собствениците на 5/6 ид.
части от имота за заплащане на обезщетение за техните части не налага различен
извод, тъй като не се твърди и доказва останалата 1/6 ид.
част да е собственост на ответника, а на трето за спора лице.
По
същество решението е частично неправилно.
Предмет
на въззивното производство са обективно съединени искове
с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки ищец на обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот, представляващо средния пазарен наем, за
периода 07.02.2012г. – 12.12.2016г.
Фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл. 59 ЗЗД в разглеждания
случай, включва следните елементи: ищците да са собственици на процесния имот за претендирания
период; ответникът да е ползвал без правно основание за същия период собствения
на ищците имот, в резултат на което да е настъпило обогатяване за ответника с
размера на спестения пазарен наем, респ. обедняване за ищците, произтичащо от същия
факт.
Наличието на активната материалноправна легитимация на ищците по спора е безспорно
установена, като не са спорни и притежаваните от всеки ищец квоти.
Ищците се легитимират като съсобственици
на процесните 5/6 ид. части
от процесния имот на основание реституция по ЗВСОНИ и
наследство, по силата на представените неоспорени заповед №
РД-57-207/06.05.1998г. на Кмета С.С., поправена със заповед
№ РД-57-624/10.10.2000г. на кмета, съгласно които е
отписан от актовите книги и реституиран на наследниците на Акционерно дружество
„Б.В.“ имот пл. № 15 /стар/, кв. 299, KЛ (471), м. „Красно село - Боянско II част /стара/, м. „Павлово
- Бъкстон – Триъгълника“ /нова/, р-н Красно село, с площ от 1239.10 кв. м.
По делото са приети съответно: акт за
публична общинска собственост № 1637/16.10.2013г., с който е актуван следния
недвижим имот: 2186 кв. м„ представляващи част от УПИ XIV за ОДЗ, квартал 299,
м. „ж. к. Бъкстон-Север“, гр. София, целият с площ по графични данни от 3284 кв. м., с
отбелязване, че в УПИ XIV попадат 1098
кв. м. от имот с пл. № 593 от кв. 299, м. „ж .к. Бъкстон-Север“, гр. София
- частна собственост, както и акт за публична общинска собственост № 1638/16.10.2013г.,
с който е актуван следния недвижим имот: 684 кв. м„ представляващи част от УПИ
XV за озеленяване и режим на тго, квартал 299, м. „ж.
к. Бъкстон-Север“ гр. София, целият с площ по графични данни от 790 кв. м., с
отбелязване, че в УПИ XV попадат 142 кв. м. от имот с пл. № 593 от кв. 299, м. „ж .к. Бъкстон-Север“, гр. София -
частна собственост.
С вписан писмен договор за
покупко-продажба на недвижим имот С0А16-Д061-116/13.12.2016г. целият
реституиран на ищците имот е прехвърлен на ответника Столична община, като в
договора имотът е описан като незастроен поземлен имот с идентификатор
68134.209.593, с площ от 1243 кв.м., идентичен със стар имот пл. № 593 от кв.
299, м. „ж .к. Бъкстон-Север“, гр. София, с площ от 1240 кв.м., който имот по
действащия ПУП попада, както следва: реална част с площ от 1098 кв.м. – в УПИ XІV – за ОДЗ и реална част от 142 кв.м. – в УПИ XV – за озеленяване.
Предвид изложеното, активната материалноправна легитимация по исковете е налице. Неоснователен
е поддържания в хода на производството довод от ответника, че за периода от
съставянето на двата акта за публична общинска собственост до продажбата на
имота от ищците на ответника е била налице съсобственост между страните. В
цитираните по-горе АОС изрично е отбелязано, че са съставени само за площта от
двата УПИ извън реституираната на ищците. За реституирания на ищците имот пл. №
593, с площ от 1240 /1243 кв.м. не е съставен акт за общинска собственост. Не
се налага различен извод от обстоятелството, че по действащия ПУП имотът попада
върху реални части от УПИ XІV и XV, тъй като за процесните реални части не е налице съсобственост. Квотите
на ищците в съсобствеността не са оспорени в процеса, а и са описани изрично в
договора за покупко-продажба от 13.12.2016г.
С оглед изложеното, ищците са активно материалноправно легитимирани по предявените искове.
По отношение на пасивната материалноправна легитимация – осъществявана от ответника
фактическа власт върху имотите, е налице
постановено протоколно определение от 30.10.2018г. на СРС, с което е отделено
за безспорно по реда на чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК, че за целия период 12.12.2011г. – 12.12.2016г.
ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот. С оглед изложеното, съставянето на
протокол УТ-9400-618/07.07.2006г. за въвод във владение на ищците е без значение за крайния
извод и поддържания в жалбата на ответника довод в тази връзка е неоснователен.
Ирелевантно за основателността на исковете е начина на ползване
на имота – за ОДЗ, респ. за озеленяване. Визираните обстоятелства касаят
статута на имота като публична общинска собственост, но както бе посочено
по-горе, процесните реални части от УПИ XІV и XV, идентични с реституирания на ищците имот, не
представляват площ, актувана като публична собственост с двата представени АОС,
а са закупени от ответната община като частна собственост от ищците.
Поради
изложеното, пасивната легитимация по иска е доказана за целия период.
Неоснователно е и оплакването в жалбата на ответника,
че неправилно СРС е определил началния момент на погасените по давност
вземания. По арг. от
чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. При общия фактически състав по чл. 59 ЗЗД вземането става
изискуемо от момента на имущественото разместване и от този момент започва да
тече давностният срок – ППВС № 1/79г. С оглед
изложеното, правилни са изводите на СРС, че в случая изискуемостта на
вземанията за обезщетение за неоснователно обогатяване настъпва всеки ден и са
погасени с общата 5 годишна давност вземанията за периода до 06.02.2012г., с
оглед подаване на исковата молба на 07.02.2017г. Поради това е неоснователен довода на ответника,
че вземанията са погасени и за целия 5 - годишен период преди подаване на
исковата молба, считано от отписване на имота от актовите книги или от датата
на въвода.
По отношение на размера на присъдените обезщетения и
доводите в жалбата на ищците в тази връзка:
СРС е
кредитирал изцяло приетото заключение на СТЕ, съгласно което средният месечен
наем за целия процесен имот за целия период 12.12.2011г. – 12.2016г. е в размер на 2480 лв., а общият
размер на обезщетението за целия период възлиза на сумата 148 800 лв.
СРС е изчислил
по реда на чл. 162 ГПК, че за 5/6 ид. части от имота за
непогасения по давност период 07.02.2012г. – 12.12.2016г.,
общият размер на обезщетението е в размер на сумата 118 172. 03 лв. и до
този общ размер е подадена жалбата на ищците, като същият общ размер не се
оспорва. За погасения по давност период отхвърлителната
част на решението е влязла в сила.
Основателно е оплакването на въззивниците
– ищци досежно
неправилно математически разпределение на сумата 118 172. 03 лв. между
тях съобразно притежаваните квоти, с оглед обстоятелството, че СРС е разделил
сумата 118 172. 03 лв. съответно на 12, 36 и 72 и по този начин общо
присъдената сума на ищците с диспозитива на решението
е 98 476. 56 лв., а не дължимият размер от 118 172. 03 лв.
Основателен е довода на жалбоподателите, че при разпределение на сумата съобразно
съответните квоти следва да се изходи от цялото дължимо обезщетение за целия
имот, което е в размер на 141 806. 46 лв. за процесния
непогасен по давност период. При разделяне на последната сума на съответните
квоти, дължимите обезщетения за съответните съсобственици възлизат точно на претендираните с въззивната
жалба, както следва: дължимото обезщетение възлиза на сумата 11 817. 21
лв. за собствениците на 1/12 ид. част от имота; на
сумата 3939. 07 лв. за собствениците на 1/36 ид. част
от имота и на сумата 1969. 53 лв. за собствениците на 1/72 ид.
част от имота. При този начин на изчисление общият размер на дължимото
обезщетение за 5/6 ид. части от имота за непогасения
по давност период възлиза точно на сумата 118 172. 03 лв., което е прието
за дължимо и в обжалвания акт.
С оглед извършената впоследствие математическа грешка
при изчислението на дължимата сума на всеки ищец съобразно квотата му,
решението в обжалваната от ищците отхвърлителна част
на исковете за главниците е неправилно и следва да бъде отменено, като на
ищците бъдат присъдени допълнително следните суми, както следва: сумата 1 969. 55 лв. - разликата над сумата
9847. 66 лв. до дължимото обезщетение от 11 817. 21 лв. за собствениците
на 1/12 ид. част от имота; сумата 656. 52 лв. - разликата над 3282. 55
лв. до реално дължимото обезщетение в размер на 3939. 07 лв. за собствениците
на 1/36 ид. част от имота и сумата 328. 26 лв. - за разликата над
уважените 1641. 27 лв. до реално дължимото обезщетение в размер на 1969. 53 лв.
за собствениците на 1/72 ид. част от имота /общо следва
да се присъди разликата над присъдения общ размер 98 476. 56 лв. до дължимия
общ размер от 118 172. 03 лв.
Жалбата
на ищците в останалата част досежно иска по чл. 86 ЗЗД е изцяло неоснователна. Правилни са изводите на СРС, че представеното по
делото искане вх. № 94-П-221/11.08.2011г. не представлява покана по смисъла на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД досежно вземанията по чл. 59 ЗЗД,
предмет на делото. Поканата по чл. 84,
ал. 2 ЗЗД има правопораждащо действие занапред и не
може да постави длъжника в забава за заплащане на главно задължение, което не е
възникнало към момента на връчване на поканата – така Решение № 60/30.05.2018г.
по гр.д. № 1163/2017г. на ВКС, ІV ГО и последователната практика на ВКС.
При тези мотиви, жалбата на
ищците е частично основателна – досежно обжалваната отхвърлителна част на исковете за главници.
Жалбата на ищците в
останалата част досежно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
жалбата на ответника са неоснователни, поради което решението в обжалваните
части за уважаване на исковете по чл. 59 ЗЗД и за отхвърряне
на исковете по чл. 86 ЗЗС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивниците – ищци следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски, които съобразно уважената
част на жалбата им възлизат общо на сумата 3416. 05 лв. – държавна такса и
адвокатско възнаграждение, при претендиран общ размер
на разноските от 5420. 12 лв. /920.12 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 4500 лв., при липса на направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК/. Разноските се претендират разделно от въззивниците,
като представените доказателства за плащането на държавна такса и адвокатско
възнаграждение удостоверяват плащане от едно лице, като пълномощник на
останалите ищци, на сумите. С оглед изложеното, при липса на твърдения и
доказателства как следва да бъде разпределена сумата и липса на възможност на
съда да прави подобна преценка, сумата 3416. 05 лв. следва да бъде присъдена
разделно по равно между въззивниците, т.е сума в
размер на 213. 50 лв. на всеки.
На въззивника
СО не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция, с оглед
неоснователността на неговата жалба и липсата на извършени процесуални действия
по защита жалбата на ищците – подаден писмен отговор или явявяване
в съдебно заседание. Единственото извършено процесуално действие от ответника
СО е подаването на въззивна жалба, която е
неоснователна.
На въззивниците
– ищци не следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство, тъй като присъдените с
обжалваното решение в общ размер от 9201. 51 лв. са съобразно общ материален
интерес от 118 172. 03 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.03.2019г. по гр.д. № 7645/2017г. на СРС, 142
с-в, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени:
предявените от М.А.Й., С.Г.Б., Н.М.С., М.Х.М.,
П.В.П., Г.В.П., П.К.В. и Б.К.В. *** с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки разликата над сумата 9847. 66 лв. до
дължимото обезщетение от 11 817. 21
лв.;
предявените от
А.С.Б., В.Г.П., П.Г. К.и Ж.Г. *** с правно основание
чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки разликата над сумата 3282. 55 лв. до дължимото
обезщетение в размер на 3 939. 07 лв.
и
предявените от
К.М.Б., Ю.Й.Б., А.П.П. и А.П. *** с правно основание
чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки разликата над сумата 1 641. 27 лв. до
дължимото обезщетение в размер на 1 969.
53 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична
община, гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 59 ЗЗД разделно на М.А.Й.,
ЕГН **********, С.Г.Б., ЕГН **********, Н.М.С., ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********,
П.В.П., ЕГН **********, Г.В.П., ЕГН **********, П.К.В., ЕГН ********** и Б.К.В.,
ЕГН **********, сума от по 1 969. 55 лв., представляваща разликата
над сумата 9 847. 66 лв. до размера на сумата 11 817. 21 лв. на всеки
–дължимо обезщетение за ползване
на 1/12 ид. ч.
от поземлен имот 593, кв. 299, м. „ж. к. Бъкстон север", гр. София, район
„Красно село“, а именно: реална част от ПИ 593 с площ от 1098 км. м., попадащ в
УПИ XVI за ОДЗ и реална част от ПИ 593 с площ от 142 кв. м„ попадащ в УПИ XV за
озеленяване в режим на Тго, за периода 07.02.2012 г.
- 12.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата
от 07.02.2017г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 213. 50 лв. на всеки – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Столична
община, гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 59 ЗЗД разделно на А.С.Б.,
ЕГН **********, В.Г.П. ЕГН **********, П.Г. Кондова, ЕГН ********** и Ж.Г.К.
ЕГН **********, сума от по 656. 52 лв.
на всеки, представляваща разликата над сумата 3 282. 55 лв. до дължимото
обезщетение в размер на 3 939. 07 лв. на всеки за ползване на 1/36 ид. ч. от поземлен имот 593, кв.
299, м. „ж. к. Бъкстон север", гр. София, район „Красно село“, а именно: реална
част от ПИ 593 с площ от 1098 км. м., попадащ в УПИ XVI за ОДЗ и реална част от
ПИ 593 с площ от 142 кв. м„ попадащ в УПИ XV за озеленяване в режим на Тго, за периода 07.02.2012 г. - 12.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 07.02.2017г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 213. 50 лв. на всеки
– разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Столична
община, гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 59 ЗЗД разделно на К.М.Б.,
ЕГН ********** Ю.Й.Б., ЕГН **********, А.П.П. ЕГН **********
и А.П.Г., ЕГН **********, сума от по 328.
26 лв. на всеки - разликата над уважения размер от 1 641. 27 лв. до
дължимото обезщетение в размер на 1969. 53 лв. на всеки - обезщетение за ползване на 1/72
ид. ч. от поземлен имот 593, кв. 299, м. „ж. к.
Бъкстон север", гр. София, район „Красно село“, а именно: реална част от
ПИ 593 с площ от 1098 км. м., попадащ в УПИ XVI за ОДЗ и реална част от ПИ 593
с площ от 142 кв. м„ попадащ в УПИ XV за озеленяване в режим на Тго, за периода 07.02.2012 г. - 12.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 07.02.2017г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 213. 50 лв. на всеки – разноски
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.03.2019г. по гр.д. №
7645/2017г. на СРС, 142 с-в в останалата обжалвана част за уважаване на
исковете по чл. 59 ЗЗД и за отхвърляне на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението в останалата част е влязло в сила,
като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
в 1 –месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС в частта относно предявените от М.А.Й., С.Г.Б.,
Н.М.С., М.Х.М., П.В.П., Г.В.П., П.К.В. и Б.К.В. ***, при условията на чл. 280, ал. 1
и 2 ГПК. В останалата част решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.