№ 1321
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-002644/27.04.2022,
издадено от началник Сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция, с
което на Д. Н. Т. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на НП и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По конкретно се сочи,
че :
-служителят, който е заснел и установил нарушението не бил преминал
специална подготовка и обучение;
-неправилно бил отчетен установения в закона толеранс;
-одобрения тип на средството за измерване бил изтекъл, поради което не
била доказана неговата техническа изправност.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложената по делото разписка, процесното НП е връчено на дата
13.05.2022г., жалбата е входирана (видно от поставения върху нея печат) на
27.05.2022г., тоест при спазване на императивния преклузивен срок за това,
съгласно приложимата редакция на чл. 59 ЗАНН.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ИЗМЕНЯНЕ НА НП.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното НП намери, че са налице основания за неговото изменяне по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 26.03.2022г. в
14:29 часа, в гр.Пловдив, на бул. Санкт Петербург срещу номер 1, посока на
движение от запад към изток, при максимално разрешена скорост за
движение с населено място от 50 км/час, Д. Н. Т. управлява личното си
МПС с рег. № *******, със засечена скорост от 104 км/час. Отчетен
толеранс от минус 3 % в полза на водача, наказуема скорост от 101 км/час.
Наказуемо превишение от 51 км/час. Нарушението е фиксирано с TFR 1-M
№ 546.
Съдът намира, че изложената в НП фактическа обстановка се
опровергава частично от събраните по делото доказателства.
На първо място по делото се установява по несъмнен начин, че на
процесните дата и час, на сочения в НП пътен участък, МПС с рег.№
******* се е движело със засечена скорост 104 км/час. В тази връзка съдът
съобразява приложеното по административната преписка статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189,
2
ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на
алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на
МПС, с което е извършено нарушението. В процесния случай са изпълнени
и двете алтернативи, като от една страна на статичното изображение е
заснет номера на МПС, а от друга страна той е разпознат и текстово
посочен в графа „бележки“ на статичното изображение.
Налице е пълно съвпадение между номера посочен и разпознат на
статичното изображение и този отразен в АУАН и НП , поради което не
възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно
с процесното МПС.
Не на последно място движението именно на МПС с рег.№ ******* с
вписаната в статичното изображение скорост -104 км/час не се и оспорва от
жалбоподателя.
Правилно на следващо място е съобразено, че именно жалбоподателят
е легитимиран субект да понесе отговорност за извършеното нарушение на
скоростта.
В тази връзка съдът отчита приложената по делото справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на
процесното МПС е именно жалбоподателката Д.Т..
Същевременно трайната съдебна практика приема, че в чл. 189, ал.4
ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който
в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с
притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този
смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от
видеоклипа да се установява действителния водач.
Собственикът може да снеме отговорността от себе като с нарочна
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП посочи кое е действителното лице,
което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице.
Поради изложеното следва да се приеме, че именно жалбоподателят е
лицето, което носи презумптивна отговорност за нарушението извършено с
МПС, негова лична собственост. Доколкото същият не се е възползвал от
предвидения в чл. 189, ал.5 ЗДВП ред, той не може да оспорва авторството на
3
деянието.
Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение №
1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав
по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли
2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по
описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357
от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Освен всичко друго пасивната легитимация на наказания субкет не
е и спорна по делото.
Основателно е обаче възражението за неправилно приложен
толеранс съгласно чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Тук следва да се съобрази, че съгласно представения по делото
протокол за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на
измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3
%. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в АУАН и НП.
Незаконосъобразни са обаче математическите изчисления при
приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена
скорост 104 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,12 км/час. След
приспадане на толеранса се получава 100, 88 км/час.
При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че
законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай
ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11
км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.
Поради изложеното получената скорост от 100,88 км/час следва да се
закръгли към цяло число, като при спазване на принципа за гарантиране
правото на защита на наказаното лице, закръглянето следва да се
4
извърши по най-благоприятния за него начин, а именно към по-ниското
цяло число- 100км/час, като именно тази скорост следва да се приеме за
наказуема.
При наказуема скорост от 100 км/час, наказуемото превишение се
явява 50 км/час, а не 51 км/час.
Съгласно чл.182, ал.1 ЗДвП нарушителят се наказва:
-т. 5. за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.;
-т.6 за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая предвид констатираната действителна величина на
наказуемото превишение, което е точно 50 км/час, приложимата
санкционна норма се явява чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, а не чл. 182, ал.1, т.6
ЗДвП, за която е наказан деецът, доколкото в приложното поле на чл. 182,
ал.1, т.6 попадат само превишения, които надхвърлят 50 км/час, но не и
тези, които са равни на 50 км/час.
Съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато се
установи, че:
- действителната величина на наказуемото превишение е по-ниска
от вменената с АУАН и НП,
-поради което на дееца се следва по-лека санкция по смисъла на чл. 182
ЗДвП,
се касае за типичен случай на закон за по-леко наказуемо нарушение ,
без съществено изменение на обстоятелствената част ( доколкото
установената промяна във фактите е изцяло благоприятна за дееца), поради
което Районният съд следва да изпълни правомощията си по ТР № 8 от
16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 като преквалифицира
нарушението и намали размера на наложената глоба от 700 лева на 600
лева и да отмени наказанието лишаване от права
Така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 509/ 21 март
2022 година на Административен съд-Пловдив, ХІХ състав,к. а. н. дело №
228/2022 год., Решение № 508/ 21 март 2022 година на Административен съд-
5
Пловдив, ХІХ състав, к. а. н. дело № 239/2022.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че не
представлява съществено изменение на обстоятелствената част,
респективно не налага изменение на обвинението ( каквото е недопустимо в
процеса по ЗАНН) установяването на различни фактически положения,
които обаче са изцяло в полза и по-благоприятни за наказания субект.
Така Решение № 122/28.05.2018 година, Второ наказателно отделение,
К.Н.Д.412/18 г. на ВКС, Решение №200/21.12.2020 по дело №895/2020 на
ВКС, Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение,
наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС., Решение № 288/ 09 юли
2012 година касационно по н.д. № 904 по описа за 2012 година на ВКС,
Решение № 13 от 26.07.2013 г. по нак. д. № 2137/2012 г. на Върховен
касационен съд, Решение №88/15.09.2020 по дело №301/2020 на ВКС.
В този смисъл и практиката на Административен съд Пловдив- Решение
№538/29.3.2022г. на Административен съд Пловдив по КАНД 294/2022,
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Всички останали възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Възражението за липса на компетентност на лицето, заснело и
установило нарушението не държи сметка за въведения от законодателя
принцип на автоматизъм при заснемане и установяване на нарушения с
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
6
работния процес.“
При установяване на нарушения с АТСС ролята на човешкия фактор
е само да бъде поставена в действие камерата, но служителят няма
абсолютно никакво отношение към установяване и заснемане на
нарушението, който е напълно автоматизиран. Посоченото следва по един
недвусмислен начин от дадената легална дефиниция, според която АТСС
автоматично заснемат и установяват нарушения в присъствие или дори
в отсъствие на контролен орган.
Видно от съставения клип, установяващ извършеното нарушение,
служителят се е справил успешно със задачата да включи камерата, а видно
от издаденото НП, успешно е приключил и автоматизирания процес по
заснемане на нарушението и разпознаване на нарушителя.
Именно поради горния принцип на автоматизъм, трайната съдебна
практика приема, че за законосъобразността на извършено заснемане с
АТСС е изцяло ирелевантна личността на лицето, което е поставило в
действие АТСС, неговата квалификация и компетентност.
Така Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1582 от
28.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1183 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Доколкото отговорността на дееца е реализирана не с ЕФ, а с НП
единствено релевантни се явяват личността и компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган, но те не са оспорени, а и се
установяват от приложената по делото оправомощителна Заповед и по
конкретно: т. 1.3.2 от нея и т.3.7, вр. т. 3.1.1, от която е видно, че
съкращението СПП , употребено в т.3.7 означава Сектор пътна полиция.
Изцяло неоснователно е възражението, че техническото средство не
било одобрен тип и не била доказана неговата техническа изправност.
По делото е представено удостоверение за одобрен тип, видно от което
техническото средство е вписано в регистъра на одобрените типове на
БИМ под номер 4835.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В
случая обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за
измерванията/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на
7
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип".
По делото е приложен протокол за последваща проверка № 2-32-20, видно от
който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС
продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва
да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 1765 от
04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение №
338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Точно такъв е процесния случай, доколкото видно от представения по
делото протокол за последваща проверка 4-31-21 процесното АТСС ТФР 1-М
№ 546 продължава да отговаря на изискванията на одобрения тип и на
метрологичните изисквания за техническа изправност.
Изцяло превратно е тълкуването на защитника, че за да се приложи
разпоредбата на чл. 30, ал.5 ЗИ, представения по делото протокол за
последваща проверка следвало да е от дата преди изтичането на
валидността на одобрения тип, доколкото в цитираната от защитника
разпоредба на чл. 43, ал.3 ЗИ подобно изискване липсва.
Още повече, че съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на
последващите проверки се определя със заповед на Председателя на ДАМТН,
а съгласно публикуваната такава на електронната страница на ДАМТН (т.31
от Заповед А-616/11.09.2018г.) периодичността на последващите
проверки относно скоростомерите е една година.
8
Предвид:
- датата на извършване и установяване на нарушението- 26.03.2022г.,
- датата , до която е валиден одобрения тип, съгласно представеното
удостоверение- 24.02.2020г.,
-едногодишния срок на валидност на последващата проверка,
то обективно няма как представения протокол за последваща
проверка да е от преди датата на изтичане на одобрения тип.
Така Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд.
По важното в случая е, че това не е и необходимо , доколкото на
настоящия състав са служебно известни (приложени по делото в хартиена
разпечатка, представляваща заверен препис на оригиналния електронен
първообраз, съдържащ се в ЕИСС) протоколи за последваща проверка № 4-
31-21, 4-32-19, 4-32-20 от които е видно , че:
-процесното АТСС е преминало последваща проверка преди датата
на изтичане на одобрения тип, като резултатите са обективирани в протокол
№ 4-32-19 и заключението е, че АТСС отговаря на одобрения тип и на
метрологичните изисквания;
-процесното АТСС е преминало през последваща проверка и
непосредствено след изтичане на одобрения тип, като заключението е, че
то продължавало да отговаря на изискванията му и да е технически
изправно, като резултатите от тази проверка са обективирани в Протокол №
4-32-20;
- не на последно място, АТСС е преминало нова метрологична
проверка, чийто едногодишен срок на валидност не е изтекъл към датата
на заснемане на нарушението- 26.03.2022г. като и според тази проверка
АТСС е продължавало да съответства на одобрения тип и на
метрологичните изисквания, като резултатите са обективирани в Протокол
№ 4-31-21.
Тоест налице е поредица от протоколи за последващи проверки, които
установяват по несъмнен начин:
-както изискването на чл. 30, ал.5 ЗИ, а именно че АТСС продължава
да отговаря на одобрения тип,
-така и неговата пълна техническа изправност към момента.
9
За пълнота на изложението, все във връзка с горното възражение,
следва да се напомни, че съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в
параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само
за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа
мобилни-прикрепени към превозно средство, каквото е процесното ( TFR
1-M).
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 321 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3084 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1868 от 15.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1693 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 732 от 09.04.2021 г.
по к. адм. н. д. № 314 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд -
10
Пловдив Решение № 1346 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1438 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1014 от
20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 324 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н.
д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай, от доказателствата по делото се установява, че
законовите изисквания са дори преизпълнени, като по делото са
представени:
-както снимка на патрулния автомобил, към който е прикрепено АТСС;
-така и снимка в близък кадър на самото АТСС, на която са видни
разположените върху него стикери на БИМ за съответствие с одобрения
тип и за техническа изправност, което е допълнително основание да се
счетат за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя.
Следва да се отбележи и че към датата на извършване на нарушението,
след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава
със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не
представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 396 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3309 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 392 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3200 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от
10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
11
Във връзка с всички възражения на жалбоподателя досежно
законосъобразността на извършвания контрол на скоростта с процесното
АТСС, следва да се посочи, че съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението.
Според трайната съдебна практика този протокол представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето
и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако
не е оборен по надлежния ред.
Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от
21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год.
В случая, по служебна инициатива на съда е изискан и представен
по делото релевантния протокол, доколкото по преписката е бил
окомплектован такъв за погрешна дата.
Представеният релевантен протокол съдържа всички необходими
реквизити, включително и удостоверяване, че АТСС е използвано съобразно
12
нормативните и техническите изисквания. Протоколът нито е оспорен, нито
е опроверган от страните, поради което всички възражения досежно реда на
използване на АТСС се явяват неоснователни.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143 АПК,
вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски биха имали и двете
страни съразмерно с уважената част от претенцията им.
Ако НП бе изцяло потвърдено, предвид:
- фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и
-начина на участие на въззиваемата страна само с писмено становище
съгласно чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП в редакцията
към датата на извършване на нарушението на въззиваемата страна би се
дължало юрисконсултско възнаграждение в минимален размер-80 лева.
Пропорционално на потвърдената част от НП следва да й се присъдят
6/7 от този размер или 69 лева;
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в
полза на юридическото лице, част от структурата на което е наказващия
орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Жалбоподателят принципно също би имал право на разноски
съразмерно с уважената част от претенцията, тоест на една седма част от
претендираните разноски.
Особеност на процесното производство се състои в това, че
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.
В този специален случай принципно легитимиран да получи
присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.
Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на
Върховния административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по
адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд, Определение №
5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен
съд, Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
13
административен съд и много други др.
В конкретния случай, обаче разноски не могат да се присъдят,
доколкото липсва надлежно формулирана и фактически обоснована
претенция.
Действително по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че адвокатско възнаграждение не е
заплатено на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Липсва обаче уточнение на точното основание, поради което се
предоставя безплатна правна помощ- дали поради материална
затрудненост на жалбоподателя, дали защото е близък на адвоката или
защото е юрист.
Изписването словесно или цифрово на алтернативата от чл. 38, ал.1,
т.3 ЗА, на която се позовава жалбоподателя е минимумът от
правнорелевантна информация, която следва да съдържа договорът за
безплатна защита и съдействие, за да може насрещната страна да упражни
правото си на възражение, а при налично такова съдът да изследва наличието
или предпоставките на чл. 38 ЗА.
По изложените съображения претенцията на жалбоподателя за разноски
следва да се остави без уважение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по аргумент
от т. 1, т.8 и т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС претенцията за разноски
следва да е надлежно формулирана и доказана преди приключване на
съдебното следствие в съответната инстанция, поради което пропускът да
се направи това е неотстраним с по-късното предприемане на тези действия
по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014
год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г.
на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-002644/ 27.04.2022,
издадено от началник Сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция, с
което на Д. Н. Т. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право
14
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП,
като:
-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал.1, т.6
ЗДвП в чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП;
-НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 700 на 600 лева;
-ОТМЕНЯ наложеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца“;
-ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Н. Т. , ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 69 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за присъждане на разноски
на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15