№ 88
гр. Козлодуй, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440101047 по описа за 2021 година
АЛБ. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
Кутловица №53, вх.Б, ет.З, ап.9, чрез пълномощник адв. АТ. АНД. е
предявила против Й. ИВ. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Видин,
бул. „Панония” №28, вх.Б, ап.30, против Т. ИВ. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град Видин ж.к.Баба Тонка №6, вх.Д, ет.2, против Р. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Сухата река, бл.120, вх.А,
ет.4, ап.12 и против Р. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. София,
общ.Божурище, с. Пролеша, ул. „Димо Панчев” №1 искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.68 от ЗС, за признаване
за установено, че е собственик по давностно владение на следните
наследствени земеделски имоти: нива, намираща се в село Крива бара, общ.
Козлодуй, местност Пасището, категория 4 с площ от 47686 кв.м., който имот
представлява поземлен имот с идентификатор 39730.95.11 по кадастралната
карта и кадастрални регистри одобрени със заповед №РД-18-
1777/26.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. Крива Бара, местност Пасището, площ 47686 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, номер по предходен план: 095011, съседи:
39730.120.76; 39730.95.13; 07116.95.9; 07116.95.10; 07116.95.11; 07116.95.12;
1
07116.95.18; 07116.95.19 и 39730.95.12; нива, намираща се в село Бутан, общ.
Козлодуй, местност Турски дол, категория 4 с площ от 27727 кв.м., който
имот представлява поземлен имот с идентификатор 07116.19.3 по
кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед №РД-18-
21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. Бутан, местност Турски дол, площ 27727 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, номер по предходен план: 019003, съседи: 07116.19.96;
07116.19.10; 07116.11.68; 07116.19.1 и 07116.19.2 и нива , намираща се в село
Бутан, общ. Козлодуй, местност Цибърски път кв. 147, категория 4 с площ от
13677 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор
07116.147.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със
заповед №РД-18-21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: с. Бутан, местност Цибърски път кв.147, площ 13677
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 147009,
съседи: 07116.147.118; 07116.147.1 и 07116.147.102. Претендира и
направените по делото съдебни разноски.
Ищецът твърди, че с ответниците са наследници на процесните три
земеделски имота, от който тя притежава (от наследство от своята майка) дял
от 2/6 ид.части, а всеки от ответниците притежава по 1/6 ид.част. Твърди, че с
влязло в сила решение по гр.д. № 446/2020 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй е допусната съдебна делба на същите имоти, като страна и
съделител е участвала нейната майка. Твърди, че в нейна (на ищеца Р.) полза
е текла придобивна давност за периода от май 2004г. (датата на влизане в
сила на решението на PC Козлодуй по гр.д.№446/2000г.) до датата на
получаване на призовката за насрочване на делбеното производство във
втората фаза на 05.08.2021г., като присъединява и владението на своята майка
- Христина Цакова, която е починала на 15.01.2010г. и твърди, че по този
начин е владяла трите процесни наследствени имота постоянно,
непрекъсвано, спокойно и явно за период от повече от 10 години.
Твърди, че от страна на Людмила Павлова К.а и на нейните наследници
– ответниците Р. М. К. и Р. Н. Й. никога не е имало противопоставяне срещу
самостоятелното владение на имотите от нейна страна и от страна на нейната
майка, като сочи, че арендните договори за процесните имоти от 17.09.2010г.
2
и от 20.02.2015г. са сключвани само от нея и само тя е получавала арендното
плащане, с което счита, че двамата съсобственици са били съгласни с
действията й и с тези на нейната майка.
По отношение придобиването на наследствените идеални части на
ответниците Й. ИВ. Й. и Т. ИВ. Й., твърди, че през целия период от влизане в
сила на решението по първата фаза на делбата – през месец май 2004г. до
подаване на молбата за продължаване на делото за втора фаза на делбата, те
не са се интересували от процесните земи. Твърди, че не е знаела за
съществуването на тези ответници (Й. ИВ. Й. и Т. ИВ. Й.), нито пък е знаела
адресите им, за да манифестира промяната в намеренията си за самостоятелно
владеене по отношение на тях на техните наследствени идеални части.
Твърди, че е владяла трите имота за себе си, след като е починала нейната
майка и е нямала пред кого да демонстрира това си намерение, защото не е
знаела, че ответниците Й. ИВ. Й. и Т. ИВ. Й. имат права върху имотите,
поради което счита, че под действието на изтеклата придобивна давност е
придобила право на собственост върху трите описани по-горе земеделски
имоти и иска да бъде призната за техен изключителен собственик.
Ответниците Р. М. К. и Р. Н. Й. са подали редовен писмен отговор, с
който изразяват всеки становище, че признават иска. В съдебно заседание за
двамата ответници Р. М. К. и Р. Н. Й. участва адвокат Т.Х. и поддържа
писмения отговор, като признава установителния иск.
Ответниците Й. ИВ. Й. и Т. ИВ. Й. са подали редовен писмен отговор, с
който оспорват иска. Излагат съображения, че ищеца и нейната майка като
един от съсобствениците и наследник заедно с тях не са установили владение
върху техните наследствени части от процесните имоти и не са
манифестирали пред тях намерение да владеят техните наследствени части от
имотите. Оспорват твърденията на ищеца, че не е знаела къде да ги намери и
затова не ги е уведомила, че има намерение да свои техните части от имотите.
Излагат твърдения, че след 2004 година, страните по делото многократно са
уговаряли с майката на ищцата, а след нейната смърт и с ищеца извършване
на делбата на процесните земи, като са имали уговорка с всички
съсобственици за доброволна делба през 2019 и през 2020 година. Представят
нотариални покани и протокол от 30.03.2021 г. на нотариус Валентин Митов
удостоверяващи, че ищеца А.Р. и другите двама ответници Р. М. К. и Р. Н. Й.
3
са били поканени от ответниците и не са се явили в нотариалната кантора на
30.03.2021 г. за сключване на договор за доброволна делба на процесните
земи. Представят договор за аренда на процесните земи сключен на
05.02.2020 г. от ищеца и Людмила К.а (наследодател на ответниците Р. М. К.
и Р. Н. Й.) като арендодатели. Излагат съображения и, че съгласно чл.115
б.”ж” от ЗЗД докато трае делото за делба с № 446/2000 г. не тече давност.
В съдебно заседание вместо ответниците Й. ИВ. Й. и Т. ИВ. Й. участва
пълномощник адвокат Е.С. и поддържа писмения отговор, като оспорва иска.
Подробни съображения излага в писмена защита вх. № 1036 от 04.03.2022 г.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства,
приложено е в копие гражданско дело № 446/2020 г. по описа на Районен съд
Козлодуй и са изслушани свидетели на двете спорещи страни – от страна на
ищеца свидетелите Цветана Минчева Захариева и Владислав Петров Станчев,
и от страна на спорещите ответници Й.Й. и Т.Й. са изслушани свидетелите
Бисер Александров Йоцов и Адриана Любенова Миланова.
Съдът като съобрази събраните поделото доказателства и доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищеца и ответниците са наследници на общия наследодател Савчо
Торньов Кънчов, починал на 09.08.1951 г.
В наследство от него са останали трите процесни имота:
нива, намираща се в село Крива бара, общ. Козлодуй, местност Пасището,
категория 4 с площ от 47686 кв.м., поземлен имот с идентификатор
39730.95.11; нива, намираща се в село Бутан, общ. Козлодуй, местност
Турски дол, категория 4 с площ от 27727 кв.м., поземлен имот с
идентификатор 07116.19.3 и нива, намираща се в село Бутан, общ. Козлодуй,
местност Цибърски път кв. 147, категория 4 с площ от 13677 кв.м., поземлен
имот с идентификатор 07116.147.9.
С влязло в законна сила през 2004 г. решение с № 298 от 31.12.2003г. по
гр.д. № 446/2000г. по описа на Районен съд Козлодуй е допусната съдебна
делба на процесните три земеделски имота между наследодателя – майката на
ищеца (Христина Павлова Цакова, починала на 15.01.2010 г.) с дял 2/6
ид.части, между наследодателя – баба на ответниците Р.К. и Р.Й. (Людмила
Павлова К.а, починала на 01.07.2020г.) с дял 2/6 ид.части и между другите
двама ответници Й. ИВ. Й. и Т. ИВ. Й. (като наследници от страна на
4
преживяла съпруга на сина на общия наследодател) с дял за всеки по 1/6
ид.части.
Съда не може да посочи точната дата, кога решението е влязло в сила,
тъй като видно от приложеното в копие гр.д. 446/2000г. по описа на Районен
съд Козлодуй, решението е било обжалвано пред въззивната инстанция и
Окръжен съд Враца се е произнесъл с решение №201 от 11.05.2004г., с което
е отменил решението на районния съд и е решил спора по същество.
Решението на въззивния съд е обявено на страните на 12.05.2004г. видно от
отбелязването върху него, но няма данни 1съобщения) кога е връчено и кога е
изтекъл едномесечния срок за обжалване пред ВКС). Въпреки това,
съобразявайки обстоятелството, че по делото на 28.09.2004г. е било
проведено първо съдебно заседание във втората фаза, то очевидно решението
по допускане на съдебната дата към тази дата е било влязло в закова сила. За
заседанието на 28.09.2004г., страните са били редовно призовани, но не са се
явили и съда с определение е оставил делото без дата в канцеларията на съда.
От материалите в гражданско дело № 446/2000г. е видно, че през месец
декември 2019г. (разписката е нечетлива и точната дата за ден не може да
бъде установена) ответника Т. ИВ. Й. е заплатила (приложена е квитанция)
такса за преписи на документи от делото, а на 08.07.2021г. е изпратила молба,
с която е поискала продължаване на делбеното производство. Понастоящем
то е възобновено и е спряно до приключване на настоящия спор.
Няма спор за обстоятелството, че по делото за съдебна делба на
процесите земи с № 446/2000г., от първото съдебно заседание във втората
фаза проведено на 28.09.2004г. до 08.07.2021г., когато е изпратена молба по
делото от ответника Т.Й. за продължаване на делбата, няма извършени
процесуални действия от страните.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на
17.09.2010г. ищеца А.Р. чрез пълномощник е сключила договор за аренда със
„Сортови семена - Вардим“ ЕАД в качеството на арендатор за процесните
земи. В договора за аренда приложен на л.32 и сл. е видно, че изрично е
записано обстоятелството, че ищеца отдава под аренда земите от името на
наследници на общия наследодател Савчо Торньов Вълчев.
Установява се и, че на 20.02.2015г. ищеца е сключила договор за аренда
на процесните земи с „Агрокомплекс СВП“ ООД за срок до 2020 г..
5
От представения от ответниците договор за аренда, се установява че на
05.02.2020г. ищеца А.Р. и Людмила К.а (наследодател на ответниците Р. М. К.
и Р. Н. Й.) са сключили договор за аренда на процесните земеделски земи за
срок от 20 години – т.е. до 2040 г.
По делото се установява от представените от ответниците Й.Й. и Т.Й.
писмени доказателства на л.66, 67, 68 и 69 твърдяното от тях обстоятелство,
че през месец февруари 2021г. са изпратили нотариални покани на ищеца А.Р.
(няма отбелязване на коя дата е връчена), на ответника Р.Й. (връчена на
18.02.2021г.) и на ответника Р.К. (връчена на 17.02.2021г.), с които са
поканили последните на 30.03.2021г. в нотариалната кантора на Нотариус
Валентин Митов в гр.Козлодуй за подялба на процесните земеделски земи.
От протокола на нотариус Митов от 30.03.2021г. се установява, че последните
не са се явили.
По делото е изслушан от страна на ищеца свидетеля Цветана Минчева
Захариева. От показанията й се установява, че живее в с.Бутан, общ.Козлодуй
и познава ищеца и нейната майка Христина Цакова. Свидетеля знае, че имат
земя в землището на с. Крива бара в местността „Пасището” и в землището на
с. Бутан в местностите „Турски дол” и „Цибърски път”. Свидетелства за
обстоятелството, че тази земя се е обработвала приживе от майката на ищеца
до нейната смърт през 2010 г., като я е засаждала с бостан и други култури.
След нейната смърт през 2010 г. ищеца А.Р. изцяло са ангажирала със
стопанисване и обработване на земята, като сключила аренден договор със
„Сортови семена”. Свидетеля не знае дали има други собственици на тези
земи.
Изслушан е и свидетеля Владислав Петров Станчев. Той живее в село
Бутан, общ.Козлодуй и познава ищеца А.Р.. Свидетеля знае, че ищеца
притежава земеделски земи в землищата на с. Бутан и на с.Крива бара. От
2015 г. той има сключен с ищеца договор за аренда за ползване на процесните
земи за срок до 2020 г., а след това от 2020 г. до 2040 г. Свидетелства, че само
на ищеца изплаща уговорената аренда по банков път и не му е известно да
има други наследници на земите, нито пред него друг наследник е предявявал
претенции.
От страна на спорещите ответници Й.Й. и Т.Й. е изслушан свидетеля
Бисер Александров Йоцов. От показанията му се установява, че преди години
6
се запознал с ответника Т.Й. чрез нейна приятелка и от нея (от ответника)
разбрал, че има неразделени наследствени ниви в селата Бутан и Крива бара.
Тогава дошли до Козлодуй, идвали в съда и се запознали с гр.д. № 446/2000г.
Ходили в Кметството в село Бутан, за да се снабдят с удостоверение за
наследници и търсили другите наследници и други документи във връзка със
съдебната делба на процесните земи. В село Бутан намерили от наследниците
Людмила К.а, която била жива (починала е на 01.07.2020г.) и А.Р..
Свидетелства, че е търсил по телефона Людмила К.а, но тя не отговорила на
позвъняването. Свързал се по телефона с ищеца А.Р. и казал за съдебната
делба и, че искат да бъде продължена. Тя му отговорила, че не знае за делото.
Изпратил на ищеца документи от първа фаза на делбеното дело, включително
от въззивното дело. След това при опитите да се свърже с нея, тя не вдигала
телефона. Продължил да търси Людмила К.а и се свързал с нейна внучка
ответника Р.Й., на която също обяснил за делбеното дело. Имали устна
договорка процесните земи да не се делят, а да се разпределят като имота от
27 декара да остане за Тихомирка и Йордан, а другите два имота да останат за
другата част на рода. Разговорите по повод делбата на процесните земи се
случили преди обявяване на ковид пандемията през месец март 2020 година.
Свидетеля знае от ответника Р.Й., че нейните роднини искат всеки да си
вземе дял. Той предложил вместо да се правят разходи и протакане във
времето да си вземат единият имот. Ответника Й. го уверявала, че останалите
наследници са съгласни. Въпреки тези разговори, до доброволна делба не се
стигнало.
От показанията на свидетеля Адриана Любенова Миланова, се
установява, че познава ответника Т.Й., която е нейна приятелка от много
години, както познава и ответника Й.Й.. От тях знае, че имат наследствени
ниви в селата Бутан и Крива бара. Свидетелства, че преди години е била
свидетел, че ответника Т.Й. и свидетеля Бисер Йоцов звънели по телефона на
лица с имената Ралица и Румен от гр.София по повод делбата на
наследствената земя. Чула разговора с жена на име Ралица за делба на земя в
село Бутан. Разбрала от разговора, че жената била съгласна. Свидетелства, че
разговора се състоял преди обявяване на ковид пандемията и знае, че делбата
не е извършена и към настоящия момент. Знае, че е имало дело за делба в
съда в гр.Козлодуй.
Съдът приема от правна страна следното:
7
Спора е за това придобила ли е ищеца по давност трите съсобствени
наследствени имота и в частност владяла ли ги е тя изключително за себе си в
периода от месец май 2004г. до 05.08.2021г. както твърди, вкл. в периода от
2004г. до 15.01.2010г. владяла ли ги е нейната майка и наследодател, за да се
присъедини ищеца това владение към своето. Предмета на доказване по
делото се определя от въпросите, по които съдът следва да се произнесе с
решението.
Така за конкретния спор съобразно постановките на тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 год. на ОСГК
на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един
от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога.
По делото е безспорно установено и страните не спорят, че са
наследници по закон на Савчо Торньов Кънчов, починал на 09.08.1951 г. и от
него в наследство притежават три земеделски имота - поземлен имот с
идентификатор 39730.95.11; поземлен имот с идентификатор 07116.19.3
и поземлен имот с идентификатор 07116.147.9, реститурани им по реда на
ЗСПЗЗ, за които имоти е спора по делото.
Не е спорно и обстоятелството, че с влязло в законна сила към
28.09.2004 г. решение с № 298 от 31.12.2003 г. по гр.д. № 446/2000 г. по описа
на Районен съд Козлодуй е допусната съдебна делба на процесните три
земеделски имота между наследодателя на ищеца (нейната майка Христина
Павлова Цакова, починала впоследствие на 15.01.2010 г.) с дял 2/6 ид.части,
между наследодателя на ответниците Р.К. и Р.Й. (тяхна баба Людмила
Павлова К.а, починала впоследствие на 01.07.2020 г.) с дял 2/6 ид.части и
между другите двама ответници Й. ИВ. Й. и Т. ИВ. Й. с дял за всеки по 1/6
ид.част..
Безспорно е между страните, че след първото съдебното заседание след
допускане на делбата на 28.09.2004г. делото е внесено в архив, поради
процесуално бездействие на страните, и по молба на ответника Т.Й. от
08.07.2021 г. (датата на пощенското клеймо) е възобновено, като през месец
12.2019г. същия ответник е поискала и получила книжа от делото, за което е
заплатила такса.
Ответниците Й.Й. и Т.Й. са участвали в делбеното дело чрез редовно
8
упълномощен от тях пълномощник. Самите те са били редовно призовани за
делото, включително решението по допускане на съдебната делба им е било
връчено лично на адресите в гр.Видин.
Ответниците Р. М. К. и Р. Н. Й. признават иска за собственост,
поради което съдът намира че следва да го уважи само на това основание
и без да излага мотиви за това си решение.
По отношение на другите двама ответници Й.Й. и Т.Й. по делото
безспорно се доказаха твърденията им от писмените доказателства
кореспондиращи и с показанията на техните свидетели, че след допускане на
съдебната делба, когато те са участвали лично в процеса през месец
септември 2004 г., впоследствие през месец 12.2019г. ответника Т.Й. е
поискала и получила книжа от делото и са започнали разговори с другите
страни за извършване на делбата. Ответниците Й.Й. и Т.Й. не твърдят и по
делото няма доказателства в периода от месец септември 2004 г. до месец
декември 2019г. те да са проявявали интерес към съсобствените земи и по
някакъв начин да са изразявали воля да упражняват правата си в
съсобствеността по предвидения в ЗС ред, вкл. да се поискали дължима рента.
Доказаха се и твърденията на ищеца както от писмените доказателства,
така и от показанията на нейните свидетели, че в периода след влизане в сила
на решението за делба в първата фаза от месец 09.2004г. до смъртта си на
15.01.2010г. наследодателя (майката) на ищеца е ползвала и обработвала
процесните земи.
Доказаха се и твърденията на ищеца, че след смъртта на нейния
наследодател на 15.01.2010г. тя е ползвала и стопанисвала процесните земи
като е сключвала договори за аренда за тях и само тя е получавала рентата.
Въз основа на горното, съдът намира че ищеца не е установила по
несъмнен начин, че е владяла процесните наследствени имоти
изключително за себе си, вкл. че ги е владяла за себе си и нейната майка
и наследодател в периода от месец май 2004г. до 05.08.2021г., което
обуславя извод за неоснователност на иска за собственост по отношение
ответниците Й.Й. и Т.Й., подлежащ на отхвърляне по следните
съображения:
На първо място съда не споделя възражението на ответниците
9
позовавайки се на нормата на чл.115 б.”ж” от ЗЗД, че с оглед висящия спор за
съдебна делба по № 446/2000 г. не тече давност.
По този въпрос е налице съдебна практика известна на съда, че за
времето от внасяне на делбеното дело в архив след приключване на първата
фаза на делбения процес до възобновяването на същото, придобивната
давност не спира да тече, тъй като висящността на делото във втората фаза не
означава висящност на делото във връзка с установяване наличието на
съсобственост. По този въпрос делото не е вече висящо, като спорът е
разрешен със сила на пресъдено нещо, което обуславя и възможността след
влизане в сила на решението по допускане на делбата съделител да се позове
на изтекла в негова полза придобивна давност. Позоваването на изтекла
придобивна давност чрез упражнявано владение десет години след влизане в
сила на решението по допускане на делбата и при липса на данни в този
период делбата да е била извършена, представлява ново обстоятелство.
Силата на пресъдено нещо не препятства възможността позовалото се на
изтекла придобивна давност лице, да поиска установяване по съдебен ред на
настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост.
Така по същество, по своята правна същност придобивната давност
съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се
придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало.
Фактическата власт върху недвижимия имот владелецът може валидно да
упражнява, както лично, така и чрез трети лица, като законодателят няма
предвид само господство над вещта във физическия смисъл на думата.
Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание
действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на
владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или
скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от
друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но
упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото
и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя,
тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
10
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този
случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който
упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се
установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на
правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай
презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който
се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да
тече чрез явна промяна на държането във владение.
Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за
преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите
наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата
власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са
приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена
общност (съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между
сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата
на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата
власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на
правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече
придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват
намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници.
Т.е., за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части на ответниците Й.Й. и Т.Й., съсобственикът А.Р., която не е
техен владелец, а преди нея и нейния наследодател и майка, следва да са
превърнали с едностранни действия държането им във владение след влизане
в сила на решението по допускане на делбата към месец 09.2004г.. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на съсобствениците Й.Й. и Т.Й..
11
Затова, тъй като ищеца се позовава на придобивна давност, трябва да
докаже, че е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнала да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Аналогично, тъй като присъединява към своето
владение и това на своята майка, трябва да докаже, че нейната майка след
влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба към месец
септември 2004г. е извършила действия, с които е престанала да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнала да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик е длъжен да
манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез
действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението
им. Обвързването на определени правни последици със задължение за
действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект
и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в
зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде
обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не
винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието
лице.
За да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо
местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за
да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в
намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с
упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал
намерение за това.
Съда споделя принципното разбиране по въпроса дадено с решение №
8/19.02.2014г. по гр. д. №5109/2013г. на ВКС, II г.о., че управителните
действия, включително сключването на облигационни договори по повод
12
ползването на имот (какъвто безспорно е договора за аренда), не съставляват
такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от
чието име е установено материалното държане на вещта и сами по себе си не
могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено владение.
От друга страна, земеделските земи са по естеството си вещи, чието
основно предназначение е да бъдат обработвани (лично или чрез трети лица-
наематели и арендатори) с цел получаване на естествени (реколта ) или
граждански (наемна цена, рента) плодове. Съобразно разпоредбата на чл.56
ал.1 от ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта
съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея.
Така по отношение наследодателя на ищеца по делото е безспорно, че
тя е участвала в първата фаза на делбения процес като ищец и е посочила
имената и адресите на ответниците Й.Й. и Т.Й., които са участвали, т.е. било
и е известно както съществуването, така и адресите, а и е признала правото на
собственост по наследство на ответниците Й.и по отношение трите имота.
След влизане в сила на делото за делба от месец септември 2004г. до
смъртта й на 15.01.2010г. по делото не са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства за това наследодателя на ищеца да е извършила
действия (доколкото управителните действия по сключването на
облигационни договори по повод ползването на имотите, не съставляват
такива и сами по себе си не могат да обосноват извод за наличие на явно и
несъмнено владение), още по-малко да е манифестирала спрямо
съсобствениците Й.и завладяването на техните идеалните части чрез
действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението
им, като безспорно е знаела адресите и местонахождението им в гр.Видин.
Обстоятелството, че тези двама съсобственици за това време не са посетили
земеделските имоти, не са ги ползвали реално (тъй като са живели в
гр.Видин) и не са потърсили припадащата им аренда, съда намира, че не
обосновава извод за започнала да тече давност в полза само на съсобственика
управляващ земите.
По отношение ищеца, безспорно тя е наследила частта на своята майка
със смъртта й на 15.01.2010г. Безспорно е управлявала и стопанисвала
13
имотите като ги е отдавала под аренда. От една страна тези й действия както
съда изложи по-горе, като управителните действия по сключването на
облигационни договори по повод ползването на имотите, не съставляват
такива и не могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено
владение. От друга страна, дори съда да приеме доводите й, че ответниците
Й.и не са й били известни и не е знаела за съществуването и адресите им, за
да манифестира промяната в намеренията си за самостоятелно владеене по
отношение на тях, то по делото не се доказа тези действия на ищеца да се
продължили 10 години, за да е придобила имотите по давност, тъй като
безспорно се доказа от писмените и гласните доказателства, че през месец
12.2019г. ответника Т.Й. се е сдобила с книжа от делбеното дело и е
установила контакт по телефона с ищеца, на която е съобщила желанието си
да продължат делбата на земеделските земи, вкл. като й е изпратила книжа от
делбеното дело. Доказа се безспорно, че към онзи момент ищеца не е
възразила, че е придобила имотите по давност, нито е заявила че ги владее
изключително за себе си.
С оглед на това, съда намира, че ищеца не е установила фактическа
власт върху земеделския имот за целия срок, в който претендира да ги е
владяла тя, а преди това и нейната майка, поради което и не е придобила по
давност идеалните части от имотите на ответниците Й.и и по отношение на
тях иска следва да се отхвърли.
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.
Ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на
ответниците Й.Й. и Т.Й. направените от тях съдебни разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ приложен на л. 59 в делото, в размер на 830 лв. и платена такса
за съдебно удостоверение в размер на 5 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Р. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
Сухата река, бл.120, вх.А, ет.4, ап.12 и Р. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен
14
адрес: обл. София, общ.Божурище, с. Пролеша, ул. „Димо Панчев” №1, че
АЛБ. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. Кутловица
№53, вх.Б, ет.З, ап.9 е собственик по давностно владение на наследствените
им идеални части (общо 2/6) от следните земеделски имоти: нива, намираща
се в село Крива бара, общ. Козлодуй, местност Пасището, категория 4 с площ
от 47686 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор
39730.95.11 по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със
заповед №РД-18-1777/26.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с. Крива Бара, местност Пасището, площ 47686
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 095011,
съседи: 39730.120.76; 39730.95.13; 07116.95.9; 07116.95.10; 07116.95.11;
07116.95.12; 07116.95.18; 07116.95.19 и 39730.95.12; нива , намираща се в село
Бутан, общ. Козлодуй, местност Турски дол, категория 4 с площ от 27727
кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор 07116.19.3 по
кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед №РД-18-
21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. Бутан, местност Турски дол, площ 27727 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, номер по предходен план: 019003, съседи: 07116.19.96;
07116.19.10; 07116.11.68; 07116.19.1 и 07116.19.2 и нива , намираща се в село
Бутан, общ. Козлодуй, местност Цибърски път кв. 147, категория 4 с площ от
13677 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор
07116.147.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със
заповед №РД-18-21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: с. Бутан, местност Цибърски път кв.147, площ 13677
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 147009,
съседи: 07116.147.118; 07116.147.1 и 07116.147.102.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл.124, ал.1 от
ГПК на АЛБ. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
Кутловица №53, вх.Б, ет.З, ап.9 против Й. ИВ. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град Видин, бул. „Панония” №28, вх.Б, ап.30 и против Т.
ИВ. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Видин ж.к.Баба Тонка №6,
вх.Д, ет.2, за признаване за установено, че е собственик по давностно
15
владение на припадащите им се идеални части (по 1/6 на всеки) от следните
наследствени земеделски имоти: нива, намираща се в село Крива бара, общ.
Козлодуй, местност Пасището, категория 4 с площ от 47686 кв.м., който имот
представлява поземлен имот с идентификатор 39730.95.11 по кадастралната
карта и кадастрални регистри одобрени със заповед №РД-18-
1777/26.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. Крива Бара, местност Пасището, площ 47686 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, номер по предходен план: 095011, съседи:
39730.120.76; 39730.95.13; 07116.95.9; 07116.95.10; 07116.95.11; 07116.95.12;
07116.95.18; 07116.95.19 и 39730.95.12; нива, намираща се в село Бутан, общ.
Козлодуй, местност Турски дол, категория 4 с площ от 27727 кв.м., който
имот представлява поземлен имот с идентификатор 07116.19.3 по
кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед №РД-18-
21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. Бутан, местност Турски дол, площ 27727 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, номер по предходен план: 019003, съседи: 07116.19.96;
07116.19.10; 07116.11.68; 07116.19.1 и 07116.19.2 и нива , намираща се в село
Бутан, общ. Козлодуй, местност Цибърски път кв. 147, категория 4 с площ от
13677 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор
07116.147.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със
заповед №РД-18-21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: с. Бутан, местност Цибърски път кв.147, площ 13677
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 147009,
съседи: 07116.147.118; 07116.147.1 и 07116.147.102.
ОСЪЖДА АЛБ. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ул. Кутловица №53, вх.Б, ет.З, ап.9 да заплати на Й. ИВ. Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес: град Видин, бул. „Панония” №28, вх.Б, ап.30 и на Т. ИВ.
Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Видин ж.к.Баба Тонка №6, вх.Д,
ет.2 направените по делото съдебни разноски общо 835 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
16
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
17