Решение по дело №8902/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6268
Дата: 26 август 2019 г. (в сила от 26 август 2019 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20171100508902
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

                                        град София, 07.08.2019 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

мл. с-я АНЕТА ИЛЧЕВА

 

като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. 8902 по описа на СГС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 06.03.2017 г., постановено по гр.д. 17251 по описа на СРС за 2014 г. съдът е признал за установено на осн.чл.422 ГПК, че В.К.В. дължи на "П.Л." АД, ЕИК *******следните суми, предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. . 3795/2011 г. по описа на PC-Кюстендил сумата от 8 565,20/осем хиляди петстотин шестдесет и пет лева и 20 ст./ лева - главница, в качеството му на поръчител по договор за потребителски кредит с анюитетни вноски 325/14 07.2006 г., сключен между "ДЗИ Банк" ДД, като кредитор, и А.И.Й.с ЕГН **********, като кредитополучател, вземането по който е било прехвърлено на "П.л." АД е договор от 30.03.2009, както и Договорна лихва в размер на 5 277,10 лева за периода от  14.07.2006 г. до 24.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2011 г. като е отхвърлил предявения иск за мораторна лихва до пълния предявен размер от 5 969,90 лева като неоснователен и недоказан.  Съдът е осъдил, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, В.К.В. с ЕГН ********** да заплати на "П.Л." АД, ЕИК *******сторените в производството по делото разноски в размер на 1 201,40/хиляда двеста и един лева и 40 ст./ лева, съобразно уважената част от исковите претенции и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил  "П.Л." АД, ЕИК *******да заплати на В.К.В. с ЕГН ********** сторените в производството по делото разноски в размер на 77,56/седемдесет и седем лева и 56 ст./лева, съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Решението е постановено при участието на трето лице, помагач на ищеца - Ю.Б." АД с ЕИК *********.

Недоволен от съдебното решение в осъдителната му част е останал ответникът В.К.В., който е подал въззивна жалба. Със същата е посочил, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е уважен иска на ищеца. Представил е подробно становище в подкрепа на твърденията си.

В законоустановения срок въззиваемия "П.Л." АД, ЕИК *******е представил отговор на подадената въззивна жалба, с който твърди правилност и законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част.

Третото лице помагач Ю.Б." АД с ЕИК *******не е представило становище по предявената въззивна жалба.

  Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото     доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му    в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно, а досежно неговата допустимост и правилност в обжалваната част въззивната инстанция намира следното:

Първият поставен пред въззивния съд въпрос, които е спорен между страните е уведомени ли са длъжниците за извършената цесия и налице ли е предсрочна изискуемост на вземането, предмет на иска.

Не е спорно между страните, че на 14.07.2006 г. между "ДЗИ БАНК" АД, от една страна, като кредитор, и А.И.Й.в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски 325, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит за потребителски нужди в размер на 10 000 лева за срок от 72 месеца с краен срок на погасяване на кредита 14.07.2012 г. Страните са постигнали съгласие, че за ползвания кредит кредитополучателят ще заплаща на кредитора лихва в размер на 12.75 % годишно, а при просрочие на погасителна вноска - лихва за просрочие - освен договорения процент от 12.75 годишно и наказателна надбавка, в размер на 15 пункта годишно до окончателното издължаване. Съгласно чл. 4 от договора погасяването на кредита става на равни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на по 199.42 лева всяка. Съгласно постигната в чл. 8 от договора уговорка при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става изцяло или частично предсрочно изискуем, както и при регистрирано просрочие на месечна погасителна вноска.

Няма спор и досежно това, че поръчители на договора за кредит се явяват настоящият ответник В.К.В. и Н.В.Д., която не е страна по делото.

Безспорно е и че през 2007 г. "ДЗИ БАНК" АД се е вляло в "Българска пощенска банка" АД, която е преименувана на "Юробанк И Еф Джи България" АД, с наименование след 11.01.2013 г. - "Ю.Б." АД.

От представения по делото Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009 г. е видно, че "Юробанк И Еф Джи България" АД, като цедент, е прехвърлило на "П.л." АД, като цесионер, вземания, изрично посочени в приложен към договора за прехвърляне, списък, ведно с всички, произтичащи от тези вземания права и задължения, с привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности, срещу заплащане на съответно възнаграждение. Съгласно чл. 5.8 от договора цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Сред прехвърлените вземания фигурира и вземането на банката към А.Й.по Договор за потребителски кредит от 14.07.2006г.

Видно от уведомление и разписка, находящи се на лист 15 и 16 , в папката на Кюстендилски районен съд, главният длъжник А.Й.е уведомен съвместно от цесионера и цедента за извършената цесия, като уведомлението е редовно връчено на 13.07.2009 г.

От уведомление и разписка, находящи се на лист 17 и 18, в папката на Кюстендилски районен съд, се установи, че на 08.11.2011 г. до главния длъжник е изпратено уведомление от името на П.Л. АД, с които същия е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, задължението по него се обявява за предсрочно изискуемо. Посочено е, че към 24.10.2011 г. задължението по кредита възлиза на сумата от 14535,10 лв., включващо 8565,20 лв. главница и 5969,90 лв. лихва.

С уведомление, връчено на 10.11.2011 г.(находящо се на лист 19 и 20 в папката на Кюстендилски районен съд) поръчителят В.В. е бил уведомен за извършената цесия и за обявяването на задължението по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Уведомлението е отправено от П.Л. АД. Посочено е, че към 24.10.2011 г. задължението по кредита възлиза на сумата от 14535,10 лв. включващо 8565,20 лв. главница и 5969,90 лв. лихва.

От посочените доказателства се установява, че изводите на СРС за наличие на уведомяване на главния длъжник и поръчителя за извършената цесия и за уведомяване за упражняване на правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем са правилни и законосъобразни. В тази връзка следва да се има предвид, че  е допустимо предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По настоящето дело е установено, че още с договора за цесия, цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което уведомяването, извършено от последния е валидно и поражда действие спрямо длъжника. Представеното на лист 51 от папката на СРС пълномощно е ирелевантно за преценката на валидната представителна власт на цедента, тъй като същото носи дата (на нотариално удостоверяване) от 14.05.2012 г. т.е. за по-късен етап и по съществото си дублира вече даденото пълномощно с договора за цесия.

Съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза(лист 145 от делото на СРС) главният длъжник е погасил част от главницата за периода от 14.08.2006 г. до 14.09.2007 г. за сумата от 1439,58 лв., а с вноска с падеж на 14.10.2007 г. е погасил 41,17 лв. от главницата(частично погасяване на вноска).  Към 08.11.2011 г. длъжникът не е заплатил вноските с падежи от 14.10.2007 г(погасена частично) и останалите 48 вноски с падежи до 14.10.2011 г. вкл.  От изложеното следва, че към 08.11.2011 г.  са били налице падежирали вноски от 14.08.2006 г. до 14.10.2011 г. на обща стойност от 8 296,60 лв. за главница, от които главният длъжник е погасил само 1480,75 лв. и е останало незаплатено задължение в размер на 6 815,85 лв. по вноските с падеж от 14.10.2007 г. до 14.10.2011 г. За този период е била начислена и договорна лихва в размер на 4266,86 лв., от които длъжникът е заплатил само сумата от 1595,47 лв. и е останало задължение в общ размер на 2671,39 лв. Вноските от 14.10.2011 г. до 17.07.2012 г. не са били изискуеми към този момент, поради което по отношение на тях може да се приложи предсрочната изискуемост. Тези вноски са в общ размер на 1703,40 лв. за главница и 91,79 лв. за договорна лихва.  Общата стойност на задължението по договора за кредит, включващ падежирали преди датата на предсрочната изискуемост вноски за главница и тези които не са падежирали към този момент е 8 519,25 лв. От датата на обявяване на предсрочната изискуемост не се начисляват договорни лихви(възнаградителна и наказателна) върху просрочения размер на остатъка от вземането, поради което общата сума дължима по падежирали и непадежирали вноски за дължима договорна лихва остава в размер  на 2 671,39 лв.

С оглед приетото горе е видно, че към 08.11.2011 г. са били налице обективните предпоставки, предвидени в договора за кредит за обявяване на същия за предсрочно изискуемо доколкото към този момент са оставали непадежирали вноски по главницата за периода от 14.10.2011 г. до 17.07.2012 г. и към тази дата е налице редовно уведомяване на главния длъжник за обявяване на предсрочната изискуемост.

 Приетата в изложението дата на настъпване на предсрочна изискуемост се основана на следните съображения: Неоснователно се явява възражението на въззивника, че при решаването на правния спор първоинстанционният съд не е взел предвид представеното на лист 55 от делото на СРС уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено на поръчителя на 20.04.2007 г.  Действително в посоченото уведомление първоначалния кредитор на вземането ДСК БАНК АД се  позовала на чл. 8, ал.1 от договора за кредит и е изискала изплащане на цялото задължение в 7 дневен срок от получаването му, но по делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че към този момент предсрочната изискуемост е била обявена и спрямо главния длъжник. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В посоченото ТР обаче, както и в съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК отсъства изискване за уведомяване и на поръчителя. Обратното, в решение 23/24.03.15 год. по т.д. 1717/13 год. на ВКС, І т.о., решение 40/ 17.06.2015 год. т.д. 601 по описа за 2014 год., І т.о. и решение 205/2016 год. по т.д. 703/2015 год., е разяснено изрично, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент, целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Съответно, доколкото по делото не е доказано уведомяване на главния длъжник за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към 20.04.2007 г., то не може да се приеме, че към тази дата е настъпила предсрочната изискуемост. С оглед пълнота на изложението въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка при посочването на датата на настъпване на предсрочната изискуемост като в мотивите си е вписал, че това е 24.10.2011 г. вместо 08.11.2011 г.

При решаването на правния спор, като се има предвид, че длъжникът има качеството на поръчител, съдът следва служебно да прецени дали е спазен преклузивният срок за търсене на отговорност от поръчителя, предвид в правилото на чл. 147, ал.1 ЗЗД. Досежно тази преценка въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд поради следните съображения:

В случаите, в които правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е обусловено от неплащането на определен брой вноски по договорения погасителен план, е налице една група от вноски, които към момента на обявяване на предсрочната изискуемост вече са с настъпил падеж съобразно погасителния план и друга група от вноски, които към момента на обявяването на предсрочната изискуемост не са с настъпил падеж съобразно погасителния план и съответно стават изискуеми в общ размер в момента на обявяването на предсрочната изискуемост.

 Изложеното съответства на приетото с мотивите на ТР 8/2017 г. по тълк. дело 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно  поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание на иска“. Предсрочната изискуемост настъпва само по отношение на вземанията с ненастъпил падеж към момента на валидно упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. (Решение 83 от 26.05.2017 г. по т. д. 50394/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. 60073/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

Съответно на приетото горе, срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД тече с различен начален момент за двете групи вземания като се съобрази момента на изискуемост на всяка от тях .  Срокът за непадежиралите вземания, които са обявени за предсрочно изискуеми тече от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, докато за тези, които са били падежирали към момента на обявяване на предсрочната изискуемост срокът тече отделно за всяка вноска,считано от датата на падежа и съобразно погасителния план.

 От представените доказателства е видно, че главният длъжник е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на 08.11.2011 г., поради което от тази дата започва да тече 6 месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за непадежиралите към момента на обявяване на предсрочната изискуемост вземания в размер 1703,40 лв. за главница, чийто падежи според погасителния план са следвало да настъпят в период от 14.10.2011 г. до 17.07.2012 г. За този период не се дължи договорна лихва съобразно приетото с ТР 8/2017 г. по тълк. дело 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Заявлението за издавате на заповед за изпълнение срещу главният длъжник е подадено на 28.11.2011 г., а издадената срещу него заповед за изпълнение е влязла в сила, поради неподаване на възражение по чл. 414 ГПК. Предвид това следва да се приеме, че кредиторът е предявил претенцията си срещу главния длъжник в преклузивния 6 месечен срок и претенцията за тази сума срещу поръчителя е допустима.

 За вземанията с настъпил падеж обаче в размер на 6 815,85 лв. за периода от 14.10.2007 г. до 14.10.2011 г. и договорна лихва в размер на 2671,39 лв. за същия период съдът намира следното:

Искът е допустим за вземанията по вноските за главница и лихва за периода от 14.06.2011 г.( настъпил падеж на тази дата) до 14.10.2011 г., на която дата е падежирала последната вноска преди обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото само за тези вноски не е изтекъл 6 месечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД. Тези вземания са в общ размер на 878,42 лв. за главница и 118,68 лв. за договорна лихва. Искът се явява недопустим  за дължимите вземания за главница и договорна лихва за периода от 14.10.2007 г. до 14.05.2011 г. вкл. в размер на 5937,43 лв.  за главница и 2552,71 лв. договорна лихва, доколкото спрямо  тях заявлението срещу главния длъжник е подадено извън 6 месечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД. За тази част от претенцията производството се явява недопустимо и следва да се прекрати, а постановеното съдебно решение следва да се обезсили като постановено по недопустим иск.

 Изведените горе  изводи кореспондират с приетото с мотивите на ТР 8/2017 г. по тълк. дело 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС разграничение на вземанията по договора за кредит на падежирали и непадежирали и съответно различния момент на тяхната изискуемост. Приемането, че срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД тече за всички вземания (падежирали и не към датата на обявяване на предсрочната изискуемост) от момента на обявяването на предсрочната изискуемост не почива на правно обосновани изводи. Падежиралите вноски вече са изискуеми на основание договореното с договора за кредит и няма как да бъдат обявени за предсрочно изискуеми доколкото техния падеж(срок) вече е настъпил. А срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД тече от изискуемостта на вземането срещу главния длъжник.

С оглед приетото по същество следва да се разгледа основателността само на претенцията в размер както следва:  за сумата от 878,42 лв. за главница по договор за кредит по вноски с настъпил падеж за периода 14.06.2011 г. до 14.10.2011 г. и договорна лихва в размер на 118,68 лв. и за сумата от  1703,40 лв. предсрочно изискуема главница от 08.11.2011г.

Падежиралите вноски за главница и лихва в посочения в горния абзац размер са дължими на основание договора за кредит на съответните, установени от погасителния план падежи и по делото не се установи да са заплатени от поръчителите или главния длъжник. Вноските, които не са били падежирали  до 08.11.2011 г. са станали изискуеми чрез редовното упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.  Съответно за посочените размери претенцията е основателна до общ размер на вземането от 2 581,82 лв. главница и 118,68 лв. договорна лихва, образувано от сбора на падежиралите и предсрочно изискуемите вноски.

Ответникът в първоинстанционното производство обаче е направил възражение за погасяване на претенцията на ищеца поради изтичане в негова полза на погасителна давност.

Съобразно приетото с ТР 8/2017 г. по тълк. дело 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решение 190/14.12.2016 г. по т. дело 2349/2015 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията и настъпването й не променя момента на изискуемост на вече падежиралите преди обявяването й вземания. Съответно давността за падежиралите към момента на обявяване на предсрочната изискуемост и за предсрочно изискуемите вноски след обявяването й тече от различен момент. Значението на падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, според която, банката има право да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо.

Приложимият за главницата по договора за кредит давностен срок е 5 годишният, съобразно трайно установеното практика на ВКС. Предвид това следва да се приеме, че претендираната главница от 878,42 лв. по падежиралите вноски за  периода 14.06.2011 г. до 14.10.2011 г.  не са погасени по давност и претенцията за тях е основателна, доколкото исковата молба следва да се приеме, че е подадена срещу поръчителя на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу него, а именно на 28.11.2011 г. Давността за вземанията за останалата част главницата в размер на 1703,40 лв. дължима на основание обявена предсрочна изискуемост на 08.11.2011 г. също не е изтекла, доколкото началния момент на давностния срок досежно нея започва от датата на обявяване на предсрочната изискуемост.

Договорна лихва се дължи само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост съобразно ТР 8/2017 г. по тълк. дело 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Давността е тригодишна, считано от датата, на която е станало изискуемо вземането за лихва. Доколкото настоящият съд приема, че падежиралите до датата на обявяване на предсрочната изискуемост вземания имат собствен падеж за всяко вноска, установен от погасителния план към договора за кредит, то следва да се приеме, че доколкото на предмет на разглеждане по същество са само  вземанията за договорна лихва за периода от 14.06.2011 г. до 14.10.2011 г. за които е спазен срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД, то за дължимата договорна лихва в този период, в размер на 118,68 лв. не е изтекла погасителната давност.( погасени по давност ако подлежаха на  разглеждане биха били лихвите, претендирани за периода преди 28.11.2008 г.).

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира като краен извод следното:  Претенцията за главница в размер на 5 937,43 лв. и договорна лихва в размер на 2 552,71 лв., дължими по падежирали в периода от 14.10.2007 г. до 14.05.2011 г. не подлежат на разглеждане по същество и са недопустими поради неспазен преклузивен срок по чл. 147           , ал.1 ЗЗД.

Претенцията за присъждане на сумата от 878,42 лв. за главница и договорна лихва в размер на 118,68 лв., по падежирали в периода от 14.06.2011 г. до 14.10.2011 г. анюитетни вноски и за присъждане на сумата от 1703,40 лв. главница, дължима в резултат от обявена на 08.11.2011 г. предсрочна изискуемост са основателни и следва да бъдат присъдени, тъй като за тях е спазен и срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД, и не е изтекла погасителната давност.

По разноските:

 С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат сторените във въззивното производство разноски, но доколкото такива не са претендирани, включително и чрез представянето на списък по чл. 80 ГПК, такива не следва да се присъждат.

Разноски в първоинстанционното производство: Ищецът има право на разноски съобразно с уважената част от иска в размер на 131,14 лв.  и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.  Ответникът има право на разноски в размер на 122,14 лв. деловодни разноски и 1221,32 лв. адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА съдебно решение от 06.03.2017 г., постановено по гр.д. 17251/2014 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е признал за установено на осн.чл.422 ГПК, че В.К.В. дължи на "П.Л." АД, ЕИК *******по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. 3795/2011 г. по описа на PC-Кюстендил за сумата над  2 627,77 лв. до присъдения размер от 8 565,20лв. главница, дължима по падежирали преди обявяването на предсрочната изискуемост (08.11.2011 г.) анюитетни вноски за периода от 14.10.2007 г. до 14.05.2011 г., в качеството му на поръчител по договор за потребителски кредит с анюитетни вноски 325/14 07.2006 г., сключен между "ДЗИ Банк" ДД, като кредитор, и А.И.Й.с ЕГН **********, като кредитополучател, вземането по който е било прехвърлено на "П.л." АД с договор от 30.03.2009, както и Договорна лихва за сумата над  2 552,70 лв. до присъдения размер от 5 277,10 лв. дължима по падежирали към датата на обявяване на предсрочната изискуемост анюитетни вноски с падежи от 14.10.2007 г. до 14.05.2011 г. и прекратява производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ съдебно решение от 06.03.2017 г., постановено по гр.д. 17251/2014 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е признал за установено на осн.чл.422 ГПК, че В.К.В. дължи на "П.Л." АД, ЕИК *******следните суми, предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. 3795/2011 г. по описа на PC-Кюстендил: за сумата над 2 581,82 лв. (45,95 лв.) до присъдените 2 627,77 лв. (сумата за главницата е присъдена с решението в размер на 8565,20 лв., от които решението е обезсилено за главницата в размер на 5 937,43 лв. и остава в размер на 2 627,77 лв.), присъдени като главница в качеството му на поръчител по договор за потребителски кредит с анюитетни вноски 325/14 07.2006 г., сключен между "ДЗИ Банк" ДД, като кредитор, и А.И.Й.с ЕГН **********, като кредитополучател, вземането по който е било прехвърлено на "П.л." АД с договор от 30.03.2009, както и за сумата над 118,68 лв.( съставляваща договорна лихва за периода от 14.06.2011 г. до 14.10.2011г.) до присъдения размер от 2552,70 лв.(сумата за лихва е присъдена в размер на 5 277,10 лв., от които решението е обезсилено за сумата от 2724,40 лв. и остава за размера от 2 552,70 лв.) по падежиралите към датата на обявяване на предсрочната изискуемост анюитетни вноски за периода от 14.06.2011 г. до 14.10.2011 г.

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 06.03.2017 г., постановено по гр.д. 17251/2014 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е признал за установено на осн.чл.422 ГПК, че В.К.В. дължи на "П.Л." АД, ЕИК *******следните суми, предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. 3795/2011 г. по описа на PC-Кюстендил: 2581,82 лв.(сбор от падежирали преди обявяване на предсрочната изискуемост вноски за периода от 14.06.2011 г. до 14.10.2011 г. и предсрочно изискуемите вноски) присъдени като главница в качеството му на поръчител по договор за потребителски кредит с анюитетни вноски 325/14 07.2006 г., сключен между "ДЗИ Банк" ДД, като кредитор, и А.И.Й.с ЕГН **********, като кредитополучател, вземането по който е било прехвърлено на "П.л." АД с договор от 30.03.2009, както и за сумата от 118,68 лв. договорна лихва за периода от 14.06.2011 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2011 г.(дата на подаване на заявление) до окончателното изплащане на сумата.

В останалата част досежно отхвърлителния диспозитив съдебното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА В.К.В. да заплати на "П.л." АД деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 131,14 лв. и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА  "П.л." АД да заплати на В.К.В. сумата от 122,14 лв. деловодни разноски и 1221,32 лв. адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

  Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                2.