РЕШЕНИЕ № 1561
Гр. Пловдив, 27. 12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев
Христо
Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от
младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 2398 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ж.А.Ч., чрез адв. Х. против решение № 3171/25.07.2019 г., постановено по гр.д. № 18055/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено, че същата дължи на Сграда в режим на етажна собственост – ТК „Форум” с адрес: *** сумата в размер на 1590,28 лв., представляваща дължими разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж от сградата за периода от месец юни 2015 г. до месец май 2018 г., ведно със законната лихва от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15910 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, IV брачен състав.
Във въззивната
жалба са изложени подробни съображения
защо счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяна на
решението. На първо място, възразява срещу представителната власт на „Тракия
2002” ООД да представлява етажната собственост при събиране на процесното вземане. Счита, че в разноските за управление и поддръжка на
първия етаж на етажната собственост следвало да участват всички съсобственици в
сградата /включително и тези притежаващи самостоятелни обекти на етаж 2 и 3 от
сградата/ . Възразява, че по делото не били представени годни доказателства за
извършените от ищеца разходи, които да са за консумативни разходи за процесната сграда. Няма доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното решениие. Няма доказателствени исканиня. Претендират се разноски за настоящото производство.
РС-Пловдив е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, предявен от Сграда в режим на етажна собственост – ТК „Форум” с управител „СИЕНИТ ИНВЕСТ” АД, и представител „ТРАКИЯ - 2002” ООД срещу Ж.А.Ч. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовата етажна собственост сумата в размер на 1590,28 лв., представляваща дължими разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж от сградата за периода от месец юни 2015 г. до месец май 2018 г., ведно със законната лихва от 04.10.2018 г.
В исковата молба се твърди, че сградата обект на етажна собственост - ТК Форум, гр. Пловдив била триетажна, като ответницата била собственик на самостоятелен обект в сградата, като се сочи, че съгласно решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. е въведен режим за разделно стопанисване и управление на първи етаж, от една страна и втори и трети етаж от сградата, от друга страна. Твърди също, че самостоятелните обекти на първия етаж от сградата били общо 90 на брой, като между тях, по равно, се разпределяли разходите за поддръжка и управление на общите части. За периода от месец 06.2015 г. до 05.2018 г. поддържа, че всеки етажен собственик на първия етаж от сградата дължал сумата от общо 1590,28 лв., която включвала разходи за вода, почистващи материали, абонаментно почистване, пожароизвестяване, топлинна енергия и лихви, охрана, осигуровки работник, заплата работник. Твърди, че ответницата не е заплатила посочената сума, поради което се претендира процесната сума.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Ж.А.Ч., в който оспорва представителната власт на „Тракия 2002” ООД да представлява етажната собственост при събиране на процесното вземане. Счита, че в случая е налице недопустима от закона процесуална субституция при предявяване правата на ищеца. Възразява срещу доводите на ищеца, че разноските за управление и поддръжка на първия етаж на етажната собственост следвало да се поделят поравно между собствениците на първия етаж, като излага насрещни твърдения, че разноските следвало да се поделят между всички съсобственици в сградата /включително и тези притежаващи самостоятелни обекти на етаж 2 и 3 от сградата/ съобразно притежаваните дялове от общите части. Посочва, че липсвало решение на ОС на ЕС относно размера на дължимите парични вноски за управление и поддържане на общите части на сградата. Поддържа, че по делото не били представени доказателства за извършените от ищеца разходи.
РС-Пловдив е приел, че процесната сграда е в режим на етажна собственост, Ж.А.Ч. притежава самостоятелен обект в етажната собственост(магазин с №51), както и разноските за управление и поддръжка на етажната собственост са реално извършени и е определен правилно размера на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски. След като е счел , че е установил наличието на всички тези юридически факти РС-Пловдив е уважил иска.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
РС-Пловдив е събрал всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.
Решението
е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Безспорно е установено, че сградата се намира в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС. Освен това не се спори, че Ж.Ч. е собственик на самостоятелен обект –магазин 51, находящ се на първи етаж от процесната сграда с площ 19,90 кв. м.
Не са основателни оплакванията на жалбоподателката, че няма доказателства за направени
консумативни разходи. Напротив, „Тракия
2002“ ООД надлежно е осчетоводило
фактури, които доказват извършени плащания за вода, за пречистване на канали,
за почистващи материали, за абонаментно професионално почистване , за пожарооповестяване, за разходи за топлинна енергия , за физическа охрана и за отопляване. Това се
потвърждава и от направената ССчЕ, която не е
оспорена от жалбоподателката. Всички тези разходи предствляват по съществото си разходи по ползването,
стопанисването и поддръжката на общите части, както впрочем е прието и от
Решение на ОС от ЕС от 10.06.2010 г., което не е оспорено, още по-малко по предвидение от закона ред.
Отделно от това, разпоредбите на чл. 6, ал.1 т. 9 и 10 от ЗУЕС предвиждат, че собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
съразмерно с притежаваните идеални части, а също и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Не са основателни възраженията на жалбподателката във връзка с липсата на права „Тракия 2002“ ООД да събира от собствениците(ползвателите) разходите за поддържане на общите части, защото „Сиенит Инвест” ООД е избран за управител на етажната собственост и е овластен от Общото събрание да сключи с „Тракия 2002” ООД договор за управление на първия етаж от етажната собственост, като делегира на „Тракия 2002” ООД управлението, поддръжката на първия етаж и събиране от етажните собственици на етажната собственост всички дължими суми. В изпълнение на мандата на 21.06.2010 г. между „Сиенит Инвест” ООД и „Тракия 2002” ООД е сключен договор за управление, съгласно който „Сиенит Инвест”, в качеството си на управител на етажната собственост и овластено лице по силата на възлага, а „Тракия 2002“ ООД, в качеството на изпълнител, приема и се задължава да извършва управлението/ администрирането на първия етаж от процесната сграда. Съгласно чл. 8, т.2 от Договора изпълнителят „Тракия 2002“ ООД има право да събира, включително и по съдебен ред от собствениците(ползвателите) на първия етаж разходите за поддържане и консумативните разходи за общите части, съразмерно с дела им от общите части в сградата. От всичко това следва, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата са дали съгласието си да овластят „Тракия 2002“ ООД да събира от собствениците(ползвателите) разходите за поддържане на общите части съгласно решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. Не са ангажирани доказтелства, че въпросното решение на ОС на ЕС е оспорвано. Реда за отмяната на този тип решения е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС. Когато решенията не са обжалвани по този ред, те са влезли в сила и обвързват членовете на етажната собственост, като инцидентен контрол за тяхната незаконосъобразност е абсолютно недопустим.
От събраните писмени доказтаелства, както и от заключението на СТЕ се установява техническата и юридическата обособеност на първия етаж. Това означава, че е необосновано оплакването на жалбоподателката, че част от консумативните разходи трябва да се поемат и от собствениците на обекти на втория и третия етаж от друга.
С оглед на гореизложеното решението на РС-Пловдив следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатска
защита в размер на 500лв.
С оглед на правилата, установени в
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3171/25.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 18055/2018 г., по описа на
Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Ж.А.Ч., ЕГН: ********** да заплати на Сграда в режим на етажна собственост – ТК „Форум” с адрес: ***, с управител „СИЕНИТ ИНВЕСТ” АД, ЕИК: ********* и представител „ТРАКИЯ - 2002” ООД, ЕИК ********* сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.