Решение по дело №1339/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 362
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150701339
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

362 / 11.5.2022г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на единадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                                             Председател: Георги Видев

 

при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 1339, по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на „ЕВРО БИЛДИНГ – 2016“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Р.П., чрез пълномощник Г.И., съдебен адрес *** против Ревизионен акт № Р-16001319008383-091-001/10.08.2020г., издаден от Г.Ч. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. М. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при НАП – София, ТД Пловдив потвърден в обжалваната част с Решение № 521/22.10.2020г. на Директор Дирекция “ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ  на НАП.

С жалбата се претендира отмяна на ревизионния акт. Сочат се доводи за неговата незаконосъобразност. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведените открити съдебни заседания от процесуалния представител на жалбоподателя, както и в представени от него писмени бележки. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Излага доводи за законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-160013190078383-020-001/19.12.2019 г., изменена със Заповед № Р-160013190078383-020-002/23.04.2020 г. и Заповед № Р-160013190078383-020-003/26.05.2020 г. с обхват на ревизията от 26.07.2018 г. – 31.05.2019 г. по ЗДДС и от 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. по ЗКПО. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001319008383-091-001/10.08.2020 г., срещу който жалбоподателят не е подал и ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.

Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 521/22.10.2020 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, по същество изцяло е потвърдил ревизионния акт в обжалваната част на допълнително начислен ДДС в размер на 13 189,57 лв., ведно с прилежащите лихви от 1 926,86 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 068,48 лв. с начислени лихви 286,16 лв.

В хода на съдебното дИ.е от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В случая  от направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

Установено е, че през ревизирания период основната дейност на ревизираното лице е „дейност на питейни заведения“, осъществявана в нает обект кафе-аперитив „Дел Мар“, находящ се в гр. Пазарджик. На 02.05.2019 г. е извършена оперативна проверка на този обект, документирана с нарочен протокол. При нея е установено, че в кафенето няма ПОС терминал и е въведен в експолоатация фискален принтер Датекс FP 60 KL. За управление на продажбите в търговския обект е използван софтуеър – “Touch Saie”, версия 1.15.301.632 и „Aton“ за отчитане на складовата наличност.

Предприети са действия за обезпечаване на информацията от използвания в обекта програмен продукт „TouchSale“ за отчитане на продажбите и ПП „Aton“ за отчитане на складовата наличност по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК. Посочените действия са документирани с протокол № 0014224/02.05.2019 г. по реда на чл. 40, ал. 3 от ДОПК.

Във връзка с анализа при ревизията е присъединено описание на базата данни на програмния продукт „TouchSale“, предоставено от „Ънриълсофт“ ООД с ЕИК ********* създател на софтуера.

Дружеството е сключило Договор № 23/01.03.2019 г. за абонаментно поддържане на софтуерните модули със „САТ1977“ ООД, ЕИК *********. Представена е фактура №*********/16.07.2019 г. за абонамент лиценз „Атон S и „Тъчсейл Маркиране“ от „САТ1977“ ООД на стойност общо 90,00 лв.

Фискалният принтер в обекта с ИН DT350704 и №ФП 02649427 е въведен в експлоатация на 02.05.2016 г. Отчетените от дружеството продажби чрез фискалното устройство за ревизирания период, са изведени в таблици. Тези данни от ФУ, възлизащи общо на 23 945,79 лв. за периода 04.06.2018 г. - 23.10.2018      г. и на 9 947 лв. за периода 28.03.2019 г. - 02.05.2019 г. са съпоставени с установените при ревизията извършени продажби по отчетените на програмен продукт „Touch Sale“ помесечно, възлизащи общо съответно на 80 713,21 лв. и 16 899,68 лв., представени в таблица, и са установени разлики, помесечно и общо в размер на 56 767,42 лв. за периода 04.06.2018 г. — 23.10.2018 г. и 6 952,68 лв. за периода 28.03.2019 г. - 02.05.2019 г. Направен е извод, че фактически реализираните продажби от обекта на дружеството кафе аперитив „Дел Мар“ надхвърлят значително размера на декларираните от дружеството продажби. Извършен е и допълнителен анализ по конкретни артикули, като е посочено, че продадените от дружеството артикули са подробно описани (с количества и продажна цена) в таблица SMETKA EL, което дава възможност да се установят с максимална точност количествата и наименованията на продадените артикули. Изтъква се, че наличието на подробна аналитична информация дава възможност да се установят причините за наличието на закрити сметки на сравнително големи суми, което от своя страна дава основание на органите по приходи да изключат хипотезата за наличието на технически грешки, както и да приемат, че в случая става въпрос за отчитане на реално продадени артикули.

Ревизиращият екип е установил, че продажбите се отразяват в таблица OPR чрез операция с код 4 „закриване на сметка“. В последствие в края на деня закритите сметки се обобщават с операция 8 - отчет на заведение, т.е. с операция тип „отчет на заведение“ с код 8 се приключват и отчитат всички извършени през деня продажби.

С Протокол №АА1566081/16.03.2020 г„ ревизиращите органи са извършили анализ на обезпечената база данни от ПП „Touch Sale“. Предмет на анализа е архивно копие на базата данни. Представена е информация за съхраняваната информация за операциите и съдържанието на полетата в таблица OPR. Установени са данни за извършените операции за ревизираните периоди. Извлечена е информация от таблица OPR и свързаните с нея таблици USERS за имената на операторите и OPR TIP за наименованието на операциите. Информацията е визуализирана в нова таблица с наименование ExtOPR, която съдържа информация за всички операции, отразени в системата. Данните от тази таблица са записани във файл Ext OPR.pdf.

С оглед осигуряване на подробна информация за реализираните продажби от таблица Ext OPR са изведени записите с операция „закриване на сметка“ с код 4 и „отчет на заведение“ с код 8.

Въз основа на изложеното, при анализа се установява, че за периода

04.06.2018      г. - 23.10.2018 г. общата сума на записите с операция 4 — закриване на сметка е 81 140,51 лв. или с 427,30 лв. повече от общата сума на записите с операция 8 - отчет на заведение, която е 80 713,21лв. За периода 28.03.2019 г. -

02.05.2019      г. общата сума на записите с операция 4 — закриване на сметка е 16 951,88 лв. или с 52,20 лв. повече от общата сума на записите с операция 8 - отчет на заведение, която е 16 899,68 лв.

Това предполага, че не всички закрити сметки означават реализирана продажба, поради възможността някои от сметките да бъдат сторнирани или да бъде извършена някаква друга операция, в резултат на която да бъде коригирана сумата по закритата сметка. На база така извлечените записи с операция тип „Отчет на заведение” органите по приходите приемат, че това са реално извършените от дружеството продажби от обект - кафе аперитив „Дел Мар“.

Извършваните от лицето доставки по смисъла на ЗДДС - доставки от кафе аперитив „Дел Мар“, са облагаеми, с място на изпълнение на територията на страната. Следователно за тези сделки се дължи данък добавена стойност като е приложима ставка на данъка 20% независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС.

Тъй като са установени данни за укрити приходи, данъчната основа, върху която да се приложи тази ставка, е определена по реда на чл. 122 и следващи от ДОПК. Данъчната основа за определяне размера на дължимия данък за всеки конкретен отчетен период е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като формирането и е станало като сбор от отчетения от дружеството оборот чрез ЕКАФП и установената при ревизията данъчна основа от неосчетоводени продажби.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Ревизиращият екип установява, че „Евро Билдинг - 2016“ ЕООД отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот към 31.07.2018 г. в размер на 53 612,08 лв. Предвид установения облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно до 07.08.2018 г., но не го е направило и да бъде регистрирано лице, считано от 22.08.2018 г.

В хода на ревизията е констатирано, че до датата на регистрация по ЗДДС - 27.05.2019 г., общият оборот на лицето не спада под 50 000 лв. и за него е налице основанието за задължителна регистрация по ЗДДС.

За периодите от 22.08.2018 г. до 26.05.2019 г., включени в обхвата на ревизията по ЗДДС, органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като са приели, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

Като са взели предвид, че дейността на „Евро Билдинг - 2016“ ЕООД е доставка на храни и напитки в кафе аперитив „Дел Map" - гр. Пазарджик, за извършените доставки на стоки – храни и напитки, органите по приходите са приложили нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и са приели, че данъкът се смята за включен в договорената цена.

Дължимият ДДС за извършените облагаеми доставки от „Евро Билдинг - 2016“ ЕООД за периода от 22.08.2018 г. до 26.05.2019 г. е определен в общ размер на 13 189,57 лв. и лихва в размер на 1 926,86 лв.

При направения от ревизиращите органи анализ са установени укрити приходи от кафе - аперитива за 2018 г. в размер на 47 306,18 лв., както и разходи, съпоставими със същите - 20 086,20 лв. Разходите са установени по данни на представените от дружеството справки и изчислено съотношение между декларираните приходи от продажби на стоки и разходи за стоки и материали, в процент - 42,46%. Посочено е, че дружеството е декларирало данъчна загуба за 2016 г. в размер на 8 921,31 лв., от която през 2017 г. е приспадната сумата от 974,21 лв. и за 2018 г. при определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК ревизиращият екип пренася остатъка от данъчната загуба - 7 947,10 лв. /8 921,31 лв. - 974,21 лв./, при съобразяване с разпоредите на чл. 70 - 71 от ЗКПО. Горните суми на допълнително установените приходи и разходи са прибавени към съответните декларирани такива, а данъчната основа за облагане с корпоративен данък е определена като разлика между установените при ревизията общо приходи и разходи, след пренасяне на данъчната загуба по чл. 70 от ЗКПО. По този начин е формирана данъчната основа (данъчна печалба) за ревизираната година и е доначислен полагащият се корпоративен данък; установен е дължимият данък и са начислени прилежащите лихви.

Съдът напълно споделя направените констатации от органите по приходите:

Ревизията правилно е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, който предвижда следното:

Чл. 122. (1) Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:

1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация;

2. налице са данни за укрити приходи или доходи;….

В случая действително е налице обстоятелството по т. 2 – наличие на данни за укрити приходи или доходи. Безспорно е, че с подробната информация, съдържаща се в програмния продукт „Touch Sale“ се установяват множество извършени продажби, които не са отчетени чрез фискалното устройство. В тази връзка неоснователни са възраженията за опорочаване на процедурата по чл. 122 от ДОПК поради недоказаност от административния орган на твърденията за укрити приходи с първични и счетоводни документи и други доказателства. Съдържащите се данни в програмния продукт са изключително подробни и не оставят съмнение, че действително са извършени съответните стопански операции. Посочени са: номер на транзакцията, номер на потребителя, извършил операцията, тип на операцията, дата и време на операцията, идентификационен номер на сметката, идентификатор на касата, идентификатор на компютъра, от който се извършва операцията и сума на операцията. Безспорно е, че всяка извършена операция и сделка може да бъде идентифицирана с тези данни. От друга страна случая се отнася до укрити приходи и не би могло да се очаква да са създавани счетоводни документи и други писмени доказателства във връзка с извършените сделки. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на проверката, при която е иззета информацията от програмния продукт за произволен избор на компютърни файлове от страна на проверяващите. Проверката е надлежно удостоверена със съответен протокол, а свидетелите, присъствали при нейното извършване не установяват незаконосъобразното ѝ провеждане. Напротив, свидетелите са работили с програмния продукт и са запознати с неговото функциониране, поради което не би могло да се приеме, че на проверката не са присъствали технически компетентни лица. Несъстоятелен е доводът, че направените от органите по приходите изчисления са резултат от математически сборове, а не конкретно установени данъчни фактически състави. Безспорно е, че са налице укрити приходи, в който случай е затруднено установяването на реалните данъчни задължения. Независимо от това, съществуващите в програмния продукт подробни данни са надлежно събрани и анализирани от проверяващите, с което данъчните задължения са установени по възможно най-достоверния начин. Направените от тях изчисления напълно се потвърждават от приетата комплексната съдебна експертиза. Експертизата е заключила и че е налице идентичност между файловете, открити на проверявания компютър и предоставените за изследване по делото. Противно на становището на жалбоподателя органите по приходите са изпълнили задължението си по чл. 122, ал. 4 от ДОПК, като по достоверен начин са определили основата за облагане с данъци за съответните периоди, за който са установени данните за укрити приходи.

Несъстоятелно е и оспорването от жалбоподателя на определената от органите по приходите дата за регистрация по ЗДДС – 22.08.2018 г., което отново е обосновано с липсата на данни за укрити приходи. Такива данни както многократно е посочено по горе са налице и тези данни са създадени и въведени от самия жалбоподател и неговите служители, които надлежно са попълвали в програмния продукт информацията за извършените продажби но незаконосъобразно не са я отразявали във фискалното устройство.

Данъчната основа за облагане с корпоративен данък и ДДС е определена законосъобразно от ревизиращите органи при спазване на критериите, изброени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Основателно те са приели, че разходите за персонал, наеми, външни услуги и други следва да се приемат за отчетени от дружеството в пълен размер, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя за  неправилно определени проценти разход – 42.46 % и преобразуване по ЗКПО за 2018 г.

Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че ревизията законосъобразно е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, като законосъобразно са определени дължимите данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС, ведно със съответните лихви.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Те следва да бъдат в размер на 1 054,13 лв., колкото е минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство от юрисконсулт.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на „ЕВРО БИЛДИНГ – 2016“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Р.П., чрез пълномощник Г.И., съдебен адрес *** против Ревизионен акт № Р-16001319008383-091-001/10.08.2020г., издаден от Г.Ч. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. М. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при НАП – София, ТД Пловдив потвърден с Решение № 521/22.10.2020г. на Директор Дирекция “ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ  на НАП в обжалваната част на допълнително начислен ДДС в размер на 13 189,57 лв., ведно с прилежащите лихви от 1 926,86 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 068,48 лв. с начислени лихви 286,16 лв.

Осъжда „ЕВРО БИЛДИНГ – 2016“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, разноски по делото в размер на 1 054,13 лв. (хиляда и петдесет и четири лева и тринадесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез настоящия съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                        

 

                                                                                   Съдия: /п/