№ 189
гр. Стара Загора, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ЗП“ С.З.К., ЕГН - ********** с
адрес град С., ***, чрез адвокат Д.Д. О. от АК - Сливен с адрес за връчване на
призовки и съдебни книжа: гр. С., ***-взискател в изпълнителното
производство против Постановление от 30.03.2022 г. на ДСИ при PC Стара
Загора по изп.д..№ 87/2022 г. по описа на СИС при PC Стара Загора, с което е
извършено прихващане.
Жалбоподателят „ЗП“ С.З.К. – взискател в изпълнителното
производство твърди, че постановлението е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Излага подробни съображения , като заявява, че съдебният
изпълнител при постановяване на постановлението е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила, като е проявил процесуална активност
съгласно чл. 7 от ГПК, извън неговата компетентност, тъй като своята
дейност той може да изпълнява само и единствено чрез способите,
предвидени в ГПК. Моли да бъде отменено обжалваното постановление.
Претендира да му бъдат заплатени направените разноски в настоящото
производство съобразно представения списък с разноските.
Постъпил е отговор на частната жалба от Б. Г. Б., с адрес: гр. С.З., *** и
В. Д. Ш., с адрес: гр. С.З., ***, чрез адв. Г.Д.Д., със съдебен адрес: гр. С., ***-
длъжници в изпълнителното производство, които изразяват становище, че
обжалвания акт е правилен и законосъобразен и излагат подробни
съображения. Молят да бъде оставена без уважение подадената частна жалба
1
и да бъде потвърден обжалвания акт на съдебния изпълнител.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ДСИ съгласно
чл.436, ал.3 ГПК.
Окръжният съд като разгледа материалите по делото, обсъди
направените в жалбата оплаквания и възраженията на другите страни, намери
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна
страна. Съдът счита, че жалбата е допустима на основание чл.435 ал.1 т.3 от
ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалва се постановление за прихващане по делото на държавен
съдебен изпълнител от 30.03.2022 г.
С молба Вх. № 1531/23.03.2022 г. длъжниците Б.Б. и В.Ш. са заявили
своята воля за прихващане, като са предоставили информация за този факт на
съдебния изпълнител, с оглед на факта, че същият няма как да е запознат с
развитието на казуса между страните. Същите са представили удостоверение
от ЧСИ Г.Г., от което е видно, че има висящо изпълнително дело срещу
взискателя по настоящото изпълнително дело, а именно С.К.. С оглед на
което са заявили, че правят прихващане с оглед, че тяхното вземане е по -
старо, изискуемо и в по - голям размер. Съдебният изпълнител е констатирал,
че има насрещни, ликвидни и изискуеми вземания на страните от така
направеното изявление за прихващане и е приел, че са налице предпоставките
на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, поради което е постановил с обжалваното
постановление от 30.03.2022 г., че извършва прихващане.
Настоящата инстанция намира тези изводи на ДСИ за неправилни и
незаконосъобразни.
Възражението на длъжника за недължимост на сумата по
изпълнителния лист поради настъпило прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД
не може да бъде обсъждано от съдебния изпълнител. Това е така, защото той
е орган на принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала
публична функция да извършва принудително събиране на частни
притезания. Своята дейност той може да изпълнява само и единствено чрез
способите, предвидени в ГПК. Така, за да възникне задължение за съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е
настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички
възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното
производство. Законът не е предоставил компетентност съдебният
изпълнител да извършва или да констатира осъществяването на прихващане –
то не е предвидено като изпълнителен способ. По съществото си преценката
за наличие на компенсаторно волеизявление и правните му последици е
правораздавателна дейност, каквато съдебният изпълнител не може да
осъществява. Изпълнителят процес се различава от исковия именно поради
2
безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Извън
компетентността му е да прави преценка за погасяване на задължението по
направени от длъжника възражения – за прихващане, за изтекла погасителна
давност и т.н. В разпоредбата на т. 1 от чл. 433, ал. 1 ГПК законодателят е
посочил като основание за прекратяване на изпълнителното производство
представянето на разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция
от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Представянето на такъв документ от длъжника
прекратява изпълнителното производство по силата на закона, без да бъде
правена каквато и да е преценка от съдебния изпълнител. Тогава той не само
може, но е длъжен да изготви постановление за прекратяване. В случая няма
нито твърдения, нито доказателства основанията, предвидени в този текст, да
са налице. В тази връзка следва да се отбележи, че прихващането е способ за
погасяване на облигационното отношение, а не изпълнение по него за разлика
от плащането, каквото изисква посочената по-горе норма. Друг е въпросът, че
в случая между страните е налице спор за материално право относно
извършеното прихващане, който следва да бъде разрешен по исков ред.
Единствено влязлото в сила съдебно решение, ако е в полза на длъжника в
изпълнителното производство, би било основание за прекратяване на
изпълнението на основание чл. 433, т. 7 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК
длъжникът разполага с възможността да предяви иск, чрез който може да
установява фактите, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право - погасяване
на правото на принудително изпълнение, поради плащане, прихващане,
изтекла погасителна давност и др. Както бе посочено по-горе, законът не е
предоставил компетентност съдебният изпълнител да извършва или да
констатира осъществяването на прихващане. То не е предвидено като
изпълнителен способ, а своята дейност по принудително събиране ДСИ може
да осъществява само със способите, предвидени в ГПК. Това се отнася в
пълна степен и за действията му по започване, спиране и прекратяване на
изпълнението, които той може да извършва само при предвидените в закона
основания.
С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата на ЗП“ С.З.К. е
основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното
постановление, с което се извършва прихващане и по същество се приключва
изпълнителното производство по смисъла на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
На въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски за
настоящата инстанция в размер на 425 лв. за възнаграждение за един адвокат
и заплатена ДТ.
Водим от горните мотиви, окръжният съд:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 30.03.2022 г. на ДСИ при PC Стара Загора
по изп.д..№ 87/2022 г. по описа на СИС при PC Стара Загора.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., с адрес : гр. С.З., *** и В. Д. Ш., с адрес : гр. С.З., ***,
чрез адв. Г.Д.Д., със съдебен адрес: гр. С., *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗП“
С.З.К., ЕГН - ********** с адрес град С., ***, чрез адвокат Д.Д. О. от АК -
Сливен с адрес за връчване на призовки и съдебни книжа: гр. С., ***, сумата
от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща направените
по делото разноски за възнаграждение за един адвокат и внесена ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4