Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр. Плевен, 22.04.2019 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                            Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова  и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. № 682  по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Електронен фиш Серия-К № 2598800 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - ATCC СПУКС ARH CAM S1-11743cd, издаден от О.н.М.н.П.А.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400,00 лв., за това, че на 10.03.2019г. в 10:35 часа в гр. Плевен, ***, консервен завод „Сторко“ с посока на движение към с. Опанец, с МПС – лек автомобил “АУДИ А4” с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, а именно: при разрешена скорост 50 км/ч., установена скорост 78 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издадения електронен фиш е останала жалбоподателят П.А.Т., който го обжалва и моли съда да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

        Жалбата като подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално допустима.  

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на електронния фиш,  досежно неговата законосъобразност.

Видно от електронния фиш, жалбоподателят  е санкциониран за извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма предвижда при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, за населено място – 50км. в час. Видно от електронния фиш, нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол в гр. Плевен, която заснела нарушението с видеозапис/клип/снимка №0053780. Скоростта в този участък, с която следва да се движат автомобилите е 50 км. в час, за населено място. Видно от ел. фиш и приложения към доказателствата видеоклип засечената скорост е била 78 км. в час, т.е. превишението в конкретния случай е било 28 км. в час /с отчетен толеранс на измерена скорост от -3%/.

Видно е, че е налице действително разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при полеви тест от 3 км/час. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена.

Обжалваният електронен фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя Т., като се има предвид, че същият  се явява собственик на регистрираното МПС, с което е извършено нарушението, което обстоятелство и не се оспорва. Освен това, жалбоподателят няма данни да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, каквото обстоятелство и не се твърди.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Видно е, че от снимковия материал би могло да се стигне до изводите направени от АНО, което доказва по несъмнен начин извършването на административното нарушение от жалбоподателя.

Въпреки гореизложеното при така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна Съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно-наказателното производство. Споделят се доводите в жалбата, а именно, че атакуваният електронен фиш  е незаконосъобразен.

В конкретния случай на жалбоподателя е ангажирана отговорността по чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и, ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по, ал. 1, т. 6 и, ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Нормата на  чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент, а именно повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване не само на конкретната нарушена норма, но и на предходното НП, респ. ЕФ, с което жалбоподателят е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по спорния фиш.В случая в диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване  по коя от изброените в нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението и изобщо не е ясно върху коя разпоредба се е позовал наказващият орган за да наложи санкция в този  размер, което е и пречка съдът да извърши преценка  за правилност на ЕФ, още повече, че в случая е приета повторност на нарушение, за което не е  налице текстово описание в дизпозитива.

Съдът не разполага с възможност да санира този пропуск , тъй като се касае за непълно описание на нарушение, обстоятелства на негово извършване и липса на конкретно посочена нарушена разпоредба. При тези доводи ЕФ подлежи на отмяна като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Електронен фиш Серия-К № 2598800 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - ATCC СПУКС ARH CAM S1-11743cd, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на П.А.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400,00 лв., за това, че на 10.03.2019г. в 10:35 часа в гр. Плевен, ***, консервен завод „Сторко“ с посока на движение към с. Опанец, с МПС – лек автомобил “АУДИ А4” с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, а именно: при разрешена скорост 50 км/ч., установена скорост 78 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: