О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260149 19.10.2020 г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 19 деветнадесети октомври Година 2020
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 3220 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 87, ал.3. във връзка с чл.26, ал.2, предл.4 и
чл.26, ал.4, предл.2 от ЗАКОНА за задълженията и договорите /ЗЗД/ и във вр. чл.129,
ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.130, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Т.И.Т. с постоянен
адрес ***, представляван от пълномощника си адв. Ц.В. против Определение № 260101
от 31.08.2020 г. по г.р.д. № 2267/2019 г. по описа на РС – Стара Загора с пр.основание
чл.129, ал.2 от ГПК.
Жалбоподателя твърди, че
получили горепосоченото Определение, с което производството по
гражданско дело с № 2267/2020г. се прекратява
и се връща исковата молба по делото.
В настоящата частна жалба обжалва пред
въззивния съд в законният срок това прекратяване, като мотивите му за това са
следните :
Петитума на исковата молба от 02.07.2020 год. бил съда да развали Договора
за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 110 /сто и десет/, том VII /седми/ н.д.№ 2145 /две хиляди сто четиридесет и пет/ от 28.11.1989 год.
/двадесет и осми ноември хиляда деветстотин осемдесет и девета година/ при
Старозагорският нотариус при Районен съд Стара Загора, до размера на 1/4
ид.ч./една четвърт/ ид.част придобит въз основа на този договор от съпругата ми
М.В.Т.с ЕГН - ********** по време на гражданският ни брака сключен на 13.05.1979
год. на основание чл.87, ал.З ЗЗД във вр.с чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД - липса на
основание, смъртта на прехвърлителката същият ден при подписване на
нотариалният акт.
С Разпореждане от 13.07.2020 год. съда оставил исковата молба без движение
за отстраняване някои нередности и вписване на исковата молба, както вписване и
на поправената искова молба. На 13.07.2020 год. представили в съда и вписана
искова молба и поправената с изпълнени дадените указания и внасяне на
определената от съда допълнителна д.т.
В изпълнението указанията на съда, дадени в т.З от Разпореждане от
13.07.2020 год., че в конкретния случай е не за разваляне на договора, а по
правилно е според съда, да се иска прогласяване нищожността съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.1, т.4 от ЗЗД, в представената вписана поправена
искова молба на основание чл. 129, ал.5 ГПК, уточнили петитума и вместо
разваляне на посоченият по горе подробен нотариален акт до размера на 1А
ид.ч.съда да обяви нищожността на Договора за прехвърляне на собствеността върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален
акт № 110 /сто и десет/, том VII /седми/ н.д.№ 2145 /две
хиляди сто четиридесет и пет / от 28.11.1989 год. /двадесет и осми ноември
хиляда деветстотин осемдесет и девета година/ при Старозагорският нотариус при
Районен съд Стара Загора, представляваща ЕДНОСТАЕН АПАРТАМЕНТ находящ се в ***с
идентификатор 68850.509.7146.16.8 по Кадастрална схема № 15249380-12.03.2020
год.***, намиращ се на *** в сграда с идентификатор 68850.509.7146.16.8,
сградата разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.7146, брой нива
на обекта 1, с площ от 49.50 кв.м./четиридесет и девет цяло и петдесет стотни
кв.м./с прилежащото се избено помещение № 6-шест, на ниво 1 при съседни
самостоятелни обекти: На същия етаж имот с идентификатор
68850.509.7146.16.9,.68850.509.7146.16.7,под обекта имот с идентификатор
68850.509.7146.16.5 и над обекта 68850.509.7146.16.11 до размера на ХА
ид.ч./една четвърт/ ид.част придобит въз основа на този договор от съпругата ми
М.В.Т.с ЕГН - ********** по време на гражданският ни брака сключен на
13.05.1979 год. на основание чл.87, ал.З ЗЗД във вр.с чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД
- липса на основание, смъртта на прехвърлите ката същият ден при подписване на
нотариалният акт.
Ето
защо на тези правни основания, изброени по горе моли съда да отмени това
определение и да върне делото на Районният съд, където да му бъде дадена
възможността да изправи пропуските на исковата молба.
Подробни съображения за това са изложени в частната жалба
на жалбоподателя с вх. № 26194/17.09.2020г., депозирана по ч.гр. дело с № 2267/2020г. чрез РС-Стара
Загора.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за
писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото М.В.Т..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в
процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275,
ал.2 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под № 260101 от 31.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2267/2020 г.
по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.130, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК първостепенният РС – Стара Загора е РАЗПОРЕДИЛ, че ВРЪЩА искова
молба с вх. № 17053/02.07.2020 г. и поправената искова молба с вх. №
21396/13.08.2020 г. на ищеца Т.И.Т., поради недопустимост на предявения с нея
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, против ответницата М.В.Т., и ПРЕКРАТЯВА
поради това образуваното за разглеждането му производство по настоящото
гражданско дело номер 2267 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.
Жалбоподателят Т.И.Т. е получил съобщението за изготвеното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на първостепенния
съд на датата 10.09.2020 год., като съобщението е получено от адв. В. – надлежен
пълномощник на жалбподателя по делото. Жалбата е постъпила в РС-Стара Загора на седмия ден с вх. № 26194/17.09.2020г. против същото Определение на първоинстанционния
съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния срок и следва
да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
С Определение от датата 31.08.2020 г. първоинстанционият
съд е върнал исковата молбата на жалбподателя поради недопустимост на
предявения иск и съдът е прекратил производството по делото. Изводът на първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен поради
следните съображения:
Въззивният съд следва да отбележи, че
съобразно нормата на Чл. 87, ал.3. от
ЗАКОНА за задълженията и договорите /ЗЗД/ Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават
или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако
ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според
обстоятелствата срок за това. Според изр.2 Разваляне на договора не се допуща,
когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора.
Въззивната инстанция намира от данните по първоинстанционното дело, че първоначалната искова молба е била заведена с
правно основание именно чл.87, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД с петитум да бъде развален процесния договор за издръжка и гледане до
размера на ¼ /една четвърт/ ид.част придобит въз основа на този
договор от съпругата му М.В.Т.с ЕГН - ********** по време на гражданският ни
брака сключен на 13.05.1979 год. на основание чл.87, ал.З ЗЗД във вр.с чл.26,
ал.2, предл.4 ЗЗД - липса на основание, смъртта на прехвърлителката същият ден
при подписване на нотариалният акт.
С Разпореждане от 13.07.2020 год. първостепенният съд е оставил исковата
молба без движение за отстраняване някои нередности и вписване на исковата
молба, както вписване и на поправената искова молба.
На датата 13.07.2020 год. ищците са представили в съда вписана искова молба
и поправената с изпълнени дадените указания и внасяне на определената от съда
допълнителна д.т.
В изпълнението на указанията на първостепенния съд, дадени в т.З от
Разпореждане от 13.07.2020 год., че в конкретния случай е не за разваляне на
договора, а по правилно е според съда, да се иска прогласяване нищожността
съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.4 от ЗЗД, в представената вписана
поправена искова молба на основание чл. 129, ал.5 ГГЖ, ищците са уточнили
петитума и вместо разваляне на посоченият по горе подробен нотариален акт до
размера на ¼ ид. част са поискали съда да обяви нищожността на Договора
за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 110 /сто и десет/, том VII /седми/ н.д.№ 2145 /две хиляди сто четиридесет и пет / от 28.11.1989 год.
/двадесет и осми ноември хиляда деветстотин осемдесет и девета година/ при
Старозагорският нотариус при Районен съд Стара Загора, представляваща ЕДНОСТАЕН
АПАРТАМЕНТ находящ се в ***с идентификатор 68850.509.7146.16.8 по Кадастрална
схема № 15249380-12.03.2020 год.***, намиращ се на *** в сграда с
идентификатор 68850.509.7146.16.8, сградата разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.509.7146, брой нива на обекта 1, с площ от 49.50
кв.м./четиридесет и девет цяло и петдесет стотни кв.м./с прилежащото се избено
помещение № 6-шест, на ниво 1 при съседни самостоятелни обекти: На същия етаж
имот с идентификатор 68850.509.7146.16.9,.68850.509.7146.16.7,под обекта имот с
идентификатор 68850.509.7146.16.5 и над обекта 68850.509.7146.16.11 до размера
на ХА ид.ч./една четвърт/ ид.част придобит въз основа на този договор от
съпругата ми М.В.Т.с ЕГН - ********** по време на гражданският ни брака сключен
на 13.05.1979 год. на основание чл.87, ал.З ЗЗД във вр.с чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД - липса на основание, смъртта на прехвърлите ката същият ден при подписване
на нотариалният акт.
Въззивният съд намира, че така както са отстранени нередовностите по първоначалната
искова молба се явява недопустимо. В този смисъл недопустимо е преминаването в
един процес и по едно делото от иска за разваляне на договор по съдебен ред към
иск за нищожност на същия договор, тъй като с това изменение на иска се променя
както обстоятелствената част, така и петитума на исковата молба. Т.е. стига се
до предявяването на съвсем нов иск, което е недопустимо съгласно чл.214 от ГПК.
Но дори и да се приеме,
че с новия петитум не се предявява нов иск по смисъла на ГПК, то и с
поправената искова молба, съдът намира, че предявеният с нея иск по чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД също се явява недопустим. Не само защото с него ищецът иска
обявяване на частична нищожност, до размера на ¼ идеална част от
прехвърления с него имот, на договора за издръжка и гледане, поради липса на
основание, а последното е съществен елемент от съдържанието и на този договор.
Поради това липсата му винаги има за последица нищожност на целия договор, а не
на отделна част от него, а още по-малко на идеална част от прехвърления с него
имот. А само когато нищожността засяга отделна, несъществена част/клауза от
договора, нищожността му не влече нищожност на целия договор и законът допуска
иск за обявяване на частичната му нищожност, а случаят определено не е такъв
(чл. 26, ал. 4 ЗЗД).
От друга страна защото,
когато страна по него предявява иска си за нищожност на договор, всички
останали страни по същия договор са задължителни необходими другари, защото са
участници в едно и също материално правоотношение, и решението по такъв иск
трябва да бъде еднакво спрямо всички тях (чл. 216, ал. 2 ГПК и Опр. 632-2013-I г.о.).
Поради това те следва задължително да участват в делото и то като
срещупоставени страни така, както са били те такива срещупоставени страни и по
този договор, чиято нищожност е предмет на иска (чл. 216, ал. 2 ГПК). Това
се отнася и за процесния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за обявяване
нищожността на договора за издръжка и гледане, по който надлежни ищци могат да
бъдат само наследниците на починалата майка на ищеца, прехвърлител по този
възмезден договор с вещноправен ефект (доколкото само те, а не ищецът и
ответницата, които очевидно нямат правен интерес да искат обявяване на
нищожността на същия, въз основа на който са придобили в СИО прехвърлената им
идеална част от процесния имот), а надлежни ответници - страните по настоящото
дело, а не от ищеца срещу ответницата, както недопустимо го е предявил по
делото ищеца, защото те с ответницата стоят на едната страна, на приобретателя,
по този договор. Поради това не могат при иск за нищожността му да бъдат срещупоставени
страни по делото, както недопустимо ги е конституирал ищеца с исковата си
молба, защото в този случай решението очевидно не може да бъде еднакво спрямо
тях двамата, а именно така изисква императивно нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК,
защото са задължително необходими другари по такъв иск, независимо, че са вече
бивши съпрузи (така и Опр. 128-2020-I г.о. и Р 772-2009-IV
г.о.). Поради това, от гледна точка на процесуалната легитимация/надлежната
страна (но не и от гледна точка на правния интерес с оглед изложеното), по
същия иск те следва задължително да стоят заедно на едната страна на
процесуалното правоотношение (на ответника или на ищеца, но не и един срещу
друг), защото имотът, предмет на иска за нищожност на договора за прехвърлянето
му срещу издръжка и гледане, е придобит от тях възмездно по време на брака им
(чл. 19, ал. 1 и 3 СК/85 г., отм.).
Освен това законовите
правила на съпружеската имуществена общност, която обосновава възникването на
правото на собственост и за неучаствалият в сделката съпруг, налагат участието
му в процеса за нищожност на тази сделка на същата страна, на която участва в
делото и другият съпруг - страна по нея (Р 200-2012-I
г.о., Опр. 128-2020-I г.о. и Р 772-2009-IV г.о.). Иначе решението по същия иск
не би могло да бъде еднакво спрямо тях двамата, а именно така повелява
императивно процесуалния закон, защото са задължително необходими другари по
този иск и не могат поради това да бъдат срещупоставени страни по него (чл.
216, ал. 2 ГПК). Ето защо съдът намира, че страните по делото очевидно не са и
активно и пасивно процесуално легитимирани да бъдат срещупоставени страни по
предявения от ищеца иск за частична нищожност на процесния договор за издръжка
и гледане, което обуславя извод, че те са ненадлежни страни по този иск, а
последният се явява недопустим и на това
основание.
Посочените от частния жалбподател два броя Решения на които същият се
позовава в частната си жалба, а именно Решение под № 545/28.07.2010 год.на ВКС
по гр.д.№ 825/2009 год. IV г.о. с докл. съдия С.Ц.,
както и Pешение с № 597 /неправилно е посочен в частната жалба от жалбподателя №
497/ от датата 15.01.2012 год.на ВКС по гр.д.№ 1334/2010 год., IV г.о. с докл.съдия С.Ц. въззивният съд счита че са неотносими към делото,
тъй като разглеждат хипотезата на първоначално предявения иск от ищеца и
жалбподател за развалянето на ид. част от процесния договор по чл.87, ал.3 от ГПК, а последният и поправен предявен иск от ищеца е за обявяване на
НИЩОЖНОСТТА на същия договор с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД.
Поради
това исковата молба с поправената искова молба, с която е предявен, правилно е
била върната на ищеца, а образуваното за разглеждането й производство по делото
обосновано е било прекратено на основание нормата на чл. 130 ГПК.
Първоинстанционният РС-Стара Загора се е съобразил, както с приложимите по
случая императивни норми на специалния закон, така и с задължителната съдебна
практика на Върховните съдилища на Републиката и касателно връщането на
исковата молба и съответно прекратяването на делото при констатираните
нередовности, които не са били отстранени в цялост от жалбподателя.
Първостепенният съд е стигнал до единствено възможните в настоящата ситуация и
същевременно с това правилни и обосновани изводи, че не са налице законовите
предпоставки за продължаването на делото, а са налице тези за неговто
прекратяване поради недопустимост на предявения иск.
В тази връзка въззивният съд следва
да потвърди изцяло обжалваното Определение на РС- Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
По
аргумент от чл. 130, ал. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано
само от ищеца и частен жалбподател, на който поради следва и да се съобщи.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение с № 260101 от 31.08.2020 г. по ч.гр.д. №
2267/2020 г. по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.130, ал.1 във
връзка с ал.2 от ГПК първостепенният РС – Стара Загора е РАЗПОРЕДИЛ, че ВРЪЩА
искова молба с вх. № 17053/02.07.2020 г. и поправената искова молба с вх. №
21396/13.08.2020 г. на ищеца Т.И.Т., поради недопустимост на предявения с нея
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, против ответницата М.В.Т., и ПРЕКРАТЯВА поради
това образуваното за разглеждането му производство по настоящото гражданско
дело с номер 2267 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на частния жалбподател пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.