№ 10758
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110138762 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу С. С. с, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 791,42 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Сердика“, бл. 24, вх. Г, ет. 7, ап. 70, аб. № 93602, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.02.2023 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 115,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г., сумата в размер на 70,84 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.02.2023 г., до
изплащане на вземането и сумата в размер на 12,07 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 10105/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответникът оспорва предявените искове. Посочва, че на 06.10.2022 г. е заплатил
всички задължения по фактура № ********** от 31.07.2022 г.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
последния е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не е спорно, а и от събраните по делото
писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот се установява, че
през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот. При това положение
следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба същият е бил клиент на
топлинна енергия през исковия период. По делото не са ангажирани доказателства и не се
твърди ответникът да е отчуждил процесния имот преди исковия период, поради което
следва да се приеме, че по делото се установява наличието на правоотношение между него и
ищеца по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е възникнало
задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и въз основа на
неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че за процесния период
стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот е в общ размер на 974,46
лева при съобразяване на резултата от изравнителните сметки. От посочената сума вещото
лице е приспаднало сумата в размер на 40,80 лева, представляваща сума за възстановяване
от намалена цена на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. – 31.03.2020 г. Следователно
задължението на ответника за исковия период за главница за стойност на доставена
топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 933,66 лева. Вещото лице е констатирало,
че преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК са извършени плащания в общ размер на
142,24 лева, от които 132,96 лева, платени с касов бон от 06.10.2022 г. и 9,28 лева, платени с
касов бон от 06.10.2022 г., като с посочените суми са погасени част от вземанията за
главница за процесния период. В обобщение вещото лице е посочило, че дължимата сума за
потребена топлинна енергия за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (на 24.02.2023 г.) е в претендирания размер от
791,42 лева, като посочените плащания са взети предвид от ищеца преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Други плащания, касаещи процесния период, не са
констатирани, като не са и ангажирани и доказателства за направени такива. При това
положение се налага извод за основателност на предявения иск за главница за стойност на
2
потребена топлинна енергия, поради което същият следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, а и съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза дължимата сума за процесния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. е в размер на 70,84 лева, поради което и доколкото в посочената по-горе сума
за топлинна енергия съгласно заключението на вещото лице не е включена и дължимата
сума за дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло
основателен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза дължимото обезщетение за забава за процесния период от
15.09.2020 г. до 14.02.2023 г. върху сумата за топлинна енергия от 791,42 лева възлиза на
сумата в размер на 113,31 лева. С оглед липсата на данни за плащане на претендираното
обезщетение за забава, то предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен до установения дължим размер от 113,31 лева, а за разликата до пълния претендиран
размер от 115,78 лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 12,07 лева за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът претендира разноски в общ размер на 425 лева, от които 25 лева за
платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, които определени съразмерно на уважената част от
исковете, възлизат на сумата в размер на 418,61 лева.
Претендираните от ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на 75
лева, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
3
определени съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в размер на 73,87
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Определени съразмерно на отхвърлената
част от исковете, дължимите в полза на ответника разноски възлизат на сумата в размер на
3,01 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу С. С. с, с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. с, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сердика“, бл.
24, вх. Г, ет. 7, ап. 70, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 791,42 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 24, вх. Г, ет. 7, ап. 70, аб. № 93602, ведно със
законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 113,31 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020
г. до 14.02.2023 г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия, сумата в
размер на 70,84 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 10105/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху вземането за главница за стойност на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 113,31 лева до пълния
предявен размер от 115,78 лева, както и иска за сумата в размер на 12,07 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА С. С. с, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 24, вх. Г,
ет. 7, ап. 70, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 418,61 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 73,87 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на С. С. с, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 24, вх.
Г, ет. 7, ап. 70, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3,01 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– д.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4