О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 265
гр. Пловдив, 31.07.2020 година
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав,
в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова въззивно частно т. дело № 380 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 14.05.2020
година по т. дело № 33/2019 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е
осъден ищеца З.Г.И. да заплати на
ответника Н.разноски за производството по делото в размер на 1726,04 лева.
Така постановеното определение е
обжалвано с частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство З.Г.И. представляван от пълномощника си
адвокат Ц.В.. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
на прекратителното определение. Те се свеждат до липсата на мотиви на съда,
поради което не ставало ясно дали производството е прекратено поради
неизпълнение на изискването на чл. 511
ал. 3 от КЗ за предявяване на претенцията първоначално за доброволно уреждане или
поради ненадлежното му предявяване срещу Н.вместо срещу кореспондента в България на
чуждия застраховател. Изложени са доводи за предявяване на претенция за
доброволно уреждане на отношенията до Н., което неправомерно отказало да
образува преписка, като това негово действие следвало да се приеме като отказ
за заплащане на обезщетение, евентуално като липса на произнасяне. Според
частния жалбоподател при наличие на такъв отказ предявяването на иска пред съда
било допустимо. Последващото назначаване на кореспондент на застрахователя от
чужда държава в България, извършено след приключване на доброволната процедура
с отказ, не се отразявало на допустимостта на иска по съдебен ред. В частната
жалба се поддържа също, че присъдените
разноски са в завишен размер и че част от тях са направени именно поради
процесуалното поведение на ответника. Липсвали и доказателства за регистрация
на процесуалния представител на ответника по ЗДДС. По тези съображения се иска
отмяна на обжалваното определение, включително в частта, с която ищецът е
осъден да заплати разноски на ответника, евентуално за тяхното намаляване
съобразно извършените действия.
Срещу частната жалба е подаден
писмен отговор ответника С. „Н.“ чрез
процесуалния му представител адвокат А.Б.. В писмения отговор е изразено
становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че ищецът не е
изпълнил процедурата, предвидена в КЗ, поради което не били налице предвидените
в чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ предпоставки
за предявяването на иска пред съда. Твърди се, че при наличие на данни за
кореспондент на нидерландския застраховател в България, е необходимо да има предявена застрахователна претенция
пред него и да е изтекъл срока по чл. 496 от КЗ, за да е допустим иска пред
съда. Оспорени са доводите от частната
жалба, свързани с разноските на ответника в производството пред първата
инстанция. Претендира се присъждане на
разноски, направени в настоящото частно производство.
Отговор срещу частната жалба е подаден и от ответника
по евентуалния иск Г. ф., представляван от адвокат С.М.. В него също се
изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че правилно
е приета недопустимост на иска на
основание чл. 511, ал. 3 от КЗ поради неизпълнение на изискването на чл. 511,
ал. 1, т. 1 от КЗ.
Апелативният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на производството по
делото, попадащо в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, като при подаването
ѝ е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната
жалба е основателна.
По т. дело № 33/2019 година е
предявен осъдителен иск от З.Г.И. против
С. „Н.“ с евентуален иск с ответник Г. ф..
Искът е за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, причинени на ищеца при ПТП, станало на 10.10.2017 година в град П.по
вина на водача на лек автомобил „К.“. От изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства се установява, че за този автомобил има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с период на валидност от
28.09.2017 година до 12.10.2017 година с нидерландско застрахователно дружество
***N.V. с код ***.
/ стр. 35/.
Безспорно е по делото, че
посоченият нидерлански застраховател не е имал свой кореспондент в България до
01.11.2018 година. Такъв е обявен на
официалната страните на Н., считано от 01.11.2018 година.
Пострадалият при ПТП З.Г.И. е сезирал Н.с претенция за заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени и неимуществени вреди с вх. № 2-1004 от 06.02.2018
година. На 25.04.2018 година ищецът е
уведомен с писмо изх. № 1-105 чрез процесуалния си представител адвокат В., че Н.не
е компетентно да обработи преписката му, а претенцията следва да бъде
адресирана към Г.ф. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б от КЗ.
На 25.06.2018 година с молба вх. №
24-01-463 ищецът З.И. е сезирал и Г.ф. с претенция за изплащане на обезщетение.
Представени са по делото две писма от Г.ф.
до ищеца. С първото от тях с изх. № 24.-01-463.1/04.07.2018 година
ищецът е уведомен за необходимостта да представи допълнителни писмени
доказателства във връзка с ПТП и да посочи банкова сметка. ***. №
24.01.463/13.09.2018 година съдържа
мотивиран отказ на Г.ф. за заплащане на обезщетение, като на ищеца е
указана възможността или да предяви нова претенция пред Г.ф. или да предяви иск
по съдебен ред на основание чл. 558 ал. 5 от КЗ.
При тези данни съдът намира, че липсват процесуални пречки по чл. 511 ал. 3 от КЗ за предявяване на иска
пред съда по отношение на ответника по главния иск Н.. Такива липсват и по отношение на ответника по евентуалния иск Г.
ф.. И спрямо двамата ответници е изпълнена процедурата по
чл. 380
от КЗ, предявени са претенции за
заплащане на обезщетение, изтекъл е тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ за
окончателно произнасяне по тях. При това
положение и доколкото е безспорно, че не
се е стигнало до решение за заплащане на обезщетение от който и да било от
двамата ответници, предявените срещу тях искове са допустими.
Обжалваното по настоящото дело
определение за прекратяване на
производството по делото е мотивирано с
разпоредбата на чл. 511 ал. 3 от КЗ.
Според тази разпоредба увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по
подадената претенция в срока по чл. 496 ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ. По-горе съдът изложи подробни мотиви за това, че посочените в чл.
511 ал. 3 от КЗ процесуални предпоставки за допустимост на главния иск са налице, доколкото има предявена претенция
пред Н.. Такава е предявена и пред Г.ф..
И двамата ответници са се произнесли с откази за заплатят обезщетение,
съдържащи се в изпратените до ищеца писма. Дори обаче да липсваха нарочни
откази, исковете биха били допустими, при положение, че е изтекъл срока по чл.
496 ал. 1 от КЗ и няма решение за заплащане на обезщетение.
Горните изводи на съда не се
променят от представеното в откритото
съдебно заседание пред първата инстанция доказателство за това, че
нидерландският застраховател има кореспондент в България, считано от 01.11.2018
година. Към този момент ответниците по предявените искове вече са били сезирани
с претенции за заплащане на обезщетения, изтекъл е и срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 511 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ, на Н.и
на кореспондента на застрахователя са възложени функции за обработване
на претенциите за обезщетения. Тези функции се поемат от бюрото, когато няма
кореспондент. В случая към датата на предявяване на претенцията от ищеца в
България не е имало кореспондент на нидерландския застраховател, поради което
ищецът се е насочил правилно и е предявил претенцията си пред Бюрото.
По-късното появяване на кореспондент не
създава за ищеца задължение да повтори процедурата и по отношение на
него.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, не е налице предвидената в чл. 511 ал. 3 от КЗ пречка
за предявяването му.
Макар прекратяването на
производството да е мотивирано само с разпоредбата на чл. 511 ал. 3 от КЗ,
съобразявайки доводите на страните в настоящото частно производство и за пълнота следва да се посочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 513 ал. 1 от КЗ процесуална легитимация пред съда по
предявените искове има само Н., но не и кореспондентът.
Ето защо съдът намира,
че следва да отмени обжалваното прекратително определение и следва да върне
делото на ОС – П.за по-нататъшното му разглеждане. Определението следва да бъде отменено и в
частта за разноските, които се дължат само при приключване на делото пред
съответната инстанция, а с настоящото отменително определение се възстановяване
висящността на спора.
Що се отнася до направените
разноски по частното дело, те също не
следва да се присъждат на настоящия етап от производството, а следва да бъдат
взети предвид при приключването на делото пред първата инстанция и отговорността
за тях следва да бъде разпределена съобразно крайния изход на спора.
Ето защо Пловдивският апелативен
съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд – Пазарджик,
постановено в открито съдебно заседание на 14.05.2020 година по т. дело № 33/2019
година, с което е прекратено производството по делото и е осъден ищеца З.Г.И., ЕГН ********** да заплати на Н. сума в размер на 1726,04 лева с ДДС за
осъществена правна защита и съдействие.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд –
П.за по-нататъшното му разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.