Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 19.09.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ДИМИТРИЧКА ГЕОРГИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1487 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение №
2786 от 21.06.2019г. по гр.д. № 1902/2019г. по описа на ВРС, XLVI-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал.
1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен
предявения от въззивника срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: в гр. Варна, „Варна Тауърс – Е”, бул.
„Владислав Варненчик" № 258 иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника – длъжник
за сумата от 715.57 /седемстотин и
петнадесет лв. и петдесет и седем ст./ лева, представляваща платена без
основание от „Симеон Георгиеви“ ЕООД, ЕИК ********* на ответника стойност на
електроенергия за периода от 26.08.2014г. до 04.09.2014г. по фактура №
********** от 02.12.2014г., след извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление находящ се в гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Стара
планина“ № 2, с аб. № 0662122 и кл. № **********, което вземане е придобито от
ищеца на основание договор за цесия от 09.11.2018г., от цедента „Симеон
Георгиеви“ ЕООД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.11.2018г. до окончателното плащане на задължението и за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17936/2018г. по
описа на ВРС.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на
обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния
закон. Изложените доводи са в смисъл, че с влязло в сила решение по гр.д. №
11337/2017г. по описа на ВРС, 43-ти състав е отхвърлен предявения от „Кълектор“
ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск за приемане за установено, че ответника
дължи на ищеца по това дело сумата по Заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 10011/2017г. по описа на ВРС в размер на 715.57 лв. – недължимо
платена стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 02.12.2014г. от
абоната „Симеон Георгиеви“ ЕООД, което вземане е прехвърлено от последния на
заявителя с договор за цесия от 21.06.2017г. С последния е прехвърлено вземане
от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, а не и вземане от „Електроразпределение
Север“ АД. Ето защо с първия договор за цесия, вземането предмет на
установяване по настоящото дело не е прехвърлено на трето лице, като то валидно
е прехвърлено едва с договора за цесия от 09.11.2018г. в полза именно на
въззивника. Изложени са също подробни доводи, обосноваващи липсата на валидно
правно основание за плащане на исковата сума под формата на корекция на сметка
от потребителя на дружеството ответник, което дължи връщане на полученото без
основание. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а предявеният
иск уважен с извод за основателност.
В отговор на
въззивната жалба от „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и
излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението.
Твърди, че исковата сума е платена на договорно основание – дължима от клиента
и начислена цена на мрежова услуга, изчислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ПИКЕЕ след констатирано неизмерване при условията на чл. 51, ал. 2 от
ПИКЕЕ. Доказано е правно основание за получаване на плащането, поради което
вземане от неоснователно обогатяване не съществува в полза на ищеца. Моли в
тази връзка, решението на ВРС да се потвърди като правилно.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от „Морски дюнер“ ЕООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че дружеството ответник дължи на първото
сумата от 715.57 лева, парично задължение, предмет на издадена в полза на ищеца
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17936/2018г. по описа на ВРС, LI – ви състав.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са
следните: на основание договор за цесия от 09.11.2018г., дружеството ищец
придобило от цедента „Симеон Георгиеви“ ООД вземане за сумата от 715.57 лв.,
представляваща платена от потребителя на „Електроразпределение Север“ АД сума
по издадена фактура № **********/02.12.2014г., стойност на начислена корекция
за периода 26.08.2014г. – 04.09.2014г. относно обект с аб. № 0662122 и кл. №
********** и адрес на потребление: гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Стара
планина“ № 2. Извършеното от потребителя – цедент плащане е при първоначална
липса на основание, доколкото за ответника липсва правно основание за
едностранно преизчисляване на сметки за ел. енергия за минал период. Клаузите
от ОУ уреждащи възможността за едностранна корекция на сметки за минал период
са неравноправни и поради това нищожни. В тази връзка оспорва
законосъобразността на извършената проверка, изготвения констативен протокол и
справка за корекция на сметка, като противоречащи на принципни положения
залегнали в ЗЕ. Оспорва също реалната доставка и потребление на допълнителните
количества, предмет на корекцията. За вземането е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, оспорена от длъжника, поради
което е налице интерес от установяване със СПН на спорното вземане в полза на
ищеца.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил
фактическите твърдения, на които е основан иска. Навел възражение, че
процесното вземане не е възникнало в патримониума на потребителя, съответно на
ищеца – цесионер доколкото исковата сума е платена от потребителя на годно
правно основание. Исковата сума е дължимо платена от абоната като цена на
мрежова услуга, независимо от сключения през м. април 2014г. договор за покупко
продажба на ел. енергия и участие в стандартна балансираща група между „Фючър
Енерджи“ ЕООД и „Симеон Георгиеви“ ООД. Последното дружество закупува ел.
енергия от доставчик, различен от крайния снабдител и независимо от това, на
основание чл. 100, ал. 3 от ЗЕ всеки клиент дължи плащане на мрежови услуги, по
регулирани цени. Ето защо, вземането по процесната фактура е на
„Електроразпределение Север“ АД, а отнесените в него разлики са посочени като
технологичен разход. Доколкото между оператора на РП и търговеца няма сключен
рамков договор въз основа на сключен комбиниран договор между клиента и
търговеца, то исковата сума е фактурирана като дължима сума вследствие на
неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригирани
количества ел. енергия, по действащата цена, по която операторът на РМ закупува
от обществения доставчик ел. енергия за покриване на технологичните си разходи
и дължимите мрежови цени на основание чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ. Така, въз основа
на извършена проверка и констатиран повреден дисплей на електромера в обекта на
потребление е извършено начисляване на исковата сума по методиката на чл. 48,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ. Отправил искане в тази връзка за отхвърляне на
иска като недоказан по основание.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен
е констативен протокол № 5250020/04.09.2014г., обективиращ извършената от
служители на ответното дружество на същата дата техническа проверка в обект,
находящ се в с. Люляково, с аб. № 0662122 и кл. № **********, при която е констатирано,
че дисплея на СТИ е повреден. Електромера е подменен с нов. Протоколът е подпис
от служители на ответника, от представител на абоната – Н.С.Н.и от един свидетел.
Съгласно
заключение на БИМ – Варна, обективирано в протокол № 34269/27.11.2014г. се
установява, че дисплея на електромера е тъмен и грешките на показващото
устройство не могат да бъдат измерени.
Въз
основа на констатациите от проверката със становище от 28.11.2014г. е начислено
допълнително количество енергия за периода 26.08.2014 г. до 04.09.2014г. от
8773 кВтч, на основание чл. 48, ал. 1, т. 2Б от ПИКЕЕ и е издадена фактура №
********** от 02.12.2014г. за исковата сума от 715.57 лв.
От заключението на
СТЕ, прието пред ВРС, се установява, че СТИ не е отчитало доставена ел. енергия
в обекта на потребление. Вещото лице е посочило, че в рамките на корекционната
процедура служебно начислено количество ел. енергия е съобразено с изискванията
на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “Б“ от ПИКЕЕ.
Няма
спор по делото, че сумата е платена от „Симеон Георгиеви“ ЕООД по сметка на
ответното дружество.
С
договор за цесия от 09.11.2018г. „Симеон Георгиеви“ ЕООД, като цедент, прехвърлил на „Морски дюнер” ЕООД, като
цесионер, вземането си за сума от 715.57 лв. по фактура № ********** от
02.12.2014г. За извършеното прехвърляне, длъжникът „Електроразпределение Север”
АД е уведомен от цедента.
Това
вземане е предмет на издадената по ч.гр.д. № 17936/018г. на ВРС, LI-ви
състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9278/13.12.2018г.,
издадена в полза на заявителя „Морски дюнер“ ЕООД.
С
обжалваното решение, ВРС приел, че искът не е доказан по основание, поради
което отхвърлил същия.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Искът
за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С
оглед въведеното от ищеца правопораждащо основание на оспореното вземане, то
негова е доказателствената тежест да установи елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, а именно наличието
на имущественото разместване между него и ответника, т.е. фактическото предаване
на материалното благо и получаването му от другата страна. Същевременно при
проведено пълно доказване на ищеца, за ответника възниква тежестта да докаже
наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени
блага и точният размер на дължимата сума.
Няма
спор по делото, че цедентът „Симеон Георгиеви“ ООД е потребител на ел. енергия
в обект на потребление, представляващ фурна, находяща се в с. Люляково, с аб. №
0662122, както и че е издадена фактура № **********/02.12.2014г. за сумата от
715.57 лв., дължима в качеството му на клиент за периода от 26.08.2014г. до
04.09.2014г. Няма спор също, че потребителят е заплатил дължимата сума на
ответника.
Спорен
по делото е въпроса, за наличие на правно основание за извършеното от
потребителя плащане, в т.ч. за законосъобразността на извършената корекция на
сметка.
В
практиката си ВКС приема, че с изменението на ЗЕ от 2012г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, но само ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по т. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия. Такива правила са приети от ДКЕВР, обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013г., действащи към момента на извършената в обекта на
потребление техническа проверка, поради което и приложими към решението по
случая. Тези правила, представляващи ПНА, са приети, съгласно законовата
делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ. В чл. 47-51 от тях са
регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки
на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия
и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството
потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – на
констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на
субективно въздействие върху измервателната система. С първата, е въведена
обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за
наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди – корекция се допуска при
липса на СТИ или при установено несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на СТИ със заложените нормативи /т.е. при отчитане
на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при
извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент – обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя КП, подписан от представител на оператора и потребителя /или
от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл. 47, ал.
1-3 от ПИКЕЕ /отм./. За защита както на обществения, така и на личния интерес
на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с правилата е
предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган. В случай, че се касае до
грешка при отчитането, извън допустимата, наличието на такава се доказва с
протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен
надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката
СТИ, съгласно чл. 47, ал. 5, изр. 2 от ПИКЕЕ. В случаи на нерегламентирано
вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство
върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,
която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на
извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде
удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително
присъства на проверката, съгласно чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Последното прави
изготвения констативен протокол по чл. 47 от ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ,
ползващ се с материална доказателствена сила. Последицата от липсата на
изпълнено изискване за присъствие на проверката на орган на полицията, при
съставен констативен протокол, макар и отговарящ на останалите изисквания на
чл. 47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на
електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия
на потребител, респ. на право на крайния снабдител да претендира суми,
начислени на потребителя въз основа на тази корекция /Р № 111/17.07.2015г. по
т.д. № 1650/2014г. на ВКС, I ТО;
Р № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, II ТО; Р № 203/15.01.2016г. по т.д. №
2605/2014г. на ВКС, I ТО
и др./.
Установено
е от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, че в конкретния
случай при техническа проверка на СТИ в обекта на потребление на „Симеон
Георгиеви“ ООД е констатиран неработещ /тъмен/ дисплей на СТИ, при
което измервателната система на електромера не отчита преминалото количество
ел. енергия през захранващия кабел. Налице е обективно неизмерване, без наличие
на данни за неправомерно вмешателство върху СТИ и схемата му на свързване.
Съставен е КП отговарящ на изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ, констатациите в
който са потвърдени от компетентен орган за метрологичен надзор в протокол от
метрологична експертиза. Съгласно заключението на СТЕ, кредитирано като
обективно и неоспорено от страните, с оглед характера на констатираната повреда
не е било възможно през процесния период да бъде измерена потребената от въззивника
ел. енергия. Доколкото не е установено наличие на нерегламентирано
вмешателство, то и изискването на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ /отм./ е неприложимо
към конкретния случай. Неотносими поради това са доводите в жалбата за
незаконосъобразност на процедурата по преизчисление поради неприсъствие на
представител на полицията. Следователно, неточното измерване на доставената ел.
енергия е установено по предвидения в чл. 47 от ПИКЕЕ ред в редакцията му,
действаща към този момент. Отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от
2017г. на ВАС /обн. ДВ, бр. 15 от 2017г./ няма обратно действие, поради което е
без значение за настоящия спор. Няма спор по делото, че в чл. 24 от ОУ
доставчикът е предвидил ред за уведомяване на потребителя на ел. енергия за
извършената корекция.
От
друга страна, съгласно чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ, в приложимата редакция, за
клиенти, закупуващи ел. енергия по свободно договорени цени от доставчик,
различен от крайния снабдител, или доставчик от последна инстанция, операторът
на разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата
сума от съответния клиент вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване. Ако между оператора на разпределителната мрежа и търговеца
няма сключен рамков договор въз основа на сключен комбиниран договор между
клиента и търговеца, операторът представя на клиента фактурата за дължимата
сума вследствие на неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на
база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която
операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик ел.
енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. От
Удостоверение от 01.04.2014г., издадено от Управителя на „Фючър Енерджи“ ЕООД
се установява, че за процесния обект на потребление е сключен договор за
комбинирани услуги от 28.02.2014г. между последното дружество и „Симеон
Георгиеви“ ООД, като потребител на ел. енергия, в сила от 01.04.2014г. По
делото не се твърди, нито е установено между „Електроразпределение Север“
АД и „Фючър Енерджи“ ЕООД да има сключен
рамков договор, поради което дължимата сума вследствие на констатирано неизмерване,
непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества ел.
енергия операторът предоставя на клиента „Симеон Георгиеви“ ООД. Извършеното от
последния плащане поради това не е лишено от правно основание, а съставляваща
плащане на цена на мрежова услуга на договорно основание. Предявеният иск
основан на фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1,
пр. I
от ЗЗД не е доказан по основание, поради което следва да бъде отхвърлен.
Решението на ВРС е правилно и следва да се потвърди.
Следва
да се отбележи, че е основателен доводът в жалбата за неправилност на правния
извод в обжалваното решение, че вземането за исковата сума не е могло да бъде
прехвърлено валидно на ищеца, доколкото вече е било прехвърлено на трето лице.
Предметът на двата договора за цесия – този от 21.06.2017г. и от 09.11.2018г. е
различен, доколкото с първия е прехвърлено вземане от длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД, а с втория – вземане от въззиваемото дружество. Този въпрос обаче
е ирелевантен, както към крайния извод по спора, така и към предмета на спора,
доколкото в отговора на искова молба валидността и правните последици на
договора за цесия от 2018г. не са оспорени от ответника, а служебно известния
на съда факт не е съобщен на страните съгласно чл. 155 от ГПК.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има
право на разноски. Доказаният размер на действително реализираните от
правоимащата страна разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат
възлиза на сумата от 360 лв. В този размер разноските следва да се възложат в
тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2786 от 21.06.2019г. по гр.д. № 1902/2019г. по описа на ВРС, XLVI-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „МОРСКИ
ДЮНЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец,
общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Св. Архангел Михаил“ № 18, представлявано от Живко
Стефанов Желязков ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр. Варна,
„Варна Тауърс – Е”, бул. „Владислав Варненчик" № 258 сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.