Р Е Ш
Е Н И Е
№ 298
23.06.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурор Невена
Владимирова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 88
по описа на Административен съд – Хасково за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Пловдив, против Решение № 258/12.12.2019 г., постановено по АНД № 525 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2019 г.
Касационният
жалбоподател сочи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. За да отмени наказателното
постановление, районният съд приел, че нарушението е недоказано, тъй като
липсва съставомерна форма на вина – умисъл за извършване на нарушението от Т.И.И.,
поради което издаденото наказателно постановление е неправилно. Жалбоподателят
оспорва този извод на съда. Несъмнено било установено, че на посочената дата и
място Т.И. работела като
продавач-консултант и като такава продала на проверяващите лица стока, като
имала задължението да издаде фискална касова бележка от въведеното в обекта
фискално касово устройство или от кочан с ръчни касови бележки в момента на
извършване на плащането на 1 бр. блуза на стойност 35.00 лева. Съдът отдал
превес на показанията на свид.Красимир Д., според които касовият апарат към
този момент засякъл и не могъл да функционира. Жалбоподателят счита тези
показания за необективни, предвид, че разпитаното лице било заинтересовано от
случая, защото също работел в този търговски обект като продавач. Фискалното
устройство в обекта функционирало и било в работен режим към момента на
проверката и непосредствено след започването й като доказателство бил
изведеният 1 бр. междинен финансов отчет от проверяващите лица. Това
доказателство опровергавало твърдението на свид.Д., че ФУ не функционирало към
онзи момент.
Неправилен
бил и друг довод на съда – присъствието на служители на други силови структури
и множество клиенти в търговския обект, доколкото това не се потвърждавало от
наличните доказателства. Отделно от това използването на израза „силови
структури“ в решението изразявало преднамереност при формирането на изводите от
решаващия съдебен състав. От показанията на свид.Н. П. и М. Г.не било
установено да присъствали други лица, създаващи смущение у жалбоподателя,
довело до възпрепятстване да издаде касов бон, тъй като тяхната поява в обекта
била след извършване на нарушението от Т.И..
Извършеното
нарушение се потвърждавало и от съставения протокол за извършена проверка,
който, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, се ползвал с доказателствена сила за
извършените от органите по приходите и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства.
С оглед на
така изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да бъде отменено
Решение № 258/12.12.2019 г., постановено по АНД № 525 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2019г., и бъде постановено друго решение, с което обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Моли се за
присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение за осъществена
процесуална защита.
В случай, че
жалбата не бъде уважена и при претенция за разноски от другата страна, се прави
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът –
Т.И. ***, в писмено становище, депозирано от
процесуалния ѝ представител по делото, моли да бъде оставено в
сила решението на районния съд като законосъобразно и правилно и да бъде
отхвърлена като неоснователна касационната жалба. Допълнително сочи, че ако не
бъдат приети доводите за липса на съставомерна форма на вина – умисъл за
извършване на нарушението, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че на
практика извършващите проверката с действията си станали причина Т.И. да не
успее да довърши действията по издаване на фискална касова бележка, като се
вземе предвид и факта, че впоследствие такава била издадена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира, че касационната жалба е основателна.
От събраните по делото доказателства се налагал извод за извършено
административно нарушение, като се споделят изложените в тази връзка доводи в
касационната жалба. Прокурорът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а
решението на РС – Димитровград да бъде отменено, като съответно бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
Административен
съд - Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С
обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил като неправилно
Наказателно постановление № 463829-F483810/17.09.2019г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП, с което на Т.И.И.
с ЕГН : ********** ***, за нарушение на чл. 185, ал. З от ЗДДС на основание
същия текст е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за това, че при
извършена проверка на 19.04.2019г. в 08:00 часа в обект - магазин/маса 33,
сектор Ж-2/, находящ се в гр.Димитровград, Неделен пазар Димитровград и
стопанисван от „Алина 88“ ООД, е констатирано, че Т.И.И., в качеството си на
лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка, е приело
плащането в брой, без да издаде фискална касова бележка от въведеното в обекта
фискално устройство - „Дейзи перфект“ с ИН на ФУ DY484981 и ИН на ФП 36642954,
нито от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че при провеждане на
административно-наказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН и
издаване на НП, няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на наказателното постановление и че то е законосъобразно, но е
недоказано и съответно неправилно, защото липсва съставомерна форма на вина -
умисъл за извършване на нарушението. Несъмнено било установено, че на
посочената дата и място, жалбоподателката работела в качеството си на
консултант – продавач и като такава продала на проверяващите лица стока,
съответно за нея съществувало задължението да издаде фискален бон или касова
бележка. Съдът обаче дал вяра на показанията на свид.Д., видно от които
касовият апарат към този момент засякъл, не могъл да функционира, а в
допълнение легитимирането на проверяващите, ведно и със служители на други
силови структури, множество клиенти и т.н., създали смущение у
жалбоподателката, която на практика нямала възможност нито да използва
неизправния касов апарат, нито да издаде касова бележка. Според съда,
обективните пречки на жалбоподателката да изпълни задължението си снемали
вината от факта, че реално нарушение има.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за неправилно поради следните
съображения:
В случая
наказаното лице Т.И.И. е привлечена към административно-наказателна отговорност
на база санкционната норма на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, която гласи, че в
случаите по ал. 1 физическо лице, което фактически е било длъжно да издаде
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е приело плащане, без да издаде такъв
документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Съответно, нормата на ал. 1, към
която препраща ал. 3 на чл. 185 от ЗДДС, предвижда, че на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, се налага глоба – за физическите лица, които
не са търговци – от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по същия закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
В настоящия
случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при
извършена проверка в търговски обект - маса 33, сектор Ж-2, находяща се на
Неделен пазар – гр.Димитровград, в който обект към датата на проверката
жалбоподателката е работела като продавач, при извършена контролна покупка,
след заплащане от страна на проверяващия на продажната цена на закупената
стока, Т.И. не е издала фискален касов бон от наличното в обекта и работещо
фискално устройство.
По искане на
жалбоподателката в хода на съдебното производство пред районния съд, в
качеството на свидетел, е бил разпитан друг продавач – свид.Д., намирал се към
момента на проверката в търговския обект, в който е било констатирано
процесното нарушение. Същият не е отрекъл факта на неиздаването на касова
бележка, а е навел твърдения, че Т.И. не е сторила това, защото касовият апарат
засякъл и тя се притеснила. Тези твърдения обаче няма как да се противопоставят
убедително на останалите събрани по делото доказателства, по естеството си
потвърждаващи констатациите на органите на административно-наказателното
производство по отношение на това, че към момента на проверката касовият апарат
е функционирал безпроблемно и че Т.И. изобщо не е предприела действия по
издаването на касова бележка за осъществената покупка. Едва след легитимирането
на проверяващите, същата е заявила, че е искала да издаде фискален бон, но не е
успяла. Която й позиция, както и изложеното от посочения от нея свидетел,
следва да бъде преценявано като опит за изграждане на защитна теза, както по
отношение на самата жалбоподателка, така и по отношение на техния работодател.
Не може да
бъде споделена и развитата защитна теза, че в случая не е имало завършен състав
по реализиране на покупко-продажба, доколкото същата се опровергава категорично
от свидетелските показания на проверяващите, които се характеризират с
необходимата еднопосочност, последователност и логическа обоснованост, поради
което съдът ги намира за достоверни и обективни и от които се установява, че
продажба е била осъществена, плащане е било извършено и едва след като след
известно изчакване касова бележка не е била издадена, се е пристъпило към
съответното легитимиране на служителите и осъществяване на последващите
действия по проверката.
Субективните обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателката
като основание за неиздаване на касов бон от рода на притеснение и объркване,
не са от такова естество, че да водят до отпадане на задължението за издаване
на касов бон при извършена продажба.
Не може да
се приеме, че процесното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява същото
да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят такъв
извод. Процесното нарушение е формално, при което настъпилите вредни последици
за фиска са ирелевантни. Съдът намира, че наложеното наказание в минималния
предвиден от закона размер от 100 лева съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо,
въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго
такова, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на
касационния жалбоподател искане, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева,
определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид
предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Като
съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
258/12.12.2019г. по АНД № 525/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 463829-F483810/17.09.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА Т.И.И. с
ЕГН : ********** ***, да заплати на
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Пловдив сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.