М О Т И В И към Решение № 153/25.11.2016 г., постановено по ЧНД № 572/2016
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Производството е по
чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (наричан по-долу ЗПИИРКОРНФС) и е образувано въз основа на постъпило в Окръжен
съд – Стара Загора Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции,
за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
постановено от Полиция, модул за адм. обработка на глобите Амстердам, Кралство
Нидерландия по отношение на българския гражданин Д.П.Д., ЕГН **********, с
последен известен адрес Република България, обл.Стара Загора, град Стара
Загора, кв.***.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради наличие на
законовите предпоставки за това.
Засегнатото лице Д.П.Д.,
редовно призован, не се явява. Чрез защитника си изразява становище, че решението
за налагане на финансова санкция не следва да се уважава.
Въз основа на данните по
делото и закона, съобразявайки се с изразените становища от страните, Окръжен
съд – Стара Загора прие следното:
Преди да обоснове
взетото решение съдът намира за задължително да се произнесе по направените
възражения на служебно-назначения защитник на засегнатото лице.
Първото възражение е, че
компетентен съд е не Старозагорски окръжен съд, а Софийски градски съд, предвид
разпоредбата на чл.31,ал.ІІІ,вр.чл.15,ал.V ЗПИИРКОРНФС, тъй като от справката
по Наредба №14/18.11.2009 год. е видно, че настоящия адрес на Д.Д. е РГърция.
Настоящият състав прие, че данните за адресната регистрация на засегнатото лице
не е актуална. Видно от изложеното от майката на Д. Д. същият работи в Кралство
Нидерландия, административното нарушение е извършено на територията на същата
държава, а и от справките за задграничните пътувания е видно, че от 2007 год.
Д. Д. не е пътувал за Гърция. С оглед на това съдът реши, че е компетентен да
се произнесе по искането.
Със Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции освен финансовата санкция за
допуснатото нарушение на правилата за движение се включват и разходите за
административни процедури. В случая финансовата санкция е 230 евро,а 9 евро са
разноски по административни процедури.
С Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение Решение № ********* от 31.03.2016 г., влязло в сила на 12.05.2016
г., постановено от Полиция, модул за адм. обработка на глобите Амстердам,
Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин Д.П.Д., ЕГН **********, с
последен известен адрес Република България, обл.Стара Загора, град Стара
Загора, кв. *** е наложена финансова санкция в размер на 230 евро, като заедно
с разноските по административното производство – 9 евро, общият размер на
финансовата санкция е 239 евро, равностойна на 467,44 лв. (четиристотин
шестдесет и седем лева и 44 ст.) по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението – 31.03.2016 г. затова, че на 10.02.2016 г. в 23:27 ч. по време на
шофиране Amsterdam, ROZENGRACHT е държал в ръка мобилен
телефон.
Посочените нарушения на
правилата за движение по пътищата съставляват административни нарушения, които
съгласно правото на издалата решението за налагането на финансова санкция
държава, се санкционират по реда на Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата, чл.2.
По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова санкция. В случая решението на несъдебния орган на Кралство
Нидерландия има статута на решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното в Окръжен
съд – Стара Загора удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща
на данните в приложения акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата
държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от
засегнатото лице Д.П.Д., попада сред
изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква
двойна наказуемост.
Не е налице нито едно от
основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към
чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е в писмена форма, придружено е с превод на
български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на
съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице Д.П.Д. за
същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение
за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Решението е
постановено срещу пълнолетно, съгласно българското законодателство, лице, което
може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за
деянието, предмет на решението. Производството срещу Д.П.Д. е било писмено,
като същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата
държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител,
за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването
му.
По гореизложените
съображения и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд – Стара
Загора постанови решението си, с което призна
Решение № ********* от 31.03.2016 г., влязло в сила на 12.05.2016 г.,
постановено от Полиция, модул за адм. обработка на глобите Амстердам, Кралство
Нидерландия, с което на българския гражданин Д.П.Д., ЕГН **********, с последен
известен адрес Република България, обл.Стара Загора, град Стара Загора, кв.*** е
наложена финансова санкция в размер на 230 евро, като заедно с разноските по
административното производство – 9 евро, общият размер на финансовата санкция е
239 евро, равностойна на 467,44 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева и 44
ст.) по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 31.03.2016 г.
затова, че на 10.02.2016 г. в 23:27 ч. по време на шофиране Amsterdam,
ROZENGRACHT е държал в ръка мобилен телефон.
В съдебния си акт съдът
се произнесе и относно въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (изпълнение на признатото
решение), по чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС (задължение за уведомяване за
признаване и приключване изпълнението на решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.