Решение по дело №2027/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1702
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20207050702027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на пети ноември 2020г., в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                ЙОРДАН Д.

          при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА,

с участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ

          като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 2027 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Ц.В.П. срещу Решение № 1211/11.08.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 5230/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление 19-0819-006039/01.11.2019г. на началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР Варна, в частта с която на Ц.В.П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца“ на основание чл.178ж, ал.1, пр.второ от ЗДвП за нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП.

Касаторът, в касационната жалба и чрез процесуален представител в публично съдебно заседание, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП. Моли за присъждане на адвокатски хонорар. Оспорва направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В алтернативност при уважаване на жалбата моли за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 100лв..

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1211/11.08.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 5230/2019 г..

 С оспореният съдебен акт е потвърдено НП 19-0819-006039/01.11.2019г. на началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР Варна, в частта с която на Ц.В.П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца“ на основание чл.178ж, ал.1, пр.второ от ЗДвП за нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП.

 

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 10.09.2019год. около 18:10ч. г-жа П. управлявайки собственият си л.а. „Мерцедес Е250 ЦДИ“ с ДК№ В****ВТ се движела по автомагистрала „Хемус“ (в участъка на с. Слънчево преди пътен възел летище) в посока към гр.Варна, но в платното за движение в посока към гр.Шумен. Движението на автомобила в платното за насрещно движение било възприето от г-жа Д.– П и нейните спътници, които по същото време се движели по автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.Шумен към гр.Варна. Един от спътниците на г-жа Д.– П направил видеоклип с мобилният си телефон на движещият се в обратната посока на движение по магистралата л.а., като водачът на автомобила видял добре и регистрационна номер на същия. Почти веднага след заснемането на клипа, от профила на спътника на г-жа Д. – П, който направил заснемането, същият бил публикуван във ФБ групата „Виждам те КАТ“. По-късно същата вечер г-жа Д.– П разбрала от свои познати, че въззивницата, която познавала добре и в по-ранен момент били приятелки, е разказвала как по-рано същия ден като е водела детето си на тренировка е объркала пътя и се е движела в платното за насрещно движение. Г-жа П.– Д се усъмнила, че автомобилът който са видели на магистралата да се движи в платното за обратно движение е именно този на въззивницата и за да се убеди влязла в профила на последната в социалната мрежа фейсбук където имало публикувана снимка на МПС. Установила, че автомобилът е този, който била видяла на магистралата и който е бил заснет с телефона на спътника й. На следващата сутрин г-жа П. – Д. от собственият си профил във фейсбук публикувала клипа заснет с телефона в социалната мрежа във всички групи от рода на „Виждам те КАТ“, а на 12.09.2019год., по електронен път подала сигнал за нарушението до Сектор ПП като прикачила и записа направен с мобилният телефон на спътника й.

По рег. номер на автомобила заснет на клипа г-жа П. била установена като негов собственик. На 25.09.2019год. г-жа Д.– П дала писмени сведения по случая, в които описала ситуацията която е възприела на 10.09.2019год.. На 25.09.2019год. писмено обяснение дала и г-жа Ц.В.П.. В писменото обяснение потвърдила, че именно тя е управлявала л.а. в платното за насрещно движение. Същата попълнила и декларация по чл. 188 от ЗДП в която потвърдила, че именно тя е управлявала автомобила с рег.№ В****ВТ на 10.09.2019год. около 18:10ч.

На 25.09.2019год. мл.автоконтрольор при ОД МВР Варна, сектор ПП съставил срещу г-жа П. АУАН № 109001, в който посочил, че същата на 10.09.2019год. е нарушила разпоредбите на чл.58, т.4 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на г-жа П., която подала и писмено възражение срещу акта. Назначена била комисия, която разгледала възражението и излязла със становище за неговата неоснователност.

На 01.11.2019год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, приел е, че въззивницата е нарушила разпоредбите на чл. 58, т.4 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и й наложил съответните административни наказания.

 

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба и потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Съдът е направил анализ на приложимите към деянието правни норми и е изложил мотиви относно съставомерността на нарушението, справедливостта на наказанието и неприложимостта на института на маловажност към конкретното деяние.

В касационната жалба са релевирани подробно чрез анализ на правните разпоредби и съдържанието на свидетелските показания дадени в хода на първоинстанционното съдебно производство доводи относно липсата на доказателства относно авторството на извършеното нарушение. Оспорена е фактическата обстановка при извършване на нарушението установена в НП и възприета от въззивния съд. Това оспорване е направено бланкетно, без да са релевирани конкретни твърдения за различно настъпили факти от тези описани в НП и във решението на районния съдия. Възраженията относно установените факти са само относно начина на установяване на нарушението – дали може да бъде установено по данни от клип в интернет, кой е създателят на клипа и дали лицето, което е индивидуализирало автора на извършеното нарушение е извършило деяние по НК. Тези доводи са релевирани за първи път пред настоящата инстанция. Не са изложени във въззивната жалба нито пред въззивния съд преди приключване на съдебното дирене, въпреки че г-жа П. е представлявана от адвокат и пред районния съд, поради което не са били обсъдени от решаващият състав на ВРС. Касационната инстанция намира, че тези възражения и доводи са неоснователни. За започване на административнонаказателно производство ЗАНН поставя като достатъчно условие наличието на данни за извършено административно нарушение, а за ангажирането на административно-наказателната отговорност на конкретно лице за извършеното деяние е необходимо индивидуализирането му. В конкретния случай, както правилно е приел въззивния съд, двете предвидени от ЗАНН предпоставки са налице – в дадени свидетелски показания в писмена форма от г-жа Д.– П и от видеоклип е установено извършеното нарушение и е индивидуализиран нарушителя. Констатациите обосновани от тези доказателства са подкрепени от данните от регистрите на МВР за собственик на МПС, при управление, на което е извършено нарушението.

Възражението на г-жа П., че неправилно въззивния съд е приел, че тя е извършила нарушението релевирано пред настоящата инстанция е неоснователно и по съображение, че в административно – наказателната преписка се съдържа обяснението й, съгласно което тя признава, че е извършила нарушението – управление на МПС в насрещната лента за движение на 10.09.2019г., като е посочила и причината за извършеното нарушение „паника“ и, че „не разбрала и нямала спомен как точно се е случило“.

Това обяснение, както и свидетелските показания и данните от видеоклипа са съобразени от въззивния съд и въз основа на тях е изведен обоснован извод за съставомерност на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на г-жа П..

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде потвърдено.

Основателно при този изход на спора е направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1211/11.08.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 5230/2019г..

Осъжда Ц.В.П. да заплати на ОД МВР Варна 100лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.