№ 97
гр. Варна, 13.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20213000500292 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ КР. ДР. Д., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. М.П., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ВЪЗЗИВАЕМОТО ДРУЖЕСТВО „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД
гр. Варна, редовно призовано, представлява се от адв. Д.П., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на КР. ДР. Д. от гр.Варна срещу решение № 470/4.03.2021 г.
по гр.д.№ 3325/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска,
предявен от „Рубикон Инженеринг“ АД – Варна за присъждане на сумата от
53410.18 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството
вреди от неоснователно допуснато в полза на К.Д. обезпечение по ч.гр.д.№
1382/2015 г. на ВОС чрез запориране на сметката на ищеца в „Сосиете
Женерал Експресбанк“, съизмеримо със законната лихва върху запорираната
сума до размера на 104532.38 лева, за периода от 28.08.2015 г. до 11.09.2020
г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, на основание чл.403
от ГПК. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с
молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора,
с което исковете бъдат отхвърлени.
В подаден писмен отговор пълномощникът на дружеството изразява
становище за правилност на обжалваното решение и претендира присъждане
на разноски за въззивното производство.
Не са направени искания по доказателствата.
АДВ. П.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам подаденият
писмен отговор. Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
Страните не правят възражение за прекомерност на размера на
сторените от тях разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
2
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
жалба и да отмените изцяло първоинстанционното решение. В самата жалба
всички доводи са изложени подробно и за това няма да ги преповтарям
изцяло. Искам да наблегна само на основните моменти по неправилността на
решението. Прието е от окръжния съд, че пропуснатите ползи в конкретния
случай на обезпечение „запориране над банкова сметка“ се равняват на
законната лихва върху запорираната сума. Това не е така, защото по въпроса
съдебната практика е почти безспорна, че на обезщетяване подлежат не
хипотетични, а конкретно доказани пропуснати ползи. В случая законната
лихва не е конкретно доказана пропусната полза и не може в случая да се
прилага и законовата презумпция на чл. 89 от ЗЗД тъй като в този случай
става въпрос за акцесорно начисляване на лихва за забава върху едно главно
парично задължение. В случая такова главно парично задължение няма. Не се
дължат на ищеца, сега въззиваем, никакви пари от страна на ответника, за да
се начислява върху тях законната лихва. В този смисъл е приложимо и
цитираното в жалбата ТР № 3/2012г. и многобройни решения, които са
свързани с този въпрос, като има и практика изрично в случай, аналогичен с
настоящия, когато става дума за изчисляване на вреди от запорираната
сметка. Отделно от тези съображения, които ние изцяло поддържаме, а
съдебната практика е подробно проследена и цитирана във въззивната жалба
за недоказаност на иска по размер, тъй като за процесния период сумата е
била налична по банкова сметка на ищеца по олихвяема сметка и няма
ангажирани никакви доказателства, въпреки че беше направено такова
възражение от наша страна в първата инстанция, за това каква лихва е
начислена по сметката на ищеца, която евентуално би следвало да бъде
приспадната дори ако се приеме, че претенцията му е основателна. На трето
място съдът е отхвърлил възражението ни за изтекла погасителна давност с
неправилното разбиране, че не става дума за кратката тригодишна давност
върху вземане за лихва. Както и да се приеме претенцията на ищеца става
дума за едно периодично плащане, което във всички случаи е погасимо с
кратката тригодишна давност. В този смисъл моля за Вашето решение. Моля
да ни бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, както вече стана ясно нямаме
3
спор по фактите, а единствено по правния въпрос приложима ли е
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 в конкретния случай. Ние твърдим, а така е приел
и първоинстанционния съд, че в настоящия случай спора следва да бъде
уреден именно при приложението на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Трайна и
последователна е съдебната практика, че във всички случаи, в които едно
лице е препятствано да се ползва от паричните си средства независимо по
какъв начин, то лицето, което препятства ползването дължи вреди и вредите
са определяеми по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Цитирали сме практиката в
пълен обем, за да се види, че казусите са идентични на настоящия случай
доколкото практиката, цитирана от колегата, касае съвсем различни случаи.
Моля да уважите претенцията ни и отхвърлите жалбата като неоснователна.
Считам, че първоинстанционното решение е правилно. Моля да ни присъдите
сторените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.49
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4