Решение по дело №713/2016 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 328
Дата: 29 декември 2016 г. (в сила от 23 януари 2017 г.)
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20164440100713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Червен бряг,  29.12.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на  първи Декември през две хиляди и  шестнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

 

при секретаря П.П.,  като разгледа докладваното от съдия Първанов гр. дело № 713 по описа за 2016г. на РС-Червен бряг и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.Н.Т. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.Ц. ***, със съдебен адрес *** против П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, с която на основание 132, ал. 1, т. 2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права ответника над децата им – Симона и Валентина с всички произтичащи от това законни последици. Иска се също съдът да предостави упражняването на родителските права над децата да бъде предоставено на ищцата, както и да бъде решен от съда въпроса свързан с пътуване на децата в чужбина и издаване на необходимите лични документи при несъгласие на родителите за това.Претендира разноски.

В молбата се твърди, че страните са живели на съпружески начала близо 15 години. От съжителството си имат две деца – Симона Пламенова Симеонова с ЕГН ********** и Валентина Пламенова Симеонова с ЕГН **********. В последствие през 2014г. ищцата заминала да работи в Англия заедно с децата и се разделили. Ответника създал своя нова връзка, от която му се родило дете. От момента на раздялата си, ответника не е плащал издръжка на децата и рядко се чува с тях. Твърди се, че в Англия й се налага често при извършване на административни услуги да се иска съгласието и на двамата родители. Това е необходимо и в процеса на обучение на децата.

В молбата се твърди, че с поведението си ищеца се е дезинтересирал от децата и поведението му се характеризира с цялостно неизпълнение на родителските задължения изразяващо се във виновно бездействие, като бащата се е „самоосвободил“ от родителски задължения. Ищцата счита, че формалното притежаване на тези родителски функции от бащата  на децата не е оправдано и е нецелесъобразно за тях.

В съдебно заседание ищцата лично и с пълномощник  адв. Ц.Ц. ***. Поддържат исковата молба и молят съда да  я уважи като основателна.

Ответника, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирания от него отговор на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е плащал издръжка на децата и не е осъществявал срещи с тях, тъй като същите са в Англия, на неизвестен за него адрес от една страна, а от друга твърди че е имал финансови затруднения. Твърди също, че не е създавал пречки на ищцата да изведе децата извън пределите на България.

Районна прокуратура – Червен бряг, редовно призована не изпраща представител и не взема отношение по предявените искове.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез своя процесуален представител ищцата е предявила пред съда три субективно съединени иска против ответника.

По иска по чл. 132, ал. 1 от СК

Безспорно по делото е, а и се установява от представените удостоверения за раждане, е че родители на децата Симона Пламенова Симеонова с ЕГН ********** и Валентина Пламенова Симеонова с ЕГН ********** са страните по делото. Страните нямат сключен граждански брак. Безспорно е и обстоятелството, че към настоящия момент страните са разделени, като децата, заедно със своята майка живеят и учат в Англия.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от СК Родителят може да бъде лишен от родителски права:

1. в особено тежки случаи по чл. 131 от СК и;

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

В депозираната искова молба не се навеждат доводи за наличие на особено тежки случаи при които поведението на ответника да  представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата.

Навеждат се доводи за това, че без основателна причина ответника трайно не полага грижи за децата и не им дава издръжка.

Спорно по делото са следните обстоятелства: налице ли е трайно пренебрегване на родителския дълг от страна на П.А. и трайно неполагане на грижи за децата, липсва ли финансов или материален принос на ответника за отглеждане на децата - т.е. цялостно неизпълнение на родителските му задължения.

          Родителят дължи грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, както и издръжка, като задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да не е използван съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата издръжка. Полагането на грижи представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Съвкупността от стъпки от страна на родителя с оглед осигуряването на правилно психофизическо развитие на детето в никакъв случай не могат да се сведат до обикновено виждане на детето. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си.

 В конкретния случай по делото са налице доказателства, че ответника не е давал издръжка на своите деца от момента на напускането им на пределите на България, а не от момента им на раждане.

Ето защо съдът приема, че липсата на финансов или друг материален принос от ответника за отглеждането на детето през определен период от време сочи противоправно поведение на родителя, но не представлява цялостно, а частично неизпълнение на родителските задължения, предвид наличните доказателства за поддържана връзка между бащата и детето. По делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин, че ответника без основателна причина, не се грижи за децата си, както и че умишлено е пренебрегнал част от родителските си задължения.

Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето,

Тя следва да се прилага само при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за неговото отглеждане и възпитание. От конкретните обстоятелства, установени по делото, не може да се направи такъв извод.

Искането за лишаване от родителски права не е достатъчно мотивирано и доказано, а е продиктувано от чисто практически съображения на майката / да се преодолеят затрудненията във връзка с получаването на съгласие от родителя за пътуване на детето в чужбина, отстраняване на различни административни пречки в процедури, за които е нужно съгласието на бащата на детето и т.н./и не може да се уважи на това основание. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика на ВКС.

           По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на нормата на чл.132, ал.1, т.2 от СК и исковата молба следва да бъде отхвърлена  като неоснователна и недоказана.

         По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Страните по делото като родители на децата не са постигнали съгласие  относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Това обстоятелство е от съществено значение за уважаване на предявения иск. Предвид това същия е основателен и доказан.

Предвид факта, че ищцата живее трайно в Англия, където децата се обучават в учебни заведения, както и че ответника е създал друго свое семейство и не полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата, то упражняването на родителските права над родените от съвместното съжителство на страните деца следва да бъде предоставено на тяхната майка  Д.Н.Т.. Упражняването на родителските права в техният пълен обем е невъзможно ако родителя и децата не живеят заедно, поради което местоживеенето на децата следва да е това на тяхната майка и законен представител.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размера, поискан в исковата молба, а именно по 105 лв. за дете.  Към настоящия момент минималния размер на издръжката е ¼ от минималната работна заплата за страната, която е 420 лв.

         Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.Предвид обстоятелството, че бащата на децата живее в България, а децата живеят в Англия, то следва да се определи режим на лични отношения между тях, като:

-         Бащата има право да взема децата за един месец през лятото,

несъвпадащ с отпуска на майката.

-         всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:00 часа в събота с преспиване до 18:00 часа в неделя, когато децата се намират в пределите на България или бащата се намира в Англия.

-         Всяка Неделя бащата има право на връзка с децата чрез средствата на интернет или мобилните оператори в часовия диапазон от 08.00 до 18.00 часа.

 

По иска с правно основание чл. 127а от СК.

         Съгласно чл. 76, т.9 Закона за българските лични документи предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК. Съгласно тази норма, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Нормата на чл. 127а от СК изисква въпросите за пътуванията на детето в чужбина да бъдат вземани от двамата родители по общо съгласие. Законът и съдебната практика  са категорични, че родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за предприемане и извършване на пътувания на детето зад граница. Действително - то /като гражданин на Европейския съюз/ има право на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина. Това свое право обаче детето упражнява при съобразяване с установените предвид възрастовите му особености /касае се лице, което не е навършило пълнолетие/ специални норми, каквато е тази по чл. 127а от СК. Детето не може да пътува само, нито със съгласието само на единия родител. В този смисъл принципът на свободно предвижване в рамките на Европейския съюз на стоки и хора не лишава родителя от възможността и правото да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по какъв начин и за какъв срок то да пътува в чужбина. От друга страна - когато детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в негов интерес и става причина за разногласие между родителите, съдът е органът, на когото е предоставена възможност да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, също до определени държави. Многократно в практиката си ВКС е посочвал, че в това свое решение съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето. Този интерес съдът определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.

Видно от доказателствата по делото взаимоотношенията между страните са силно влошени и това обстоятелство рефлектира върху решението им за  пътуване на децата извън пределите на Република България.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че даването на разрешение децата да пътуват извън пределите на България не дерогира наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е определен режима на лични контакти с бащата.  Майката е задължена по силата на решението за упражняване на родителските права да спазва режима на лични отношения. При неизпълнение или нарушение на този режим от нейна страна, съществува законен механизъм да й бъде търсена отговорност за не изпълнение на съдебно решение. Решението по настоящия спор не отменя и не изменя влязлото в сила решение, в което е определен режим на лични отношения  между детето и неговия баща, който не съмнено трябва да бъде спазван. В семейно правните отношения  обаче върховенство имат интересите на детето.

Съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, с оглед на горните обстоятелства препятства излишно права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Очевидно желанието на майката и децата те да могат да излизат извън страната с туристическа цел, съвпадат с  възрастовите потребности на децата Симона Пламенова Симеонова и Валентина Пламенова Симеонова за осъществяване на полезни за тях социални контакти, пълноценно развитие, както и формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като личности.

         По изложените съображения иска по чл.127а СК вр. чл. чл.76, т.9 Закона за българските лични документи се явява основателен и следва да бъде уважен.

         Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд-Червен бряг

 

Р Е Ш И :

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Т. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.Ц. ***, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 132, ал.1 т.2 СК  против П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***,  за лишаване от родителски права над непълнолетните им деца Симона Пламенова Симеонова с ЕГН ********** и Валентина Пламенова Симеонова с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес *** да заплаща на непълнолетните си деца Симона Пламенова Симеонова с ЕГН ********** и Валентина Пламенова Симеонова с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 105 /сто и пет/ лева за всяко дете, чрез тяхната майка и законен представител Д.Н.Т. с ЕГН **********, след представяне от нейна страна на банкова сметка, *** прекратяване на издръжката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес *** и децата му Симона Пламенова Симеонова с ЕГН ********** и Валентина Пламенова Симеонова с ЕГН **********, като:

-         Бащата има право да взема децата за един месец през лятото,

несъвпадащ с отпуска на майката.

-         всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:00 часа в събота с преспиване до 18:00 часа в неделя, когато децата се намират в пределите на България или бащата се намира в Англия.

-         Всяка Неделя бащата има право на връзка с децата чрез средствата на интернет или мобилните оператори в часовия диапазон от 08.00 до 18.00 часа.

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127а СК, заместващо съгласието на бащата – П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***децата Симона Пламенова Симеонова с ЕГН ********** и Валентина Пламенова Симеонова с ЕГН **********, да пътуват, придружавани от своята майка – Д.Н.Т. с ЕГН **********, до държави членки на Европейския съюз и Англия без ограничение на броя на пътуванията.

РАЗРЕШАВА ОД на МВР-Плевен, отдел „Български документи за самоличност”, да издаде международен паспорт за задгранично пътуване на децата Симона Пламенова Симеонова с ЕГН ********** и Валентина Пламенова Симеонова с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***.

         ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес *** да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг държавна такса върху уважения иск за издръжка в размер на 302,40 лв.

ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес *** да заплати на Д.Н.Т. с ЕГН ********** направените от нея разноски по делото в размер на 90 лв. държавна такса и 400 /четиристотин/ лева възнаграждение за един адвокат.

 

         Решението подлежи на обжалване пред  Окръжен съд –Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: