Решение по дело №898/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 194
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20211420200898
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Враца, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200898 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по жалба
на “Екопродукт Мегия“ЕООД-Враца против НП №01-2600/4559/10.08.21 г. на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което на дружеството
жалбоподател за извършено нарушение и на основание чл. 72а, ал.2,
вр.чл.55б, ал.5 ЗПООПЗПЕС е наложена имуществена санкция в размер на
1000.00 лв. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се релевират
подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното НП, поради допуснати множество нарушения на материалния и
процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
обжалваното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на
чл.59 и сл. от ЗАНН. Разгледано по същество е основателна при следните
1
съображения:
Въз основа на съответна заповед от горестоящ административен орган,
служители на РТИ-Плевен при ДФ“З“, между които и св.М.Ф. извършили
проверка на място в млекопреработвателното предприятие „Екопродукт
Мегия“ ЕООД-Враца. Въз основа на представени и прегледани при
проверката писмени доказателства- договори за изкупуване на мляко, приемо-
предавателни документи, фактури и др., св.Ф. съставила АУАН№06/14/2 от
23.03.21 г. срещу дружеството по ЗПООПЗПЕС. В АУАН са изложени
фактически констатации за това, че при извършената на 18.02.21 г. проверка е
констатирано следното нарушение: „За проверявания период от 01.04.20 г. до
18.02.21 г. включително, е наличен 1 договор за изкупуване и доставка на
сурово мляко с производител А.М.Цв от 01.04.20 г., за който има подадено
заявление за регистрация №310935 на 04.06.20 г., с което не е спазен 30-
дневния срок съгласно чл.55б, ал.5 ЗПООПЗПЕС. Договорът е следвало да
бъде регистриран до 04.05.20 г.“. Следва изброяване на представени приемо-
предавателни документи и фактури.По нататък в АУАН е посочено, че „дата
на нарушението е датата на първо изкупуване след изтичане на 30-дневния
срок-05.05.20 г., съгласно приложения приемо-предавателен документ...“, а
като място на нарушението е посочено „с.Долно Озирово, общ.Вършец, в
животновъден обект №...“. Така изложените фактически констатации,
актосъставителят е приел, че „нарушават разпоредбите на чл.72, ал.2
ЗПООПЗПЕС за неспазване на срока на регистрация, указан по чл.55б, ал.5“
от същия закон.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при дословно
спрямо АУАН фактическо и юридическо описание на нарушението, на
дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл.72, ал.2,
вр.чл.74, ал.4 ЗПООПЗПЕС в размер на 1000.00 лв.
Гореизложените фактически положения, съдът възприе въз основа на
приобщените по делото доказателства-св.показания на М.Ф., приложените
писмени доказателства от преписката- договори за изкупуване на мляко,
приемо-предавателни документи, фактури, заявление за регистрация на
процесния договор, възражение против АУАН, кореспонденция във връзка с
процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП. В този им обем и
съдържание, фактическите констатации не са спорни и между страните,
2
поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че в производството по установяване на нарушението и издаване на
НП са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, като
изложените в тази насока доводи от жалбоподателя са основателни:
Съгласно посочената в процесните АУАН и НП разпоредба на чл.72,
ал.2 ЗПООПЗПЕС, се налагат наказания глоба или имуществена санкция в
размери от 1000 до 4000 лв. на регистриран първи изкупвач, който изкупува
сурово мляко без договор, регистриран по реда и в срока по чл.55б, ал.5 от с.з.
Въпросната разпоредба е типична, същинска административно- наказателно
правна норма, съдържаща едновременно и диспозиция и санкция. Субект на
задължението е „регистриран първи изкупвач“, формата на изпълнителното
деяние е чрез действие –„изкупуване“, без съответен договор сключен по реда
и условията на закона, при всички възможни житейски хипотези на това
кумулативно условие като напр.-изкупуване без изобщо сключен договор или
при сключен, но изобщо нерегистриран договор или при регистриран такъв,
но със закъсняло спрямо срока по чл.55б, ал.2 от закона регистриране, при
което изкупуването вече става административно наказуемо. Спрямо
текстовата редакция на коментираната законова разпоредба, датата на
нарушението ще е тази на извършване на действието „изкупуване“, а мястото
на нарушението- това на изкупуването спрямо горепосочените възможни
житейски хипотези.
Другата, нееднократно сочена в процесните АУАН и НП разпоредба на
чл.55б, ал.2 ЗПООПЗПЕС, на свой ред въвежда единствено правило за
поведение/задължение за регистрация на договорите за доставка на сурово
мляко в 30-дневен срок от сключването на договора. Субект на задължението
е отново първия изкупвач по договора, а мястото на изпълнение на
задължението –съответната ОД на ДФЗ по адреса на дейността на изкупвача.
В случай, че това правило за поведение/задължение се наруши, формата на
изпълнително деяние на нарушението ще е чрез бездействие –нерегистриране
в законовия срок, времето/периода на извършване ще е първият работен ден
след изтичане на законовия срок за регистрация, а мястото на извършване-
мястото на дължимо изпълнение на задължението-съответната ОД на ДФ“З“.
При всички случаи, за да е налице административно нарушение по смисъла на
3
чл.6 ЗАНН, самостоятелното нарушаване на въпросната законова разпоредба
следва да е законодателно уредено като такова и обявено за наказуемо със
съответна санкция. Дали това е така в конкретния казус, т.е дали
самостоятелното неспазване на законовия срок за регистрация на договора
подлежи на самостоятелно санкциониране по други законови текстове и/или
подзаконови актове за прилагането му, настоящият съдебен състав не намира
за необходимо да обсъжда, тъй като така или иначе няма такова повдигнато
административно обвинение.
Спрямо така проследеното съдържание на приложимата нормативна
уредба, във връзка с горецитираното съдържание на процесните АУАН и НП,
в случая е налице съществено нарушение на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5
ЗАНН,изискващи ясно и недвусмислено описание на нарушението откъм
обективни съставомерни признаци за дата, място и начин на извършване на
нарушението. Вече се посочи по –горе, че в процесните АУАН и НП се
съдържат единствено фактически констатации за наличен договор за
изкупуване на сурово мляко, за който заявлението за регистрация е било
подадено в ДФЗ извън законовия 30-дневен срок от сключването му. Липсва
каквото и да е изложение на факти и обстоятелства, свързани с предприети от
дружеството –жалбоподател действия въз основа на този договор по
изкупуване на мляко, съответно кога, къде и как. Вместо надлежно изложение
на такива обстоятелства и факти, актосъставителят и АНО просто са се
позовали на приобщени при проверката цитирани документи, което обаче е
процесуално недопустимо, тъй като това формално и просто позоваване на
приобщени доказателства, не може да замести законовите изисквания за
задължителните реквизити на АУАН и НП в коментирания процесален
аспект, очертаващи правото на защита на санкционираното лице, съответно-
рамките на съдебния контрол за законосъобразност. Наред с това, в
процесните АУАН и НП нееднократно откъм правни изводи се говори за
самостоятелно нарушение на чл.55б, ал.5 от закона, но в обжалваното НП е
наложена санкцията по чл.72а, ал.2, забраняваща изкупуване, но при липса на
цифрово юридическа, а и смислово-текстова привръзка с хипотезата на
чл.55б, ал.2 от закона. На този фон, изложените в АУАН и в НП
допълнителни правни изводи /непочиващи на реално изложени други
фактически констатации/, че датата на нарушението е „датата на първо
изкупуване слез изтичане на 30-дневния срок-05.05.20 г...“, а мястото на
4
нарушението е „с.Долно Озирово, общ.Вършец...“, допълнително всяват
неяснота относно това какво нарушение в крайна сметка е вменено като
извършване- нерегистриция на сключен от дружеството жалбоподател
договор за изкупуване на мляко в предвидения от закона срок или
изкупуване на мляко въз основа на този ненадлежно регистриран в законовия
срок договор.
На следващо място, настоящият съдебен състав констатира и друг
съществен процесуален проблем в аспекта на задължително съдържание на
обжалваното НП, откъм реквизита –дата на издаване, съгласно чл.57,
ал.1,т.2,пр.1 ЗАНН. Видно от НП, след посочения регистрационен №01-
2600/4559 следва щампово поставена печатна дата на издаване „10.08.21 г.“.
Веднага след това ръкописно е посочено, че АНО издава НП „Днес на
23.08.21 г....“. Въпросното императивно изискване за наличие на този
задължителен реквизит на НП по чл.57, ал.1,т-2 ЗАНН не е случайно,
напротив –задължително е, тъй като е предопределящо за правилното
решаване на множество други правно релевантни въпроси относно
функционална, материално-правна и териториална компетентност на АНО,
спазване на всички възможни давностни срокове за реализация на
администранивно-наказателната отговорност по чл.34, ал.2 ЗАНН, по чл.81,
ал.3, вр.чл.80, ал.5, НК, вр.чл.1 ЗАНН и др.
В случая въпросното разминаване в двете различни дати на издаване на
обжалваното НП, според изложените в писмената защита на АНО доводи, е
оправдано с това, че първата посочена дата след регистрационнния
номер-„10.08.21 г.“ е датата на регистриране на НП в действащата деловодна
програма на държавния орган, а действителната дата на издаване на НП е
последващата такава-посочена ръкописно –„23.08.21 г.“, която е в рамките на
всички компетенции на издалия го АНО. В подкрепа на тези твърдения, от
страна на АНО не са представени никакви доказателства, удостоверяващи
въпросните твърдения и оправдващи обективно това несъответствие. Дори и
без такива доказателства, настоящият съдебен състав принципно не споделя
тези твърдения, тъй като изградените деловодни програми във всяка
държавна институция би следвало само да регистрират и/или оповестяват
публично, вече издадени правораздавателни актове от съответните
компетентни държавни органи. Очевидно случая не е такъв, тъй като
5
твърдяната от АНО първо посочена „регистрационна“ дата, не е времево
последваща или поне съвпадаща с посочената ръкописно втора дата на
издаване на НП, напротив- предхожда втората дата с 12 календарни дни. Това
автоматично поставя под въпрос не само действителността на датата на
издаване, но и самоличността на фактическия издател на обжалваното НП,
съответно неговите длъжност и компетенции.
Всяко от така констатираните до тук съществени процесуални
нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и НП, представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, поради
което и съдът не намира за необходимо да обсъжда и останалите доводи на
защитата за налични и други негови пороци.
При този изход от делото, искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски за адвокатска защита се явява основателно и следва
да се уважи в пълния му предявен размер от 300.00 лв., съгласно
представените договор за правна помощ и списък на сторени разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №01-2600/4559/10.08.21 г. на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“, с което на “Екопродукт Мегия”ЕООД-Враца, с
ЕИК:*********, за извършено нарушение по чл.72, ал.2 и чл.55, ал.5 от
ЗПООПЗПЕС е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв., на
основание чл.72а, ал.2, вр. чл.74, ал.4 ЗПООПЗПЕС.
ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ ДА ЗАПЛАТИ на “Екопродукт Мегия”ЕООД-
Враца, с ЕИК:********* сумата от 300.00 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6