ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 582
гр. Перник, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Й. А., депозирана от пълномощника му - адв.
К.К. - САК;адрес: ***; срещу Определение №235 от 05.05.2022г., постановено по гр. д
№1171/2021 г., по описа на РС-Радомир, с което съдът е върнал исковата молба вх. №
2638/22.12.2021 г. на ищеца И. Й. А., чрез адв.К.К. от САК, срещу ответниците Р. Й. А.,
М. С. А., Н. Т. Д., Й. В. М. и Д. П. В., с която е предявен иск с правно основание чл.75,
ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на извършената с решение от 29.09.2017 г.,
постановено по гр.д. № 395/2016 г. на РдРС, както и да бъде прогласена нищожността
на вписания отказ от наследство на Й.Д. А. от страна на И. Й. А. и е прекратил
производството по гр. д. № 1171/2021 г. по описа на РС- Радомир.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Поддържа, че неправилно съдът е прекратил делото, като в
жалбата е посочено, че действително с Разпореждане на съда от 09.02.2022г., получено от
страната с указания на съда за вписване на ИМ в Имотния регистър към Агенцията по
вписванията, като бил даден едноседмичен срок за това. За определяне на материалния
интерес ищеца се сочи, че, съответно определяне на държавната такса, съдебният състав е
ползвал приложените доказателства по друго гр. д. - гр. д. 395/2016г., на РС-Радомир, по
което дело е допусната атакуваната делба. Именно поради това било отказано вписване в
Имотния регистър, тъй като за вписване на ИМ е необходимо да бъдат приложени актуални
скици и данъчни оценки на имотите обект на спора. В тази била депозирана молба до съда,
с вх. №314/11.03.2022г., с която е било поискано съда да издаде съдебни удостоверения,
1
чрез които да се снабди страната с необходимите за вписването документи. Помолено е
било също предоставения едномесечен срок да бъде удължен или да бъде предоставен нов
подходящ срок, за да може страната да се снабди с необходимите документи и да изпълним
указанията на съда.
На първо място като възражение е посочено, че съдът е следвало да определи нов
срок, с оглед на това, че за издаване на исканите съдебни удостоверения е необходимо
време, което отнема от и без това краткия двуседмичен срок, с който съда е удължил
първоначалния. Освен това, депозираната от страната молба е описано, че е била подадена
в последния ден от определения ни едноседмичен срок. В тази връзка, с Разпореждането си
от 14.03.2022г., съда е удължил вече изтекъл срок, което отново отнема дни от преклузивно
дадения срок, поради което смята, че е било редно да бъде определен нов срок, било то и
двуседмичен.
На следващо място се възразява, че страната по никакъв начин не била уведомена
дали подадената от наша страна молба е била уважена, дали определения срок е бил
удължен или новоопределен и дали исканите от нас съдебни удостоверения следвало да
бъдат издадени и в какъв срок. С тези доводи се моли за отмяна на атакувания съдебен акт.
В производството няма конституирана ответна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено
следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против
определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, е основателна.
Производството пред РС-РАДОМИР е образувано по повод постъпила искова
молба от И. Й. А. чрез адв.К.К. от САК, срещу Р. Й. А., М. С. А., Н. Т. Д., Й. В. М. и Д. П.
В., с която е предявен иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността
на извършената с решение от 29.09.2017 г., постановено по гр.д. № 395/2016 г. на РдРС,
както и да бъде прогласена нищожността на вписания отказ от наследство на Й.Д. А. от
страна на И. Й. А..
С разпореждане от 7.1.2022 Г., съдът е оставил исковата молба без движение и е дал
указания за внасяне в едноседмичен срок от получаване на акта на съда на сумата от 227, 12
лева- държавна такса, като е посочено, че след изискване на грд № 395 от 2016 г. на същия
съд, СЪДЪТ Е констатирал, че материалният интерес е 22 712, 08 лева.
В срок така дадените указания от съда са били изпълнени и страната е внесла така
посочената й държавна такса, като е представила и бележка за сумата по делото.
Последва второ разпореждане на съда отново за без движение на исковата молба,
дадено с разпореждане от 09.02.2022 г., с което съдът повторно е оставил исковата молба без
2
движение, като е указал в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението от
ищеца да се представят доказателства за вписване на исковата молба. Това разпореждане е
получено от страната на дата 4.3.2022 г., като на дата 11.03.2022 г., адв. К.-пълномощник И.
Й. А., депозира в съда че за вписване на исковата молба в Имотния регистър освен
заверените преписи от същата, са необходими актуални скици и данъчни оценки на имотите,
обект на делбата, без които вписването е невъзможно. Молбата е била за издаване на
съдебни удостоверения в посочения смисъл, които да послужат пред съответните
институции, като е отправено искане и за удължаване на първоначално определения срок
или определяне на нов такъв за изпълнение на така дадените указания като същите е
описано, че е следвало да отнемат технологично време
С РАЗПОРЕЖДАНЕ на съдията- докладчик по делото от 14.03.2022г. е посочено,
следното- ръкописно на молбата- „на основание чл. 63, ал.1 ГПК удължава срока за
вписване с две седмици от изтичане на първоначалния такъв. Да се издадат исканите
удостоверения“., като не е посочено изрично, че при неизпълнение в срок съдът ще приложи
неблагоприятните последици на чл. 129, ал.3 ГПК и ще върне исковата молба и ще прекрати
производството по делото /такова указание съдът е дал само за държавната такса/.
При тези обстоятелства с Определение №235 от 05.05.2022г., постановено по гр. д
№1171/2021 г., по описа на РС-Радомир, съдът е върнал исковата молба вх. №
2638/22.12.2021 г. на ищеца И. Й. А., чрез адв.К.К. от САК, срещу ответниците Р. Й. А., М.
С. А., Н. Т. Д., Й. В. М. и Д. П. В., с която е предявен иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН
за прогласяване нищожността на извършената с решение от 29.09.2017 г., постановено по
гр.д. № 395/2016 г. на РдРС, както и да бъде прогласена нищожността на вписания отказ от
наследство на Й.Д. А. от страна на И. Й. А. и е прекратил производството по гр. д. №
1171/2021 г. по описа на РС- Радомир. Съдията докладчик е посочил В МОТИВИТЕ СИ, че
по делото е оставил производството по същото без движение, като е дал конкретни указания
за отстраняване нередности по исковата молбата на ищеца, С разпореждане от 09.02.2022 г.
съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал в едноседмичен срок от датата
на получаване на съобщението от ищеца да се представят доказателства за вписване на
исковата молба.Видно от съобщението, същото е получено от представител на ищеца на
04.03.2022 г.С молба вх. № 314/11.03.2022 г. представителят на ищеца е направил искане за
продължава не на срока, като с разпореждане от 14.03.2022 г. съдът е удължил същия, на
основание чл.63, ал.1 ГПК- двуседмичен от датата на изтичане на първоначалния, като е
разпоредил издаване и на исканите съдебни удостоверения.
Съгласно правилата на чл.60, ал.3 ГПК, е описано, че срокът за изпълнение на
указанията е изтекъл в края на работния ден на 25.03.2022 г. Предвид това, че в този срок
указанията не са изпълнени и не е постъпила нова молба за удължаване на срока, исковата
молба е посочено, че следва да бъде върната, а производството по делото- прекратено.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127 и чл. 128 ГПК, като
при констатирано несъответствие на същата с посочените норми, то на основание чл. 129,
3
ал.2 от ГПК, съдът следва да даде на ищеца срок да отстрани констатираните нередовности.
Указанията следва да са конкретни и ясни, а не общи такива и неизпълнението на указания,
които не са конкретни не може да доведе до прекратяване производството по делото,
особено ако се касае за нередовност на самата искова молба, ако е била налице такава и
съдът не я е констатирал /извън внасяне на дължимата д.т./. В този смисъл са и решение №
280 от 5.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., определение № 60099 от 12.07.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1810/2021 г. и др. Т.е. дадените указания на съда за привеждане на
исковата молба в съответствие с чл.127 ГПК не могат да обосноват извод за законосъобразно
прекратяване на производството поради неизпълнението им, защото първо страната е
внесла държавната такса по делото в срок, изпълнила е тези указания, като относно
последващите такива- за вписване на исковата молба, то видно от описаната по-горе
хронология на развитие на делото, се установява, че съдът е дал прекалено кратък срок за
изпълнение на тези указания, като е следвало вторият срок по чл. 63, ал.1 ГПК да е
съобразен с обема от действия, които страната следва да извърши и да е поне едномесечен
срок, а не двуседмичен както е посочил съда /отделно от това в това свое
разпореждане, съдът не е указал последиците на чл.129, ал.3 ГПК и респективно не
може да ги приложи/. Съдът не е съобразил и че исковата молба касае седем имота и
множество страни и следователно, би отнело по –дълъг темпорален диапазон за изпълнение
на указанията по вписване, като от вниманието на съда е убягнало и че в молбата е
посочено, че вписването е отказано поради представени стари скици и неактуални данъчни
оценки, което съдът също е следвало да обследва още при първата проверка за редовност на
исковата молба и определяне на дължимата държавна такса, като видно от делото същият се
е позовал за това обстоятелство на делото от 2016 г.. Не е изискал и да се увери акта с който
е било отказано вписването, като се твърди такъв да е бил постановен, а непосредствено
след изтичане на дадения от него срок е прекратил делото.
Липсва и указание от съда, че при неизпълнение в срок съдът ще приложи
неблагоприятните последици на чл. 129, ал.3 ГПК и ще върне исковата молба и ще прекрати
производството по делото, като в този смисъл еднозначна е практиката на ВКС, че
неблагоприятните последици на тази разпоредба не могат да се приложат, ако страната не е
била уведомена предварително за същите. Това от своя страна освен гореизложените
доводи, също е основание за отмяна и то самостоятелно такова на атакувания съдебен акт.
Действително съдът може по реда на чл. 129, ал.4 ГПК да дава указания за
отстраняване нередовности на исковата молба и в хода на производството, ако констатира
такива и в този смисъл е допустимо повторно даване на срок за изпълнение на указанията,
но при наличие на горепосочените обстоятелства, то съдът е следвало да следи и причините
– защо е постановен отказ за вписване на исковата молба да обследва доводите за това и
дали същите не се дължат на неясноти в петитума на молбата, на неакутални скици и
данъчни оценки на имота и т.н., което не е сторено.
В мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че исковата молба не е
вписана, поради което и съдът без да отчете, че първо е дал прекалено кратък срок за
4
изпълнение на тези указания и второ е посочено, че има отказ за вписване на исковата
молба, предварително е прекратил производството по делото, без да обследва на какво се
дължи постановеният отказ.
Указанията за вписване на исковата молба също не могат да обосноват извод за
законосъобразно прекратяване на производството. По силата на чл. 12, ал.2 от Правилника
за вписванията, вписването на исковата молба се извършва чрез нанасяне накратко на
петитума на исковата молба по персоналната партида. Преписът се прилага към особено
канцеларско дело, а оригинала се връща в съда, в който е образувано делото. От анализа на
тази разпоредба се налага изводът, че подлежи на вписване исковата молба, по която ще се
развие исковият процес и която е приета от съда за отговаряща на изискванията на чл.127
ГПК. Настоящият случай явно не е такъв, тъй като след постановяване отказа на съдията по
вписванията, подадената искова молба е била директно върната и производството по делото
прекратено, без съда отново да прецени дали същата е отговаряща на изискванията на чл.
127 ГПК и да провери на какви основания и поради какви причини е постановен отказът за
вписване / виж Определение на ВКС по ч. гр.дело № 3014 /2019 година, където е посочено,
че- „Според разясненията, дадени в мотивите към т.6 от ТР № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС
може да бъде отказано вписване на искова молба ако тя не отговарят на изискването за
идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 ПВ. Съгласно чл.12 ПВ,
вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след
като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква
нарочен акт на съда. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.
От това, че Правилникът за вписванията не изисква нарочен акт на съда – разпореждане
за вписване на исковата молба, за да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по
вписванията да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 ПВп. (чл.12 ал.1
изр.2 ПВ). Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба на
вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот… Вписването следва
да се извърши по разпореждане на съдията по вписванията. Проверката, която следва да
извърши е само за това дали исковата молба подлежи на вписване, и дали са
индивидуализирани страните и имота, за който се отнася петитума. Съгласно чл. 4 б. „д”
ПВп, на вписване подлежат актове, за които изрично е предвидено в закон.“/..
Следователно в случая не може да се приеме, че е налице неизпълнение в срок на
задължение за отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба, както
и че е даден достатъчен срок за изпълнение на същите. В същия смисъл е и определение №
364 от 16.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2690/2015 г.
Следователно жалбата е основателна и следва да се уважи, като само в допълнение
идва да се посочи, че възражението на жалбоподателя относно липсата на уведомяване от
страна на съда за продължаването на срока за изпълнение на дадените указания,
препятствала го да изпълни своевременно указанията, е неоснователно. Съдът няма
задължение да съобщава на страната акта си за продължаването на срока по реда и на
основание чл. 63, ал. 1 от ГПК. Страната е длъжна сама да следи дали искането за
5
продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Страната е длъжна сама да следи дали
искането й за продължаване на срока е уважено и с колко време, а при невъзможност и в
този срок да изпълни указанията на съда, за нея съществува възможността да поиска ново
продължаване на срока. /в този смисъл е Определение № 147 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 84/2010 г., III г. о., ГК/. Ако искането за продължаването на срока е уважено,
страната може да извърши съответното процесуално действие след изтичането на
първоначално определения срок до изтичането на продължения срок, като това възражение
в жалбата е неоснователно.
С оглед на всички изложени съображения, настоящият съдебен състав намира
обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно поради което същото следва да
бъде отменено.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато на ПРС за извършване на следващи процесуални действия.
Във връзка с горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение №235 от 05.05.2022г., постановено по гр. д
№1171/2021 г., по описа на РС-Радомир, с което съдът е върнал исковата молба вх. №
2638/22.12.2021 г. по описа на съда и е прекратил производството по гр. д. № 1171/2021 г.
по описа на РС- Радомир.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА РС-Радомир, същия състав, за извършване на следващи
процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6