Решение по дело №2285/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на М. А. А. и Н. А. А. срещу Заповед № РД-914/29.08.2024 г. на Кмета на [община], с която е наредено да се премахне незаконен строеж – „Паянтова сграда с навес“, намиращ се в УПИ ХVII-630, кв.11 по плана на Баня, с административен адрес [населено място], [община], [област].

Твърди се в жалбата, че в оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, сочи се неотчитане на правилна фактическа обстановка от административния орган. Излагат се аргументи, че нарушения на административнопроизводствените правила, търпимост на строежа и изграждане на същия изцяло в имота на жалбоподателите. Сочи се и необоснованост на заповедта, иска се отмяната и, както и присъждане на сторените разноски.

При направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват лично, представляват се от адв.В.-Ангелчовска, като се излагат допълнителни аргументи за отмяна на оспорения административен акт, претендират се разноски. В предоставения срок представя писмени бележки.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т., която моли да се отхвърли жалбата, прави искане за присъждане на разноските по делото. В указания срок представя писмени бележки.

Съдът, след запознаване с изпратената административна преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа страна :

На 27.10.2022 г. С. П. С. подала жалба до О. К. за незаконно строителство извършено в УПИ ХVI-632 и УПИ ХVII - 630, кв.11 по плана на [населено място], които имоти били съседни на нейния имот.

Във връзка с жалбата била извършена проверка, като с Констативен акт №7/27.07.2023 г. е констативен акт № 18/21.04.2023 год. за строеж: „Паянтова сграда с навес“, намиращ се в Урегулиран поземлен имот (УПИ) XVII-630, кв. 11 по плана на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], [община], [област].

Строежът е собственост на М. А. А. и Н. А. А., съгласно нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том I, per. № 1270, дело № 65 от 2002 год., издаден от С. Р. - Нотариус с per. № 099 от регистъра на Нотариалната камара, вписан като Акт № 172, том II, дело № 393 от 2002 год., с вх. № 466/11.03.2002 год. в Служба по вписванията [населено място].

Паянтовата сграда с навес се намира в южната част на имота. Тя е едноетажна със стени от тухлена зидария. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди. В план г-образно, около паянтовата сграда, има навес с дървени подпори, покрит с ламарина. Паянтова сграда с навес е построена свързано с гараж от същото [УПИ] и стопански сгради в [УПИ] на същите собственици. Паянтовата сграда, с късата част на навеса, навлиза с около два метра в [УПИ], принадлежащо на друг собственик. Стопанската постройка е с размери 6,00мх2,50м, а навеса има размери 7,00мх4,50м.

За сградата няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Липсата на цитираните документи, определя строежа „Паянтова сграда с навес“, като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Установените обстоятелства са отразени в Констативен акт № 18/21.04.2023 год., съставен от длъжностни лица на Общинска администрация [община], с което е постановено началото на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на постройката.

Актът е съставен при отсъствие на собствениците на строежа - М. А. А. и Н. А. А..

В законоустановения срок, срещу Констативен акт № 18/21.04.2023 год. е постъпило възражение с вх. № 94-00-2539/27.04.2023 год. Същото е счетено за неоснователно, като мотивите за това са изложени в писмо с изх. № 94-00-2539(1)/24.07.2023 год., изпратено до М. А. А. и Н. А. А. и получено на 26.07.2023 год. Към същото били приложени нотариално заверени декларации от М. А. А., Н. И. К., К. Н. Г., А. Т. А., Н. А. А., нотариални актове, актуална скица, скица по отменения план, комбинирана скица на имотите, протокол №60/28.09.1971 г.

За тази постройка било подадено Заявление вх.№94-00-1180/09.03.2022 г. от М. А. А. и Н. А. А. до Главния архитект на О. К. за издаване на Удостоверение за търпимост, като с писмо изх.№ 94-00-1180/1 от 23.03.2022 г. същите били уведомени, че не може да се издаде удостоверение за търпимост на този обект. Същото не било оспорено по съдебен ред.

На 29.08.2024 г. била издадена процесната заповед от Кмета на [община].

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел П. А., която сочи кога и от кого е изградена постройката.

Съдът въз основа на доказателствата по делото счита, че следва да кредитира частично с доверие тези показания доколкото е възможно постройката да е изградена през 1971 г. с оглед представените писмени доказателства и с оглед състоянието и. Не се кредитират с доверие показанията на св.А. относно липсата на последващи действия спрямо тази постройка. От една страна това противоречи на самите изявления на жалбоподателите до административния орган (видно от заявление подадено на 01.08.2023 г. – л.20 от делото), а противоречи и на заключението на експертизата и останалите писмени доказателства по делото.

В хода на съдебното производство е прието заключение на СТЕ. Вещото лице е извършило оглед на място, при който е констатирало следното : Процесният обект се състои от паянтова постройка и Г-образен навес към две от нейните страни. От запад постройката няма самостоятелна стена, а се намира до стената на друга сграда - гараж. За изграждането й са изпълнени две дълги тухлени стени - една по линията на съществуваща стара ограда към южната имотна граница с дебелина 12см и друга - от север на първата с дебелина 25см. Късата стена от изток е с дебелина 25см, в която има отвор с ширина 1,00м за прозорец, но без дограма. В северната стена има отвор с ширина 2,20м за вход в постройката, но няма врата. Така се оформя правоъгълна постройка с размери в план 2,35м/5,45м. Върху тухлената зидария на стените от север и изток са положени дървени греди 15/15CM., а южната стена не е укрепена и с цялата си височина представлява само тухлена зидария от тухли тип "четворка”. Постройката има дървена покривна конструкция с двустранен наклон на север и изток, като билото е по южната стена. За изпълнението на покривната конструкция са наредени напречно наклонени кръгли дървени греди Ф 10 см, които стъпват върху надлъжната стена от север, напречната стена от изток и оградата от юг. Върху тях са наредени дървени столици и отгоре е изпълнено покритие с керемиди. Височината на постройката от север е 2,00м и 3,30м от юг. За изпълнението на навес от север и изток на постройката са използвани 6 броя дървени колони, всяка с различно сечение - кръгли Ф10см и Ф8см, както и квадратни 10/10см. От север между колоните и постройката е оставено разстояние от 1,75м, а от изток между колоните и стената това разстояние е 1,20м. Навесът е допълнително строен към тухлената постройка. Между колоните му са изпълнени по една дървена греда от север и изток, отгоре са наредени дъски между тухлените стени и колоните на навеса за оформяне на негов покрив. Оставени са стрехи - от север 80см, а от изток 35см. Покритието на навеса е с вълнообразен етернит. Височината му от север е 1,90м. Процесният строеж се ползва като спомагателна, обслужваща постройка в имота за нуждите на собствениците. В нея се съхраняват дърва за огрев, инструменти и инвентар, строителни материали и битови вещи на домакинството. Процесната "Паянтова сграда с навес" може да бъде определена като строеж от допълващото застрояване. Наличното подробно геодезическо заснемане показва, че част от западната страна на строежа е разположена по имотната граница от запад със съседния имот, а южната страна на обекта е отдръпната на около 50см на север от южната имотна граница. От север и изток процесният строеж е отдалечен на значителни разстояния от имотните граници от тези страни. Ако не се отчитат регулационните предвиждания на действащия ЗРП, а само имотните граници на поземлените имоти, процесният строеж попада в имот пл.№ 630, като според геодезическото заснемане южната му страна не тангира точно с имотната граница, а е на 50см. на север навътре в имота. Тази страна на обекта съвпада със съществуващата стара ограда, която очевидно не е била изпълнена точно по границата. Това обстоятелство е точно отчетено в извършеното геодезическо заснемане от правоспособно лице по кадастъра, на което са отразени имотните граници по действащия КРП и е показана съществуващата ограда. Процесната паянтова постройка е означена като "ПС" и на север и изток от нея е показан навеса. Графично това е показано на Приложение №1 към експертизата. Използвайки за основа геодезическото заснемане, на графиката са показани имотните граници от кадастралната основа на действащия регулационен план от 1990г., регулационните линии по този план и местоположението и размерите на процесиите сграда и навес. Графиката е дадена като Комбинирана скица, на която са нанесени и регулационните линии по обезсиления КРП от 1957г. От приложението се установява, че процесният строеж е разположен частично /със северната си част/ в [УПИ] и частично /с южната си част/ в [УПИ] по предвижданията на действащия ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №680/13.06.1990г. Огледът на място показа, че сградата и навесът са стари. Дървените колони и греди на много места имат дефекти, напукани са от дългогодишна експлоатация, по повърхността има оцветяване и наслояване на мръсотия. По част от тухлената зидария също има следи от изхабяване в следствие на излагане на атмосферни влияния за дълъг период от време. На места ламарината по покрива е изкривена и със следи от ръжда, етернитът е захабен, а част от дъските са изкривени. Същевременно прави впечатление, че има и по-нови на вид материали. Зидарията на някои места е видимо по-нова по вид и физическо състояние, има пренареждани керемиди. Очевидно в сградата са извършвани текущи ремонти през годините, засягащи частично отделни елементи за нейната поддръжка, презиждане на стени и пренареждане на покривни покрития. Основната конструкция обаче е стара. По делото са приложени 5 броя нотариално заверени декларации /л. 13-17/, в които се твърди построяването на процесиите "Паянтова сграда с навес" преди 1984г., т.е. преди повече от 40 години. Огледът на място показва, че първоначалното построяване на процесния строеж действително е възможно да е извършено преди 40 години, а в по-късни години да са правени ремонти. Процесният строеж може да се определи като допълващо застрояване в имота съгласно чл.20 от ЗУТ. За него е допустимо да се приложи разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ за издаване на разрешение на строеж без одобряване на инвестиционни проекти. Като строеж по този ред, процесиите "Паянтова сграда и навес” представляват строеж от Шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Проверката в архива на О. К. от страна на служителите показа, че за процесния строеж не са издавани строителни книжа. Процесният строеж не е отразен като съществуваща сграда в кадастралната основа на действащия ПУП - ЗРП. Върху част от неговата площ е показана сграда /в югозападния ъгъл на процесната/, сигнатурата й е „ПС”, но площта й е много по-малка. Това е видно на Приложение №2 към експертизата, на което е дадено извлечение от действащия кадастрален и регулационен план. В действащия план за застрояване, одобрен със Заповед №680/13.06.1990г. не е предвидено застрояване на мястото на процесния строеж. Това е видно на Приложение №3 към експертизата, представляващо извлечение от действащия застроителен план.

Относно търпимостта на постройката вещото лице сочи следното : Съгласно чл.41 от ЗУТ допълващото застрояване може да бъде разрешено съгласно предвижданията на действащия ПУП или с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Процесното допълващо застрояване е разположено върху самата странична регулационна граница между [УПИ] и [УПИ] по действащия регулационен план. Т. местоположение е недопустимо по правилата и нормативите на ЗУТ.

Изследване на допустимостта на строежа по правилата и нормативите към периода на извършване:

При приемане за година на изпълнение на процесния строеж "преди 1984г.", както се твърди в представените декларации, за допустимостта на строежа следва да се съблюдават правилата на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, както и "Наредба №5/1977г. за ПНТСУ" /отм./. Действащ ПУП в тези години е КРП, одобрен със Заповед №6361/17.12.1957г., извлечение от който е представено на Приложение №4 към СТЕ. Както беше казано в т.В./, 2.1./ от експертизата, дворищната регулация е приложена през 1971г. и процесният строеж след тази година фактически вече е изпълнен в новообразувания по плана парцел XV-407 от кв.17.

На Комбинираната скица, дадена на Приложение №1 към експертизата, от точното геодезическо заснемане на място и комбинирането му с границите по плана от 1957г. се установява, че процесният строеж се намира изцяло в парцел XV-407, разположен е в южната му част, на разстояние от ЗОсм до 50см на север от регулационната граница. Това разположение на обекта не отговаря на изискванията на "Наредба №5/1977г.". То не представлява свободно застрояване, изградено на нормирано от наредбата разстояние от 3,00м от регулационната линия към съседите, както и не представлява застрояване, разположено на самата регулационна линия. С местоположението си процесният строеж не отговаря на правилата и нормативите, дадени в наредбата нито за второстепенна постройка по чл.121, нито за стопанска постройка по чл.125. Разрешаването на процесния строеж с установяващото се на място местоположение е било недопустимо по нормативните изисквания към годината на построяване.

Заключението на вещото лице се кредитира изцяло с доверие от съдебния състав, доколкото не се оборва от други доказателства по делото. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и правните основания за издаване. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В конкретния случай не е спорно между страните, че за построените обекти няма издадени строителни книжа и документи. Установява се безспорно, че обекта предмет на обжалваната заповед има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория.

Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е изграден преди 2001 година. Този извод съдът прави въз основа на приложените по делото писмени доказателства.

Съдът намира, че не може да се приеме, че незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с оглед годината на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.

Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно който незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Следва изрично да се подчертае, че в заключението си вещото лице подробно е проследило регулационния статут на имота през годините, включително по отменените планове. В случая е очевидно, че сградата е недопустима както по действащите разпоредби, така и по тези действали към момента на изграждането и. От доказателствата по делото следва да се приеме, че същата е изградена през 1971 г. Към този момент са действали СТРОИТЕЛНИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА /Издадени от председателя на Комитета по строителство и архитектура, обн., Изв., бр. 75 от 18 септември 1959 г., изм., бр. 28 от 5 април 1960 г., бр. 4 от 13 януари 1961 г., бр. 91 от 14 ноември 1961 г., бр. 2 от 5 януари 1962 г., бр. 7 от 23 януари 1962 г., в сила от 23 януари 1962 г., бр. 60 от 27 юли 1962 г., ДВ, бр. 39 от 17 май 1963 г., бр. 76 от 25 септември 1964 г., бр. 13 от 16 февруари 1965 г./ - Отменени с § 3, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 2 септември 1977 г. и бр. 70 от 6 септември 1977 г. Съгласно § 60, А.. 1 второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба те могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел.

От една страна по делото се установява, че процесната постройка допира изградена ограда, която е била изпълнена на север от регулационната граница и е попадала вътре в новообразувания парцел XV-407 и така е оставала изцяло в отреждането за парцел XV-407 по предвижданията на плана от 1957г., но без да допира регулационната граница, а на 50см. северно от нея. От една страна това противоречи на изискванията на ал.1 от § 60, доколкото на север е допустимо второстепенните постройки да отстоят на не по-малко от 1,5 м. от регулационните граници. От друга страна по делото няма приложени никакви доказателства, че съседите на имота са били съгласни тази постройка да е калканна на заварена сграда, за да бъде разположена на странична регулационна линия. Липсват доказателства за изразено съгласие в нотариална форма или пред компетентното длъжностно лице (съгласно действащата към момента на изграждането нормативна уредба). Ето защо и не може да се приеме, че е налична и хипотезата на § 60, ал.2 от сочените Строителни правила и норми.

От друга страна разположението на постройката противоречи и на изискванията на "Наредба №5/1977г." ( в случай че не се приеме дата на изграждане 1971 г., а такава при действието на сочената наредба). Този обект не представлява свободно застрояване, изградено на нормирано от наредбата разстояние от 3,00м от регулационната линия към съседите, както и не представлява застрояване, разположено на самата регулационна линия. С местоположението си процесният строеж не отговаря на правилата и нормативите, дадени в наредбата нито за второстепенна постройка по чл.121, нито за стопанска постройка по чл.125. Разрешаването на процесния строеж с установяващото се на място местоположение е било недопустимо по нормативните изисквания към годината на построяване.

В последствие планът от 1957 г. е отменен, като по действащия регулационен план от 1990 г. през постройката минава регулационната линия. Това също прави недопустима изградената постройка.

Следва да се посочи, че наведените в жалбата и до административния орган аргументи за спор за собственост не са от компетентността на настоящата съдебна инстанция, а липсват доказателства този спор да е решен с влязъл в сила съдебен акт, чието действие да бъде зачетено от настоящата инстанция.

От приложените доказателства по делото съдът намира, че в случая не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което строежът не отговаря на условията за търпимост и забрана за премахване.

Същевременно не се констатират допуснати в хода на административното производство съществени нарушения. Видно е, че жалбоподателите са подали възражение в законоустановения срок, същото е разгледано и те са уведомени за аргументите с които е прието за неоснователно.

Отделно от това (макар не и във връзка с това производство) следва да се отбележи, че за тази постройка има влязъл в сила отказ на главния архитект на О. К. за издаване на удостоверение за търпимост.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по делото разноски в размер на 800 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 700 лева възнаграждение на вещото лице за изготвената СТЕ.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – [област]

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М. А. А. и Н. А. А. срещу Заповед № РД-914/29.08.2024 г. на Кмета на [община], с която е наредено да се премахне незаконен строеж – „Паянтова сграда с навес“, намиращ се в УПИ ХVII-630, кв.11 по плана на Баня, с административен адрес [населено място], [община], [област].

ОСЪЖДА М. А. А., [ЕГН] и Н. А. А., [ЕГН] да заплатят на О. К. направените по делото разноски в размер на 800 лева за юрисконсултско възнаграждение и СТЕ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.