Р Е
Ш Е Н
И Е № 8 1 5
гр.
Пловдив, 15.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V брачен състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател:
Светлана Неделева
при участието
на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 15617 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл. 127 ал. 2 СК вр. чл. 143 ал. 2 СК, подадена на 24.11.2015 година от И.Я.К., ЕГН: **********, с адрес: *****, съдебен адрес:***, чрез пълномощника а. А.Б. ***, п р о т и в Е.Й.М.,
ЕГН: **********, с регистриран постоянен и настоящ
адрес:***, съдебен адрес:***, чрез
назначения о.п. а. Д.Ц. ***.
В исковата
молба се твърди, че от 20** г. ищецът И.Я.К.
и ответницата Е.Й.М. са заживели на съпружески
начала, без сключен г. б., като от съвместното си съжителство същите имат три
деца – А.И.К., ЕГН: **********, роден на *** г., И.И.К.,
ЕГН: **********, родена на *** г., и Й.И.К., ЕГН: **********, роден на *** г.
Отношенията между двамата родители се променили драстично след раждането на последното
им дете. За коледно-новогодишните празници през м. декември 20** г. майката Е.М.
заминала с трите деца при родителите си в гр. Х. под претекст да празнуват с
тях. След празниците бащата И.К. отишъл да ги вземе, но ответницата отказала да
се върнат и ищецът взел със себе си само най-голямото дете – А.. И. и Й.
останали при майката с уговорката, че след седмица щели да се приберат в дома
си в гр. Б.. Тъй като минала повече от една седмица, през която ищецът не можел да се
свърже по телефона с ответницата, отишъл отново в гр. Х. заедно с б. си А. К..
Двамата обаче били принудени да се върнат, без да успеят да видят децата,
защото родителите и близки на Е.М. не допуснали до жилището ищеца и б. му. След
като И.К. подал сигнал до ДСП - Х., дъщеря му И. била върната при баща си. През
това време майката Е.М. напуснала Б., оставяйки Й. на грижите б. по м. л.,
която пък дала детето на техен близък, за да се грижи за него. Разбирайки това,
бащата подал сигнал в ОЗД при ДСП - С.З., както и молба до ДСП - Р. за р. на детето, като поискал то да
бъде преместено в *** с. З., т.е. в близост до гр. Б., за да има възможност да
го посещава редовно там, предвид затрудненото си финансово положение. С Решение
от 29.08.2014 година, постановено по гр. дело № 11204/2014 г. по описа на ПРС,
XVI гр. състав, било прекратено н. на Й.И.К. в ЦНСТ с. З. и детето било върнато
в семейството при баща си, брат си и сестра си. Майката Е.М. не полагала
никакви грижи за трите деца, не търсела контакт с тях, нито се свързвала с
бащата. Ответницата изцяло се дезинтересирала от децата си и практически ги
била изоставила. И.К. правил многократни опити да разбере къде живее Е.М., за
да може да се свърже с нея, но без резултат. Ищецът потърсил съдействие от
служители на ДСП - Р., както и от органите на МВР, но ответницата не била
открита. За този период от около пет години тя не проявила никакъв интерес към
трите си деца, които се отглеждали от бащата И.К. с подкрепата на неговите
родители. Финансовите възможности на ищеца били крайно ограничени, тъй като той
работел по п. за з. към о. Б. с месечен доход от *** лева. Не можел и да
получава ежемесечните семейни помощи за децата си, поради което за посрещането
на техните нужди разчитал на подкрепа от своите родители, близки и приятели.
Поради така изложените обстоятелства ищецът е направил искане за постановяване на съдебно решение, с което: упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца А.И.К., И.И.К. и Й.И.К. да бъде предоставено на техния баща И.Я.К., като се определи и местоживеенето на децата при бащата; съответно да се регламентира по преценка на
съда режим да осъществяване на лични отношения между децата и майката Е.Й.М., като ищецът отбелязва, че той не може да
предложи режим, защото връзката на ответницата с децата била напълно
прекъсната, както и липсвала възможност родителите да обсъдят проблема, поради
което всеки вариант за режим на лични контакти би бил формален; както и да бъде
осъдена ответницата Е.Й.М. да
заплаща на децата си А.И.К., И.И.К. и Й.И.К., чрез
техния баща И.Я.К., ежемесечна издръжка за всяко
от трите деца в размер на законовия минимум, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 24.11.2015 г., като издръжката да е платима до 10-то число на
текущия месец.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответницата, чрез назначения й по реда на
чл. 47 ал. 6 от ГПК о.п., за подаване на отговор.
Със
своевременно депозиран писмен отговор о.п.
на ответницата е посочил като безспорно установено от представените писмени
доказателства, че страните по настоящото дело са родители на малолетните деца А.И.К.,
И.И.К. и Й.И.К., както и че родителите нямат сключен
граждански брак. Заявил е, че становище по основателността на исковете ще вземе
след приемането на социалния доклад и след разпита на свидетеля на ищцовата
страна.
В хода на
устните състезания ищецът, чрез пълномощника си, пледира за уважаване на
исковата молба. о.п. на ответницата
заема становището, че предвид събраните по делото доказателства, в интерес на
децата е упражняването на родителските права да се възложи на бащата, при
когото те живеят и който именно е фактически отглеждащият ги родител, като предоставя на
преценката на съда да определи подходящ режим за лични отношения с майката;
счита, че следва да бъде осъдена
ответницата да заплаща на малолетните си деца минимална по размер издръжка,
доколкото не се установява същата да има някакви доходи; посочва, че ако майката все пак реши
занапред да промени своето поведение и докаже, че желае да присъства в живота
на децата си, то тогава тя ще може да търси промяна на мерките относно
родителските права.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът И.Я.К. и ответницата
Е.Й.М.
са родители на три ненавършили пълнолетие деца, а именно малолетните А.И.К. с ЕГН: **********, роден на *** г., И.И.К. с ЕГН: **********, родена на *** г., и Й.И.К. с ЕГН: **********, роден на *** г. –,
видно от приложените към исковата молба заверени копия на Удостоверения за
раждане (л. 4-5 д.), издадени съответно въз основа на акт за раждане № ***/****
г., акт за раждане № ***/**** г. и акт за раждане № ***/****, съставени в Община П., район “С.”.
Безспорно е, че
трите деца на страните са родени от фактическото съжителство между ищеца и
ответницата, които нямат сключен граждански брак.
Съгласно служебно
направената Справка в НБД “Население” (л. 47 д.) ответницата Е.Й.М. /понастоящем с брачно фамилно име Б./ е майка на още две
малолетни деца – Б.А.Б. /роден на ***
г./ и Б.А.Б. /роден на *** г./, а техен баща е А.Б.Б.,
с когото майката има сключен граждански брак от **** г.
Според
констатациите на приетия без възражения социален доклад, изготвен през месец септември
2016 г. от ДСП - Р. (л. 59-60 д.), родителите на малолетните А.И.К., И.И.К. и Й.И.К. са съжителствали на семейни начала, без
сключен граждански брак от 20** г. до м. декември 20** г., като майката Е.Й.М. решила заедно с трите деца да отиде на
гости при своите роднини в гр. Х. за коледно-новогодишните празници. Бащата И.Я.К.
споделя, че около 2-3 януари 20** г. той отишъл да ги вземе оттам, за да се
приберат в дома им в гр. Б., но бил посрещнат враждебно от роднините на
майката. Успял да вземе само най-големия си син А., а И. и Й. останали в гр. Х..
След този инцидент И.К. неколкократно правил опити да
вземе и другите две деца, както и да подобри отношенията си с Е.М., но без
успех. Така през 2011 г. И. и Й. останали при майката и нейните родители в гр. Х.,
където се отглеждали в лоши хигиенно-битови условия. Една година по-късно
бащата разбрал, че дъщеря му И. не посещавала училище, а трябвало да бъде
ученичка в *** клас. Той се обърнал за съдействие към ОЗД - Р.. При направеното
проучване било изпратено запитване до ДСП - Х., като от получената
информация станало ясно, че майката изоставила детето при р. си и то живеело
при много лоши социално-битови условия, като било неглижирано
и опаразитено. И.
К. веднага предприел необходимите действия, в резултат на което И. била
върната в дома на баща си, където се отглежда и понастоящем. От своето
посещение в ДСП - Х. И.К. научил също, че синът му Й. бил н. **** “Н.” - гр. С.З..
Бащата няколко пъти посещавал сина си там, след което се обърнал с молба до ДСП
- Р. за п. и за р.на детето в семейството. Така
Й. бил п. в **** с. З., общ. Б. и по-късно върнат в семейната среда при
бащата, където е и досега. Към момента
на провеждане на социалното проучване трите деца се отглеждат от баща си в гр. Б.
и редовно посещават учебни занятия, като през учебната 2016/2017 г. А. и И. са
ученици съответно в **** и **** клас при СУ “Х.С.” - гр. Б.. С решение на РИО –
П. брат им Й. е отложен с една учебна година поради з. му състояние, като се
стигнало до необходимостта детето да бъде записано в п. у.. Момчето е о. с р.
на *** № ***/*** г., като му е поставена д.“Л. у. и.. Р. на е. р.. Ф. о. за н.-м.
з. /м. д./”. Бащата съобщава, че в грижите за децата му помага неговата майка К.А.,
с която живеят в един двор. Разказва, че трудно се справя от финансова гледна
точка, защото децата, които посещават училище, имат нужда от джобни, от
средства за организирани в училището мероприятия, учебни помагала, дрехи и
обувки, съобразени със сезона, както и от разнообразна и здравословна храна; освен
това Й. се нуждае от р., която се провежда в *** - Р., а това е свързано с
време и средства. И.К. споделя, че са му необходими поне 500.00 лева месечно за
задоволяване потребностите на децата, които след 20** г. отглежда сам с помощта
на б. по б. л.. Майката Е. К. не се интересувала от децата и не търсела
контакти с тях. Социалният работник установява, че децата са силно привързани едно
към друго, както и към баща си, с когото се чувстват сигурни и спокойни. До
момента няма изявено желание за срещи с децата от страна на майката и нейните
роднини. Майката напълно се е дезинтересирала от децата и помежду им няма
изградена емоционална връзка. Самите деца заявяват, че не желаят да бъдат
отглеждани от майка си. Служителите на ОЗД
- Р. имат активно родителско сътрудничество в лицето на бащата И.К.. Макар и
трудно, с подкрепата на своята м. той успява да задоволи базисните потребности
на малолетните А., И. и Й.. Условията, в които се отглеждат децата, са скромни,
но задоволителни. И.К. е б., получава месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП в
размер на **** лв. Отпусната му е и целева помощ за отопление по чл. 2 от
Наредба РД-07/5 от 2008 г. в размер на *** лв. Той не получава семейни помощи
по реда на чл. 7 от ЗСПД. Въз основа на проведените срещи, разговори и
направените наблюдения ОЗД при ДСП - Р. заключава, че: в най-добър интерес на
децата А.И.К., И.И.К. и Й.И.К. е те да бъдат
отглеждани от баща си И.Я.К.; по скромен, но задоволителен начин, бащата успява
да осигури базисните им потребности на децата; има изградена силна емоционална
връзка между децата и баща им, както и между самите деца ; А., И. и Й. не
желаят да бъдат отглеждани от майка си Е.Й.М. и не търсят контакт с нея; децата
се чувстват сигурни с баща си и знаят, че няма да бъдат изоставени от него.
Категоричното становище на ОЗД - Р. е, че децата трябва да бъдат отглеждани и занапред
от баща си, респ. родителските права да се предоставят на него, като се
определят подходяща издръжка и режим на лични отношения по преценка на съда.
Видно от
приложеното към исковата молба заверено копие на Решение от 29.08.2014 г.,
постановено по гр. дело № 11204/2014 г. по описа на ПРС, XVI гр. състав (л. 6
д.), с които съдебен е прекратено н. на детето Й.И.К. в *** с. З., молбата за р.
на детето е била подадена на *** г. и след направено проучване момчето е
върнато в семейството на б.. До прекратеното с цитираното съдебно решение н. на
детето в и. се стигнало поради това, че майката го изоставила при р. си в гр. Х.
и заминала извън страната, след което б. по м. л. дала Й. на р. да го гледат и
това било установено при проверка по сигнал на ОЗД - С.З.. В проведеното на
19.08.2014 г. открито съдебно заседание по гр. дело № 11204/2014 г. на ПРС изслушаният
социален работник също е дал положително становище относно родителския
капацитет на бащата, посочил е че другите му две деца, които живеят при него са
чисти, спретнати, добре хранени, осигурено им е всичко необходимо за тяхната
възраст и редовно посещават училище.
Съгласно
представеното Удостоверение от сектор “БДС” при ОДМВР - Пловдив (л. 19-20 д.) и
служебно направената справка в НБД “Население” (л. 47 д.) от 10.11.2014 г.
ответницата Е.Й.М. /с брачно фамилно име Б./ има регистриран постоянен и
настоящ адрес ***, на които адрес обаче в хода на производството тя реално не
пребивава и не може да бъде открита във връзка с връчването на съдебните книжа
(разписка към съобщение по чл. 131 ГПК, л. 13 д.), а друг неин адрес не е
известен. Именно поради това и след изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК, по
настоящото дело съдът е назначил на ответницата о.п..
Според предоставената от Сектор “БДС” при ОДМВР - Пловдив Справка УРИ № 104600-6847/07.09.2016
г. (л. 49 д.) за периода от
01.01.2011 г. до 07.09.2016 г. ответницата Е.Й.М. няма регистрирани задгранични пътувания, но е необходимо да се има предвид, че след
01.01.2007 г. при придвижване на територията на държавите-членки от ЕС
българските граждани се проверяват на ГКПП по метода “преценка на риска”, в резултат на което данните за
пътуванията им в АИФ “Граничен контрол” са непълни.
Разпитаният по
делото свидетел – К.Д.А., м. на И.К., посочва, че докато ищецът и ответницата живели
заедно, се родили трите им деца. Преди около *** години ответницата Е.М.
заминала с децата за гр. Х., уж за да празнуват при нейните р. Нова година, но след
празника не се върнали. И.К. отишъл с б. си да ги вземе, но в Х. р. на м. ги
посрещнали с агресивно и отказвали да им дадат децата. Все пак тогава ищецът
успял да вземе големия си син А.. Въпреки последващите му опити не могъл да
вземе И. и Й., които останали в Х.. По-късно, чрез ОЗД И. била върната в дома
на баща си. След като И.К. научил, че Й. пък бил н. в С.З. в д. за д., л. от р.
г., детето било прехвърлено в друг д. в с. З. и после си го взели оттам. Й.
страдал от з., за които имало издадено решение на ****. И. трябвало вече да
бъде ученичка в *** клас, но имала п. в р.. И за трите деца се грижел бащата,
заедно със свид. А.. Последната получавала около ***
лв. п., а И.К. работел по в. з. и където можел, ходел да р. на ч., за да изкара
допълнително средства. Разчитали и на помощта на приятели, които им давали
заеми. За майката нищо не знаели. Тя не търсела децата, не питала за тях.
Чували от хората, че Е.М. била в чужбина, в Г., И., И..
Й. реално не познавал майка си, а А. и И. въобще не искали да я виждат. Децата
редовно посещавали училище. Свид. А. решително заявява, че със сина й до последни сили
ще гледат А., И. и Й., както и че искат децата да се изучат, да се образоват,
заради самите себе си.
Съдът кредитира
изцяло така депозираните свидетелски показания, намирайки ги за обективни, последователни
и кореспондиращи с писмените доказателства. Несъмнено свид.
А. добре познава страните по настоящото дело, като излага непосредствените си
възприятия, основаващи се на системни, трайни наблюдения върху живота на двамата
родители и малолетните им деца. Нейните показания нямат никакъв контрапункт в
останалия доказателствен материал по делото, а на възможната й заинтересованост се противопоставя наказателната отговорност при
лъжесвидетелстване, за която е предупредена.
От приетите
като писмени доказателства по делото Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на ищеца (л. 62 д.), Удостоверения изх. №
0041/12.11.2015 г. и изх. № 0490/07.10.2016 г. на ДСП - Р. (л. 7, 63 д.), Справка изх.
№ 11-01-563/14.09.2016 г. на НАП - ТД Пловдив (л. 51-54 д.), Справка изх . № 1029-15-42594/10.09-2016 г. на НОИ - ТП Пловдив (л. 51-54 д.), както и от
горецитирания социален доклад на ДСП - Р., се установява, следното относно
материално положение и доходи на страните:
Ищецът И.Я.К. до
м. септември 2014 г. е бил о. р. при Община Б. с основна заплата 340.00 лв., а
от м. октомври 2014 г. е б., подпомаган по реда на чл. 9 от ППЗСП и
Наредба РД-07/5 от 2008 г., като за
периода м. ноември 2014 г. - м. март 2015 г. е получавал помощ в размер на 242.45
лв. месечно, за периода м. април - м.
август 2015 г. в размер на 177.45 лв. месечно, за м. септември 2015 г. в размер
на 603.45 лв., за периода м. октомври - м. ноември 2015 г. в размер на 137.80
лв. месечно, за периода м. декември 2015
г. - м. юли 2016 г. в размер на 242.45 лв. месечно, като от м. август 2016 г.
получава месечна помощ в размер на 183.30 лв. и през м. август 2016 г. е
получил целева помощ за отопление в натура в размер на 362.30 лв. Той не
получава семейни помощи по реда на чл. 7
от ЗСПД, тъй като за тази цел е необходима декларация от майката, каквато
декларация ответницата не е подписала и до решаването на въпросите относно
упражняването на родителските права спрямо трите деца на страните ДСП - Р. не може да изплаща на бащата семейни
помощи по чл. 7 от ЗСПД. И.К. няма регистрация като самоосигуряващо
се лице, нито регистрирани фирми или участия в търговски дружества; няма
декларирани недвижими имоти, не притежава движими вещи на значителна стойност,
вкл. моторно превозно средство.
Ответницата Е.Й.М.
няма регистрирани трудови договори, нито декларирани изплатени суми от фирми по
извънтрудови правоотношения; няма регистрация като самоосигуряващо
се лице; няма регистрирани фирми или участия в търговски дружества; няма
декларирани имоти или моторни превозни средства; няма отпуснати парични
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Така
установените фактически положения, налагат за настоящата съдебна инстанция
следните правни изводи:
Относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата:
При преценката
на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права,
определящ е интересът на децата, като следва да се съобразят всички
обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от
тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на децата,
привързаността на децата към всеки от двамата родители, полът и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на
родителите.
Водейки се именно
от интереса на малолетните деца на страните, съдът намира, че в случая упражняването
на родителските права следва да се предостави на бащата – ищец в настоящото
производство, който и единствен заявява такава претенция. По делото еднозначно
се установява наличието на изградена силна емоционална и доверителна връзка на
малолетните А., И. и Й. с
техния баща, както и с б.им по б. л.. Същевременно две от децата
са м., съответно на ** г. /А./ и на ** г. /Й./, за които ежедневното общуване с
бащата ще има все по-голямо значение с оглед правилното им развитие и емоционално
съзряване, като следва изрично да се отбележи, че според
тълкувателната практика на ВКС, дори когато детето е на ниска възраст, бащата е еднакво пригоден с майката да отглежда и възпитава
м.. Пак според трайната съдебна практика със
задължителен характер, разделяне на децата между двамата родители е допустимо
само в изключителни случаи, а в настоящия казус категорично не са налице
обстоятелства, които да налагат подобен подход, още повече че според социалния
доклад и свидетелските показания трите деца са силно привързани едно към друго
и с изключение на няколкогодишния период, в който **-годишната И. поради
действията на м. е била отделена от своите б., тя е живяла
заедно с тях. Освен това в дома на бащата децата не са лишени от женско
внимание и грижа, тъй като б. им по б.л., участва активно и ежедневно в
отглеждането им, като подпомага ищеца в старанието му да посреща по подходящ
начин всички потребности на децата. От своя страна ответницата не изявява
желание да упражнява родителските права и връзката й децата е прекъсната от
дълго време. Вече повече от две години трите деца живеят заедно при баща си,
който и понастоящем е оглеждащият ги родител, като след инициираната от м.
раздялата между родителите бащата е направил всичко необходимо, за да вземе при
себе си неглижираните и поставени от м. в условия на
риск И. и Й.. Въпреки своите скромни финансови възможности и затруднено
материално положение, ищецът не просто е сторил всичко необходимо да събере
трите си деца в бащиния им дом, но е поел изцяло грижите за тях, като
не се установява през това време майката да е проявявала някакъв интерес към
състоянието и нуждите на децата, да е
подпомагала по някакъв начин отглеждането им, да е участвала в разходите за
тяхната издръжка. Успоредно с
това е категорично изяснено, че след като напълно се е самоосвободила
от грижите за малолетните А., И. и Й., през м. септември 2014 г.
ответницата е сключила брак и живее с друг мъж, от когото има две деца, родини
съответно през *** г. и *** г. Вече в продължение на повече от две години, през
които децата живеят заедно в дома на баща си, родителските права спрямо децата
на страните фактически се упражняват именно от ищеца с помощта и подкрепата на
б. по б. л.. Прочее, както посочва свид. А., Й. почти
не познава майка си. Видно от доказателствата по делото, той реално е живял с нея
едва около три години, а след като се е дезинтересирала от него, се е стигнало до н. на д. в и., докато то
бъде р. в семейството на б. си, и то изключително благодарение последователните
усилия на ищеца. Реално майката е отсъствала
от ежедневието на трите си малолетни деца през значителна част от
живота им досега – съответно последните ** години за А., последните около **
години за И. и Й., при това в периода на тяхното съзряване, когато всяко дете има нужда от грижата, подкрепата и
вниманието на двамата си родители, за да расте спокойно и щастливо, тъй като в
този период се формират основните характеристики на
личността. Очевидно пренебрегнала родителските си функции,
от
2011-2012 г. ответницата демонстрира едно константно отношение на апатия към
развитието на А., И. и Й.. Фактът, че от
момента, в който отглеждането на всяко от децата е поето изцяло от бащата, майката
не е предоставяла никакви средства за издръжката им, допълнително
подкрепя тезата за несериозно отношение на ответницата към нуждите на трите й малолетни деца, защото грижата
за едно дете се съизмерява и с осигуряването на
финансови средства за неговото оцеляване, докато в случая се установява,
че не са извършвани от ответницата никакви плащания на суми за издръжка, нито
дори инцидентно са правени от майката подаръци на децата; лисват каквито и да е
прояви на загриженост от страна на майката; не е търсен от ответницата никакъв
контакт с А., И. и Й., което сочи към трайна дезинтересираност
на майката от съдбата на децата. Обстоятелството, че
макар да познават майка си, А. и И. без колебание заявяват при социалното
проучване, че не само не искат да живеят с нея, но нямат и желание да я виждат,
налага извода, че дори за времето, когато са живели с нея, тя
не е успяла за изгради устойчива психо-емоционална
връзка с децата си. Едновременно с това от събраните по делото
доказателства се установява, че след като ответницата буквално е изоставила
децата си, не ги е търсила по никакъв повод, което еднозначно показва, че у майката
няма формирано намерение за изграждане и
поддържане на отношения с А., И. и Й.. Като не е проявила в продължение на
години никакво внимание и интерес към нуждите и
развитието на децата си, не ги е търсила дори за рождените им дни или по празници, майката е манифестирала едно
силно укоримо, виновно
поведение, проявено до степен на пълно пренебрегване на родителския дълг, което на свой ред обуславя подчертано
негативното отношение на децата към майката и нежеланието им да общуват с нея. Същевременно,
от доказателствената съвкупност
по делото еднозначно се установява, че бащата се отнася изключително отговорно към
родителските си задължения, посрещайки всеотдайно физическите, емоционални,
здравни, и образователни потребности на децата. Обичта на А., И. и Й. към баща им и тяхното категорично
желание да живеят при него, наред с факта, че трите деца редовно посещават
училище, са достатъчно показателни за несъмнено добрия родителски капацитет на ищеца,
като следва изрично да се подчертае, че макар да няма по-добро материално
положение от майката, бащата не просто полага необходимите грижи за А., И. и Й., но и им е обезпечил комфортен семеен климат, спокойна
в психологическо отношение атмосфера, което е от изключително значение за
развитието на децата. Отразените в социалния доклад непосредствени впечатления на
социални работник, както и показанията на свид. А., показват,
че за разлика от майката и нейните роднини, бащата и б. по б. л. се отнасят към
А., И. и Й. с много внимание и обич, имат
разбиращ и подкрепящ подход спрямо всяко от трите деца въпреки ф. и и. п. на Й. и И.. Именно
това в най-голяма степен обуславя формираната силна емоционална връзка на
децата с техния баща, при когото те се чувстват сигурни и спокойни.
Същевременно въз основа на събраните по делото доказателства може решително да
се заключи, че негативното отношение на децата към майката не се дължи на
манипулация или внушение от страна на бащата и б.по б. л., а е резултат от собствените
преживявания и преценка на А., И. и Й..
Децата се чувстват добре в дома на баща си, като ищецът проявява висока чувствителност към техните нужди както на базисно, така и на емоционално и интелектуално ниво, посвещава на децата
много внимание и грижи. Едновременно с това по делото не се събраха доказателства ищецът да е препятствал по някакъв начин
възможността на майката, при реално проявено желание от нейна страна, да
осъществява контакти с децата. Прекъсването на връзката майка-деца в случая е следствие
единствено от лошото отношение на майката към тях и последващата го нейна
дългогодишна пасивност, като не се
установява, по някакъв начин бащата да е настройвал А., И. и Й. срещу майка им,
да ги е дистанцирал от нея. Независимо от личното си огорчение, породено от поведението
на ответницата, ищецът осъзнава необходимостта от присъствие на майката в живота
на децата, поради което не се противопоставя те да имат регулярни контакти с нея,
като предоставя на преценката на съда да определи подходящ режим за
осъществяване на лични отношения.
Предвид
гореизложеното, във висш интерес на малолетните деца на страните е да не се
променя обезпечената им към момента от бащата спокойна семейна, битова и
социална среда, в която те се развиват добре, чувствайки се защитени, обичани и обгрижвани. Ищецът
има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за децата си, а и
разполага с необходимия за това родителски капацитет.
Ето защо, упражняването
на родителските права спрямо децата А.И.К., И.И.К. и Й.И.К.
следва да се предостави на техния
баща И.Я.К. и да
се определи местоживеенето им в дома на
бащата, като се постанови подходящ режим за лични отношения между децата и
майката Е.Й.М..
Относно режима за осъществяване на личните отношения:
Упражняването
на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от
тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на децата, на този родител следва да
се осигури
възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките
относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките
за лични отношения, приоритетни са интересите
на самите
деца, а несъмнено най-добрият интерес на децата не може да бъде постигнат
без общуване
с родителя, комуто не
са предоставени родителските права. Нито
законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията
родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим
на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за децата.
Отчитайки установеното
по делото и коментирано по-горе поведение на ответницата, респ. факта, че след
раздялата си с ищеца в продължение на години майката напълно се е
дезинтересирала от трите малолетни деца, съдът
намира, че на този етап следва режимът за лични отношения между
децата и майката да бъде ограничен. Към момента един стандартен режим на лични
контакти с преспиване на децата при майката, връзката им с която несъмнено отдавна
е прекъсната, и то изцяло по вина на ответницата, може единствено да навреди на
децата, поставяйки ги в стресова ситуация, която да генерира у тях напрежение и
емоционален дискомфорт. Те не желаят да контактуват
с майка си, защото тя сама се е поставила в невъзможност да общува свободно и
непринудено с тях, освен това двамата родители не живеят в едно населено място,
като до момента А., И. и Й. никога не са гостували в сегашния дом на майка си и
дори не знаят точно къде се намира той, не познават настоящото й семейство и не
е известно нито какви са битовите условия и психологическа атмосфера в дома на
майката, нито как биха били приети децата в сегашното семейство на майката, в
частност какво би било отношението на съпруга й към тях. В тази връзка трябва да
се отбележи, че регламентирайки режим на лични контакти между детето и
родителя, съдът изхожда от правата и интересите на детето, без да отчита
неудобството за родителя, който би се ползвал от правото си на лични отношения.
Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен
състав намира за най-удачно да определи режим с ограничени по брой и
продължителност срещи между децата и майката, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 14.00 часа до 18.00 часа на съответния ден /без
преспиване при майката/, по местоживеене на децата, в присъствие на бащата или на
бабата по бащина линия.
Този режим на
лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интересите
на децата, съобразявайки се както с необходимостта от възстановяване на прекъснатата
връзка между децата и тяхната майка, така и с нуждата от гарантиране в
достатъчна степен сигурността, спокойствието и стабилността в ежедневието на децата.
Режимът за лични контакти не следва да се превръща във фактор за задълбочаване
процеса на отчуждаване на децата от майката, макар и в случая предпоставките за
развитието на този процес да са създадени именно от нея, но трябва да е
достатъчно щадящ за децата, за да способства за поетапно изграждане на
функционалната връзка с майката и изпълването на тази връзка с нормалното й
съдържание. Абсолютно наложително е да се предостави на самите деца достатъчно
време за адаптация, така че постепенно да свикнат да контактуват с майка си без
предубеждение и страх. Очевидно в случая са налице обстоятелства, изискващи в
интерес на децата да намерят приложение защитните мерки по чл. 59 ал. 8 т. 1 и
т. 2 от СК, за да се гарантират емоционалното и психическо равновесие на децата,
като им се осигури поддържаща среда с достатъчно опорни точки. В този смисъл е необходимо
срещите между децата и майката да бъдат по-кратки, като се осъществяват по
местоживеене на децата и в присъствието на близък за тях възрастен, комуто имат
доверие и чието физическо присъствие им дава усещане за сигурност. В случая от първостепенно значение е да се обезпечат
именно спокойствието и сигурността на децата, а всяко по-рязко поставяне на А.,
И. и Й. в непозната за тях обстановка не само няма да способства за възстановяване
на връзката с майката, но дори ще има обратен ефект, провокирайки у децата психо-соматични смущения и невротични прояви, заради
липсата на достатъчно поддържащи фактори. В случая внезапната промяна, каквато
биха били за А., И. и Й. едни самостоятелни контакти с неотглеждащия ги родител
и преспиване в дома на майката, няма да представляват за децата лесно преодолим
дискомфорт, а значителен стрес, от който те следва непременно да бъдат
предпазени, още повече, че вече са преживели прекомерно за възрастта им
психическо натоварване. Висшият интерес на детето не е нещо абстрактно, той е
винаги конкретен и обусловен от фактическите особености на случая. Малолетните А.,
И. и Й. са самостоятелни личност със свои потребности, мисли и чувства, със
собствени права, за които точно съдът е призван да следи и които е длъжен да
гарантира, не комфорта, удобството или предпочитанията на родителя. В
разглеждания казус интересите на децата изискват да им се гарантират условия,
позволяващи на А., И. и Й. ясно да усещат покрепата
на познатата за тях среда при срещите си ответницата, за да могат постепенно да
я приемат майка си отново и това да им позволи за в бъдеще да се почувстват
готови за самостоятелен контакт с нея, включително за оставане в нейния дом с
преспиване. Нужен е достатъчен период за адаптация, позволяващ спокойно и
плавно приспособяване на децата към майката, а адаптацията не е просто някаква поредица
от действия. Тя представлява сложен процес с дълбоки психологически механизми,
като в процеса на приспособяването взема активно участие цялата психика на
детето – неговата воля, емоции, съзнание и особено когнитивните му способности.
Изследванията в областта на детската психология категорично показват, че за
успешното приспособяване значение имат не само емоциите, като не е достатъчно
на детето да му е весело и приятно, за да се приспособи бързо и леко към
промените, а водещо значение за адаптацията имат познавателните процеси. В
познатата му среда то се чувства спокойно и сигурно, а страхът води до
нарушения в емоционалното състояние. Затова за осъществяването на нестресиращ и
успешен контакт между тях и майката е много важна широката връзка с познатата им
ежедневна среда. Присъствието на близкото и познатото е това, което помага на
детето да се приспособи по-лесно към промяната. От физиологична гледна точка
приспособяването е всъщност установяване на система от нервни връзки, т.е.
на динамичен стереотип. Трудностите, които детето преживява в
адаптационния период, са свързани с необходимостта от разрушаване на един
утвърден динамичен стереотип и изграждане на нов такъв. Този процес има
индивидуална продължителност, но в значителна степен зависи от обективните
особености на средата и това доколко резки и големи са промените. Когато детето
си изработи определено емоционално отношение и привързаност към средата, в
която живее и към околните, които се грижат за него, приспособяването към
външен за тази среда човек става значително по-трудно. При всички случаи за
детето процесът на приспособяване е свързан с известно безпокойство, психическо
и дори физическо напрежение. Разбира се адаптационният механизъм е нещо което
може и трябва да се възпитава у детето, но с необходимото внимание и
деликатност. Много важно е промените в добре
позната за него среда да се внасят целенасочено, но умерено и поетапно, за да
може да се адаптира. То ще реагира крайно отрицателно на всяка съществена
промяна, особено ако тя е свързана с преживяване на емоционален стрес.
Възрастните са тези, които могат и трябва да намалят несигурността и страха у
детето от промените, да го подготвят за
тях, при това осигурявайки му достатъчно неща, които остават същите, за да може
то да се опре на тях, да придобие чувство за контрол и сигурност. Единственият
съществен в това производство интерес е интересът на малолетните деца на
страните. Решаващо значение за пълноценната връзка с родителя има не толкова
честотата или продължителността на контактите, колкото тяхното качество. Важното е децата да не
усещат напрежение, а добронамереност в отношенията. По принцип всеки родител иска
най-доброто за здравето, възпитанието и образованието на детето си, важното
обаче е как го показва и по какъв път избира да го постигне. Упражняването на
родителските права от единия родител не означава другият да се чувства наказан
или изключен от живота на детето. За да се формира като пълноценна личност, то
трябва да може да общува с всеки от двамата си родители и разширените им
семейства. Изцяло в интерес на детето е бащата да насърчава и подкрепя
контактите на децата с майка им, защото ако връзката с нея не бъде
възстановена, съществува опасност децата да развиват дефицити, които да окажат негативни
последици върху развитието им. Майката пък трябва едновременно да прояви
активност в осъществяване на личните контакти, но и търпение към децата, защото
им е необходимо време да се успокоят, да й простят, да се убедят, че могат да й
имат доверие, за да я приемат отново. Те вероятно пазят и добри спомени за
майка си, но неминуемо страдат, защото напускането на общия им дом от нейна
страна, както и последващото изоставяне от майката на И. и Й., карат децата да
се чувстват предадени от майката, да изпитват отрицателни емоции към нея, включително
да се страхуват от майка си. Регламентираната от закона възможност за налагане на определено правило
за поведение не е достатъчна да възстанови очевидно нарушеното в случая общуване
между майката и децата.
Затова и на този етап е наложително отношенията майка-деца в рамките на
постановения от съда режим на лични контакти да се осъществяват без преспиване,
по местоживеене на децата и в присъствието на значим за децата възрастен.
Разбира се, полагането от майката на
грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не само желателно, но и силно
препоръчително, за да бъдат адекватно посрещнати емоционалните нужди на децата от
общуване и с двамата им родители.
Установената
със съдебното решение времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието
на детето родител цели да гарантира само минимално необходимите условия за осъществяване
на техните отношения, като не ограничава родителите по общо съгласие и
предварителна уговорка да прилагат и по-разширен режим. Освен това, при бъдещо
изменение на обстоятелствата, постановеният с настоящото решение режим може да
бъде променен.
Относно издръжката
на децата:
Като последица
от предоставяне родителските права на бащата, майката следва да бъде осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка на трите си
малолетни деца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те
следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето.
Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на детето и
възможностите на неговите родители – чл.
142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата
на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната, който за последното шестмесечие на 2015 г. е 95.00 лв.
(1/4 от 380.00 лв.), за 2016г. – 105.00 лв. (1/4 от 420.00 лв.), а от
01.01.2017 г. – 115.00 лв. (1/4 от 460.00 лв.).
В случая не се установява **-годишният А. и **-годишната И.,
които са ученици съответно в ** и
** клас, да имат потребности, обуславящи завишен размер на необходимата им
издръжка спрямо обичайното за деца на тяхната
възраст, въпреки че при И. са налице известни п. в р. /според
показанията на свид. А./, а **-годишният Й., макар
по-малък от б.си и с. си, се нуждае от средства поне колкото тях, поради своите
з. и п. в тази връзка ежеседмична р..
Същевременно по
делото е категорично изяснено, че към датата на завеждане на исковата молба -
24.11.2015 г., А., И. и Й. живеят при бащата
и се отглежда от него с помощта на б. по б. л., като при доказателствена
тежест, лежаща изцяло върху ответницата, не са ангажирани доказателства майката
Е.Й.М. да е изпълнявала задължението си за осигуряване ежемесечна издръжка на
децата. Нещо повече – налице са доказателства за това, че през процесния период
майката не предоставя никакви средства
за издръжка и не участва по никакъв начин в посрещане на разходите за
задоволяване нуждите на трите малолетни деца на страните.
Успоредно с горното се установява, че доходите на ищеца
се свеждат до получаваното от него социално подпомагане, което е в размер на около
213.00 лева средномесечно за 2015 г. и в размер на
242.45 лева месечно за периода м. януари - м. юли 2016 г., а от м. август 2016
г. е в размер на 183.30 лева.
За ответницата
пък не се събраха доказателства да има някакви доходи или имущество, от чието
използване да може да реализира такива. Като млад човек в трудоспособна възраст
обаче, тя разполага с потенциала при подходяща заетост да генерира месечен
доход в размер на средната за страната работна заплата в сферата,
категоризирана от НСИ като “други икономически дейности”, която работна заплата
за 2015 г. е била около 650 лева средномесечно, а през 2016 г. - 665.50 лева
средномесечно, достигайки през четвъртото тримесечие на 2016 година 689.00 лева.
Освен това, съгласно константната съдебна практика липсата на доходи не
освобождава ответницата от задължението да осигурява издръжка на всяко от
малолетните си деца.
С оглед
изложеното, отчитайки в съвкупност нуждите на децата и възможностите на двамата
им родители, съдът намира, че общата текуща месечна издръжка, която ищецът и
ответницата са длъжни и могат да осигуряват на малолетните си деца А., И. и Й.,
възлиза най –малко на 200.00 лева за всяко децата, за да бъдат подходящо посрещнати
не само базовите им нужди от облекло, храна, отопление, медицински грижи,
медикаменти, транспорт, занимателни и учебни пособия, но също така свързаните с
естествените потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и
развлечения, като следва да се подчертае, че се касае за наложителни разходи с
траен характер, които с израстването на децата биха могли единствено да се
увеличават, не и да намалеят.
При
разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата
родители съдът счита за напълно справедливо ответницата да поеме заплащането на
издръжка в размер на приложимия към момента законов минимум от 115.00 лева
месечно за всяко от трите деца, а останалите необходими средства да продължат
да се осигуряват от бащата заедно с непосредствените ежедневни грижи по
отглеждането и възпитанието на А., И. и Й., които грижи и усилия съгласно т. 7
от ППВС № 5/1970 г. също
следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от
отглеждащия родител, респ. на него да се възложи по-малък дял от паричната
издръжка.
Ирелевантно е
дали заплащането на издръжка в така определения размер от 115.00 лева месечно би
създавало затруднения за ответницата, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК
задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е
безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят на детето финансова
стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се
образова и да има добра житейска реализация.
Ето защо, съдът
приема, че претенцията за присъждане на издръжка в размер на законовия минимум е
съвсем реална и адекватна, съобразена както с основните потребности на трите малолетни
деца, така и с възможностите на ответницата.
Доколкото не се
търси издръжка за минало време, следва текущата издръжка да се присъди от
датата на завеждане на исковата молба – 24.11.2015 г., до настъпването
на обстоятелства, обуславящи изменение
или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска, съгласно чл. 146 ал. 1 СК, като се определи падеж до
10-то число на месеца, за които се
отнася издръжката.
На основание
чл. 242 ал. 1 от ГПК, ще се постанови и предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените суми за издръжка.
Относно разноските:
Предвид изхода
на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК,
единствено ищцовата страна би могла да претендира присъждане на
разноски. В случая обаче такова искане не е направено, тъй като с Определение №
11522/25.11.2015 г. (л. 9 д.) съдът е освободил ищеца от заплащането на такси и
разноски в настоящото производство.
С оглед уважаването
на предявените искове, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК следва да се възложат в тежест на
ответницата направените по делото разноски за изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на о.п. в размер на 400.00 лв. (за което е издаден РКО от 10.10.2016
г.).
Също от
ответницата ще се понесе държавната такса за производството относно уважените неоценяеми искови претенции, касаещи упражняването на родителските
права и режима на лични отношения, която такса на основание чл. 71 ал. 1 изр. 2
от ГПК вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК съдът определя в размер на 50.00 (петдесет)
лева. Освен това, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, който
се събират от съдилищата по ГПК, относно присъдената издръжка на трите малолетни
деца ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 496.80 лв.,
представляваща държавна такса от 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи [3 х (115.00 лева х 36
месеца) х 4%].
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо децата А.И.К., ЕГН: **********, И.И.К., ЕГН: **********, и Й.И.К., ЕГН: **********, на техния баща И.Я.К., ЕГН: **********, и определя
местоживеенето на всяко от трите деца при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ за осъществяване НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ между децата А.И.К.,
ЕГН: **********, И.И.К., ЕГН: **********, и Й.И.К.,
ЕГН: **********, и
майката Е.Й.М. /с брачно фамилно име Б./,
ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 14.00 часа до 18.00 часа на съответния
ден, без преспиване на децата при майката, по
местоживеене на децата и в присъствие на бащата или на б. по б. л..
ОСЪЖДА майката Е.Й.М. /с брачно фамилно име
Б./, ЕГН: **********,
да заплаща на малолетните си деца А.И.К., ЕГН: **********, И.И.К.,
ЕГН: **********, и Й.И.К., ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител И.Я.К., ЕГН: **********, ИЗДРЪЖКА в размер на по 115.00 лв. (сто и петнадесет лева) месечно
за всяко от трите деца, считано от 24.11.2015
година, до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното й изплащане, като издръжката е платима до 10-то
(десето) число на месеца, за който се отнася.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта
относно издръжката.
ОСЪЖДА
Е.Й.М. /брачно фамилно име Б./,
ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: ********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС, сумата от общо 946.80 лв. (деветстотин четиридесет и шест лева и
осемдесет стотинки), от която 400.00
лв. изплатено от бюджета на съда възнаграждение на о.п., 50.00 лв. окончателна
държавна такса по иска за родителски права и 496.80 лв. държавна такса върху присъдената издръжка на трите малолетни
деца.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - гр.
Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Светлана Неделева
Вярно с
оригинала
А.Д.