Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 06.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   СОНЯ НАЙДЕНОВА

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 8977 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 116627 от 11.05.2017 г., постановено по гр. д. № 25751/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, е допусната съдебна делба между Х.Х.Б. с ЕГН ********** ***, представлявана от Й.Ф.-кмет, с адрес: гр. С., 1000, ул. „********на следния недвижим имот: УПИ VІІ-89 в кв.16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, при граници: улица-тупик, УПИ IX-90, УПИ VI-94, УПИ V-87, всички в кв.16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, а по действащата кадастрална карта на гр. С., представляващ ПИ с идентификатор 68134.1895.89 с обща площ от 563 кв.м., при граници и съседи: 68134.1895.94, 68134.1895.90, 68134.1895.847, 68134.1895.87, 68134.1895.88 при права в съсобствеността - 515/563 и.ч за Х.Х.Б. *** О..

Подадена въззивна жалба отС.О., срещу решението, с която се иска обезсилване на решението, като са изложени и твърдения за неправилност и незанокосъобразност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска решението да бъде обезсилено, като в случай, че съдът се произнесе по същество да отхвърли изцяло предявените искове. Процесния имот бил неподеляем и върху него била построена сграда, която била собственост на други лица. Твърди се, че съгласно практиката на ВКС било недопустимо съдебна делба на съответен урегулиран поземлен имот, ако в него има самостоятелни сгради, които са изключени от собствеността и/или принадлежали на отделни собственици на имота, като в тези случай поземления имот придобивал качеството на обща част, като делбата на общи части била недопустима. В случая обособяването на самостоятелни урегулирани поземлени имоти при наличието на сграда, която не била собственост на собствениците на земята било възможно само по общо съгласие на страните по административен ред, като съдебната делба щяла да бъде допустима само след образуването на два нови урегулирани поземлени имота по административен ред. Посочва се, че делбата била в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която при делба поземлените имоти не можели да имат по-малки размери от минимално определените, като по този начин съдебната делба нямало да постигне целения ефект, а разделянето на собствеността, щяло да доведе до изнасяне на имота на публична продан. Решението било и неправилно, тъй като имотът не бил идентифициран правилно по размер и бил нанесен грешно в КККР. Не можело да се пристъпи към съдебна делба до приключване на процедурата по нанасяне на имота в КККР, поради което се било стигнало до незаконосъобразно решение, съгласно което е допусната делба до неустановен по безспорен начин по размер имот и неправилно били определение квотите, като съдът бил определил квоти 515/563 и 48/563, а не 515/586 и 71/586. Излагат се твърдения, че в чл. 46 от ЗС и чл. 36, ал. 1 от ЗОС бил определен извънсъдебен способ за прекратяване на собствеността между физически лица и О.та, при който способ и двете страни получавали реалната стойност на собствени си дял.

Въззиваемата страна Х.Х.Б., чрез адв. Ю.Д. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като считат същата за недопустима и неоснователна. Посочва се, че съдът правилно бил възприел наличието на съсобственост и то при съответните квоти, а именно 515/563 за ищеца и 48/563 за ответника. Неоснователен бил доводът, че земята била обща част, защото сградата в имота била собственост на трето лице, което не притежавало права върху земята, а собствениците на земята не притежавали права върху сградата. Неоснователни били доводите за недопустимост на основание чл. 19 и чл. 201 от ЗУТ, тъй като те не били свързани с допустимостта на делбата, а се отнасяли до реалното ѝ извършване което било предмет на следващата фаза на делбата. Неоснователни били и доводите, че делбата можела да се извърши само по административен ред. Пред въззивната инстанция, процесуалния представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото не е спорно, че с решение от 02.03.2004 г., постановено по гр. д. № 5370/2003 по описа на СРС, 46 състав е признато за установено по отношение наС.О., правото на собственост на Х.Х.Б. върху УПИ VІІ-89 в кв. 16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, с площ 515 кв. м., при граници: улица-тупик, УПИ IX-90, УПИ VI-94, УПИ V-87, всички от кв.16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, катоС.О. е осъдена на основание чл. 108 от ЗС да предаде на Х.Х.Б. владението на процесния имот. На решението има извършено отбелязване, че същото е влязло в законна сила на 09.04.2007 г.

Не се спори и относно обстоятелството, че с акт № 1432 от 25.05.2004 г. за частна общинска собственост на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К., кв. №**урегулиран поземлен имот № VІІ-89 е отбелязано разпореждане с част от имота на основание решение от 02.03.2004 г., постановено по гр. д. № 5370/2003 по описа на СРС, 46 състав, съгласно което в полза на Х.Х.Б. е признато правото на собственост върху 515 кв. м. от имота. В акта за частна общинска собственост е отбелязано, че върху имота на основание решение на ИК на СГНС по протокол № 25/16.08.1956 г. е отстъпено право на строеж на Я.А..С.и Г.Я.С.върху площ от 953 кв. м. – ½ реална част (северната) от имот пл. № 7 – бивш парцел VII, кв. 61-б по плана на Красно село – Княжевско, целият с площ 1870 кв. м. По делото е представено и удостоверение от 03.09.2004 г. издадено от началник отдел „Общинска собственост“ наС.О. – район „Витоша“, съгласно което същото е издадено в уверение на това, че част от УПИ № VII – 89, с площ от 515 кв. м., кв. 16, ж.к. „К.“ е отписан от актовите книги на район „Витоша“. Представено е и удостоверение с изх. № 94-00-3182/09.01.2009 г. от управителя на „ГИС С.“ ЕООД, съгласно което УПИ № VII – 89, кв. 16, м. „К.“ е идентичен с част от парцел VII -1374, кв. 61б от стар регулационен план м. „Княжево –разширение“, одобрен със заповед № 4227/27.12.1930 г., за дворищна регулация.

По делото не е спорно и обстоятелството, че в процесния недвижим имот има построена жилищна сграда, която не се явява собственост на нито един от собствениците на земята, обстоятелство установяващо се от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 189 от 25.09.2003 г., том I, рег. № 2436, дело № 202 от 2003 г. А.Я.Ю.е продала на И.Ц.Г.– Т. собствения си недвижим имот: а именно двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. С., район „Витоша“ наС.О., на улица „*********, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща урегулиран поземлен имот – парцел VII-89 от квартал 16 по плана на гр. С., местност ж. к. „К.“, целия с площ 721 кв. м., при съседи по скица: УПИ IX-90, УПИ VI-94, УПИ V-87.

Представена е и скица на поземлен имот № 15-9705-12.01.2016 г. на поземлен имот с идентификатор № 68134.1895.89 с номер по предходен план 89, квартал 16, парцел VII, с площ 563 кв. м.

Пред въззивния съд е представена заповед № 18-8804-20.11.2017 г. на началник на СГКК С., съгласно, която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. С. състоящо се в заличаване на поземлен имот с идентификатор № 68134.1895.89 с площ 563 кв. м. и на негово място в нанасянето на нов обект в КККР поземлен имот с идентификатор № 68134.1895.1031 с площ 585 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. Представени са още уведомление № 24-23291-20.11.2017 г. за извършената промяна със заповед № 18-8804-20.11.2017 г., скица –проект № 15-541223-31.10.2017 г., скица на поземлен имот № 15-3685-03.01.2018 г.

Във връзка с промяната на идентификатора и площа на процесния недвижим имот въззивния съд е допуснал уточнение на исковата молба по отношение на актуалния идентификатор и площ на процесния недвижим имот, а именно идентификатор № 68134.1895.1031 и площ 585 кв. м.

С предявяването на иск делба по чл. 34, ал. 1 ЗС ищецът упражнява свое законоустановено субективно потестативно право, насочено към преодоляване на съсобствеността между ищеца и ответниците върху определен недвижим имот, възникнала въз основа на конкретен юридически факт. 3а да бъде надлежно упражнено правото на иск, ищецът следва да изложи твърдения за това кои имоти иска да бъдат допуснати до делба, между кои лица е налице съсобственост на тези имоти, и на какво основание е възникнала съсобствеността. Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени /общи/. За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли, и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността. Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик на вещта - ако това твърдение той предяви за установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост.

Настоящият въззивен състав намира, че така предявения иск за делба следва да бъде отхвърлен, поради липсва съсобственост между страните по делото. В съответствие с трайната съдебна практика при липсата на съсобственост искът за делба се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Видно от представеното влязло в сила решение от 02.03.2004 г., постановено по гр. д. № 5370/2003 по описа на СРС, 46 състав е признато за установено по отношение наС.О., правото на собственост на Х.Х.Б. върху УПИ VІІ-89 в кв. 16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, с площ 515 кв. м., при граници: улица-тупик, УПИ IX-90, УПИ VI-94, УПИ V-87, всички от кв.16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, катоС.О. е осъдена на основание чл. 108 от ЗС да предаде на Х.Х.Б. владението на процесния имот. Съгласно постановеното решение Х.Х.Б. е признат за собственик на основание чл. 108 от ЗС върху целия имот, а не върху негова идеална част, т. е. същият се явява единствен собственик на процесния имот. Следва да бъде посочено, че за процесния имот със заповед № 18-8804-20.11.2017 г. на началник на СГКК С. на основание чл. 51, ал. 1, и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. С. състоящо се в нанасянето на обекта в КККР с идентификатор № 68134.1895.1031 с площ 585 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., собственост на Х.Х.Б.. Предвид влязлото в сила решение от 02.03.2004 г., постановено по гр. д. № 5370/2003 по описа на СРС, 46 състав и приключването на административната процедура по нанасянето на процесния имот в КККР се установява, че Х.Б. е собственик на целия процесен имот с идентификатор № 68134.1895.1031 и площ от 585 кв. м.

Представения по делото акт № 1432 от 25.05.2004 г. за частна общинска собственост на процесния недвижим имот не може да обоснове обратния извод. Дейността по актуване и деактуване на имотите-общинска собственост съгласно уредбата по глава VII ЗОС е вътрешнослужебна дейност на общинската администрация, касаеща отчета и регистрацията на имотите и правото на собственост на О.та. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. По своя характер той представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него факти - актуването в актовите книги, правното основание за това, вида на собствеността - частна или публична, описанието на имота, бивши собственици и др., но не и за самото право на собственост. С оглед на което същият не може да легитимираС.О. като собственик на процесния имот. Обстоятелството, че в акта за частта собственост е посочено, че имотът бил с площ от 574 кв. м. съгласно графичните данни, докато в решението по гр. д. № 5370/2003 по описа на СРС, 46 състав имотът е посочен с площ от 515 кв. м. не води до извода, чеС.О. се явява собственик на останалата част от процесния имот, доколкото със сила на присъдено нещо е признато правото на собственост на Х.Х.Б. върху целия имот, още повече, че площта само по себе си не се явява индивидуализиращ белег. По делото от страна наС.О. не са представени доказателства годни да обусловят правото на собственост върху процесния имот, нито пък са навеждани твърдения в тази насока.

Съгласно гореизложеното, поради липса на съсобственост между страните по делото върху делбения имот, предявеният иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС следва да бъде отхвърлен. Следва да се отбележи, че решението по настоящото дело не препятства съделителите да искат делба на имота в отделно производство, в случай че такова решение бъде постановено, както и на друго пораждащо съсобственост основание. При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено в изцяло, като предявения иск бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора искане за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна, за което е представен и списък по чл. 80 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

 

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 116627 от 11.05.2017 г., постановено по гр. д. № 25751/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.Х.Б. с ЕГН ********** *** срещуС.О., представлявана от Й.Ф.-кмет, с адрес: гр. С., 1000, ул. „********с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ VІІ-89 в кв.16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, при граници: улица-тупик, УПИ IX-90, УПИ VI-94, УПИ V-87, всички в кв.16 по плана на гр. С., ж.к. „К.“, а по действащата кадастрална карта на гр. С., представляващ ПИ с идентификатор 68134.1895.1031, с обща площ 585 кв. м., при граници и съседи: 68134.1895.94, 68134.1895.90, 68134.1895.847, 68134.1895.87, 68134.1895.88, като неоснователен.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

       ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 

       2.