Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 3295/8.11.2009г., гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, брачно отделение, тридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

 

при участието на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6294 по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по повод искова молба от А.Д.Й.   ЕГН ********** срещу  Й.С.Й.   ЕГН **********  искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл.106  и чл. 107 и чл.103 от СК.

  В молбата се отправя искане да бъде прекратен сключения между страните на 09.12.1990г.  в гр. Белене,  обл.Ловеч  граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга. Излага, че с течение на времето отношенията между съпрузите се влошили. Непрекъснато ответника намирал повод да се скарат. Сочи се, че от около 3/три/ години съпрузите не  живеят като съпружеска двойка, а от 2007г. ответника не живее в България. Ответника не полагал грижи за дъщеря си и за семейството, и не поемал никакви отговорности за него. Претендира се от ищцата упражняването на родителските права върху роденото от брака дете С. Й.Й.  ЕГН ********** , родена на ***г. да бъдат предоставени на майката А.Д.Й., като на бащата Й.С.Й. да бъде определен режим на свиждане на детето всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч. и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск; да бъде осъден ответника да заплаща издръжка за дъщеря му С. Й.Й.  в размер на 80 лв.; да бъде постановено решение, с което ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ищцата; след развода съпругата да носи брачната си фамилия Й..

             В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител поддържа предявените искове и желанието си за прекратяване на брака.

             Ответникът не се явява, не изразява становище по предявените искове.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверение за сключен граждански брак № 006582 от 09.12.1990г.  установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 09.12.1990г., за което е съставен Акт за граждански брак          № 76 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Белене, обл.Ловеч.

От удостоверение за раждане, издадено въз основа  Акт за раждане № 1840/07.08.1991г. се установява, че страните са родители на детето С. Й.Й. ЕГН **********.

От нотариален акт № 129, том І рег.2204, н.д. № 95/2003г. на нотариус с район на действие ВРС се установява, че на 26.02.2003г. А.д.Й. е закупила недвижим имот, находящ се в гр.Варна, район „****”, жк.”****” ****.

За доказване на твърденията на страните по делото са ангажирани гласни доказателства.

Разпитана св.К.Б. ЕГН **********, без родствени връзки със страните заявява, че познава страните от 15г. Същите от около 3г. не живеят заедно. Твърди, че ответника е напуснал семейното жилище. Между съпрузите преди това е имало караници, причинени от ответника. Според свидетелката страните не могат да се съберат и да заживеят отново като семейство.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома и родените от брака им деца. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, съпружеските отношения са били съпроводени от скандали, причинявани от ответникът. От  около три години страните са във фактическа раздяла и не контактуват помежду си. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

По въпроса за вината:

  Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

   В настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, че от страна на ответникът са били предизвиквани скандали в семейството. Съпрузите не живеят заедно от около три години и не поддържат лични отношения и контакти помежду си. Съпругът-ответник не се интересува от съпругата, нито от детето си, като не полага грижи нито за семейството, нито за детето си. Проявява и напълно пасивно поведение в процеса. горепосочените изводи съдът основава на събраните по делото гласни и свидетелските показания на св.Борисова, която има преки непосредствени впечатления за поведението на ответника спрямо неговата съпруга.

                С  горното  си  поведение  ответникът изпразнил  брачната  връзка  от  съдържание, като  както  съдът  отбеляза  по – горе създал  в отношенията си със съпругата си  отчужденост. Затова  съдът  приема, че  с  поведението  си именно ответникът допринесъл за разстройството на  брачните  отношения, поради  което той  следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  има ответника.

             Предвид навършването в хода на процеса на пълнолетие от страна на роденото от брака дете съдът не следва да се произнася по иска с правно основание чл.106 от СК, за упражняване на родителски права, определяне режим на лични контакти и издръжка на детето.

По иска с правно основание чл. 107 от СК:

             Съгласно чл. 107, ал. 1 СК при допускане на развод, съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. Интересът на детето е главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които то ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В настоящото производство  интирисът на детето не е критерий за предоставяне на семейното жилище, предвид навършване от детето на пълнолетие. По делото няма събрани доказателства, сочещи на това семейното жилище да е така устроено, че да може да се ползува поотделно от страните без контакти помежду им. Жилището няма възможност да бъде разпределено между страните и предвид настъпилото влошаване в отношенията на същите. Няма наведени твърдения и доказателства, за това някой от съпрузите е във влошено здравословно състояние, което да е повод за предоставяне семейното жилище на него. Доколкото обаче иск за предоставяне ползването на семейното жилище в процеса е предявен само и единствено от съпругата, а не и от ответника, и няма доказателства тя да разполага с друго жилище, което да обитава, се налага извода, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата.  

         По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 от СК:

         Предвид искането на ищцата и непротивопоставянето на ответника, съдът намира, че същата следва да носи да носи брачното си фамилно име Й..

         По разноските:

  Предвид изхода на спора на основание чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе от ответникът.

   Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                           Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА брака между А.Д.Й.                         ЕГН ********** и  Й.С.Й.   ЕГН **********, сключен на 09.12.1990., за което е съставен Акт за граждански брак № 76 пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр.Белене, обл.Ловеч, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има МЪЖЪТ , на основание чл. 99, ал. 2 от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, район „****”, жк.”****” **** на А.Д.Й. ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Й..

 

ОСЪЖДА Й.С.Й.   ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв./петдесет  лева/,  на основание чл.6  от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.

           

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                      /НЕЛА КРЪСТЕВА/