Мотиви към Присъда № 30,
постановена на 07.02.2019г. по н.о.х.д. № 3249 по описа на Районен съд –
Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 484 по
описа за 2017г. на ОД на МВР – гр. Варна на М.М.А. за това, че на 04.10.2017г. в гр. Варна, след
предварителен сговор с И.Т.К., с цел да набави за себе си и за И.Т.К. имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Кр.Ан.П. -
служител на „С.Ж.Е." АД-гр.Варна, че И.Т.К. е лицето С.К.Г. - титуляр на банкови сметки в „С.Ж.Е."
АД-гр.Варна, с №№ BG71TTBB94002527014590; BG22TTBB94002527014599;
BG97TTBB94002527014607; BG51ТТВВ94002527014756; BG46TTBB94002527014749 и
BG68TTBB94002527014741, която, като такава може да се разпорежда със средствата
по тях, при което И.Т.К. разпоредила предсрочно прекратяване на срочни депозити
по изброените по-горе сметки и наредила превод на средствата към открита сметка
№ BG22STSA93000024755161 на името на С.К.Г.
в Банка „ДСК" ЕАД гр.Варна и с това причинила имотна вреда в размер
на 50131.54 лева /петдесет хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и четири
стотинки/ и 16846.98 евро / шестнадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест
лева и деветдесет и осем евроцента/, представляващи 32949.83 лева / тридесет и
две хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ по
фиксирания курс на БНБ, или общо причинена имотна вреда в размер на 83081.37
лева / осемдесет и три хиляди и осемдесет и един лева и тридесет и седем
стотинки/ на „С.Ж.Е." АД, представлявано от В.П.А. - изпълнителен директор на „С.Ж.Е." АД,
като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. чл. 210 ал.1
т.2 и т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК и на И.Т.К. за това,
че на 04.10.2017г. в гр. Варна, след предварителен сговор с М.М.А., с цел да набави за себе си и за М.М.А.
имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Кр.Ан.П.
- служител на „С.Ж.Е." АД-гр.Варна, като се представяла за лицето С.К.Г. - титуляр на банкови сметки в „С.Ж.Е."
АД с № BG71TTBB94002527014590; BG22TTBB94002527014599; BG97TTBB94002527014607;
BG51TTBB94002527014756; BG46TTBB94002527014749 и BG68TTBB94002527014741, и като
такава може да се разпорежда със средствата по тях, разпоредила предсрочно
прекратяване на срочни депозити по изброените по-горе сметки и наредила превод
на средствата към открита сметка № BG22STSA93000024755161 на името на С.К.Г. в Банка „ДСК" ЕАД гр.Варна и с това
причинила имотна вреда в размер на 50131.54 лева /петдесет хиляди сто тридесет
и един лева и петдесет и четири стотинки/ и 16846.98 евро / шестнадесет хиляди
осемстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и осем евроцента/,
представляващи 32949.83 лева / тридесет и две хиляди деветстотин четиридесет и
девет лева и осемдесет и три стотинки/ по фиксирания курс на БНБ, или общо
причинена имотна вреда в размер на 83081.37 лева / осемдесет и три хиляди и
осемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/ на „С.Ж.Е." АД,
представлявано от В.П.А. - изпълнителен
директор на „С.Ж.Е." АД, като причинената вреда е в големи размери –
престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.209 ал.1
от НК, както и за това че в периода 04.10.2017г. - 05.10.2017г., гр.Варна, в
условията на продължавано престъпление, противозаконно си служила с официален
документ - лична карта, издадена на името на С.К.Г., цел да заблуди
длъжностните лица - И.Т.С. -служител в Банка „ДСК" ЕАД във ФЦ-Варна и С.
Ю.К. - служител в Банка „ДСК" ЕАД във ФЦ-Варна, при което на 04.10.2017г.
да бъде открита сметка № BG22STSA93000024755161 на името на С.К.Г. в Банка „ДСК" ЕАД гр.Варна; на
04.10.2017г. да бъде изтеглена от обвиняемата сумата от 40000 /четиридесет
хиляди/ лева от тази сметка и на 05.10.2017г. да бъде изтеглена от обвиняемата
сумата от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева от тази сметка, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление - чл.318 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на двамата подсъдими се установява по категоричен начин от всички съдържащи се по делото доказателствени материали, както и от обстоятелството, че и
двамата признават всички поместени в обстоятелствената част на обвинителният
акт факти. Посочва, че въпреки това отговорността на подс.
А. и тази на подс. К. не следва да бъдат възпиемани от съда като идентични по своя обем доколкото
видно от обтегнатите им вътрешни отношения, които са се дължали до голяма
степен на подс. А., който е дължал пари на К.
неговата отговорност за извършеното от тях би следвало да се вземе предвид при
определяне на подходящия размер на наказанието и на двете лица. По същество
пледира на подс. А. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години (след редукцията по чл. 58а НК), което да бъде изтърпяно ефективно, като
съдът следва да постанови и конфискация на имуществото му. Що се касае до подс. К. пледира по отношение на нея да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца (след редукцията по чл. 58а НК),
изтърпяването на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, без
конфискация на имуществото, а за деянието по чл. 318 НК глоба в минимален
размер. Моли също да бъде уважен пълният размер на предявения граждански иск,
като подсъдимите бъдат осъдени солидарно да заплатят сторените по делото
разноски.
Гражданският ищец не изпраща
представител и в съдебно заседание не ангажира становище по същество.
Защитникът на подс. А. от своя страна в подробна пледоария излага, че
неговият подзащитен следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението вменено му с обвинителният акт, но изразява
несъгласието си със заявеното от представителя на ВРП, че отговорността на
неговия подзащитен е по-голяма от тази на св. К.,
която в крайна сметка го е притискала да й изплати дължимата от него сума.
Акцентирайки на обстоятелството, че подсъдимият е изразил в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие желанието си да възстанови причинените вреди, че
същият е баща на малолетно дете и че е с чисто съдебно минало пледира изтърпяването на определеното
от съда наказание след редукцията по чл. 58а НК да бъде отложено по реда на чл.
66 НК, като гражданският иск бъде уважен изцяло ведно със законната лихва.
Подс. М.А. моли да
получи от съда условно наказание, тъй като се грижи за детето си и полага
усилия да възстанови дължимата сума.
Защитникът на подс. К. от своя страна се солидаризира изцяло със
заявеното от представителя на ВРП, като отделя значително внимание в
пледоарията си на поведението на подс. А., заради
което според него неговата подзащитна е извършила вменените й престъпления.
Подс. И.К. посочва, че няма какво да добави към
казаното от защитника си, съжалява за извършеното, преживяла голям стрес, 30
години не живеела в България и нямала представа какво може да стане, като
парите които й дължал А. не били крадени, а изкарани с честен труд.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият А.
моли съда за условно наказание, а подс. К. посочва,
че съжалява за стореното.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
М.М.А. е роден на *** г. в гр. Търговище, живущ ***,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неработи,
неосъждан, с ЕГН **********, баща на малолетно дете.
Подсъдимата
И.Т.К. е родена на *** ***2, българка, българска гражданка, с висше образование,
омъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
М.М.А. и И.Т.К. се
запознали преди около пет години, като през тези години поддържали отношения,
съсредоточени в сферата на познанството.
През
месец февруари 2017г. обвиняемата К. изпратила сумата от 25000 евро и след още
десет дни още 54000 лева, по адвокатската сметка на подс.А.
(който към този момент бил адвокат), като парите му превела защото А. й казал,
че иска да закупи на нейно име мезонет на затворен търг, за да го продаде с по-голяма
печалба и да й върне парите с печалба за нея.
До
месец октомври 2017г., той нито й върнал парите, нито й предоставил някакви
доказателства, че е закупил апартамент на нейно име, което мотивирало К. да предяви
претенции А. да й върне парите, като той обаче отговарял ,че не разполага с
такива средства.
Междувременно
подс. А. бил наясно, че св.С. Г., която била майка на
жената с която той живеел на съпружески начала, разполага с парични средства,
които били депозирани в „С.Ж.Е.“ АД.
Поради
това, той се обадил на подс. К. да се върне в
България, като й казал, че е намерил начин да й върне парите.
Когато
тя се върнала, те се видели и той й казал, че взел личната карта на св. Г.,
като предложил на К. да отидат в „С.Ж.Е.“ АД, където К. да се представи за св.Г.,
да развалят депозитите в евро и лева на името на св.Г., и да преведат парите в
предварително разкрита сметка в лева в ДСК ЕАД клон Варна и да ги изтеглят,
като К. без да счете предложеното й за нередно приела.
Свидетелката
И.Т.С. работела в „Банка ДСК“ ЕАД, на
длъжност „Специалист банкови операции“, като работата й се състояла в
обслужване на клиенти във връзка с банкови операции и услуги.
На
04.10.2017г. около 09,30 ч. на гишето във ФЦ Варна, при нея дошли подсъдимите А.
и К., като последната заявила, че желае да си открие банкова сметка.
***арта, при което К. й подала личната карта на св. Г..
Свидетелката
С. погледнала подс.К., за да я сравни с лицето от
личната карта, но не й направило впечатление, че това са различни лица.
Стандартно
проверила валидността на личната карта на св.Г. в сайта на МВР, при което
получила потвърждение, че документа е валиден и С. пристъпила към откриването
на банковата сметка - разпечатала Декларация по чл.19 за личните данни,
Декларация по ДОПК, Анкета, Договор за сметката и Информационен бюлетин и предоставила
тези документи за подпис на подс. К., като тя лично
подписала документите.
През
цялото това време подс.А. само стоял до подс. К..
След
като К. разкрила в Банка ДСК ЕАД гр.Варна сметка на името на св.Г., двамата с А.
напуснали офиса и се отправили към офиса на „С.Ж.Е.“ АД, в който работела св.Кр.П..
Двамата
пристигнали там и подс. А. влязъл при св. П., която
го познавала, като бивш колега от банката, макар че с него не била работила.
Той
седнал срещу нея, като започнал да й задава въпроси относно условия по кредитни
продукти. През това време изкарал личната карта на св. С.К.Г. и поискал от св.П. да види сметките и
депозитите на св.Г. в банката, за да не губят време.
Обяснил,
че клиентката му ще дойде за да потърси други изгодни за нея банкови пакети и
услуги, като продължавал да засипва с въпроси св.П., относно банкови пакети,
които предлагали и всякаква информация относно проценти и депозити.
Свидетелката П. взела личната карта на св.Г.
дадена й от А., въвела данните от картата в системата на банката, след това
оставила картата на бюрото си и започнала да проверява, какви сметки и депозити
има на свое име св.Г. в банката.
След
около десетина минути в офиса влязла и подсъдимата К.. П. поискала от жената
личната й карта и тя я взела от бюрото и я дала. Свидетелката П. попитала К.
как се казва и тя казала името на св.Г.. Св. П. влязла в „под меню“ на
системата „Делта“, с цел актуализация, т.е. попълване на липсваща информация.
Това било изискване от банката с цел набиране по подробна и актуална
информация. Започнала да задава контролни въпроси, като сравнявала данните от
личната карта и от системата - име, адрес и месторабота, гражданство, като на
тези въпроси К. отговаряла поддържайки у св.П. заблуждението, че е лицето С. Г..
Тъй като обвиняемата К. говорела по-тихо подс.А.
повтарял думите й високо и отчетливо.
След,
като св.П. изготвила двете декларации, първата декларация за лични данни и
втората декларация за резидентство /гражданство/,
Декларация за целите на автоматичния обмен на финансова информация на основание
чл.142 т.1 от ДОПК/ ги разпечатала.
Дала
ги на подс.К., която ги подписала пред нея и
попълнила имената и ЕГН на св.Г. в Декларацията за резидентство.
През
това време А., който добре знаел идентификационните данни на Г. съдействал и
помагал на К. да попълва и да подписва документите. Тези свои действия А. и К.
обяснили на св.П. под претекст, че К. представяща се за св.Г. си била забравила
очилата.
След,
като св.П. приключила с подписването на декларациите посочени по-горе, оставила
подписаните формуляри настрани и попитала К., какво желае. Двамата обвиняеми
заявили, че целта е превод на парична сума към външна банка в случая „Банка ДСК“
ЕАД клон Варна.
Подсъдимите
К. и А. уточнили, че искат спешен превод „Рингс“, на
сума в размер на около 83 000 лева.
Свидетелката
П. влязла в системата „СРМ“, която давала информация за продуктите на клиента,
какви сметки, депозити и техните падежи и видяла, че св.Г. разполагала с
исканата сума в размер на повече от 83 000 лв., като тези пари били в лева и
евро в депозитни сметки.
Разпечатала
справка, какви били депозитите, като отишла до принтера за да ги вземе, след
което ги оставила на бюрото пред двамата подсъдими, за да обсъдят те и
доуточнят, кои депозити да бъдат прекратени, тъй като последните били срочни.
А.
заявил, че тъй като така е необходимо средствата, следвало да се прехвърлят в
„Банка ДСК“ ЕАД клон Варна. Свидетелката П. пристъпила към прекратяването на
срочните депозити по депозитните сметки с № BG71TTBB94002527014590;
BG22TTBB94002527014599; BG97TTBB94002527014607;
BG51ТТВВ94002527014756;BG46TTBB94002527014749 и BG68TTBB94002527014741 на името
на св.Г. в „С.Ж.Е." АД-гр.Варна, които подс.К.
посочвала, а подс. А. потвърждавал.
Депозитите
по сметките посочени по-горе св. П. прехвърлила в съответните разплащателни
сметки в евро и в лева.
Депозитите
в евро програмата автоматично изчислявала по курса за деня, като ги прехвърлила
в левовата разплащателна сметка и парите от шестте депозита се събрали в една
сметка, като общата сума била в размер на 83 081.37 лева / осемдесет и три
хиляди и осемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/.
След,
като желаната от подсъдимите сума била налична в левовата разплащателна сметка,
св.П. пристъпила към извършването на превода към другата банка.
Подс. А. й подал
картонче с вече разкритата от К. банковата сметка в банка „ДСК“. Свидетелката П.
въвела банковата сметка и попитала кой е получателя/титуляра
на сметката/, като А. заявил, че получател е жената – тоест подс.К.,
представяща се пред нея с името С.К.Г..
П.
разпечатала платежните нареждания с име на наредител С.
Костадинова и ги предоставила за подпис на подс.К..
Подс. А. посочвал на
К., къде да се подпише и тя ги подписала.
След,
като приключили, А. и К. напуснали офиса на св.П. в „С.Ж.Е.“ АД и се отправили
незабавно към Банка „ДСК“ ЕАД, ФЦ-Варна.
На
04.10.2017г., около 11.30 часа застанали на гишето на свидетелката Ст.Ю.К.,
която работела в Банка „ДСК" ЕАД, ФЦ-Варна на длъжност „Специалист банкови
операции".
Задълженията
на последната били свързани с обслужване на клиенти, извършване на касови и
безкасови операции, консултиране във връзка с кредитни продукти.
Подсъдимата
К. заявила, че желае да изтегли пари от сметката, която имала в банката - по-рано
разкритата от нея сметка на името на св.С. Г.. К. предоставила отново личната
карта на св.Г.. Св.К. погледнала К., за да я сравни със снимката от личната
карта, при което не открила, че лицето от личната карта и стоящата пред нея К.
са различни лица.
Свидетелката
К. проверила в системата на МВР, като въвела ЕГН при което излязла информация,
че личната карта е валидна. Въвела данните в системата и се установило, че по
сметката имало постъпила сума и че тази сума била прехвърлена от „С.Ж.Е."
АД от лицето С. Г., от нейна банкова сметка *** „ДСК".
Подсъдимата
К. заявила, че иска да изтегли сума в размер на 40000 лева, въпреки, че св.К. я
уведомила, че ще дължи такса, поради обстоятелството, че тегленето не е
предшествано от заявка.
Свидетелката
К. подготвила необходимите документи, които К. подписала и получила парите.
Тъй
като К. и А. искали да изтеглят цялата преведена сума, подс.К.
дала заявка, че на следващият ден 05.10.2017г. ще дойде в банката да изтегли
сума от 42000 лева. След това А. и К. напуснали банката.
След
излизането от банката А. взел парите в себе си, като пояснил на К., че парите
му трябват за кратък срок, след което ще й ги върне обратно.
На
следващият ден К. и А. отново отишли в Банка „ДСК" ЕАД, ФЦ-Варна.
По случайност системата на банковия офис
предоставяща номера за обслужване на клиентите на случаен принцип определила К.
да бъде обслужена отново на гишето на св.К..
Подсъдимата
К. предоставила личната карта на св.Г. и заявката за исканата сума на св.К..
Последната отново проверила личната карта, дали е валидна. Пуснала
операционната бележка за теглене на сума в размер на 42000 лева. К. подписала
екземпляра и К. предоставила цялата сума. Този път парите останали в К., която
ги внесла в своя сметка.
На
досъдебното производство били проведени разпознавания на живо лице, като обвиняемата И.К. била категорично разпозната
от свидетелките Кр.П.; И. С. и Ст. К., като лицето от
женски пол представило се пред тях с идентификационните данни и лична карта на
името на св.С. Г., като лицето С. Г..
Изготвена
била и съдебно-графическа експертиза, видно от заключението на която,
ръкописния текст в документите послужили за извършване на банковите операции
били изписани от подс.М.А., а подписите били полагани
от подс. И.К..
Видно
от изготвената лицето - идентификационна експертиза, лицата записани на видео
записите от камерите на банките са лицата М.М.А. и И.Т.К..
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. М.А. и И.К., реализирани по реда на чл.
371, т.2 НПК, които се подкрепят изцяло от следните гласни доказателства:
показанията на св. С.К.Г. (л.49 и л.51
от ДП), на св. Кр.Ан.П. (л. 55 и л.58 от ДП), на св. И.Т.С.
(на л. 60 от ДП), на св. С. Ю.К. (на л.
62 от ДП), на св. Д. Г. К. (на л.75 от
ДП), на св. Р. Кр. П. (на л. 77 от ДП), протоколи за
извършено процесуално действие разпознаване на лице, с приложени към същите
фотоалбум, заключенията по назначените и изготвени на досъдебното производство
съдебно лицево- идентификационна и съдебно-графическа експертизи, както и
множество писмени документи, удостоверяващи откриването и закриването на
сметки, наличности, извършени банкови операции, нареждания по сметки, документи
удостоверяващи възстановяване на суми от страна на „Сосиете
Женерал“ към св. С. Г. и т.н., както и справки за съдимост
на подсъдимите лица, документи удостоверяващи, че родителите на подс. А. са обявили за продажба техен собствен недвижим
имот, удостоверение за раждане на малолетния син на подс.
А. и др.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде
изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички
основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени
в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за
установено участието на подсъдимите лица в инкриминираните в обвинителният акт
действия, както и обстоятелствата, че именно те са лицата попълнили и подписали
документите във връзка с откриването, закриването, трансфера на парични суми от
името на св. Г..
Подс.М.А. и И.К. признаха изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това
самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства, установяващи авторството и механизма
на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. М.М.А. и И.Т.К. са осъществили от обективна и субективна
страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК, за това, че на 04.10.2017г. в гр.
Варна, след предварителен сговор (за М.А. с И.Т.К., а за И.К. с М.А.) с цел да
набавят за себе си и за другия имотна облага, възбудили и поддържали
заблуждение у Кр.Ан.П. - служител на „С.Ж.Е."
АД-гр.Варна, че И.Т.К. е лицето С.К.Г. -
титуляр на банкови сметки в „С.Ж.Е." АД-гр.Варна, с №№
BG71TTBB94002527014590; BG22TTBB94002527014599; BG97TTBB94002527014607;
BG51ТТВВ94002527014756; BG46TTBB94002527014749 и BG68TTBB94002527014741, която,
като такава може да се разпорежда със средствата по тях, при което И.Т.К.
разпоредила предсрочно прекратяване на срочни депозити по изброените по-горе
сметки и наредила превод на средствата към открита сметка №
BG22STSA93000024755161 на името на С.К.Г.
в Банка „ДСК" ЕАД гр.Варна и с това причинила имотна вреда в размер
на 50131.54 лева /петдесет хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и четири
стотинки/ и 16846.98 евро / шестнадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест
лева и деветдесет и осем евроцента/, представляващи 32949.83 лева / тридесет и
две хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ по
фиксирания курс на БНБ, или общо причинена имотна вреда в размер на 83081.37
лева / осемдесет и три хиляди и осемдесет и един лева и тридесет и седем
стотинки/ на „С.Ж.Е." АД, представлявано от В.П.А. - изпълнителен директор на „С.Ж.Е." АД,
като причинената вреда е в големи размери.
На първо място, за съдът е
несъмнено обстоятелството, че деянието е било извършено от две лица при
условията на предварителен сговор, тъй като видно от характера на самите
действия двамата подсъдими са имали ясна предварително утвърдена помежду им
представа по какъв начин ще реализират измамливите действия. Характерно за предварителния сговор е от
обективна страна участието на лицата в самото изпълнително деяние на
престъплението, т. е. те са само съизвършители (арг. от чл. 93 т. 12 от НК), а от субективна страна –
предварително обмислено и взето съвместно решение, споразумение между съизвършителите за осъществяване на престъплението, с или
без уточняване на начина или средствата за неговото извършване, ролите на всеки
от тях и т. н. В този смисъл са задължителните тълкувателни указания на ВС в
раздел ІІ т. 3 от Постановление № 3 от 1970 г. на Пленума. Именно такова
предварително „споразумение“ е било налице в разглеждания случай като всеки
един от двамата подсъдими посредством своите лични действия едновременно е
възбудил, а впоследствие и поддържал формираното заблуждение у св. П..
На следващо място, безспорно
установено е по делото от обективна страна, че с извършените действия
подсъдимите лица са целили да се облагодетелстват, като обстоятелството дали
това облагодетелстване е следвало да бъде за двамата или за подс.
К. (предвид усложнения характер на личните им отношения, установен по делото) в
случая е ирелевантно, тъй като по делото има данни,
че и двамата подсъдими са взели след изтеглянето им съответните части от
инкриминираните парични суми.
Наред с посоченото, реализираната в случая вреда за гражданският
ищец „С.Ж.Е." АД е такава в големи размери, тъй като съобразно посоченото
в Тълкувателно решение N: 1 от 30.10.1998 г. , по тълк.
н. д. N: 1/98 г., ОСНК при определяне квалифициращите признаци "големи
размери" и "особено големи размери" за различните видове
престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет,
съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата. В случая за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г. размерът на минималната работна заплата за страната е бил 460
лева, т.е. стойността на реализираната вреда е в размер многократно надхвърлящ
определените от съдебната практика оценъчни критерии и в този смисъл изцяло е
изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 210, ал.1, т.5 НК.
На последно място, за пълнота
следва да се посочи, че в случая и двамата подсъдими с действията си са
възбудили и впоследствие поддържали заблуждение у св. П., че И.К. е правоимащо лице да се разпорежда с банковите сметки и
наличностите по тях, представяйки се с чужда самоличност.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимите А. и К. са
действали при форма на вината „пряк умисъл”, като изцяло са съзнавали противоправността на извършеното, искали са и са целили
непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.
Наред
с това, с действията си подс. И.Т.К. на собствено
основание от обективна и субективна страна е извършила и престъпление по чл.318 вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 04.10.2017г. - 05.10.2017г., гр.Варна, в
условията на продължавано престъпление, противозаконно си служила с официален
документ - лична карта, издадена на името на С.К.Г., цел да заблуди
длъжностните лица -И.Т.С. - служител в Банка „ДСК" ЕАД във ФЦ-Варна и С.
Ю.К. - служител в Банка „ДСК" ЕАД във ФЦ-Варна, при което на 04.10.2017г.
да бъде открита сметка № BG22STSA93000024755161 на името на С.К.Г. в Банка „ДСК" ЕАД гр.Варна; на
04.10.2017г. да бъде изтеглена от обвиняемата сумата от 40000 /четиридесет
хиляди/ лева от тази сметка и на 05.10.2017г. да бъде изтеглена от обвиняемата
сумата от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева от тази сметка, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
По
делото е безспорно установено, че К. лично си е служила с процесния
документ, издаден за друго лице, като целта й е била да заблуди длъжностно лице
по отношение на собствената си самоличност, поради което съдът намира деянието
й за доказано от обективна страна.
Що
се отнася до субективната страна, то същото несъмнено е извършено на свой ред
при форма на вината „пряк умисъл“, с пълно съзнание за неговата противоправност (доколкото е всеобщо известно че никой няма
право да се представя за друго лице, още по-малко да ползва чужд документ за
самоличност), както и непосредственото желание за настъпване на противоправните последици.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият А. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК предвижда за подобно деяние наказание
„лишаване от свобода” за срок от една до осем години, като разпоредбата на ал.
2 предвижда, че в случаите на т.5 съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновното лице.
В конкретния случай, като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчита факта, че в
съдебно заседание същият изразява съжаление за стореното, като декларира, че
възнамерява да положи усилия, за да възстанови вредоносните последици от
извършеното, както и чистото му до момента съдебно минало.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът определи на първо място обстоятелството, че деянието е било
реализирано по инициатива на А., като същият е посегнал на парични средства
собственост на майката на лицето, с което той е в положение на фактическо
съжителство и с което съвместно са родители на дете, видно от механизма на
извършване на деянието същият не се е посвенил да извърши действията
хладнокръвно и едновременно с това достатъчно безкритично, че да придружи Г. до
банката, когато тя е установила липсващите средства, за да установи какво точно
се е случило с тях. Наред с това в случая се касае за лице с юридическо
образование, упражняващо към онзи момент адвокатска професия, което би следвало
с действията си да бъде пример и да засвидетелства доверие у гражданите, а не
да злоупотребява с техни права и законни интереси, респ. с личните си отношения
с тях. Наред с това съдът намира, че в случая следва да се съобрази, че с
действията си, макар да не е извършил документно престъпление, А. на практика е
застрашил правилното функциониране на документооборота, като е потвърдил
недействителна самоличност и с действията си е дал възможност на другата
подсъдима да извърши престъпление по чл. 318 НК.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено над
средния, предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно в размер на четири
години и шест месеца.
Доколкото производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на А. на фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл.
58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от свобода”
за срок от четири години и шест месеца с 1/3, като в крайна сметка определи, че
подс. А. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на три
години.
При така определения редуциран
размер на наложеното наказание и като съобрази, че подсъдимият до момента е
неосъждан, баща е на малолетно дете, за което полага грижи и в съдебно
заседание изрази готовност (макар и не чрез личните си действия) да възстанови
инкриминираната сума, съдът намери, че в случая за постигане на целите на
наложеното му наказание не се налага така определеното му наказание да бъде
фактически изтърпяно, поради което и на основание чл. 66 НК отложи
изтърпяването му за срок от пет години, като изпитателният срок следва да се
определи в максималния предвиден от закона размер, с оглед степента на
сериозност на извършеното.
По отношение на подсъдимата И.К.,
която на свой ред беше призната за
виновна в извършване на инкриминираното деяние по чл. 210 ал.1 т.2 и т.5
вр.чл.209 ал.1 от НК, в конкретния случай, като
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът отчита факта, че
същата е с чисто съдебно минало, намирала се е в особено емоционално състояние,
повлияно от факта, че подс. А. й е дължал много пари,
които не е връщал.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът определи обстоятелството, че въпреки че самата тя твърди,
че е била жертва на неправомерни действия от страна на А. не се е посвенила да
посегне на парични средства чужда собственост, за да удовлетвори вземането си,
като съдът не намира за реалистично твърдението, че тя не е знаела, че има
проблем, тъй като дълго време е живяла в чужбина.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено в размер
малко над минималния предвиден в закона за подобно деяние, а именно на една година
и шест месеца.
Доколкото производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на К. на фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл.
58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца с 1/3, като в крайна сметка
определи, че подс. К. следва да изтърпи наказание
„лишаване от свобода” в размер на една година.
При така определения редуциран
размер на наложеното наказание и като съобрази, че подсъдимата до момента е
неосъждана, и в съдебно заседание изрази съжаление за извършеното, съдът
намери, че в случая за постигане на целите на наложеното й наказание не се
налага то да бъде фактически изтърпяно, поради което и на основание чл. 66 НК
отложи изтърпяването му за срок от три години.
Що се отнася до възможността за
налагане в случая на наказание „конфискация“ съдът не намери за нужно да го
наложи спрямо нито един от двамата подсъдими, тъй като на първо място по ДП
отсъстват пълни данни за тяхното имуществено състояние, а наред с това в случая
съдът намира за необходимо същите да отговарят с имуществото си за
възстановяване на причинените от тях вредни последици.
За престъплението по чл. 318 НК
в извършването на което беше призната за виновна подс.
К. законът е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до две години
или „пробация“ или
„глоба“ от сто до триста лева.
В случая предвид обстоятелството,
че подсъдимата К. е използвала чужд документ за самоличност и то неколкократно за постигането на неправомерната си цел и с
тези си действия е поставила под сериозно съмнение сигурността на
документооборота, настоящият съдебен състав намери, че наказанието „глоба“ в
максималния предвиден размер от триста лева би оказало в случая необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие върху личността на К. без
едновременно с това да засегне в прекомерна степен имуществената й сфера.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът групира така наложените на И.К.
наказания и определи същата да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година, изтърпяването на което на осн. чл.66
ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн. чл.23, ал.3 от НК присъедини изцяло наложеното
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Досежно предявения граждански иск от
страна на „С.Ж.Е." АД за причинените им от деянието по чл. 210, ал.1, т.2
и т.5 НК имуществени вреди в общ размер
на 83081,37 лева съдът намери следното:
На първо място, по делото е
несъмнено установено авторството на деянието от страна и на двамата подсъдими,
обстоятелството, че същото е било виновно извършено, неговата противоправност и настъпилите вреди последици за имуществената
сфера на гражданския ищец, които имат изцяло точно определен паричен
еквивалент.
Поради посоченото съдът намери,
че следва да уважи изцяло претенциите на гражданския ищец, като осъди
подсъдимите лица солидарно да заплатят стойността на причинените имуществени
вреди - 83081,37 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят сторените
по делото разноски в размер на 573,32 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна,
както и сумата от 3323,25 лева, явяваща се 4 % държавна такса върху уважения граждански иск в полза на
Държавата по сметка на РС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: