Решение по дело №27717/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8377
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20211110127717
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 8377
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110127717 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес, представлявано от А.А, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника ОЛ. СТ. М., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на ищеца следните
суми: сумата от 221,32 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в адрес, отчитан под абонатен № 59956,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 27,91 лв. лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 22.07.2020 г., както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 31.07.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, както и суми за дялово
разпределение, както следва: сумата от 44,05 лв.- главница за периода от от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 31.07.2020 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 8,93 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2017 г.
до 22.07.2020 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016г. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок
от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „фирма, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
1
отчет.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
С определение от 17.09.2021 г. е конституиранo като трето лице помагач на страната
на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответника се явява лично и с процесуален представител, който оспорва исковете.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 34616/2020 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 221,32 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. София, , ж.к. „Толстой“, бл. 39, вх. А, ет. 14, ап. 92, инсталация
**********/аб. № 59956, ведно със законна лихва от 31.07.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 27,91 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2020
г., сумата от 44,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,93 лв. за периода от 01.07.2017 г. до
22.07.2020 г. С възражения от 26.03.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не
дължи.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №159/23.09.2008г.
ответника е закупил процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 92, находящ
се в адрес.
Ответника е подал до ищцовото дружество завление-декларация за откриване на
партида от ответникана 13.11.2008г.
С Постановление за възлагане на недвижим имот изх. №69511/16.12.2019г. по изп.д.
№6041/2017г. на ЧСИ М. П., влязло в сила на 21.01.2020г., процесния недвижим имот е
възложен на трето лице на основание чл. 496, ал. 1 ГПК.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „фирма на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес адрес,, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от фирма и със същото да се сключи договор.
Такъв е сключен на 18.09.2002 г. Представени са доказателства за наличие на договорни
отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 02.06.2017 г.
По делото са приети документи за извършен отчет и изравнителни сметки,
представени от „фирма вил съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г. и
съобщение към фактура № **********/31.07.2018 г.за процесния период и извлечение за
задължения на абонат № **********.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Нелбо“ ЕАД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла
топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 221,33 лв..
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
2
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№159/23.09.2008г. и Постановление за възлагане на недвижим имот изх.
№69511/16.12.2019г. по изп.д. №6041/2017г. на ЧСИ М. Петков, влязло в сила на
21.01.2020г., се установява по категоричен начин, че за процесния период (01.05.2017 г.-
30.04.2019 г.), ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за който
ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение
на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153 ЗЕ, като
собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени от КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. сумата за изразходвана ТЕ е 221,33 лв. или иска следва да бъде уважен в пълен
размер до претендирания такъв от 221,32 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 59956, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата се явява
основателен и доказан, поради което същия следва да бъде уважен изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2018 г. /след датата на срока за плащане по
фактура №**********/31.07.2018 / до 22.07.2020 г., която сума, съобразно заключението по
3
ССЕ, възлиза на сума в размер на 29,69 лв. или предявения иск за сумата от 27,91 лв., следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР фирма . Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид изхода по делото и данните по ч.гр.д.№ 34616/2020 г. по описа на СРС, по което се
е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 450,00 лв., от които сумата от
100 лв. за внесена държавна такса, 250 лв. за депозит за екпертизи и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОЛ. СТ. М., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на „фирма , с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление:
адрес , представлявано от А.А, сумата от 221,32 лв. /двеста двадесет и един лева и 32
стотинки/, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес,
аб. № , ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 31.07.2020 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 27,91 лв. /двадесет и седем лева и 91 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.08.2020 г. по ч.гр.д. 34616/2020 г. на СРС, 159
състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете на фирма , с ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: адрес , представлявано от А.А, за признаване за усатновено по отношение на
ответника ОЛ. СТ. М., ЕГН **********, с адрес АДРЕС,, че дължи на ищеца суми за дялово
разпределение на имот, находящ се на адрес: адрес, аб. № , както следва: сумата от 44,05 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г. и сумата от 8,93 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2017 г. до 22.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 31.07.2020 г. до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ОЛ. СТ. М. , ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на фирма, с
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: адрес , представлявано от А.А, сумата от
450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 34616/2020 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „фирма” АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 34616/2020 г. по описа на СРС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5