РЕШЕНИЕ
№35/12.3.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД №430/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Ж.И., ЕГН ********** ***, чрез
процесуален представител, против Наказателно постановление № 479, издадено на
05.04.2019 г. от Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Северна морска“ при Главна дирекция „МРР“ към ЦМУ – Агенция Митници, с което на
въззивника за нарушение по чл. 126 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 8 312,
80 лева и на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката,
предмет на нарушението – 190 л. етилов алкохол с действително алкохолно
съдържание 50, 6%, 104 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание
46, 5%, 391 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 48, 5% и
247 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 17, 7%.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка,
възприета в обжалваното наказателно постановление, но твърди, че намереното
количество алкохол е за лична употреба, като част от него е произведено преди
много години, а друга наследено от неговия баща. Не отрича и че част от ракията
е изварил в собствения си казан, но не може да посочи какво точно количество.
Заявява, че към момента на извършената проверка не може да се установи какво
точно количество алкохол въззивника е изварил в собствения си казан и какво е
останало от неговия баща. Навежда и твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление
изразяващи се в различия на посочената като нарушена правна норма и датата на
нарушението, с тези, отразени в АУАН. Счита, че не би могъл да бъде субект на
нарушението по чл. 126 от ЗАДС.
Въззиваемата страна, чрез процесуални
представители, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган
относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и
че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила и закона е приложен правилно.
Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, не изпраща
представител, не ангажира становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.12.2018 г.
служители при отдел „МРР Северна морска“ извършили проверка по повод подаден
сигнал, че в стопански двор в с. Н., общ.Суворово се извършва нерегламентирана
дейност с акцизни стоки – алкохол. При пристигане на место служителите
установили, че стопанският двор представлявал дворно място, отградено с ограда
с находящи се в него сгради. В двора митническите служители били посрещнати от
лице, което се представило като собственик на имота и се легитимирало с лична
карта като С.Ж.И., ЕГН: **********. Той обяснил, че живее на територията на
стопанския двор. При извършен обход в една от постройките била намерено
функциониращо съоръжение за дестилиране на алкохол /казан/ в процес на изваряване.
В същото помещение били намерени и общо 24 бр. прозрачни пластмасови туби,
съдържащи течност с мирис на алкохол. Митническите служители установили, че
съоръжението за дестилиране на етилов алкохол няма удостоверение за регистрация
на Специализиран малък обект за дестилиране. Лицето С.Ж. не представил на
проверяващите документи удостоверяващи
плащането, обезпечаването или начисляването на акциз за констатираните
количества течност и заявил, че това е „негова ракия” и няма такива документи. В
друго помещение в стопанския двор били намерени още 36 бр. прозрачни
пластмасови туби и 2 бр. непрозрачни пластмасови бидона, съдържащи течност с
мирис на алкохол. И за това количество алкохол С.Ж. отговорил, че няма
необходимите документи. След това митническите служители пристъпили към
извършване на действия по обезпечаването и изземването на алкохола. Всички
пластмасови прозрачни туби и 2 бр. непрозрачни бидони били обезпечени с
хартиени слепки с митнически печат, имена дати и подписи на служителите. Тъй
като единият непрозрачен бидон бил без капак и не можел да бъде пренесен в този
му вид , съдържанието му било прехвърлено в 10 бр. прозрачни пластмасови туби,
които били обезпечени по описания по - горе начин. В последствие, в склад на „***”
и в присъствието на въззивника цялото количество алкохол било заприходено и измерено
с оразмерена пластмасова кана с обем 5 литра, при което се установило, че е
общо 932 литра. Били иззети проби, които били изпратени за изследване в ЦМЛ - София.
След изготвянето на митническите лабораторни експертизи се установило, че
изпитаните проби представляват дестилатен алкохолен продукт с алкохолно
съдържание годен за консумация както следва -190 л. етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание 50, 6%, 104 литра етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание 46, 5%, 391 литра етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание 48, 5% и 247 литра етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание 17, 7%. Било
дадено класиране в позиция КН-2208 „етилов алкохол, неденатуриран с
алкохолно съдържание по обем под 80%, дестилати, ликьори и други спиртни
напитки”. Съгласно чл. 2 т. 1 и чл. 9 т. 1 от ЗАДС анализираните проби се
определили като акцизна стока.
Въз основа на така
направените констатации митническите органи приели, че въззивникът е допуснал
нарушение по чл. 126 ал. 1 от ЗАДС, поради което на 28.02.2019 г. му съставили
АУАН, като на основание чл. 107а от закона стоките, предмет на нарушението –
932 литра дестилиран алкохолен продукт /етилов алкохол/ били иззети и
задържани.
Наказващия орган, след
запознаване с издадения АУАН и доказателствата към него, приел за доказани
фактическите констатации, отразени в акта, поради което и издал атакуваното
пред съда наказателно постановление.
В хода на съдебното
производство от страна на защитата се представят доказателства, че имота, в
който е установен алкохола е собственост на дружество, управлявано от
въззивника.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена въз основа на гласните и писмените доказателства по
делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни
изводи относно фактологията на събитията. Приетите за установени в АУМН и НП
фактически обстоятелства не се оспорват и от въззивника, който обаче твърди, че
част от установеното в дома му количество етилов алкохол – ракия е „стара“ –
една част варена преди 2000 г., а друга останала в наследство от неговия баща.
В подкрепа на твърденията си въззивникът ангажира гласни доказателства – свидетелите
К. И. П. и Е. Н. С., които заявяват, че преди много години – около 2005 – 2006
г. са помогнали на въззивника да пренесе бидони, туби и дамаджани с ракия от
дома на неговия баща в с. П., който бил починал. Свидетелите твърдят също, че
преди да си купи собствен казан въззивникът е изварявал ракия в обществените
казани в с. Н.. Как тези твърдения се отнасят към материално – правната
законосъобразност на обжалвания акт ще бъде изложено по – долу.
При
така установената фактическа обстановка, въз основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съдът прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна
в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – Началника на отдел „МРР
Северна морска“ – надлежно упълномощен от Директора на Агенция Митници със
Заповед № ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019 г.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на съда
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното
наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, касаещо датата на нарушението.
В АУАН дата на извършване на
нарушението изобщо липсва.
В НП на две места е посочена грешна
дата – 14.12.2019 г., докато доказателствата по делото сочат, че нарушението е
установено, респ. извършено на 14.12.2018 г.
Липсата на съществен реквизит на АУАН
какъвто е датата на извършване на административното нарушение и посочването на
грешна дата на извършване на нарушението в наказателното постановление
обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като тя е
съществен реквизит както на акта за установяване на нарушението /чл. 42 т. 3
от ЗАНН/, така и на наказателното постановление /чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН/
и от нея текат давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна само на това основание
поради процесуална незаконосъобразност. Въпреки това, воден от задължението си
да извърши цялостна проверка на обжалвания акт въззивният съд ще обсъди и
неговата материално-правната законосъобразност и обоснованост:
Основната защитна теза на въззивника е,
че част от описаното в наказателното постановление количество алкохол е
произведено през периода на действие на тези вече отменени закони. Така
например той твърди, че установеното в дома му количество алкохол е произведено
в различни периоди от време. Една част от него е бил изваряван в годините след
1996 г., когато е закупил имота си в с. Н.. Друго количество пък било
произведено от неговия баща – отново преди 2006 г. когато е починал, видно то
представеното удостоверение за наследници. В подкрепа на неговите твърдения са
и показанията на двамата свидетели, разпитани по искане на защитата. Тези твърдения не са опровергани от митническите органи,
доколкото същите не твърдят, че намерените количества алкохол са от едно
изваряване, нито пък установяват кое количество кога точно е било произведено.
Към настоящия момент е обективно невъзможно да се определи дори и
приблизителния период на производство на алкохола, тъй като липсват методи за
определяне времето на производство и периода на отлежаване на спиртни напитки.
В тежест на административно –
наказващият орган е да докаже, че цялото количество алкохол е придобито за времето
от влизане в сила на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове,
за да му се вмени, че държи това количество алкохол без документ,
удостоверяващи плащането на дължимия акциз. Установяването на това
обстоятелство е особено съществено, тъй като през годините е последвала промяна
в законодателството, регламентиращо различен начин и ред за заплащане на акциз
от физическите лица. За периода преди и след
При липса на безспорна установеност
кога е произведено намереното в дома на въззивника количество алкохол,
твърдението, че цялото количество от 932
литра е произведено при действието на сега действащия ЗАДС би почивало само на
предположения, което е недопустимо. С оглед на това следва да се приеме, че на
въззивника И. е вменено извършване на административно нарушение, без по
безспорен начин да е установено точното количество акцизна стока, която същият
към 23.01.2017 г. е държал в нарушение на ЗАДС. Притежаването и експлоатирането
на съоръжение за дестилиране на етилов алкохол без удостоверение за регистрация
на Специализиран малък обект за дестилиране безспорно е укоримо поведение, но
не е наказуемо по чл. 126 ал. 1 от ЗАДС.
Другото възражение на
защитата, че въззивника не би могъл да бъде субект на вмененото му нарушение по
чл. 126 от ЗАДС, тъй като не е бил регистриран по ЗАДС като производител или
складодържател не се споделя. По разбиране на настоящия съдебен за
съставомерността на това нарушение не се изисква специално качество на субекта,
като негов субект може да бъде всяко административно – отговорно лице. В конкретния
случай изпълнителното деяние се изразява единствено в държане на акцизни стоки
без наличието на който и да е от визираните документи по чл. 126 от ЗАДС. Нормата
на чл. 126 от ЗАДС е
насочена не само към обезпечаване съставянето на редовна документация, която да
удостовери начисляването, плащането или обезпечаване на акциза, но отделно от
това, целта на същата е да гарантира изпълнението на задължението да не се
държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки без нужния документ,
който удостоверява плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В
тази връзка без значение е дали лицето разполага с възможността да съставя
посочените документи – от съществено значение е да дали държи, продава,
предлага или превозва акцизни стоки без такива документи. В тази връзка без значение е дали лицето разполага с
възможността да съставя посочените документи – от съществено значение е дали
държи, продава, предлага или превозва акцизни стоки без такива документи.
По изложените по – горе съображения
съдът намира, че обжалваното
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено с изключение на частта за отнемане на вещите, тъй като държането на
акцизни стоки без данъчни документи е забранено и на основание чл. 124 ал. 1 от ЗАДС те подлежат на отнемане независимо чия собственост са. Това не е вид наказание,
а разпореждане с веществени доказателства, представляващи вещи, чието държане е
забранено и митническите органи имат правомощието да ги изземат дори да се
установи че няма основание за налагане на наказание. Доколкото по делото е
установено по безспорен начин, че от обективна страна е налице държане на
акцизни стоки – 932 литра алкохол /ракия/
без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
а държането на такива стоки е забранено от закона, същите подлежат на отнемане
в полза на държавата независимо от това, чия собственост са.
Предвид изхода на делото претенцията
на въззивника за присъждане на сторените от него разноски за адвокат е
основателна. Същият е представил доказателства за договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, което е съответно на
определения минимум в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 479 от 05.04.2019 г., издадено от Началника на отдел „МРР
Северна морска в частта с която на С.Ж.И.,
ЕГН ********** за нарушение по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС е наложено
административно наказание – глоба в размер на 8 312, 80 лева /п. I от НП/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 479 от 05.04.2019 г., издадено от Началника на отдел „МРР
Северна морска в частта с която на
основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката, предмет на
нарушението – 190 л. етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 50, 6%,
104 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 46, 5%, 391 литра
етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 48, 5% и 247 литра етилов
алкохол с действително алкохолно съдържание 17, 7% /п. II
от НП/.
ОСЪЖДА отдел „Митническо
разузнаване и разследване Северна морска“ при Главна дирекция „МРР“ към ЦМУ –
Агенция Митници ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.И., ЕГН: ********** сумата от 580 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване през Административен съд - Варна в 14 дневен срок,
считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: