№ 8179
гр. София, 03.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110168002 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. М. Д.,
чрез адв. Н. Р. Д. от АК-Г., с пълномощно към исковата молба, срещу
„фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), с която е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 7534,70 лева, представляваща вземане за главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от (дата) г., сключен
между ищцата и „фирма“ АД, което вземане е прехвърлено на ответника с
договор за цесия от (дата) г.
Ищцата твърди, че на (дата) г. между ищцата и „фирма“ АД е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от (дата)
г., по силата на който на ищцата бил отпуснат потребителски кредит в размер
на 15 000 лева. Твърди, че след проведено заповедно производство, в полза на
„фирма“ АД бил издаден изпълнителен лист, като въз основа на последния е
образувано изп. д. № (номер) по описа на ЧСИ Зв. В., рег. № ***, район на
действие ОС - Г.. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение и заповедта
за изпълнение не са й били връчени по реда на чл. 428, ал. 1 ГПК,
включително чрез връчване на друго лице по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК или
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Посочва, че на
(дата) г. между „фирма“ АД и ответника е сключен договор за цесия, по
1
силата на който задължението, за което е издадена цитираната заповед за
изпълнение, е прехвърлено изцяло на ответника, поради което ответникът е
встъпил като взискател по изп. д. № (номер) по описа на ЧСИ Зв. В.. Твърди,
че на 16.12.2021 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 вр. т. 8 ГПК, след което ответникът е образувал ново
изпълнително дело - № (номер) по описа на ЧСИ М. К., рег. № ***, район на
действие Софийски градски съд. Посочва, че на 11.08.2022 г., по второто
изпълнително дело, е получила по реда чл. 428, ал. 1 ГПК покана за
доброволно изпълнение, ведно с горепосочените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Продължава, че на 19.08.2022 г. ищцата е подала в срок
възражение до PC- Г. по реда на чл. 414 ГПК по ч. гр. д. № **** от **** г. по
описа на съда срещу заповедта за изпълнение, като след проведена процедура
по чл. 415 ГПК от страна на „фирма“ АД не е постъпила искова молба по чл.
422, ал. 1 ГПК и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът е обезсилил
горепосочената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. Посочва, че на 04.01.2023 г., със съобщение с изх. №
66/04.01.2023 г. по описа на ЧСИ М. К. била информирана за прекратяването
на изпълнителното дело, като от страна на ответника не е провеждано
обжалване по реда на чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.
Излага, че през 2023 г. се е обърнала към „фирма“ ЕАД за договаряне на
банков кредит, като след направена от страна на банката справка в
Централния кредитен регисътр (ЦКР), на ищцата бил отказан банков кредит
поради присъствието й като длъжник в ЦКР. Твърди, че на 14.06.2023 г. е
изпратила на ответника Заявление по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
22/16.07.2009 г. за ЦКР, с искане ответникът да премахне информацията за
процесните задължения от ЦКР, в отговор на което ответникът е изразил
становище, че към 27.06.2023 г. ищцата има неизплатено задължение,
произтичащо от горепосочения договор за кредит от (дата) г., възлизащо на
стойност 17011,63 лева, от които 7534,70 лева - главница, 7322,30 лева -
лихва, 2080,13 лева - разноски и 74,50 лева - такси. Продължава, че на
01.08.2023 г. в отговор на горепосоченото заявление, с писмо изх. №
*****/01.08.2023 г. ответникът отново е отказал да предприеме търсената от
ищцата корекция в ЦКР. Излага, че е изразила готовност за извънсъдебно
разрешаване на спора, но такова не било постигнато между страните.
Обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия иск поради
2
съображение, че посоченото в ЦКР от ответника главнично задължение в
размер на 7535 лева е погасено по давност, като петгодишният давностен срок
по чл. 110 по ЗЗД бил изтекъл както от 25.11.2010 г. (датата, посочена от
банката като дата на настъпване на предсрочна изискуемост), така и от
25.10.2013 г. (датата, договорена за окончателно погасяване на кредита). Ето
защо моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявения иск,
като претендира сторените съдебно-деловодни разноски и представя списък
по чл. 80 ГПК.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответника, като
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от същия, чрез адв. Г. Х. от
САК, с пълномощно към отговора. Посредством отговора се прави признание
на иска, както по отношение па фактите, така и по отношение на изложените
твърдения. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли в тежест на ответното
дружество да не се начисляват разноски, предвид че с поведението си
последното не е дало повод за завеждане на делото. Цитира се практика на
ВКС в подкрепа позицията на ответника относно института на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване
със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ищеца да заплати в полза на ответника сумата в размер на 7534,70 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от (дата) г., сключен между ищцата и „фирма“ АД,
което вземане се претендира от ответника въз основа на договор за цесия от
(дата) г., сключен между „фирма“ АД и „фирма“ ЕООД.
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищцата и „фирма“ АД е бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от (дата) г.,
непогасеното задължение за главница по който възлиза на сумата в размер на
7534,70 лв., че отричаното задължение е придобито от „фирма“ ЕООД по
силата на договор за цесия от (дата) г.
Крайният срок за погасяване на задължението е бил до 25.11.2013 г.
3
Следователно, 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, с който се
погасява задължението, е изтекъл на 25.11.2018 г. Ответникът не е ангажирал
доказателства за спирането или прекъсването на давностния срок, от което
следва, че оспореното задължение се явява погасено по давност, което
обстоятелство освен това не се и оспорва от страните и се признава от
ответника.
Следователно, отрицателният установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1961,74 лв., представляваща
разноски по производството съобразно уважената част от иска - 301,39лв. за
държавна такса и 1660,35 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че
въпреки направеното с отговора на исковата молба признание на иска, то
ответникът е дал повод за завеждане на иска. Ответникът извънсъдебно е
претендирал от ищцата заплащане на процесното вземане, а и това
задължение е било вписано в ЦКР.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124
ГПК, че М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), не дължи на
„фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес), сумата в размер на
7534,70 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от (дата) г., сключен между ищцата и
„фирма“ АД, което вземане се претендира от ответника въз основа на договор
за цесия от (дата) г., сключен между „фирма“ АД и „фирма“ ЕООД, поради
погасяване на оспореното вземане по давност.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес), да
заплати на М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1961,74 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5