РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Пловдив,
18.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVІII състав, в
открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретар Румяна Агаларева, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2153/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на В.Г.К., ЕГН**********, адрес *** против Решение № 2153-15-233/08.07.2021 година от Директор на
ТП на НОИ-град Пловдив в частта, в която е потвърдено Разпореждане №РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г., издадено от Ръководител на “Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. Пловдив на осн. 114
ал.1 КСО за възстановяване на недобросъвестно получени суми за отпусната ЛПОСВ
за периода от 01.01.2016г.- 30.04.2017г. в общ размер на 6533.17 лева /4280.24
лева главница и 2074.93 лева лихва/, както и лихва за времето след 01.06.2021г. до
окончателно погасяване на задължението.
В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно с оглед
направените в него изводи за недобросъвестност. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си
адв. К., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество в писмени
бележки се навеждат доводи на незаконосъобразност във връзка с изложените от
пенсионните органи аргументи относно неправилност на отпусната пенсия, което
счита, че не може да се вменява като недобросъвестност на жалбоподателя. Сочи,
че липсват конкретни изводи и доказателства относно законосъобразна преценка за
това, дали жалбоподателя е недобросъвестен или настъпилото изменение на
отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не се дължи на
незаконосъобразни действия на пенсионната администрация. По изложените в
жалбата и в допълнителните писмени становища съображения Моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане.
Претендира присъждането на сторените в процеса разноски.
Ответникът –
Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител –
юрисконсулт В.- М. оспорва подадената жалба и ангажира писмени доказателства.
По същество на спора взема становище за неоснователност на жалбата, като моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразен административен акт.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят К. с Разпореждане № 70/09.05.2002г., считано от 12.04.2002г. е била
отпусната лична пенсия за осигурител стаж и възраст пожизнено на основание §4
ал.1 ПЗР на КСО - поне 15 години стаж, положен при условията на втора категория
труд. Пенсията е отпусната при осигурителен стаж от втора категория труд – 18г.
10 м. и 02 дни, от трета категория -
10г., 03 м. 20 д., стаж по чл.104 ал.3 КСО - 02г. 01 м. и 20 дни и след
превръщане общ стаж – 40г. 02 м. 08 д. с осигурителен доход за трите години по
избор 15 264 лева, като е бил определен индивидуален коефициент при
отпускане – 1,798. Във връзка с установена липса на пенсионното досие на К.,
длъжностни лица от ТП на НОИ – Пловдив пристъпили към неговото възстановяване,
вкл. и чрез събиране от пенсионера на находящите се при него документи, както и
процедура по реда на чл.108 ал.1,т.1 КСО за изясняване на осигурителния стаж,
тъй като лицето не е удостоверило изискването за придобит от него осигурителен
стаж за периода от 1970 до 2002 години в степен, че да отговаря на условията и
предпоставките за отпускане на този вид пенсия. С оглед на извършените проверки
било прието, че К. не е отговаряла към момента на подаване на заявлението си от
12.04.2002г. на изискванията на § 4 ал.1 ПЗР на КСО, за което на основание
чл.99 ал.1, т.2, б.“г“ КСО следва да се отменят първоначалното, а и всички
последвали го до 2017г. разпореждания във връзка с отпуснатата от 2002г. пенсия
на лицето, което е станало с Разпореждане № ********** /протокол №
2142-15-253/05.05.2017г./ на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив. На
база установеното при проверките с Решение № 2153-15-211 от 11.10.2017г. на
Директора на ТП на НОИ-Пловдив е отпусната на жалбоподателят пенсия по чл.68
ал.3 КСО, считано от 09.12.2014г., при общ осигурителен стаж трута категория 17
години 04 месеца и 10 дни, при базисен период от 01.02.1985 г. до 31.01.1988 г.
и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999г. и нов индивидуален коефициент - 0,774. След
проведено съдебно обжалване, за което е
било образувано адм. дело №3010/2017година на Административен съд –Пловдив,
приключило с Решение №1837/14.08.2018г., което след касационно обжалване е
частично отменено с Решение №8549/06.06.2019г. по адм. дело №12002/2018г на
ВАС-3 отд. и преписката е върната за ново произнасяне с дадени задължителни
указания по приложението на закона. Въз основана на влезлите в сила съдебни
решения е издадено Решение № 2153-15-292/05.11.2019г. на Директорът на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставил в сила Разпореждане № ********** /протокол №
2142-15-253/05.05.2017г./ на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив и
отново отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.
68, ал. 3 от КСО, считано от 09.12.2014г., при навършена възраст 65г. 08м. и
придобит общ осигурителен стаж от трета категория труд от 17г. 04м. 10дни. След
проведено съдебно обжалване е образувано адм. дело №3655/2019година по опис на
Административен съд –Пловдив, по което с Решение №318/15.02.2021г. /потвърдено
с Решение №6049/19.05.2021г. по адм.дело №3232/2021г. на ВАС -6 отд./ е
отхвърлена жалбата на К. и е оставен в сила административният акт. С оглед тези
съдебни произнасяния с Разпореждане №РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г. на Ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-гр. Пловдив на
основание чл.114 ал.1 КСО е постановено възстановяване на получени суми за
отпусната ЛПОСВ за периода от 01.01.2011г. до 30.04.2017г. в общ размер на
44825.39 лева. С жалба вх.№1012-15-329/15.06.21г на осн. чл.117 ал.2 б.д КСО К.
е сезирала горестоящият административен орган. С процесното Решение №2153-15-233/08.07.2021г.
Директор на ТП на НОИ-град Пловдив е уважил жалбата и за заличаване поради
изтекла давност на неоснователно получени плащания по държавното
обществено осигуряване за периода 01.01.2011г. до 31.12.2015г вкл. в размер на
38470.22 лева и е потвърдил разпореждането за възстановяване на тези суми за
периода 01.01.2016г. до 30.04.2017г. в едно с законната лихва за забава. За да
потвърди издаденото Разпореждане от 01.06.2021год . в тази му част решаващият
орган е приел, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателят по
неоснователно получаване на суми за отпуснатата и ЛПОСВ с отмененото
Разпореждане №70/09.05.2002година. Изводи в тази връзка изградил във връзка със
сезирането му за налични материали по образувано наказателно производство-
досъдебно производство №260/2019г. по опис на сектор ИП на ОД МВР-Пловдив /преписка
№2818/2019г на Районна прокуратура-Пловдив/, при които е установено и пенсионно
досие на името на жалбоподателят. От съпоставката на доказателствата, които
имало по него и тези, събрани по реда на чл.108 КСО във връзка с произнесеното Решение № 2153-15-292/05.11.2019г. на Директор ТП
НОИ-Пловдив е прието, че е налице несъответствие относно действително
установения осигурителен стаж по отношение продължителност и категория и
първоначално посоченият при подаване на заявление №16714/12.04.2002година. Това обстоятелства е формирало и извод за недобросъвестност
от нейна страна при получаване на пенсия в по-висок размер, тъй като същата
няма осигурителен стаж по категории и продължителност, зачетени при отпускане
на ЛПОСВ с Разпореждане №70/09.05.2002г.
и нейното получаване, считано от 12.04.2002година за времето до издаване на Разпореждане от 05.05.2017г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП
на НОИ – Пловдив. Направените с жалбата възражения били отхвърлени. Недоволен
от това произнасяне, К. е инициирала и настоящото съдебно производство, по
което са приобщени протокол от подадени заявления за дата 12.04.2002г., писмо
рег. № 117730-25693/14.10.2021 г. на отдел "Икономическа полиция" при
ОД на МВР – Пловдив, касаещо доказателства по наказателното производство.
При така установеното от фактическа страна, като съобрази
събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът обоснова следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от страна, която има активна легитимация и
интерес от оспорването, в преклузивния 14 дневен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за
това съображения:
Спорът между страните касае произнасянето на ответния
ръководител с Решение № 2153-15-233 от 08.07.2021 година в частта, с която е отхвърлил
жалбата на лицето по вменени му за възстановяване суми по главници и прилежащи
лихви с разпореждане № РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г., изд. от
ръководител "Пенсионно осигуряване". С последното е
разпоредено на основание чл.98 ал.2
т.2, чл.113 и чл. 114 ал.1
от КСО, да бъдат възстановени от жалбоподателят недобросъвестно получена сума
за пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплатена за лична пенсия в периода
01.01.2016г до 30.04.2017г.. Не се установяват нарушения, касаещи издаването на
акта при липса на компетентност на органа, като решението от 08.07.2021 г. е
издадено от материално и персонално компетентен за това орган по чл.98 ал.2 от КСО.
Същото е мотивирано в достатъчна степен и е акт, удовлетворяващ изискването за
форма, поради което не са налице основания за неговата нищожност.
По отношение съответствието на административният акт с
административно производствените правила и материално правните предпоставки,
съдът съобрази нормата на чл.98 ал.2 от КСО, която дава възможност на
длъжностните лица по чл.98, ал.1 КСО
да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за
пенсии, както и тази на чл.114 ал.1 КСО
определяща, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва
да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
От прочита на двата текста се установява, че правилото на чл.114 ал.1 от КСО
е общо такова за кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява
хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни
плащания, като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на поделението /така чл.114 ал.3 от КСО/,
докато нормата на чл.98 ал.2 от КСО
дава специална компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на
НОИ – да издава подобни разпореждания, но само за неправилно изплатени суми за
пенсии. Така обстоятелствата, свързани с извършеното определяне на отпусната
пенсия на К. от 09.05.2002г., не съответстват на действително установения при
проверката неин осигурителен стаж. С Разпореждане № 70/09.05.2002 г. размерът
на пенсията на В.К. е изчислен, считано от 12.04.2002г. при общ стаж, превърнат
в трета категория 40г.02м.08д на основание чл.21 ал.3 от НП.
При тези обстоятелства законосъобразно е било приведено същото в съответствие с
правно дължимото, макар и по-късно, което е потвърдено и с влезли в сила
съдебни актове. Същевременно при прочита на двата текста, послужили за
основание за издаване на различните разпореждания, се установява, че нормата на
чл.98 ал.2 от КСО
говори за "... неправилно изплатени суми... ", докато тази на чл.114 ал.1 от КСО
говори за "... недобросъвестно получени суми... ". В тази връзка
очевидно е, че само и единствено всяка недобросъвестно получена сума
задължително се явява и неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не
всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и
недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО
сочи, че неправилно изплатените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от
субекта, който ги и получил, само ако са получени недобросъвестно, което
обстоятелства е свързано с това, лицето да е знаело според обстоятелствата, че
този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е
бездействало в нарушение на конкретно правило за поведение. Ето защо на такова
възстановяване от съответните лица подлежат суми, които те са получили, като на
основание чл.114 ал.1 от КСО
ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изплатени суми за
пенсии.
В конкретният случай е направена констатация относно липсата
на предпоставката за наличен осигурителен стаж. Такъв е зачетен в последствие само в размер на 17г. 04м. 10дни
от трета категория. Именно това обстоятелство е посочено и от ответния
ръководител, като основание да се приеме, че лицето е недобросъвестно, което се
потвърждава от липсата на документи, удостоверяващи стаж и доход за посочените
периоди при първоначалното отпускане на пенсия.
В случая, от страна на ответника не е обоснована по
категоричен и несъмнен начин изложената от него недобросъвестност. Така не може
да бъде споделен произволния му извод, че непредставянето на документи за стаж
и доход за период, за който лицето се твърди, че не е полагало труд, и
установеното с проверката несъответствие между доказателствата по заявление от
12.04.2002г и събраните по чл.108 КСО, обосновава недобросъвестност
от негова страна при получаване на пенсия. Първоначално отпусната ЛПОСВ е
определена въз основа на тези документи, които са посочени в заявлението. За да
е налице недобросъвестност, следва заявителят да е осъзнавал, че няма право да
му бъде зачетен стаж и доход за този период, през който не е работил. Направеният
в този смисъл извод от решаващият административен орган е произволен,
хипотетичен и неподкрепен със съответните за това доказателства. Същият не е
изграден на база обективно съществуващи факти, а на редица негови предположения
за тях. Дали В.К. си е послужила с
документи с неистински или недоказано съдържание по отношение на положения стаж
от втора категория и представени документи за положен стаж от трета категория,
вследствие на което е получила, считано от 12.04.2002г., по-висок размер на
пенсията, е предмет на изясняване на образуваното наказателно производство. От
приложеното Постановление за разделяне от 24.06.2020г. на Районна прокуратура –
Пловдив се установява, че те все още са предмет на изясняване с цел разкриване
на обективната истина. Още повече, че то е образувано спрямо съвсем други лица,
но не и спрямо жалбоподателят. Обективно осъществилите се факти сочат, че
пенсионното досие на лицето, което следва да се намира в ТП на НОИ – Пловдив
липсва, като няма данни тази липса да е в резултат на поведение на самата В.К..
Поради тази причина няма никакви обосновани доказателства или данни, какви документи
е представила тя за установяване на осигурителния си стаж и доход, за да се
приеме, че те са имали незаконосъобразно съдържание. Още от 2002г. е ясно
задължението на пенсионния орган – да съхранява заявлението и приложените към
него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, с изключение на
документите за осигурителен стаж. В случая от предоставените материали от
сектор „Икономическа полиция“ на ОД на МВР – Пловдив, се установява, че
твърдяното като подадено от В.К. заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ
вх.№ 16714/12.04.2002г. съдържа доказателства за осигурителен стаж, послужил
след проверка за определянето на отпуснатата и лична пенсия за ОСВ.
Установяването на осигурителния стаж и доход е изцяло в компетентността на
пенсионния орган, независимо от твърденията на заявителя или предложенията,
направени от съответните негови осигурители. Факт е, че именно пенсионният
орган е преценил през 2002г. положения от жалбоподателят стаж като такъв от
втора категория в размер на 18г10м02дни и от трета категория в размер на
10г03м20д. Дали тогава са представени неистински официални документи или с
невярно съдържание, това може да се каже само след окончателното приключване на
образуваното наказателно производство. Още повече, че то ще се произнесе и по
обстоятелството кое лице е отговорно за тях. Без неговото приключване, може само
да се изграждате необосновани предположения, които не са основа да се направят необходимите за произнасянето изводи
от решаващия орган. Липсват основания за
направения извод за недобросъвестност, при
положение, че не е установено по надлежния ред от компетентните за това органи
дали се касае за неистински документ, или с невярно съдържание, както и кое е
лицето, отговорно за съставянето му и неговото последващо представяне. От
приобщените към делото писмо от 26.10.2021
г. на Районен съд- гр.Пловдив се установява, че няма данни за внесен
обвинителен акт по отношение на жалбоподателя. Липсват категорични
доказателства, с които административният орган да може да мотивира изводите си
за недобросъвестност. Установеното разминаване в продължителността и
категорията на действителният осигурителен стаж е само и единствено по
тоношение размера на отпусната в последствие ЛПОСВ, но при всички случаи не е
изяснено, че тази разлика се дължи на
действия на К., а не на длъжностното лице, издало разпореждането през 2002г..
Това от своя страна изключва твърдяното от органа противоправно, тенденциозно
намерение за жалбоподателят да получи неправомерно по-висок размер на отпусната
пенсия за ОСВ. В подкрепа на горното е и даденото обяснение по реда на чл.176 ГПК, вр. чл.144 АПК от В.К., че тя не е подавала заявлението за първоначалното
определяне на отпуснатата и лична пенсия. Съдът счита, че не е имало пречка,
след като от 2000г. ТП на НОИ-Пловдив съхранява пенсионните досиета, при
подаването на заявление вх. № 16714/09.05.2002г. за отпускане на социална
пенсия, длъжностното лице по чл.98 от КСО да прегледа представените
доказателства и да извърши дължимата проверка за преценка на основателността на
искането. Видно от издаденото Разпореждане № 70/09.05.2002г. за отпускане на
пенсия, била е извършена преценка, че е доказан положеният осигурителен стаж в
посочения в него размер. Очевидно е, че в последствие задължението на
осигурителния институт да съхранява пенсионните досиета не се е случило, като
това обстоятелство по никакъв начин не би следвало да рефлектира върху
получателя на социалното плащане. След като вече пенсията на оспорващия е
приведена в съответствие с действителното правно положение /което не зависи от
определени субективни представи у пенсионера/, то последното, само по себе си,
не може да обоснове автоматично формиране на извод за недобросъвестност.
Като е основал извода си за "недобросъвестност"
на В.К. само на вероятностно съждение, без да са налице обективни факти, които
да го подкрепят, ответният ръководител е постановил едно незаконосъобразно
решение.
Необходимо е да се отбележи също така, че според чл.40 ал.1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се
установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец. Съответно, според чл.40 ал.3 от
Наредбата, документите по ал.1 и ал.2 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд,
а според чл.40 ал.5 от същата, в случаите, когато документите по ал.3 липсват,
осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Така че, в случая, при
липсата на пълна информация от архива на НОИ за определени периоди от
прослуженото време на Василева, меродавна е информацията от трудовата книжка и
представените по установените удостоверения обр. УП-2, получени при извършената
проверка по чл.108 ал.1 от КСО. В случаят нормите на чл.98 ал.2
и чл.114 ал.1 от КСО
изискват установяване на недобросъвестност от
компетентния административен орган, т. е. законът е вменил в негова тежест
доказването на това обстоятелство, като при това положение лицето може с
проведено насрещно доказване да разколебава, при това съществено,
убедителността на главното доказване на претендиращия недобросъвестността
пенсионен орган.
По изложените съображения оспореното решение на ответника, с
което частично е било потвърдено разпореждането на ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ – Пловдив от 01.06.2021г. се явява незаконосъобразно. Предвид изложеното
съдът намира, жалбата за основателна и следва да бъде уважена, а оспореният акт
отменен.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя В.К. и същите се констатираха в размер на 750.00 (седемстотин и
петдесет) лева, съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействия № 000406 от 23.08.2021г., за което има възражение за прекомерност от
ответника. Така
представеното адвокатско възнаграждението в размер на 750 лева не е
съответно на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
административни дела без определен материален интерес. Като съобрази обаче
доказателствата по делото за заплатеното адвокатско възнаграждение,
фактическата и правна сложност на делото,
процесуалното участие на страните по него, обстоятелството, че сключеният
договор е с оглед и на разпоредбите на чл.1 и чл.2 ал.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
счита, че същото не се явява прекомерно и следва да се
присъдят разноски за него.
Мотивиран от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р
Е ШИ :
ОТМЕНЯ по
жалба на В.Г.К., ЕГН********** *** Решение №2153-15-233/08.07.2021г. на Директор
на ТП на НОИ-град Пловдив в частта, в която е потвърдено издадено на осн. 114
ал.1 КСО Разпореждане №РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г. на Ръководител на
“Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. Пловдив за възстановяване на неоснователно
получени плащания по държавното обществено осигуряване за отпусната лична
пенсия за ОСВ за периода
от 01.01.2016г.- 30.04.2017г. в общ размер на 6533.17 лева /4280.24 лева
главница и 2074.93 лева лихва/, както и лихва за времето след 01.06.2021г. до
окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на В.Г.К., ЕГН********** *** сумата
от 750.00 (седемстотин и петдесет) лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: